№ 208
гр. гр. Червен бряг, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20234440100756 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Образувано е по искова претенция, подадена от Ц. Т. К. от гр. Червен
бряг с правно основание чл. 140, ал.1, т.1 СК срещу Н. Ц. Т. от гр. Червен
бряг, с която се претендира месечна издръжка в размер на 250 лева.
Ищецът излага твърдения, че през 2018 г. е прехвърлил на ответника-
своя син, собствената си част от недвижим имот, находящ се в гр. Червен
бряг. След като ответникът сключил брак, отношенията между него и ищецът
се влошили. Ц. Т. К. бил принуден да напусне жилището където живеел за
срок от 6 /шест/ месеца, тъй като срещу него била издадена заповед по ЗЗДН.
След изтичане действието на горната заповед, ответникът не позволил на
ищеца да се върне и понастоящем последният твърди, че няма къде да живее.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на завеждане на
иска.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника Н. Ц. Т. от гр. Червен бряг, чрез адв. В., с който оспорва
претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана.
Ищецът - Ц. Т. К. в съдебно заседание, поддържа иска.
1
Ответникът по иска - Н. Ц. Т. лично и чрез адв. В. оспорва същия.
Излага становище, че поведението на ищеца, въз основа на което е издадена
Заповед за незабавна защита №4/18.04.2024 г. по гр. дело №441/2024 г. на
Районен съд-Червен бряг следва да се квалифицира като силно морално
укоримо и покриващо критериите по чл. 151, ал. 1 СК за "тежко провинение",
поради което исковата претенция се явява неоснователна. Претендира
съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на
страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Налице е необходимата процесуална легитимация на ищеца и
ответника, съгласно чл. чл. 141, т. 1 пр. 1 и чл. 140, чл. 139 от СК, поради
което искът е процесуално допустим.
Между страните не се спори, че ищецът и ответникът се намират в
родствена връзка ***
Ищецът е представил единствено писмено доказателство по делото
Разпореждане №14230868814/30.06.2023 г. на ТП на НОИ-Плевен, от което се
установява, че получава месечна лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 583.91 лева.
С протоколно определение от 02.04.2023 г. по гр. дело №756/2023 г.,
съдът е изискал служебно от ТД на НАП справка за трудови договори и
доходи на ответника от датата на предявяване от исковата молба, справка от
Агенция по вписвания за недвижимо имущество на ищеца и вписани
договори, справка от НОИ за получавани допълнителни парични обезщетения
от ищеца и справка за трудови договори.
От писмо вх. №1986/19.04.2024 г. на ТП на НОИ-Плевен се установява,
че Ц. Т. К. не получава обезщетения за безработища и временна
неработоспособност. От справка вх. № 2633/29.05.2024 г. съдът констатира,
че в периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г. ответникът е получавал
осигурителен доход в размер между 2364 лева - 3327 лева, приложено е
писмо вх. №493075/09.04.2024 г. от Агенция по вписвания за наличие на
недвижимо имущество и вписани договори по отношение на ищеца.
По делото са приобщени писмени доказателства - Решение
2
№65/04.03.2022 г. по гр. дело №126/2022 г. на Районен съд-Червен бряг, по
силата на което ищецът се е задължил да се въздържа от домашно насилие по
отношение на жената, с която съжителства ответникът – ***; Решение №
33/26.01.2023 г. по гр. дело № 631/2022 г. на Районен съд-Червен бряг, с което
съдът е отхвърлил иска на ищеца против Н. Ц. Т. за разваляне на договор вр.
чл. 29, ал.1 ЗЗД; Заповед за незабавна защита №4/18.04.2024 г. по гр. дело
№441/2024 г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
Съгласно чл. 139 от СК право на издръжка има лице, което е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. С оглед
разпоредбата на чл. 140 от СК, лицето, което има право на издръжка, може да
я търси първо от децата си и съпруга си. Децата са задължени спрямо
родителя за издръжка, ако имат възможност да я предоставят, като
задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им,
съгласно ал. 3 на посочения текст. Възможността за даване на издръжка е
свързана с наличието на свободни средства, след задоволяване на собствените
екзистенциални нужди от лицето, от което се търси издръжката, и след
изпълнение на задължението му за издръжка към лица от по-преден ред.
Налице е и самостоятелно основание за невъзникване на претендираното
субективно право, а именно „тежко провинение“ срещу онзи, който дължи
издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ (чл. 151, ал.1 СК).
Няма пълна безусловност на задължението за издръжка от дете в
полза на нуждаещ се родител (за разлика от издръжката на ненавършили
пълнолетие деца), т.е. даването на издръжка в този случай зависи от
кумулативното наличие на изброените материалноправни основания, респ.
отсъствието на визираните пречки.
Изложеното означава, че за да бъде уважен осъдителен иск за
издръжка на родител от неговото дете, ищецът следва при условията на пълно
и главно доказване да установи, че ответникът е негово дете и има
възможност да дава издръжка в претендирания размер за процесния период, а
той (родителят) е неработоспособен и има нужда от издръжка, която не може
да си набави със своето имущество и не се е провинил тежко срещу онзи,
който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
По делото е установено, че ищецът получава пенсия в размер на
583.91 лева месечно, която съобразена с минималната работна заплата е по-
3
ниска с 349.09 лева ( арг. Постановление № 193 на Министерски съвет от 12
октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за
страната от 01.01.2024 г.), а сравнена с линията на бедност за страната е по-
висока с 54.91 лева (арг. Постановление № 212 на Министерския съвет от
02.11.2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024
г.).
Ищецът, макар и в напреднала възраст, не ангажира доказателства за
проблеми във връзка със здравословното му състояние, специфични нужди от
диетична или друга подходяща храна, лекарства и др.
Отчитайки законово заложения размер на издръжката в сходна
хипотеза (чл. 142, ал.2 СК) за лица без доходи като равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, т.е. в размер на 233.25 лева е видно,
че реализираният от ищеца доход надвишава тази сума с 350.66 лева месечно.
Изследвайки потребностите на активнолегитимираната страна в
сравнително правен аспект, т.е. в хипотезите, уредени от законодателя когато
държавата осигурява социално подпомагане на своите граждани (чл. 9 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)) е
видно, че право на месечна помощ имат лица, чийто доход за предходния
месец е по-нисък от определен диференциран доход, чийто месечен размер е
30 процента от линията на бедност за съответната година, т.е. от 526.00 лева,
съгласно Постановление № 212 на Министерския съвет от 02.11.2023 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., коригиран
със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, в случая
165 % (чл. 9, ал.2, т.1 ППЗСП), което в числов израз калкулира възможност за
подпомагане в случай, че получаваният от ищеца доход е в размер по-нисък
от 260.37 лева. Както беше посочено по-горе, отчитайки само получаваната
от ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст месечният му доход
възлиза на сумата от 583.91 лева.
От представено писмо вх. №493075/09.04.2024 г. от Агенция по
вписвания, съдът установи, че в периода от 2015 г. до 2022 г. ищецът е
извършил покупко-продажби на собствени недвижими имоти в това число и
ниви. От горната справка се установява още наличието на вписан договор от
31.05.2021 г. за наем на поземлен имот, находящ се в гр. Червен бряг за срок
от 10 години между Ц. Т. К. в качеството му на наемодател и „***, както и
4
договор за аренда от 30.09.2015 г. за срок от 6 години, между ищеца и „*** в
качеството му на арендатор. При тези обстоятелства, настоящият състав
намира, че ищецът в посочения период чрез осъществяване на горните сделки
е получавал дължащото му се възнаграждение от тях, реализирал е доходи,
част от които има възможност да реализира и към настоящия момент и за
него не е налице материалноправната предпоставка за субект, който не може
да се издържа от имуществото си (чл. 139 СК).
Съобразно представените доказателства, съдът обоснова извод, че Ц. Т.
К. в качеството си на собственик на недвижими имоти, е имал право и е
събирал гражданските плодове от тях. Фактът, че с извършени сделки той сам
се е лишил от част от своите имоти съдът възприема като обстоятелства, за
които ответникът не следва да носи отговорност.
Според нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г., Пленум на ВС, право на
издръжка има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа
от имуществото си. Ако неработоспособният има имущество, той е длъжен да
осигури издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да
е задължен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
здравословното състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т.
4 на ППВС № 5/1970 г. е посочено, че не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.
По делото безспорно се установи обстоятелството, че отношенията
между страните са влошени. Приложени доказателства в тази посока са
Решение №65/04.03.2022 г. по гр. дело №126/2022 г. на Районен съд-Червен
бряг по ЗЗДН, Решение № 33/26.01.2023 г. по гр. дело № 631/2022 г. на
Районен съд-Червен бряг и Заповед за незабавна защита №4/18.04.2024 г. по
гр. дело №441/2024 г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
Съгласно чл. 151, ал. 1, вр. ал. 2 СК не може да търси издръжка
навършило шестнадесетгодишна възраст лице, което се е провинило тежко
5
срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или
възходящ. Понятието "тежко провинение" не е легално дефинирано, но то
може да се определи като поведение на нуждаещия се от издръжка, при което
получаването й става противно на семейния и обществения морал.
Издръжката е форма на семейна взаимопомощ. Тя се основава на уважението
и привързаността, на нравствените и емоционални отношения между
членовете на семейната общност. Затова, ако нуждаещият се член на
семейството пренебрегва и съзнателно руши тази морална основа, той сам
скъсва семейната близост, поставя се вън от семейството и изгубва морално и
правно основание да търси издръжка. Тежкото провинение може да приеме
различни форми – активно действие (опит за убийство, клевета, набедяване,
упражнено насилие и др.), бездействие (неоказване на помощ при опасност за
живота), еднократна проява (например нанасяне на тежка телесна повреда)
или трайна линия на поведение (пълно дезинтересиране от тежко болен). Във
всички случаи провинението трябва да е "тежко", като този белег се определя
чрез преценка въз основа на моралните критерии с оглед адекватността на
санкционирането – изгубване на правото на издръжка. Не е необходимо да се
касае за престъпно деяние. Едно незачитане, дезинтересиране, грубо
отношение, морален тормоз и пр. могат също да получат горната
квалификация.
В процесната хипотеза ищецът е демонстрирал противоправно
поведение спрямо своя син и жената, с която той живее на семейни начала.
Това обстоятелство се доказва от представеното решение по ЗЗДН и Заповед
за незабавна защита №4/18.04.2024 г. по гр. дело №441/2024 г. по описа на
Районен съд-Червен бряг, която действа и към настоящия момент.
Осъществените актове на домашно насилие от ищеца по отношение
както на ответника, така и на *** не съответстват на нормалните отношения
между баща и син и същите съдът намира за морално укорими. Поведението
на Ц. Т. К. спрямо Н. Ц. Т. представлява "тежко провинение" по смисъла на
чл. 151, ал. 1 СК. Морално и юридически неоправдано е търсенето на
издръжка при посоченото държание, което е предизвикало огорчение в
ответника, от когото се претендира издръжка.
Съобразно гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Червен
бряг намира, че е налице основанието по чл. 151, ал. 1 СК, поради което
6
ищецът не може да търси издръжка от ответника и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и на това основание.
С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответника Н. Ц. Т. за заплащане на сторените по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 1 200 лв., които по арг. чл. 78,
ал.3 от ГПК, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Т. К. от гр. Червен бряг срещу Н. Ц. Т. от
гр. Червен бряг иск с правно основание чл. 140, ал.1, т.1 СК за издръжка в
размер на 250. 00 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. Т. К. от гр. Червен бряг да заплати на Н. Ц. Т. от гр.
Червен бряг сумата 1 200 лева, представляваща сторени по делото разноски
за възнаграждение на един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7