Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 13.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тринадесети април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 481 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание. член 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д.“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.10.2016 г. около 11.10 часа на околовръстен път гр.К., А.В.Д., управлявайки МПС Ф.Р.с рег. № ***претърпял ПТП с автобус „***“, поради предприемане на неправилна маневра от водача на автобус „***“ ответника Д. Н. Х.. Вина за настъпилото ПТП имал изцяло Д. Н. Х., управлявайки автобус *** с рег. № ***. Този факт бил удостоверен с Протокол за ПТП №1623854 от 09.10.2016 г., съставен от И.Г.Т.на длъжност младши автоконтрольор при РУ на МВР К.. В резултат на настъпилото ПТП, автобусът ударил МПС Ф.Р.в задната дясна част на автомобила, в резултат на което МПС Ф.Р.се преобърнало по таван и се влачило по пътното платно близо 40 метра, вследствие на което МПС Ф.Р.било изцяло повредено - тотална щета, като считано от 28.10.2016 г., МПС Ф.Р.било с прекратена регистрация. За настъпилото ПТП на А.В.Д. бил съставен АУАН и НП като от изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП се установявало, че след предприемане на маневра изпреварване от страна на водача на МПС Ф.Р.и то в момента, когато двете МПС са били почти изравнени, водачът на автобус „***“ предприел неправилна маневра - завиване наляво. Точно поради тази причина ударът попаднал в дясната задна врата на МПС Ф.Р.. В тази ситуация водачът на МПС Ф.Р.не могъл обективно да възприеме подаден сигнал от другия водач за промяна на посоката на движение. Нещо повече, съгласно правилата за движение по пътищата и ЗДвП, водачът на автобус „***“ следвало да изчака да бъде изпреварен и едва тогава да завие наляво, макар и неправилно. Като не го сторил, единствено той имал вина за настъпилото ПТП. Наказващият орган констатирал в издаденото НП, че водачът на автобус „***“ неправилно завива наляво. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В случая ответникът не се убедил преди да предприеме изпреварването, че превозното средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Едновременно с това наказващият орган констатирал в НП, че водачът на другото МПС - автобус „***“ неправилно завива наляво. На 28.09.2016 г. между „****“ АД (ДСКЛ) в качеството си на лизингодател и „Д.“ ЕООД в качеството си на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване № 000 2432 Н 1, съгласно който „Д.“ ЕООД възложило, а ДСКЛ се задължило да придобие от трето лице - Доставчик ППС (оборудване/актив), 1 брой нов ***при цена в размер на 28 903.33 евро или 67 836 лева с вкл. ДДС, при условия и цени подробно изложени в договора за финансов лизинг и Погасителен план - Приложение 2.1, както и Погасителен план - Приложение 2.2 в срок.
Във връзка с Договора за финансов лизинг и закупуването на МПС от страна на „Д.“ ЕООД били направени и следните допълнителни такси: такса регистрация на МПС - сумата 270 лева; за вписване на МПС в Централния регистър на особените залози-сумата 60 лева -продуктова такса - сумата 146 лева; лихви - сумата 228.27 лева; за заличаване на МПС от Централния регистър на особените залози - сумата 60 лева; за първа вноска по застрахователна полица ***** - сумата 778.42 лева; такса гражданска отговорност за една година - сумата 230.24 лева. Общо заплатените от „Д.“ ЕООД допълнителни такса били в размер на 1 772.93 лева. Общият размер на заплатените от „Д.“ ЕООД разходи във връзка със закупуването на ***по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване №000 2432 Н 1 бил 69 608.93 лева. „Д.“ ЕООД изпълнило в срок всички свои задължения по Договора за финансов лизинг, като заплащал на ДСКЛ всички погасителни вноски съгласно Погасителен план - Приложение 2.1, както и всички погасителни вноски съгласно Погасителен план - Приложение 2.2 в срок. На 28.09.2016 г. между „Д.“ ЕООД в качеството си на доверител „****“ АД в качеството си на Довереник бил сключен Договор за поръчка във връзка с чл.13.1.2 от общите условия от Договора за финансов лизинг, при условия подробно изложение в Договора. Съгласно чл.1.3 от Договора доверителят възложил, а довереникът приел от свое име и за сметка на доверителя да получава по своя банкова сметка ***ния в случай на настъпили частични щети по лизинговото имущество, без ограничение на размера им. За МПС *** била сключена със ЗАД *** застрахователна полица № 4704161100001533, със срок на застраховката от 30.09.2016 г. до 30.09.2017 г. Застрахователната полица включвала покритие пълно *****. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие - ПТП на 09.10.2016г. по сключената застрахователна полица ***** на МПС *** и съгласно Договора за поръчка от 28.09.2016 г., от страна на ЗАД ***на „****“ АД било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 51 933.54 лева. С оглед на изплатеното от страна на ЗАД ***застрахователно обезщетение в размер на 51 933.54 лева на „****“ АД, между „****“ АД като лизингодател и „Д.“ ЕООД в качеството си на лизингополучател, било подписано Споразумение № 1 към договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване №000 2432 Н 1 от 28.09.2016 г., съгласно което „Д.“ ЕООД се задължило да изплати на ДСКЛ сумата 415.54 лева, представляваща отрицателната разлика между полученото застрахователно обезщетение и дължимите от „Д.“ ЕООД суми съгласно Приложение № 1 Споразумение към Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 00002432Н1. На 27.01.2017 г. между „****“ АД и „Д.“ ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на собственост на ППС с прекратена регистрация в КАТ, по силата на който „****“ АД прехвърлило собствеността на „Д.“ ЕООД върху дерегистрирано МПС Ф.Р., ведно с всички принадлежности, числящи се към него, като „****“ АД предало на „Д.“ ЕООД и 1 брой свидетелство за регистрация на ППС с отбелязване на дерегистрация чрез перфориране и надпис „Прекратена регистрация - частен имот“ за МПС Ф.Р., Рама № 6FPPXXMJ2PGA57382, Двигател № SA2SPGA57382 с дата на първа регистрация 06.10.2016 г. Така придобития от „Д.“ ЕООД автомобил с прекратена регистрация, всъщност представлявал куп метални отпадъци, тъй като не бил в движение, и не можел да бъде поправен. По тази причина на 17.02.2017 г. между „Д.“ ЕООД в качеството си на Продавач и „***“ в качеството си на Купувач бил сключен Договор за продажба на излязло от употреба МПС, по силата на който ищеца предава на „***“ ООД, МПС Ф.Р.с Рама № 6FPPXXMJ2PGA57382 и Двигател № SA2SPGA57382, рег. № ***за отпадъци срещу цена в размер на 401.40 лева Сумата била платена в брой, като от страна на „***“ ООД била издадена фактура № ********** от 17.02.2017 г. В резултат на настъпилото ПТП, била налице тотална щета на автомобила. За целта колата била с прекратена регистрация и предадена за разкомплектоване като отпадък. Този факт бил удостоверен с Удостоверение № 11 от 17.02.2017 г. на основание чл.19, ал.1 от наредбата за излезлите от употреба МПС. В резултат на гореописаното ПТП за „Д.“ ЕООД били налице значителни имуществени вреди, като ищцовото дружество било лишено от възможността да управлява собствения си автомобил, тъй като в резултат на настъпилата тотална щета, МПС било предадено в център за разкомплектоване и е прекратена регистрация. Съгласно договора за финансов лизинг платената от ищцовото дружество цена за МПС Ф.Р.била в размер на 69 608.93 лева с ДДС. Изплатеното обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие било в размер на 51 933.54 лева. Във връзка с продажбата на дерегистрираното МПС и предаването му в център за разкомплектоване ищецът получил сумата 401.40 лева. Разликата в размер на 17 273.99 лева представлявала претърпени имуществени вреди за ищцовото дружество - това била разликата между платените суми за придобиване на МПС Ф.Р.от една страна, и от друга страна - изплатеното обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие и получената сума за предаване на МПС за разкомплектоване. Посочената сума в размер на 17 273.99 лева безспорно представлява претърпяна от „Д.“ ЕООД имуществена вреда в резултат на настъпилото ПТП, тъй като управителят на дружеството, управлявал МПС нямал вина за настъпилото ПТП, а в резултат на настъпилото ПТП дружеството било лишено от възможността да ползва собствения си автомобил. Нещо повече в резултат на ПТП МПС било дерегистрирано и разкомплектовано. По тази причина счита, че тези вреди следвало да бъдат заплатени от ответника, тъй като същия причинил вредата, като с действията си е предизвикал настъпването на ПТП. С оглед на горното намира за безспорно, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД: налице било противоправно поведение - настъпило ПТП, за което вина имал ответника Д. Н. Х.; налице било увреждане - в резултат на настъпилото ПТП автомобилът бил тотална щета, вследствие на което колата била спряна от движение, същата била дерегистрирана като ищцовото дружество било лишено от възможността да ползва и да се разпорежда със собствения си автомобил; налице била и причинна връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че тоталната щета на автомобила е в резултат на настъпилото ПТП; налице била и вина, доколкото същата се предполагала до доказване на противното.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Д. Н. Х. да му заплати сумата от 17 273,99 лева (седемнадесет хиляди двеста седемдесет и три лева, деветдесет и девет стотинки), представляваща имуществени вреди, претърпени от „Д.“ ЕООД в резултат на претърпяно от ищеца ПТП на 10.09.2016 г., представляващи разликата между платените от ищеца суми във връзка със закупуването на МПС Ф.Р.с Рама № 6FPPXXMJ2PGA57382 и Двигател № SA2SPGA57382, рег. № ***и изплатените на ищеца суми за МПС Ф.Р.във връзка с претърпяното ПТП на 10.09.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на ПТП - 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
Ответникът Д. Н. Х. оспорва иска. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че към датата на ПТП ищецът бил само ползвател по договор за лизинг на МПС „Ф.Р.“, разходите по закупуването на което претендирал да са в резултат на ПТП. Процесният автомобил бил закупен от ищеца една в края на месец януари, след прекратяване на регистрацията му в КАТ и почти три месеца след ПТП. Вредите, които се обезщетявали по реда на деликтната отговорност следвало да бъдат пряка и непосредствена последица от деликта. В случая такива понесъл само собственикът на МПС – „****“ ЕАД. Ищецът не понесъл вреди, поради което не можел да претендира обезщетение за тях. Действително, след процесното ПТП било подписано споразумение между ищеца и „****“ ЕАД, което обаче било резултат на последващо договаряне между тях, поради което последствията не можели да бъдат определи като преки и непосредствени последици от процесното ПТП. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка относно твърдението, че единствено ответникът има вина за настъпване на ПТП. Действително, ответникът извършил неправилна маневра, като завил неправилно вляво, пресичайки непрекъснатата линия. Управителят на ищцовото дружество обаче също е пресякъл неправилно същата непрекъсната линия, при което е извършил изпреварване без да се съобрази с пътната маркировка. Отделно от това, извършил още едно нарушение – не се убедил, че ППС, което изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение, в резултат на което е възникнало процесното ПТП. Счита, че в случая страните са изправени пред съпричиняване, при който вина за ПТП имат и двамата участници в него. Счита, че процентът на съпричиняване от страна на управителят на ищцовото дружество е по-голям, тъй като последният е извършил две нарушения на ЗДвП, а ответникът – едно, което се припокривало с едно от нарушенията на другия водач. Дори да се приемело, че ищцовото дружество е претърпяло вреди в общ размер на 69 608.93 лева, то неговото участие в тях било не по-малко от половината или 34 804.46 лева. Застрахователят изплатил сумата от 51 933.54 лева, което на практика покрило размера на причинената от ответника вреда. Оспорва иска по размер. Счита, че претендираната от ищеца вреда е силно завишена. Действително, цената на МПС възлизала на 67 836 лева с ДДС, следвало обаче да се има предвид, че ищцовото дружество било регистрирано по ЗДДС. Автомобилът на ищеца бил товарен, с право на данъчен кредит, който вероятно бил ползват от ищеца. ДДС по приложените от ищеца фактури възлизал на 11 306 лева, която сума следвало да бъде приспадната от общия размер на претърпените вреди, т.е. реалния размер на вредите по документи възлизал на 56 530 лева. Реалният размер на вредата следвало да бъде изчислен не по цената на придобиване на вещта, а по действителната пазарна цена на МПС. Договорът за финансов лизинг предхождал ПТП с около 10 дни преди ПТП, но подобни активи се обезценявали с 20 до 30% в деня на напускането на магазина и вече не били нови. В този смисъл, счита за несъстоятелно определянето на размера на вредата съобразно платените суми за придобиване на МПС. Стойността на автомобила следвало да бъде определена по пазарни стойности към датата на ПТП. Оспорва претенцията на ищеца в частта, с която се претендират сумите за такса за регистрация на МПС, за вписване на МПС в централния регистър на особените залози, за първа вноска по застрахователната полица ***** и за такса гражданска отговорност за една година. Независимо дали тези суми били заплатени във връзка с първоначалната регистрация, същите не следвало да бъдат добавени към стойността на автомобила, съответно – към вредата от процесното ПТП. Счита, че в случая не било необходимо да бъде изследвана пазарната цена, доколкото същата била определена от застрахователя по застраховка „**“ и била изцяло заплатена на собственика на увреденото МПС.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноските по делото.
Третото лице-помагач ЗАД „*****“ АД оспорва иска като неоснователен, тъй като във връзка с процесното ПТП, ищецът предявил претенция пред своя застраховател по имуществена застраховка „*****“ и съответно получил застрахователно обезщетение по последната. Ищецът не ангажирал доказателства, от които да се установява, че е възразил срещу така определеното му застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка. Присъединява се към твърдението, че с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по имуществена застраховка „*****“ ЗАД „*** Груп”, ищцовото дружество изцяло и напълно е възмездено за вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на настъпилото на 09.10.2016 г. събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Сочи, че за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав, тъй като и вината не била установена с влязла в сила присъда на наказателен съд съгласно изискванията на чл. 300 ГПК. Счита, че не следва да се ангажира отговорност за изплащане на обезщетение, доколкото не било налице виновно поведение от страна на ответника Д.Х.. С оглед горепосоченото предявените от ищеца искове, следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условия на евентуалност, оспорва изключителната вина на водача, ответник в настоящето производство, Д.Х., като твърди, че водача на процесното МПС - марка „**”, модел „**“, с peг. ***е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, като е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал 1 и ал.2 от ЗДвП. Нарушенията на посочената разпоредба били установени в Протокол за ПТП № 1623854 от 09.10.2016 г. по описа на РУ на МВР К. от съответното длъжностно лице. В случай, че се установи, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следвало да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В допълнение, претенцията на ЗАД „*** Груп“ била предявена в размер на 50% от изплатеното по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, съответно от ЗАД „*** Груп”, като застраховател по имуществена застраховка, отчело, че е налице съвина за настъпването на вредоносния резултат, като приноса на застрахованото лице е 50%.В допълнение, счита че МПС - марка „**”, модел „***”, с peг. ***е попаднало в т.нар. „сляпа точка” на водача на МПС марка „***”, модел „****, с per. № **** като това била причината последния да няма възможност да реагира своевременно и по този начин да предотврати процесното ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че всички щети са в пряка причинно - следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие и че следва да се възстановят от З. „О.- З.” АД. Твърди, че част от сочените от ищеца вредите по процесния автомобил не са в пряка причинно - следствена връзка с процесното пътно - транспортно произшествие. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Счита, че ищецът претендира застрахователно обезщетение за части и детайли, които не са били увредени в резултат на процесното застрахователно правоотношение. Счита, че цената, за която е ищеца е продал процесното МПС е занижена. Оспорва изцяло иска за присъждане на законна лихва. Предвид неоснователността на главния иск неоснователен се явявал и акцесорният такъв.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените протокол за ПТП рег. № 199 от 09.10.2016 г. (л. 8 от НАХД 112/2017 г.), акт за установяване на административно нарушение № 549426 от 09.10.2016 г. и писмените доказателства, приети по НАХД 112/2017 г. по описа на КрлРС, че на 09.10.2016 г. около 11.10 часа на околовръстен път гр.К. управителят на ищцовото дружество, в качеството си на водач на МПС Ф.Р.с рег. № ***и ответникът, в качеството си на водач на автобус „***“ с рег. № ***, са претърпели ПТП. ПТП настъпило при предприети маневри от двамата водачи – на автобуса – завой наляво, на лекия автомобил – изпреварване. Не се спори, че на мястото на ПТП хоризонталната пътна маркировка е непрекъсната линия. Не се спори и се установява от представения договор за финансов лизинг на ППС/оборудване № № 000 2432 Н 1 от 28.09.2016 г., че ищцовото дружество, като лизингополучател по договора е ползвало посочения автомобил Ф.Р.с рег. № ***. Наред с договора за финансов лизинг, страните по него са сключили и договор за поръчка на същата дата, по силата на който лизинготателят възложил, а ищецът като лизингополучател приел от свое име и за сметка на доверителя да получава по своя банкова сметка ***ния в случай на настъпили частични щети по лизинговото имущество, без ограничение на размера им. Не се спори и се установява от представената застрахователна полица, че лицизинготателят и ЗАД ***сключили за МПС Ф.Р.застраховка пълно *****, като по тази полица застрахователят изплатил на **** АД застрахователно обезщетение в размер на 51 933.54 лева на 07.11.2016 г. във връзка с настъпилото застрахователно събитие - ПТП на 09.10.2016г. С договор от 27.01.2017 г. за прехвърляне на собственост на ППС с прекратена регистрация в КАТ, лизингодателят е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху лек автомобил Ф.Р.с прекратена регистрация в КАТ. Представени са по делото договор за продажба на излязло от употреба МПС, фактура № 311 от 17.02.2017 г. и касов бон, от които се установява, че след ПТП ищецът е продал увредения автомобил за сумата от 401.40 лева. Приложените са приемо-предавателен протокол, удостоверение № 11 от 17.02.2017 г., че МПС е прието от център за разкомплектоване. По делото са представени от ищеца фактура и сметки л.27-39), от които се установява, че по сключения договор за финансов лизинг, ищецът е заплатил следните суми: 13 567.21 лева с ДДС първоначална вноска; 778.42 лева за първа вноска по застрахователна полица *****; 230.24 лева за застраховка гражданска отговорност за една година; 60 лева за регистрация в Централния регистър на особените залози; 270 лева такса регистрация на МПС; 54 268.79 лева с ДДС главница; 11.73 лева – лихва; 146 лева – продуктова такса; 1.22 лева неустойка за забавено плащане; 363 лева главница по погасителен план; 1 815.03 лева – главница; 29.32 лева – лихва; 146.61 лева – лихва.
Във връзка с твърденията и оспорванията на страните, по делото са изслушани свидетели:
В показанията си свидетелката Л. сочи, че А.Д.(управителят на ищцовото дружество) е неин бивш съпруг и на 09.10.2016 г. с него и св. В.В.пътували за град С. и минавали през К. като се движели по околовръстния път. Автомобилът, с който пътували управлявал Д.. Докато се движели по околовръстния път, свидетелката забелязала, че застиган един автобус. По нейна преценка автобусът се движел много бавно, дори в един момент помислила, че е спрял. Предприели заобикалянето му, тъй като не видели светлинен сигнал за някаква маневра. Когато двете МПС почти били изравнени, свидетелката усетила силен удар зад нея и техния автомобил се обърнал по таван. Изминали няколко метра по таван, не знаела колко точно. След като техния автомобил спрял, водачът му счупил прозорците, за да могат да излязат от него. Впоследствие разбрала, че ударът с автобуса е в задната дясна врата на техния автомобил. Пътната маркировка в този участък била непрекъсната линия и пресичането й било забранено. В показанията си св. В. – дъщеря на А.В.сочи, че на 09.10.2016 г. пътувала с баща си и св. Л. за С. и се движели по пътя за К.. Пред тях имало автобус, който се движел много бавно и баща й решил да го заобиколи. Свидетелката пътувала отзад и ударът бил до нейната врата – задна дясна. Автобусът ги ударил, техния автомобил се завъртял и паднал по таван. Сторило й се, че автомобилът се влачил доста метри по таван, след това спрял. Баща й започнал да блъска вратата за да отвори, след това отворил нейната врата. Понеже задната дясна врата била смачкана и не се отворила, свидетелката излязла през шофьорската врата, не видяла кога и по какъв начин е излязла свидетелката Л.. Започнали да се стичат хора, свидетелката била малко в паника. Това което си спомняла, след като се съвзела, било, че автобусът е спрял в лентата им за движение, в посока направо, все едно не ги е удрял.
От показанията на св. Ц. се установява, че по време на ПТП е пътувал със собствения си автомобил, като се движел от град Сопот, към К.. Свидетелят пътувал със свой приятел – св. Ч.. След навлизане на околовръстния път, видели автобус, който се движел в средата на неговата си лента, подал мигач да завива наляво и джип – Ф.Р., който го изпреварва. Свидетелят видял, че джипът излетял покрай автобуса и паднал на тавана си, пред автомобила на свидетеля. Според него джипът прелетял около 20 метра. Автобусът завивал към някаква база от другата страна на пътя, спрямо собствената си посока на движение. На мястото на инцидента било забранено завиването. Свидетелят и спътникът му слезли от автомобила си, спрели движението и тръгнали да отварят вратите на джипа. От страната на свидетеля вратите не могли да се отворят, след това шофьорът и двете му спътнички слезли. Свидетелят сочи, че не е възприел удара между двете МПС, а само как лекия автомобил се отлепя от земята и полита във въздуха. Сочи, че според него се е движел с много висока скорост, а за състоянието на автомобила сочи, че е бил „размазан“. В показанията си свидетелят Ч. сочи, че на 09.10.2016 г. пътувал заедно със св. Ц. като се движели по околовръстното в К.. Срещу тях се движел автобус, който подал мигач да завива наляво. Всляво от пътя (спрямо автобуса) имало път за някаква фирма. Един *** тръгнал да изпреварва автобуса и двете МПС се ударили, джипът се движел много бързо и летял 20 метра по таван, свидетелят съдел за скоростта на пикапа по удара. След това свидетелят слязъл и отворил вратата на пикапа, за да излязат пътниците, а св. Ц. отишъл да спира движението. Доколкото помнел, отворил предна дясна врата. От пикапа пръв слязъл мъжа, след него две жени. Маркировката на това място била непрекъсната линия, бил забранен завой наляво.
От неоспореното заключение на вещото лице Р.М. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че: 1) Общият размер на задължението на ищеца по договора за финансов лизинг е в размер на 28 903.33 евро. 2) Общо заплатените от ищеца суми за по договор за финансов лизинг са в размер на 69 607.71 лева, като в тази сума не са включени сумите 1.22 лева неустойка за забавено плащане; 363 лева главница по погасителен план; 1 815.03 лева – главница, доколкото не са осчетоводени от ищеца. 3) Заплатеното обезщетение по застраховка ***** е в размер на 51 933.54 лева. 4) Получената от ищеца сума при бракуване на автомобила е в размер на 401.40 лева. 5) Разликата между сумите, платени на лизингодателя, получената сума от продажбата при разкомплектоване на МПС и полученото от застрахователя обезщетение е в размер на 17 272.77 лева. 6) Ищецът по договора за лизинг и издадените от него фактури не е ползвал данъчен кредит – уточнено в с. з на 28.11.2017 г.
От неоспореното заключение на вещото лице С.М. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява, че: 1) На стр. 7 от експертизата е изготвена скица на местопроизшествието, като липсват данни за вертикална сигнализация, които да бъдат отразени на скицата. 2) Водачът Д.Х. е управлявал автобус „***“ по дясната лента на околовръстен път на гр. К. в посока от юг но север. През това време водачът А.Д.е управлявал л.а. „Ф.Р.” по дясната лента на същия път, в същата посока, зад автобус „***“. В един момент л.а. „Ф.Р.“ е настигнал автобус „***“ и е предприел маневра - изпреварване, като е навлязъл в лявата лента. В един следващ момент водача на автобус „***“ е предприел маневра - завой на ляво, като предната част на автобуса е навлязла в лавата лента. Така е настъпил удар между двете МПС, в предна лява част на автобус „***“ и задна дясна страна на л.а. „Ф.Р.”. След удара л.а. „Ф.Р.“ се е преобърнал на тавана си, след което е спрял. 3) Скоростта на движение на автобуса непосредствено преди произшествието била около не по-голяма от 24 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Ф.Р.“ с peг. ***непосредствено преди произшествието е била над 50 km/h. 4) На скицата на стр. 8 се отразено каква видимост са имали водачите, както следва: водачът на автобус „***“ е имал видимост през лявото огледало както следва: на повече от 15 m назад от предната част на автобуса - изцяло към л.а. „Ф.Р.”, между 2 и 15 m назад от предната част на автобуса - частично към л.а. „Ф.Р.”, между 0 и 2 m назад от предната част на автобуса - няма видимост към л.а. „Ф.Р.”. 5) Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: Водачът на л.а. „Ф.Р.” - А.Д.е предприел маневра - изпреварване на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. при наличие на единична непрекъсната линия на платното за движение. Водачът на автобус „***“ - Д.Х. е предприел маневра - завой наляво на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. при наличие на единична непрекъсната линия на платното за движение и без да пропусне движещия се в лявата лента в същата посока л.а. „Ф.Р.”. 6) По делото има данни, че застрахователят по застраховка ***** е заплатил стойността на тотал-щета. Действителната стойност на л.а. „Ф.Р.” към датата на ПТП е била 67 380 лева, 75% от действителната стойност е 50 535 лева. 7) Разликата между действителната стойност и продажната му стойност след бракуване е в размер на 66 979 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск, е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Нормата въвежда и оборима презумпция за виновност съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД. По делото са установени елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение (действие), извършено при нарушение на разпоредбите на ЗДвП чрез управление на МПС при нарушаване на правилата за движение – предприета маневра завой наляво на забранен участък от пътя и допуснато пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са настъпили вреди.
Деянието е установено с неоспорения протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК и ползващ се с материална доказателствена сила. Установеното в протокола не е оборено чрез допустимите доказателствени средства и на него не могат да се противопоставят гласните доказателствени средства, отделно същите не съдържат информация, която да опровергава фактите по протокола, а го подкрепят. Всички доказатлествени източници сочат на противоправно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП – водач, който не спазва предписанието на пътната маркировка. Установена е в процеса настъпилата вреда в патримониума на ищцовото дружество ПТП автомобилът е бил негоден за употреба. Доказана е в процеса причинна връзка между тях – ПТП е настъпило вследствие на предприета от водача маневра завой наляво (действията на другия водач съдът ще обсъди по-долу) на забранен участък от пътя и пресичане на непрекъсната линия от пътната хоризонтална маркировка – нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП, доколкото от техническа гледна точка ищецът, в качеството си на водач на автобус е станал причина за ПТП и както съдът посочи – нарушение на правилата на движение по пътя. Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установява релевантните елементи на деликта, за които носи доказателствена тежест.
Ответникът възразява, че доколкото към датата на ПТП ищецът не е бил собственик на МПС, а лизингополучател, вредата не е настъпила нв неговия патримониум. Доводът е неоснователен.
В Решение № 170 от 23.07.2012 г. по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС е даден отговор на материалноправния въпрос кой е носител на деликтното право при договор за финансов лизинг, като ВКС приема следното: „лизингополучателят по договор за финансов лизинг, който по силата на чл. 343 ТЗ носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта, обект на същия, е носител на деликтното право, поради което той, а не лизингодателят е материалноправно легитимиран и може успешно да го упражни директно срещу делинквента – трето лице, при настъпило увреждане от деликт, независимо от наличието или не на включена клауза за изкупуване.“. В настоящия случай ищецът е страна по договор за финансов лизинг с включена клауза за изкупуване, която е и реализирана след ПТП. Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията за вина, поради което деликтната му отговорност следва да бъде ангажирана.
Ответникът възразява, че законния представител на ищеца, с поведението си и водач на другото МПС, участник в ПТП, с поведението си е съпричинил вредоносния резултат. В същият смисъл е и направеното възражение от страна на третото лице-помагач. Доводите са основателни. За да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай законният представител на пострадалия е управлявал МПС, извършил е нарушение на правилата за движение по пътищата несъобразявайки поведението си с пътната маркировка – чл. 6, т.1 от ЗДвП и от техническа гледна точка, установено с неоспорената експертиза, е станал причина за настъпилото ПТП. Заключението на експерта пряко кореспондира с показанията на свидетелите, като доводите на ищеца, че същите не следва да се кредитират се явяват неоснователни. Независимо какви са били действията на двамата свидетели след инцидента в частта, касаеща оказана помощ на пътниците от лекия автомобил и разминаванията им в тази посока, същите по-категоричен начин установяват, че са преки очевидци на ПТП, че автобусът е подал светлинен сигнал за завой наляво, че автомобилът на ищцовото дружество е предприел маневра за изпреварване и че между двете превозни средства е настъпило ПТП, след което лекият автомобил се е движил по таван близо 20 метра. Двамата свидетели нямат никакви връзка със страните в процеса, били са случайно на пътя и е без значение кой от двамата е спрял движението и кой е отишъл да направи опит да отвори вратата на обърналия се лек автомобил. Характерът на нарушението по ЗДвП е такъв, че съдът приема съпричиняването на вредоносния резултат да е в размер на 50% и с такъв процент следва да се намали определеното обезщетение.
При определяне на размера на вредите, които следва да се репарират, съдът отчете действителната стойност на МПС към датата на ПТП, приетия процент за съпричиняване, като отчита и следното: ищецът, в ход по същество, в писмените си бележки сочи, че искът следва да се уважи до размера, установен от вещото лице - 17 272.77 лева. Съдът намира, че вредите от ПТП, които са пряка и непосредствена негова последица, не се оценяват в този размер. Неоснователно е ищецът да търси като обезщетение сумите, които е заплатил за застраховки – ***** и гражданска отговорност, останалите такси във връзка със сключения договор за лизинг и платените лихви за забава. Тези плащания, макар да са във връзка с договора за финансов лизинг, са направени за ползването на предоставения по време на действието автомобил и не могат да се счетат пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо съдът приема, че сумата от 17 272.77 лева следва да се намали с всички посочени от вещото лице плащания ,които не касаят стойността на МПС и вноските за ползването му. От посочените от вещото лице общо разходи в размер на 69 607.71 лева, следва да се приспадне заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 51 933.54 лева, да се приспадне сумата от 401.40 лева, заплатена при разкомплектоването на автомобила и от разликата в размер на 17 272.22 лева, следва да се приспаднат следните заплатени суми, които не представляват вреди от ПТП: 778.42 лева за първа вноска по застрахователна полица *****; 230.24 лева за застраховка гражданска отговорност за една година; 60 лева за регистрация в Централния регистър на особените залози; 270 лева такса регистрация на МПС; 11.73 лева – лихва; 146 лева – продуктова такса; 29.32 лева – лихва; 146.61 лева – лихва; 39.39 лева лихва; 60 лева – такса за заличава в ЦРОЗ, или общо сумата в размер на 1771.71 лева. Съдът приема, че размерът на вредите, настъпили при ПТП е 15 501.06 лева и следва да осъди ответника да заплати на ищеца половината от тази сума или 7750.53 лева. За разликата до пълната претендирана сума от 17 273.99 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски и съдът следва да му присъди такива съразмерно с уважената част от иска или 991.60 лева.
Ответникът също претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част от иска или в размер на 339.47 лева.
При това положение следва да се осъди ищеца да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 652.13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Д. Н. Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, законен представител: А.Д.7 750.53 лева (седем хиляди седемстотин и петдесет лева петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от „Д.“ ЕООД в резултат на пътнотранспортно произшествие на 10.09.2016 г., при което е било увредено моторно превозно средство Ф.Р.с Рама № 6FPPXXMJ2PGA57382 и Двигател № SA2SPGA57382, рег. № ****, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Н. Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, законен представител: А.Д.разноски по компенсация в размер на 652.13 лева (шестстотин петдесет и два лева и тринадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач - „*****“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: