Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1658 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, заведена с вх. №29321/07.10.2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, РГТО, на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, седалище гр. София, с която срещу „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, е предявен иск
по чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон
за установяване съществуването на неприетите вземания на ищеца - кредитор
спрямо ответното дружество в общ
размер на 4 112,40 лева, включващи
публични вземания за данъци върху недвижимите имоти и превозните средства и
такси битови отпадъци в общ размер на 2 290,27 лева
и лихви в общ размер на 1 822,13 лева, начислени
до 01.03.2019г., предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, но неприети от
синдика и съда по несъстоятелността след
направено възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ. Наред с това ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В предварителната фаза на процеса при
осъществената размяна на книжа между страните аргументиран отговор на исковата
молба е подал единствено синдикът на дружеството – длъжник „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в
несъстоятелност), Т.Д.И..
Оспорва предявения иск като неоснователен като твърди, че всички задължения за данък
върху недвижимите имоти, такса
битови отпадъци и данък
върху превозните средства до 2013г.
включително, са погасени по давност, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, която теза обосновава подробно.
В подадения отговор на исковата молба
ответното дружество единствено се позовава на постановеното от съда по
несъстоятелността определение
от 20.09.2019г. по търг. дело №1991/2018г. по описа на ВОС, с което
възражението на ищеца – кредитор НАП срещу невключването на процесните вземания
в общ размер на 4 112,40 лева
в списъка на приетите вземания е било оставено без уважение, като счита, че
това разрешение на спора е правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно
заседание участие е взел единствено ищеца НАП като чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
В подадена преди съдебното заседание
молба ответното дружество „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в несъстоятелност)
обосновава становище за неоснователност на искането за приемане на предявените
публични вземания поради изтекла давност, възражение за което длъжникът е
направил своевременно.
Синдикът на дружеството – длъжник Т.И.
е представил обобщени писмени бележки, в които обосновава отново твърдението
си, че процесните вземания са погасени по давност, поради което липсва
основание за тяхното приемане за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
В хода на доказателствения процес са
събрани единствено писмени доказателства.
За
да се произнесе по така предявения иск, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Ищецът Национална агенция за приходите се легитимира като кредитор с
неприето вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „ТРЕМА
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********,
направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, което частично е оставено без
уважение от съда
по несъстоятелността (определение №3350/20.09.2019г. по
т.д. №1991/2018г. на Варненски окръжен съд).
Определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка на приетите вземания е било
обявено в търговския регистър на 20.09.2019г. (вписване рег. №20190920135858).
Настоящият иск е предявен на 07.10.2019г. (чл.125 ГПК), но исковата молба е
подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 04.10.2019г., поради което и с
оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 от ТЗ срокът за предявяване на специалния
установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ не се счита за пропуснат.
Искът е насочен срещу дружеството в открито производство по несъстоятелност „ТРЕМА
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” №4, ет.2, ап.2. Посочен в адресната част на исковата молба е и
синдика като задължителен участник в исковото производство (чл.694, ал.4 от ТЗ)
Т.Д.И., с адрес на упражняване на дейността
гр. София, р-н Красно
село, бул. „Ген. Е. И. Тотлебен” №39, ет.6, ап.18.
При тези фактически констатации съдът
приема, че
предявения иск
по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ е допустим и следва да бъде разгледан по същество. В
този смисъл са и постановените от настоящия съд разпореждане
№10667/23.10.2019г. и определение №313/29.01.2020г.
Процесните вземания в общ размер на 4 112,40 лева включват възникнали и непогасени на падеж
задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2009, 2010 и 2012 години в
общ размер на 1 496,26 лева, такса битови отпадъци
(ТБО) за 2011, 2013 и 2019 години в общ размер на 336,81 лева,
данък върху превозните средства (ДПС) за 2009 – 2012 години в общ размер на 457,20 лева и следващите се лихви за забава, начислени до
01.03.2019г. в общ размер на 1 822,13 лева. В исковата молба същите
са посочени в табличен вид и включват: данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2012г. – 31,93 лв.
и лихва върху това задължение - 21,07 лв., по Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №829/30.06.2010г. за имот с № на партида 008; ДНИ за
2012г. – 8,41 лв., лихва върху това задължение -
5,55 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх. №830/30.06.2010г. за имот
с № на партида 009; ДНИ за 2012г. – 7,19 лв.,
лихва върху това задължение - 4,74 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх.
№831/30.06.2010г. за имот с № на партида 010; ДНИ за 2012г. – 14,60 лв., лихва върху това задължение - 9,64 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх. №833/30.06.2010г. за имот
с № на партида 012; ДНИ за 2012г. – 27,88 лв.,
лихва върху това задължение - 18,39 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх.
№834/30.06.2010г. за имот с № на партида 013; ДНИ за 2012г. – 30,22 лв., лихва върху това задължение - 21,84 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх. №836/30.06.2010г. за имот
с № на партида 014; ДНИ за 2009г. – 6,35 лв.,
лихва върху това задължение - 6,00 лв., такса битови отпадъци (ТБО) за 2011г. – 30,86 лв., лихва върху това
задължение - 23,02 лв., и ДНИ за 2012г. – 6,34 лв., лихва върху това задължение - 4,23 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх. №1230/16.11.2005г. за
имот с № на партида 002; лихва върху ДНИ за 2009г. - 0,07 лв., по Декл. по чл.14 от ЗМДТ вх. №1283/29.11.2005г. за
имот с № на партида 004; данък върху превозните средства (ДПС) за
2009г. – 16,40 лв. и лихва върху това задължение
- 17,39 лв., ДПС за 2010г. – 16,40 лв.
и лихва върху това задължение - 14,50 лв.,
ДПС за 2011г. – 16,40 лв. и лихва върху това задължение
- 12,52 лв., ДПС за 2012г. – 16,40 лв.
и лихва върху това задължение - 10,82 лв.,
по Декл. по чл.54 от ЗМДТ вх.
№887/13.06.2006г. за МПС с рег. № Г6657К; ДПС за 2009г. – 97,90 лв.
и лихва върху това задължение - 103,84 лв.,
ДПС за 2010г. – 97,90 лв. и лихва върху това задължение
- 86,54 лв., ДПС за 2011г. – 97,90 лв.
и лихва върху това задължение - 74,75 лв.,
ДПС за 2012г. – 97,90 лв. и лихва върху това
задължение - 64,59 лв., по Декл. по чл.54 от ЗМДТ вх. №1201/03.10.2006г. за МПС
с рег. № ЕВ2244АК; ДНИ за 2009г. – 397,83 лв.,
лихва върху това задължение - 375,80 лв.,
по Декл. по чл.17 от ЗМДТ вх.
№**********/11.08.2005г.; ДНИ за
2009г. – 51,69 лв., лихва върху това задължение -
48,82 лв., по Декл. по чл.17 от ЗМДТ вх. №07040172/16.11.2005г.; ДНИ за
2009г. – 7,17 лв., лихва върху това задължение -
6,78 лв., по Декл. по чл.17 от ЗМДТ вх. №07040173/16.11.2005г.; ДНИ за
2009г. – 14,18 лв., лихва върху това задължение -
13,30 лв., по Декл. по чл.17 от ЗМДТ вх. №07040174/16.11.2005г.; ДНИ за 2009г. – 892,57 лв., лихва върху това задължение - 843,13 лв., лихва върху ДНИ за 2010г. - 34,80 лв., по Декл. по чл.17 от ЗМДТ вх. №07040175/17.11.2005г.; такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г. – 137,20 лв.
и ТБО за 2019г. - 168,75 лв. по Справка - декларация, вх. № 15-00-239/29.01.2009 година.
Между страните не е налице спор по
отношение на основанието и размера на претендираните вземания, възникнали за
периода 2009 – 2013 година, както и по факта, че същите не са били платени в
установените за това срокове. Спорът е изведен при възражението на длъжника и
синдика, че вземанията за данъци и такси за периода 2009-2013 година, както и
за лихвите върху тях са погасени по смисъла на чл.168, т.3 от ДОПК, тъй като
към момента на тяхното предявяване в производството по несъстоятелност е
изтекъл предвидения в чл.171, ал.1 от ДОПК петгодишен давностен срок по
отношение на главниците, съответно тригодишен срок – по отношение на лихвите.
Съгласно разпоредбите на чл.23 и
чл.28, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъкът върху недвижимите имоти се определя от служител на общинската
администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно
задълженото лице или на негов законен представител, като същият следва да бъде
заплатен на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим. При цялостното му плащане до 30 април за цялата
година се прави отстъпка 5 на сто (чл.28, ал.2 ЗМДТ). Подобно е разрешението и
по отношение на данъка върху превозните средства и таксата битови отпадъци
(чл.54, чл.60, ал.1, чл.69 ЗМДТ).
Приложими към установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са
разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл.4 ЗМДТ).
Процесните вземания за данъци върху
недвижимите имоти и превозните средства и такси битови отпадъци съставляват
публични общински вземания по смисъла на чл.162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Един от способите за
тяхното погасяване е по давност (чл.168, т.3 ДОПК). Давностния срок е
установен в нормата на чл.171, ал.1 ДОПК и същият е 5-годишен, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която публичното задължение е
следвало да се плати.
Съобразявайки така установените
законови разпоредби, съдът приема, че всички вземания за ДНИ, ДПС и ТБО до 2013 година включително, са
погасени по давност. Това е така, тъй като от 1 януари на годината, следваща
годината, през която съответното публично задължение е следвало да се плати
(т.е. най-късно от 01.01.2014г.), до датата
на тяхното предявяване в производството по несъстоятелност (30.05.2019г.) установеният
с нормата на чл.171, ал.1 ДОПК петгодишен
давностен срок е бил изтекъл.
От ищеца нито са наведени конкретни твърдения, нито са посочени и представени
доказателства за спиране или прекъсване на давността в някоя от хипотезите по
чл.172 от ДОПК. Както се твърди в исковата молба и се установява от приложените
към нея писмени доказателства, процесните вземания са определени по подадени от
данъчнозадълженото лице Декларации
по чл.14, чл.17 (отм.) и чл.54 от ЗМДТ (за ДНИ и ДПС) и справки-декларации (за
ТБО). Актът на служителя на
общинската администрация, с който се определя размера на дължимия данък, не прекъсва давността.
Такъв е само акта за установяване
на задължението по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК.
По отношение на вземането за ТБО за
2019г. в размер на 168,75 лева.
Както при предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност, така и в исковата молба, инициирала
настоящото исково производство, ищецът е посочил, че таксата е определена въз
основа на Справка-декларация вх. № 15-00-239/29.01.2009г. Същевременно от
представеното от ищеца в съдебното заседание писмо изх. №
1000-103-001/18.10.2019 г. на Община Трявна се установява, че дължимата за 2019г. такса битови отпадъци
е определена
по справка-декларация, подадена през 2016г.,
тъй като след подаването й е нямало промяна в декларираните обстоятелства
за следващите години. Тази справка-декларация, обаче, нито е надлежно
индивидуализирана, нито е представена по делото. Не са представени и доказателства
за начина на определяне на размера таксата, дължима за 2019г. Видно от приложената
Справка-декларация вх. № 15-00-239/29.01.2009г., единствените съдържащи се в
нея данни са, че дружеството – декларатор извършва дейност на територията на
Община Трявна по производство с брой персонал 72 (по средно списъчен състав към
31.12.2008г.) като притежава в собственост на територията на общината обект,
който обаче не е надлежно индивидуализиран (по вид, площ, др. под.).
Видно
е, при тези фактически констатации, че самите твърдения на ищеца, основани на
представените писмени доказателства, опровергават извод за законосъобразно
определяне на таксата
битови отпадъци
за 2019г. Самият факт, че през 2016г.
е била подадена справка-декларация,
изключва възможността ТБО да бъде определена въз основа на предходно подадената
от задълженото лице справка-декларация от 2009 година. Отделно от това, с оглед
откритото с решението по т.д.
№1991/2018г. на ВОС производство по
несъстоятелност за ответното дружество с начална дата
на неплатежоспособността 01.01.2014 г., обосновано може да се
предположи, че и след декларацията от 2016г.
е настъпила промяна в обстоятелствата. Ето защо съдът
приема, че вземането за
ТБО за 2019г. не е надлежно доказано
по основание и размер.
По тези съображения съдът заключава,
че предявеният иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване, че публичните
общински вземания, предявени от кредитора НАП и неприети в производството по
несъстоятелност на длъжника „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в общ размер на 4 112,40 лева,
включващи публични вземания за данъци върху недвижимите имоти и превозните
средства и такси битови отпадъци в общ размер на 2 290,27 лева
и лихви в общ размер на 1 822,13 лева, начислени
до 01.03.2019г., е неоснователен, поради което го отхвърля.
Независимо
от изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК ищецът не дължи
внасянето на държавна такса.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр. София,
ул. „Княз Дондуков” №52, представлявана от Венцислава Петкова-директор на
дирекция „Държавни вземания”, против „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза” №4,
ет.2, ап.2, представлявано от синдика Т.Д.И.,
иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон за установяване съществуването
на неприетите вземания на ищеца - кредитор спрямо ответното дружество в общ размер на 4 112,40
лева, включващи публични вземания за данъци върху
недвижимите имоти и превозните средства и такси битови отпадъци в общ размер на
2 290,27 лева и лихви в общ размер на 1 822,13 лева, начислени до 01.03.2019г., предявени
в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, но неприети от синдика и съда по несъстоятелността след направено възражение по
чл.690, ал.1 от ТЗ, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието, на
основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика
на ответното дружество – несъстоятелен търговец „ТРЕМА ГРУП” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, Т.Д.И.,
със служебен адрес, вписан в Търговския регистър, гр.
София, р-н Красно
село, бул. „Ген. Е. И. Тотлебен” №39, ет.6, ап.18, и има действие за
всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание чл.694, ал.8
от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: