Р Е
Ш Е Н И Е
№ 261804 23.06.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
втори юни две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Гергана Бонева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15292
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от В.К.К., ЕГН ********** ***, представлявана по
пълномощие от адв. Е.И., за прогласяване нищожността на договор за паричен заем
от 05.02.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *****, като заемодател и
ищцата, като заемател на основание противоречието му със закона – ЗЗД, ЗПК и
ЗЗП, евентуално да се прогласи за нищожна предвидената в същия договор клауза
за неустойка в размер на 1 334,43 лева,
поради противоречието й със закона и добрите нрави. Претендира разноски
и ангажира доказателства.
В
исковата молба са изложени подробни съображения, обосноваващи нищожността на
договора за заем и съответната клауза от договора, а в постъпилия писмен
отговор са наведени доводи за неоснователност на исковете.
ПЛОВДИВСКИ
районен
съд, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. с чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните
нямат спор относно сключването на процесния договор за паричен заем и
посочените в същия параметри на ГПР, фиксирания лихвения процент, представената
в заем парична сума и срок за връщане на сумата. По делото е представен и
заверен препис от цитирания договор.
Съгласно
чл. 6 от договора, заемополучателят следвало да осигури едно от двете
предвидени обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията,
описани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, като при
неизпълнение съгласно чл. 8 от договора той дължал неустойка в размер на 1224,34
лв., която следвало да престира разсрочено към погасителната вноска, към която
се кумулирала месечна вноска за неустойка в размер на 241,95 лв. за първите три
месеца и по 86,94 лв. за остатъчния период, с която падежното вземане
нараствало на 282 лв.
По демлото е
допусната и изслушана ССЕ с вещото лице С. К., според която Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза,
единственият разход, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, който кредиторът включил в
договорения ГПР от 48,28 % бил договорената годишна лихва по кредита в размер
на 40,05 %. Съобразно допълнителни изчисления от вещото лице, с оглед
поставените задачи, експертизата установила нов размер на ГПР, увеличен с
уговорената в чл. 6 във връзка с чл.8 от договора неустойка, в размер на
541,96%, а изчисленото общото оскъпяване на кредита за неговия срок спрямо
договорната лихва от 287,57 лева е 4,67 пъти, или със 467,28%.
Касае се за договор
за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата
на препращащата разпоредба на член 24 от ЗПК и в ЗЗП. Ищецът има качество
качеството на потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1
от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите начл. 10 и 11 от ЗПК.
Разпоредбата на
чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Посочените
разпоредби са императивни и са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, ето защо съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като основание за обжалване /такива са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор,
съдът констатира следното:
При сключване
на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Спазено е и изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта, а именно - не по-малък от 12. Това важи както за договора, така и за
приложените към него общи условия, като за извършването на това визуално
сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК.
Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.
11, т. 12 ЗПК съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания.
Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на член 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Посочен е годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 48,21 %.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Действително
в чл. 8 от ОУ е указано, че ГПР на заема не може да бъде променен и заемателят
не дължи никакви лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, които не са
посочени в договора при сключването му. Същевременно в чл.4, ал.2 от договора е
посочено, че същият е сключен въз основа на искане за заем с №, а параметрите и
условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен
европейски формуляр. Искането за заем не е представено по делото, нито са
налице данни за параметрите на формиране на процента ГПР. При липсата на данни
за наличие на други разходи по кредита, освен
възнаградителна лихва-40,05%, не става ясно как е формиран ГПР от 48,21 % и какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми
на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид на това, в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза
по договора обуславя недействителността на целия договор. Нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е въведено като
основание за нищожност на договора и в исковата молба.
В
обобщение, съдът намира, че сключеният между страните договор за паричен заем №
**** г. следва да бъде прогласен за
нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, поради противоречие със закона, с оглед на което не следва да се
произнася по останалите наведени в исковата молба възражения за нищожност на
договора.
Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23
от ЗПК и същите следва да бъдат съобразени от страните по заемното
правоотношение.
Съгласно
член 78 ГПК разноските са в тежест на ответника.
По
делото ищецът е представляван от адв. И. от ПАК, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съгласно
удостовереното в договора за правна защита. В полза на същата следва да бъде
присъдено дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. , а на ищеца
държавната такса и възнаграждението за вещо лице в размер на общо 200 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за
паричен заем № 395295 от 05.02.2020 г., сключен между В.К.К.,
ЕГН ********** *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. *******************, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА “Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*********** за заплати на адв.
Е. И. сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
на осн. чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
“Сити Кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.******** за заплати на В.К.К., ЕГН ********** ***
разноски от 200 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета
Трайкова
Вярно
с оригинала.
Н.Н.