№ 152
гр. гр. Димитровград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610101708 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба с правно основание: чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и цена на иска:1827,33 лева, от които: - 1 000 лв.
главница, ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на
вземането; - 371,55 лв. -договорна лихва за периода от 01.09.2018 г. до
29.07.2020 г. - 440,78 лв. - обезщетение за забава след дата на настъпване на
изискуемост за периода от 30.07.2020 г. до 02.07.2024 г. -15 лв. -такса за
нереволвиране на кредита.
В исковата молба ищецът твърди, че със съобщение от 09.09.2024г. по ч.
гр. д. № 1115 по описа за 2024 година на Районен съд-гр. Димитровград,
получено от нас на 19.09.2024 г. са им дадени указания за предявяване на иск
по чл. 415 от ГПК срещу Х. Х. П., ЕГН **********, в едномесечен срок от
връчване на съобщението. В указания от закона и съда, едномесечен срок,
депозира настоящата искова молба по чл. 422 във връзка с чл. 415, ап. 1, т. 1 от
ГПК. Със Заповед № 584/05.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист №
402/05.07.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 1115/2024 г. по описа на Районен съд
- гр. Димитровград въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК" АД, Х. Х. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на
1
„Банка ДСК" АД следните суми: - 1000 лв. - главница, ведно със законната
лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането; - 371,55 лв. -договорна
лихва за периода от 01.09.2018 г. до 29.07.2020 г.; - 440,78 лв. - размер на
обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 30.07.2020 г. до 02.07.2024 г.; -15 лв.
такса за нереволвиране; - 36,55 лв. - разноски за държавна такса по ч. гр. д. №
1115/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград; - 50 лв. - присьдено
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 1115/2024 г. по описа на
Районен съд- гр. Димитровград. Основанията, обстоятелствата и Фактите,
които обvславят съществуването на вземането на "Банка ДСК" АД били
следните: На 13.03.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с ЕИК
*********, сьс седалище и адрес на управление гр. Варна, 6ул.,,Владислав
Варненчик" № 92, впоследствие преименувано на „Експресбанк" АД, с
универсален правоприемник „Банка ДСК" АД, съгласно Удостоверение за
вливане с изх. № 20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по
еписванията - Търговски регистър София, като кредитор и Х. Х. П., като
кредитополучател е сключен Договор за револвиращ кредит № 1802000403570
Предоставен е кредитен лимит в размер на 1000 лева /хиляда лева/, при лихва
и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. Неразделна част от
договора представляват Общите условия, които кредитополучателят е
получил и приел с подписването на договора. Номиналният фиксиран
годишен лихвен процент е в размер на 18 % към момента на сключване на
договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен към
момента на скпючване на договора е в размер на 25,21 %. Съгласно чп. 8.1 от
договора за кредит размера на минималната погасителна вноска (МПВ) е 5%
от редовната главница в края на отчетния период. МПВ включва дължимата за
периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между
размера на МПВ и дължимата лихва. Срокът за плащане на минималната
погасителна вносна е от 1-во до 15-то число на месеца, следващ есеки изтекъл
отчетен период. На основание чл.11, ал.1 от част 11 отДоговора за кредит, при
неиздължаване (изцяло или частично) на МПВ в предвидените в договора
срокове, договореният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка,
съласно чл. 10 от Договора. Кредитополучателят четири поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, не е револеирал кредита с минималните
суми за револвиране и съгласно чл. 11, ал. 3 от част 11 от Договора за кредит:
2
„В случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ,
Банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. В този
случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с
писмо с обратна разписка. След обявяване на изискуемостта
кредитополучателят е длъжен незабавно да noгacu всички свои задължение по
договора за кредит." На 10.06.2020 е преустановено плащането на кредитна
карта; Поради липса на погасяването на задължението по сключеният Договор
за револвиращ кредит № 1802000403570 от 13.03.2017 г. и при наличие на
предпоставките по чл. 11, ап. 3 от част 11 от Договора за кредит, кредиторът
„Банка ДСК" АД е обявил кредита за предсрочно иsискуем с иsпращане на
Уведомление изх. № 0060-20 02431/28.07.2020 г. до Х. Х. П., като същото е
получено лично от адресата на 30.07.2024 г. съгласно известие за доставяне №
02431. Вследствие неизпъпнение на задълженията от страна на
кредитопопучателя и настъпилата на 30.07.2020 г. предсрочна изискуемост на
цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК" АД е пристъпила към принудително
сьбиране на вземането си по сьдебен ред като е подала Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на Х. Х. П..
Образувано ч. гр. дело № 1115/2024 г. по описа на Районен съд — гр.
Димитровград. По посоченото дело са издадени Заповед № 584/05.07.2024 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и Изпълнителен лист № 402/05.07.2024 г., в полза на заявителя „Банка
ДСК" АД срещу кредитопопучателя Х. Х. П.. На основание издадените по
ч.гр.д. № 1115/2024 г. по описа на Районен съд — гр. Димитровград
изпълнителни титули, по молба на "Банка ДСК" АД, срещу ответника на
02.08.2024 г. е образувано изпълнително дело № 1668/2024 г. по описа на ЧСИ
Николета Кавакова, с per. № 929, с район на действие Окръжен съд — гр.
Хасково. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК са
връчени на ответника на 12.08.2024 г. На 27.08.2024 г., в законоустановения
едномесечен срок от получаване на заповедта съгласно чл. 414, ал. 2, Х. Х. П.
е депозирал възражение срещу заповедта, поради което ни е указан срок да
предявим иск относно вземането си против него.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със сила
на пресъдено нещо, че Х. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград
ул. „Хаджи Димитър" № ***, дължи на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, следните
3
суми, за които са издадени Заповед № 584/05.07.2024 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 402/05.07.2024 г., произтичащи от Договор за револвиращ кредит №
1802000403570 от 13.03.2017 г.: 1000 лв. — главница, ведно със законната
лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането; 371,55 лв. — договорна
лихва за периода от от 01.09.2018 г. до 29.07.2020 г.; 440,78 лв. — обезщетение
за забава след дата на настьпване на изискуемост за периода от 30.07.2020 г. до
02.07.2024 г. ; 15 лв.— такса за нереволвиране на кредита. Предвид
разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят да им бъдат присъдени разноските,
направени в заповедното производство по Частно гражданско дело №
1115/2024 г. по описа на Районен сьд — гр. Димитровград: 36,55 лв. -
заплатена държавна такса и 50.ООлв. юрисконсултско възнаграждение, както
и присьдени направените в настоящото производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Депозиран е отговор от ответника, в който се твърди предявения иск за
неоснователен и недоказан по отношение на претендираната сума, като
оспорва изцяло дължимостта на договорна лихва, както и претендираната
главница по процесния договор за кредит. Преди всичко, моли, да се приеме,
че всички претендирани суми процесният Договор за револвиращ кредит №
01802000403570 са погасени по давност, поради което Х. Х. П., с ЕГН
********** нямало как да ги дължи на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********.
Договор за револвиращ кредит № 01802000403570 бил сключен между Х. Х.
П., с ЕГН ********** и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК *********
на 13.03.2017 година, обстоятелство, което се потвърждавало и от ищеца в
исковата молба. След сключване на договора Х. Х. П., с ЕГН ********** не
бил направил нито една погасителна вноска за револвиране на кредита.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Главницата по
договорите за кредит се погасявала именно с изтичане на общия 5-годишен
давностен срок, а лихвите се погасявали с 3-годишен давностен срок
Договорът за кредит е сключен на 13.03.2017 година, след което, нямало
никакви предприети действия от страна на някой от кредиторите, във връзка с
процесния договор за кредит, като поради тези причини, счита че към
4
настоящия момент, вземането е погасено по давност. Съгласно чл. 119 от ЗЗД,
погасяването на главното вземане обуславяло и погасяването на
произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за
забава, лихви, такси и разноски. Счита, че ищецът в настоящото производство
е проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си
притезание срещу ответника и е пропуснал възможността да прекъсне общия
5-годишен давностен срок. Ищецът не бил спазил изискването на чл. 10, ал. 1
от ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът за потребителски кредит, се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В този смисъл била и нормата на чл. 5,
ал. 4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора,
но е видно, дори и без съдебно-техническа експертиза, че шрифтът и размерът
на текста в договора, погасителният план и общите условия са по-малки от
размер 12 /дванадесет/. Същото обстоятелство представлявало нарушение на
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и съответно считам, че договорът е изцяло
недействителен. Предвид това обстоятелство и съобразно чл. 23 от ЗПК
ответникът в настоящото производство дължял единствено чистата стойност
на договора. Твърди, че П. не е получил и активирал процесната кредитна
карта, поради което не е усвоил заема. Тъй като договорът за заем под своята
форма е реален и фактическият състав за пораждане на правните последици
възникват с предаване на сумата, ако ищецът не успее да докаже, че сумата по
кредита е усвоена, следвало да се приеме, че договорът изначално не е
породил правните си последици и всички уговорки между страните не се
прилагат. В настоящия случай липсвали доказателства за фактическо
приемане именно от ответника на предоставения платежен инструмент
/кредитна карта/ и пин-код за нейното използване, както и че револвиращата
карта е била активирана. Не на последно място и от самия договор за
револвиращ кредит се установявало, че ответникът не е получил кредитната
карта, тъй като изрично е посочено, че е получил само екземпляр от договора
и общите условия към последния.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
5
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице се
установи следното: Съгласно предоставената от „Банка ДСК“ ЕАД
информация, по предоставения съгласно Договор за револвиращ кредит
кредитен лимит в размер на 1000 лева са усвоявани от кредитополучателя Х.
Х. П. за периода от 18.04.2017г. до 15.04.2020г. суми в общ размер на 11513,17
лв. по б.сметка с IBAN: BG50TTBB9400C127812549, в т.ч. на дати и в размер
на отделните усвоявания, посочени по дебита на справка „История на сметка“
- Приложение № 1. Съгласно чл.8.1 от Договора за кредит, размерът на
минималната погасителна вноска /МПВ/ към всяка падежна дата /от 1-во до
15-то число на всеки следващ месец/ е 5 % от редовната главница в края на
отчетния период. Конкретните минимални суми за револвиране /в т.ч.
главница, редовна и лихва за закъснение/ са посочени, а падежните им дати са
посочени в к.4 на Приложение № 2. За времето от отпускане на кредита до
25.03.2025г. по разплащателната сметка на ответника с IBAN:
BG50TTBB9400C127812549 /Приложение 1/ са постъпили суми в общ размер
на 10 116,76 лв., по сметка за просрочена главница с IBAN:
BG23TTBB9400C127812550 /Приложение 3/ – 396,41 лв., по сметка за
просрочена лихва с IBAN:BG66TTBB9400C127812552 /Приложение 4/- 140,37
лв. или общо 10653,54 лв., подробно описани като суми, дати на плащане и
основания по кредита на извлеченията на съответните сметки – Приложение
№№ 1,3 и 4.От общата сума по кредита на РС с IBAN:
BG50TTBB9400C127812549 се изваждат 884,13 лв., представляващи
прехвърлени просрочени суми за главница – втората част на Приложение №
1/. част от платените вноски са плащани със закъснение, за което именно е
била начислена лихвата, т.е. постъпленията не винаги са били достатъчни за
покриване на дължимите минимални суми на датата на падежа. Посочените в
таблицата суми за МПВ са изцяло погасени, като през периодите, последващи
гореизложените, не са постъпили други суми. Това, от своя страна, означава,
че последващите начислени минимални суми за револвиране на кредита към
съответните падежни дати не са били погасени. Последното плащане на
минималната сума за револвиране на кредита е направено на 31.08.2018г. След
тази дата не са платени 19 бр. МПВ в общ размер 832,87 лв. Револвирането на
кредитната карта е прекратено на 15.04.2020г. Размерът на непогасените
6
изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /03.07.2024г./ е в общ
размер на 1827,33 лв., в т.ч.:- усвоена и непогасена главница 1000 лв.;-
просрочена редовна лихва 371,55 лв. за периода 01.09.2018г. до 29.07.2020г.;-
просрочена наказателна лихва 440,78 лв. от датата на настъпване на
предсрочна изискуемост – 30.07.2020г. до 02.07.2024г.;- такси за
нереволвиране на определената мин. сума в гратисния период– 15 лв.
Съгласно чл. 12 на част Първа от Договора за кредит, ГПР е в размер на 25,21
% към датата на подписването му, като в чл.7 на част Втора са описани
определени допускания и причини за евентуалното му изменение за срока на
договора. Изчислен по този начин, ГПР е в размер на 25,21 % /Приложение №
5/, т.е. същият като указания в договора. Съгласно предоставената от страна
на Банка ДСК информация, лихвеният процент по договора не е изменян за
срока на договора. След 30.07.2020г. е използван лихвен процент за
начисляване обезщетение за забава след изискуемост, който е в размер на
законната лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1115/2024 г. по описа на ДРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
ГПК.По реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от
ГПК, с който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца
сума по вземане, произтичащо от банков кредит, съгласно сключен на
13.03.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с ЕИК *********,
7
сьс седалище и адрес на управление гр. Варна, 6ул.,,Владислав Варненчик" №
92, впоследствие преименувано на „Експресбанк" АД, с универсален
правоприемник „Банка ДСК" АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх. №
20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по вписванията -
Търговски регистър София, като кредитор и Х. Х. П., като кредитополучател е
сключен Договор за револвиращ кредит № 1802000403570. Предоставен е
кредитен лимит в размер на 1000 лева /хиляда лева/, при лихва и други
условия, подробно уговорени в договора за кредит. Неразделна част от
договора представляват Общите условия, които кредитополучателят е
получил и приел с подписването на договора. Номиналният фиксиран
годишен лихвен процент е в размер на 18 % към момента на сключване на
договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен към
момента на сключване на договора е в размер на 25,21 %. Съгласно чл. 8.1 от
договора за кредит размера на минималната погасителна вноска (МПВ) е 5%
от редовната главница в края на отчетния период. Срокът за плащане на
минималната погасителна вносна е от 1-во до 15-то число на месеца, следващ
всеки изтекъл отчетен период. На основание чл.11, ал.1 от част втора от
Договора за кредит, при неиздължаване (изцяло или частично) на МПВ в
предвидените в договора срокове, договореният лихвен процент се увеличава
с наказателна надбавка, сыласно чл. 10 от Договора. Твърди се в исковата
молба, а това се установи и от приетото като доказателство по делото
заключение на вещото лице, неоспорено от страните, че четири поредни
месеца, считано от месечната падежна дата, ответникът не е револвирал
кредита с минималните суми за револвиране.Съгласно чл. 11, ал. 3 от част 11
от Договора за кредит: „В случай на неплащане (изцяло или частично) на
четвърта поредна МПВ, Банката има право да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след
уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка. След
обявяване на изискуемостта кредитополучателят е длъжен незабавно да
noгacu всички свои задължение по договора за кредит.".Установи се в хода на
производството, че на 10.06.2020 е преустановено плащането на кредитна
карта. Поради липса на погасяването на задължението по сключеният Договор
за револвиращ кредит № 1802000403570 от 13.03.2017 г. и при наличие на
предпоставките по чл. 11, ал. 3 от част втора от Договора за кредит,
кредиторът „Банка ДСК" АД е обявил кредита за предсрочно изискуем с
8
изпращане на Уведомление изх. № 0060-20 02431/28.07.2020 г. до Х. Х. П.,
като същото е получено лично от адресата на 30.07.2024 г. съгласно известие
за доставяне № 024318/л.23/ по делото. Вследствие неизпълнение на
задълженията от страна на кредитопопучателя и настъпилата на 30.07.2020 г.
предсрочна изискуемост на цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК" АД е
пристъпила към принудително сьбиране на вземането си по сьдебен ред като е
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК по отношение на Х. Х. П.. Образувано е ч. гр. дело № 1115/2024 г. по
описа на Районен съд — гр. Димитровград. По посоченото дело са издадени
Заповед № 584/05.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 402/05.07.2024 г., в
полза на заявителя „Банка ДСК" АД срещу кредитополучателя Х. Х. П..
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, безспорно
се установи, че на основание издадените по ч.гр.д. № 1115/2024 г. по описа на
Районен съд — гр. Димитровград изпълнителни титули, по молба на "Банка
ДСК" АД, срещу ответника на 02.08.2024 г. е образувано изпълнително дело
№ 1668/2024 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с per. № 929, с район на
действие Окръжен съд — гр. Хасково. Поканата за доброволно изпълнение и
заповедта по чл. 417 ГПК са връчени на ответника на 12.08.2024 г.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема
за доказани твърденията на ищеца, че между „Банка ДСК” АД и ответника е
възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен между
тях и действителен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г. Тези факти се
установяват от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, и от
заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от
страните СИЕ. Предвид изложеното дотук, безспорно се налага изводът, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните в
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 13.03.2017г., да погасява предоставения му кредитен лимит
и начислените от кредитора такси за ползването му чрез предоставената на
кредитополучателя кредитна карта чрез заплащане на дължимите месечни
вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор, в погасителния
план и приложимите ОУ към него, като размерът на непогасените изискуеми
задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на
9
заповед за изпълнение и изпълнителен лист /03.07.2024г./ е в общ размер на
1827,33 лв., в т.ч. усвоена и непогасена главница 1000 лв.; просрочена редовна
лихва 371,55 лв. за периода 01.09.2018г. до 29.07.2020г.; просрочена
наказателна лихва 440,78 лв. от датата на настъпване на предсрочна
изискуемост – 30.07.2020г. до 02.07.2024г.; такси за нереволвиране на
определената мин. сума в гратисния период– 15 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че в случая между
страните по делото не е сключен валиден договор за кредит поради неспазване
на писмената форма по чл.10,ал.1 от ЗПК. От съдържанието на приложения по
делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителния план и ОУ към него,
се установява, че договорът и приложимите към него ОУ са подписани
надлежно от страните, визирани в него. Наред с това, преценявайки процесния
договор и приложените към него ОУ съгласно изискванията на чл.10,ал.1 от
ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съдът намира, че
процесният договор е надлежно сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са
представени със сравнително еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, поради което същият отговоря на посочените изисквания и не може
да се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради
противоречие със закона - чл.10,ал.1 от ЗПК. Поради това, в случая следва да
се приеме, че страните са постигнали съгласие относно конкретния предмет и
съществените условия на процесния договор, както и съгласие приложените
по делото общи условия да съставляват неразделна част от сключения между
тях договор за револвиращ кредит и да допълват съществените условия по
този договор, като договорът е валиден и действителен и е породил целените с
него правни последици.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответника, че кредитът не е станал предсрочно изискуем , както и че
длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. По силата
на чл.60,ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем“ поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
10
разлика от общия принцип в чл.20а,ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки :
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно задължителното тълкуване
на закона, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60,ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предвид
обстоятелството, че ответникът - кредитополучател не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на месечните погасителни вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от част 11 от Договора за кредит: „В случай на
неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ, Банката има
право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. В този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с
обратна разписка. След обявяване на изискуемостта кредитополучателят е
длъжен незабавно да погаси всички свои задължение по договора за
кредит.".Установи се в хода на производството, че на 10.06.2020 е
преустановено плащането на кредитна карта. Поради липса на погасяването на
задължението по сключеният Договор за револвиращ кредит №
1802000403570 от 13.03.2017 г. и при наличие на предпоставките по чл. 11, ал.
3 от част втора от Договора за кредит, кредиторът „Банка ДСК" АД е обявил
кредита за предсрочно изискуем с изпращане на Уведомление изх. № 0060-20
02431/28.07.2020 г. до Х. Х. П., като същото е получено лично от адресата на
30.07.2024 г. съгласно известие за доставяне № 024318/л.23/ по делото.
11
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитопопучателя и
настъпилата на 30.07.2020 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане,
кредиторът „Банка ДСК" АД е пристъпила към принудително сьбиране на
вземането си по сьдебен ред като е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на Х. Х. П..
С оглед изложените съображения, съдът счита, че предпоставките по чл.418
ГПК за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за
постановяване на незабавно изпълнение са били налице към датата на
депозиране на заявлението в съда /4.7.2024г./, тъй като получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно изискванията на чл.60,ал.2 от
ЗКИ и изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418,ал.3 от
ГПК.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене
по делото ответникът не ангажира никакви годни доказателства, които да
удостоверяват погасяване на паричните му задължения чрез заплащане на
ищеца на неизплатените суми по процесния договор за револвиращ кредит.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно
установено съществуването на парични вземания на ищеца „Банка ДСК” ЕАД
кредитор, против ответника – кредитополучател, за сумите за които са
издадени Заповед № 584/05.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист №
402/05.07.2024 г., произтичащи от Договор за револвиращ кредит №
1802000403570 от 13.03.2017 г.: 1000 лв. — главница, ведно със законната
лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането; 371,55 лв. — договорна
лихва за периода от от 01.09.2018 г. до 29.07.2020 г.; 440,78 лв. — обезщетение
за забава след дата на настьпване на изискуемост за периода от 30.07.2020 г. до
02.07.2024 г. ; 15 лв.— такса за нереволвиране на кредита.
Възражението на ответника за погасяване на вземането чрез изтекла
погасителна давност е неоснователно по следните съображения. По
отношение на процесното вземане следва да намери приложение общата
петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно
решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. задълженията по
договор за кридит/заем не са такива за периодичен платеж. Задължението е
12
неделимо и дори договореното връщане на кредита/заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,а представлява
частични плащания по договора , поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Следователно към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по приложеното ч.гр.д. № 1115/2024 г. на ДРС – 4.7.2024 г. /която
прекъсва давностния срок съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД/ - давността за
главното вземане не е била изтекла, тъй като от 30.7.2020 г. не са минали пет
години. Дори съдът да вземе като първоначална дата на изчисляване на срока,
както ищецът е преценил и посочил-от датата на последно плащане на
кредитополучателя/в случая прекратяване револвирането на кредитната
карта/-15.4.2020г., която ВЛ в заключението си, неоспорено от страните е
установил, също петгодишния давностен срок не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
С непогасяването на главното вземане не се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания- чл. 119 ЗЗД.
Поради това, съдът счита, че предявените искове с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени като
основателни и доказани, като приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи заплащане на ищеца на горепосочените суми.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените по делото съдебни разноски Общо в размер на 873,45 лева
/163,45 лева - държавна такса, 350 лева - депозит вещо лице; 360 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл, 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, както и за
присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса /36.55 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на
13
уважената част от исковете, т.е. изцяло.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „Х.Д." № ***, че дължи заплащане на „Банка
ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, ул. „Московска" № 19, представлявано от Изпълнителните
директори Боян Филипов Стефов и Доротея Николаева Николова-Илчева, чрез
пълномощника юрисконсулт Станислава Димитрова, на сумата от
1000/хиляда/лева — главница, ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 371,55/триста седемдесет и един лева и 55 ст./ —
договорна лихва за периода от от 01.09.2018 г. до 29.07.2020 г.;
440,78/четиристотин и четиридесет лева и 78 ст./ — обезщетение за забава
след дата на настьпване на изискуемост за периода от 30.07.2020 г. до
02.07.2024 г. ; 15/петнадесет/ лева— такса за нереволвиране на кредита, за
които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК № 584/05.07.2024г. и
изпълнителен лист от 05.07.2024г. по ч. гр. дело № 1115/2024г. по описа на
Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Х. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Х.Д." № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска" № 19, представлявано от
Изпълнителните директори Боян Филипов Стефов и Доротея Николаева
Николова-Илчева, чрез пълномощника юрисконсулт Станислава Димитрова,
СУМА в размер на 873,45/осемстотин седемдесет и три лева и 45 ст./,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски,
както и СУМА в размер на 86.55/осемдесет и шест лева и 55 ст./,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело №
1115/2024г. по описа на ДРС съдебни разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен
срок от връчването му, пред Хасковски окръжен съд.
14
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
15