РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Перник, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.***, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 154 по
описа за 2021 година на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 и
чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Д.А.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване на задължения №
21-40-1/11.01.2021 г.,
издаден от С.В.А.*** – главен експерт, отдел „Ревизии и проверки“ при ДМДТ при
община П.***, потвърден с Решение № 21/МИО-303-1/25.02.2021 г. на директора на
дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.***.
Жалбоподателката
моли за отмяна на акта за установяване на
задължения, потвърден с решението на директора на ДМДТ при община П.***. Излага
аргументи за неправилност и незаконосъобразност на същия. Не оспорва, че през
м.февруари 2019 г. е придобила недвижим имот в гр. П.***, ул. *** № ***, ет.***,
но счита, че данните за това е следвало да се подадат служебно към Дирекция
„Местни данъци и такси“ при община П.***, за да бъде вписан той като нейна
собственост и да се породи право за община П.*** да го облага с данъци и такси.
През 2019 г. тя направила проверка в ДМДТ - П.***, но имотът не фигурирал в
системата и не бил обложен с ДНИ и ТБО. Такова било положението и през 2020 г.
Данъци и такси за имота били начислени едва след като лично отнесла нотариалния
акт за имота в ДМДТ при община П.*** на 27.10.2020 г. Предвид обстоятелството,
че неизпълнението на задължението й се дължало на причина, за която тя не носи
вина, административният орган неправилно й бил начислил лихви за неплатените в
срок данъци и такси за 2019 и 2020 г. Отделно, Д.А.И. оспорва и основанието на
процесните задължения с твърдения, че за периода от 2019 г. до получаване на
акт за въвеждане на обекта в експлоатация /което не било направено и към
настоящия момент/ тя не дължи ДНИ и ТБО.
В проведените съдебни заседания жалбоподателката се явява
лично. Поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на АУЗД. Разноски
не претендира и не представя списък на същите.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „Местни
данъци и такси“ при община П.***, редовно призован, се представлява от адв. Р.К..
Оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляващи платен адвокатски хонорар. Не представя списък по чл.80
от ГПК.
Административен съд – П.***, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна - адресат на акта.
Депозирана е в законоустановения преклузивен срок, отговаря на изискванията на
чл.149, вр. чл.145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е
преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това
жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна:
Оспореният Акт
за установяване на задължения № 21-40-1/11.01.2021 г. е
издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК,
по инициатива на органа по приходите. С него са установени невнесени в срок
задължения на жалбоподателката
Д.А.И. за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и
лихви за забава, както следва:
1. данък върху недвижимите имоти и лихви за забава:
- за 2019 г.: лихви за просрочие в размер на 54,37 лв.,
изчислени към дата 11.01.2021 г.- за неплатен в законоустановения срок данък
върху недвижимите имоти за 2019 г. в размер на 466,23 лв.;
- за 2020 г.: лихви за просрочие в размер на 10,18 лв.,
изчислени към дата 11.01.2021 г.- за неплатен в законоустановения срок данък
върху недвижимите имоти за 2020 г. в размер на 559,48 лв.
Общият размер на задължението за лихви за 2019 и 2020 г.,
изчислен към 11.01.2021 г., за неплатения в срок ДНИ за същите години е 64,55
лв.
2. такса битови отпадъци и лихви за забава:
- за 2019 г.: ТБО 1515,25 лв. и лихви за просрочие 204,89
лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 1720,14 лв.;
- за 2020 г.: ТБО 1818,30 лв. и лихви за просрочие 66,93
лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 1885,23 лв.;
Общият размер на задълженията за ТБО за 2019 и 2020 г. и
лихвите за просрочие върху тях, изчислен към 11.01.2021 г., е 3605,37 лв.
Задълженията са определени въз основа на данни от
подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/27.10.2020 г. за
недвижим имот с партиден номер 6404Н75615, с адрес на имота: гр. П.***, ул. ***
№ ***, сграда с идентификатор на поземления имот: ***, обект с идентификатор ***.1.15
с година на построяване 1963 г., с конструкция МЗ – масивни монолитни и РЗП
общо 385,00 кв.м, в това число РЗП на мазе 0,00 кв.м, РЗП на таван 0,00 кв.м, с
данъчна оценка на обекта към 2021 г. *** лв. и данъчна оценка *** лв.,
деклариран от жалбоподателката в качеството й на собственик.
Акт за установяване на задължения №
21-40-1/11.01.2021 г. е
издаден от С.В.А.*** на длъжност главен експерт в дирекция „Местни данъци и
такси“, оправомощена със Заповед № 392/25.03.2020 г. на кмета на община П.***,
която е приложена по делото.
АУЗД е връчен
на жалбоподателката лично, на 12.01.2021 г., което е видно от разписка на л.12. Срещу констатациите в него е подадена Жалба вх. №
21/ММО-303/19.01.2021 г., в която са изложени доводи за незаконосъобразността
му.
С Решение №
21/МИО-303-1/25.02.2021 г. директорът на дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.*** е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло
установените с АУЗД №
21-40-1/11.01.2021 г. задължения за ДНИ и ТБО за
2019 и 2020 г.
По делото са представени и приети доказателствата,
представени с жалбата, както и приложените такива към административната преписка,
в т.ч. свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по
чл.14 от ЗМДТ декларации за облагане с данък недвижимите имоти,
договори за третиране на битови отпадъци, доказателства за съществуването на
общинско депо и за оператор на депото за БО, Решение № 415/22.12.2016 г. на
Общински съвет - П.*** за определен размер на ТБО, заповедите по чл.63 от ЗМДТ
на кмета на община П.*** за процесните години, справка за начисляване на ДНИ и
справка за начисляване на ТБО за недвижимия имот на жалбоподателката, документ,
че Д.А.И. не е подавала молби-декларации за определяне ТБО според количеството
битови отпадъци, както и че не е подавала молби-декларации за освобождаване от
такса сметосъбиране и сметоизвозване, договори за третиране на битови отпадъц,
фактури и др. Документите, съдържащи се в административна преписка, като
неоспорени от страните, се ценят в цялост и като годно писмено доказателство
въз основа, на което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт.
Представен е и
е приет като доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***от 2019 г., съставен от нотариус М.М.***–
нотариус с район на действие Пернишки районен съд, вписан под № ***в регистъра
на Нотариалната камара, от който е видно, че на 12.02.2019 г. жалбоподателката Д.А.И.
е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ***.1.15 /****/, с административен адрес: гр. П.***,
ул. *** № ***, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за обслужваща
дейност за битови услуги, посочена в документа площ: 385,00 кв.м., заедно с
прилежащи части 14,41 % от общите части на сградата.
От правна страна:
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд - П.***, като
извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателката е единствен собственик на недвижим имот
– обект с идентификатор ***.1.15, находящ се в гр. П.***, ул. ***, № ***, който
се намира в сграда, построена през 1963 г., с конструкция МЗ – масивни
монолитни. Подала е за този имот Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/27.10.2020 г.
Не се спори по делото, че задълженията за ДНИ и ТБО не са
заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по
приходите може да инициира производство за установяване размера на дължимите
данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за 2019 и 2020 г.
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, отразени в Акт за установяване
на задължения по Декларация вх. № **********/27.10.2020 г., отнасяща се за
недвижим имот с партиден номер 6404Н75615.
Акт за установяване на задължения № 21-40-1/11.01.2021 г. е
постановен в писмена форма и има
необходимото съдържание, посочено в чл.59 от АПК. Произхожда от лице,
определено със Заповед № 24/08.01.2021 г. на кмета на община П.***, а
потвърдителното решение е постановено от компетентния по-горестоящ
административен орган - в случая директорът на дирекция „Местни приходи и
такси“ при община П.***, действащ като териториален директор на НАП и изрично
посочен и в Заповед № 392/25.03.2020 г. на кмета на община П.***. Поради това
АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.4
от ЗМДТ.
Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част,
позовава се на правнорелевантни факти, които са установени от писмените
доказателства, приложени по делото. Административните актове са мотивирани от
правна и фактическа страна. За да изготви оспорения акт, административният
орган в частта за ДНИ се е позовал на чл.14 и чл.22 от ЗМДТ и Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община П.***, а за ТБО
- на чл.62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на Община П.***, както и на подадената
от жалбоподателката декларация по чл.14 от ЗМДТ на 27.10.2020 г. Взел е в
предвид, че последната е заплатила дължимия данък върху недвижими имоти за 2019
и 2020 г. – съответно в размер на 466,23 лв. и 559,48 лв., но извън определения
за това срок, поради което са начислени съответните лихви за забава. В акта не
са посочени отделните компоненти, участващи при формиране на ТБО, но този порок
не е от вида на съществените и поради това не води до отмяна на акта.
В хода на административното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителни основания
по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Имотът на жалбоподателката, находящ се в гр. П.***, ул. ***
№ ***, представлява самостоятелен обект в сграда, построена и въведена в
експлоатация през 1963 г. Същият е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ.
Относимите в случая предпоставки за възникване
на задължението за заплащане на ДНИ са регламентирани в чл.11 от ЗМДТ –
относно субекта на задължението, чл.10, ал.1 от ЗМДТ - обекта на облагане, и чл.15 от ЗМДТ - начален момент на облагането.
Единият спор
между страните е свързан с началния момент на възникване на
задължението за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, тъй
като жалбоподателката твърди, че притежавания от нея обект не е въведен в
експлоатация и поради това неправомерно е прието, че за него се дължат ДНИ и
ТБО за 2019 и 2020 г.
Съдът
намира горното възражение за неоснователно. Съгласно чл.15,
ал.1 от ЗМДТ подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ от страна
на задълженото лице не е правопораждащият факт, от който възниква задължението
за данък.
В приложимата
редакция /в сила до изм. и доп. - ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019
г./ разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМДТ предвиждаше, че „За новопостроените
сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ
месеца, през който са завършени или е започнало използването“.
Законодателят е предвидил две алтернативи предпоставки, с които се
свързва началният момент на възникване на задължението за заплащане на ДНИ за
новопостроените сгради /в частност на самостоятелни обекти в същите/ за
субектите по чл.11 от ЗМДТ – „завършването“ или „започване на ползването“ им. Безспорно е в настоящия казус, че самостоятелният
обект на жалбоподателката е придобит от нея на 12.02.2019 г. /видно от НА/.
Твърдението й, че обектът не е въведен в експлоатация не се потвърждава от
доказателствата по делото. Отделно, същият се намира в сграда, която е
изградена и въведена в експлоатация през 1963 г. и оттогава за
собственикът/собствениците й, в т.ч. и собствениците на обекти в нея, е
възнакнало задължението за заплащане на ДНИ и ТБО.
Относно
възражението на жалбоподателката, че не ползва имота, съдът намира за
необходимо да посочи, че по аргумент на чл.13 от ЗМДТ
дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на
облагане недвижим имот. Процесният самостоятелен обект не попада в изключенията
по чл.10, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ.
Размерът на задълженията за ДНИ е определен в размер на 2
на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община П.*** и чл.22 от ЗМДТ. Съгласно чл.15 от наредбата Общински съвет – П.*** е
определил с наредбата по чл.2, ал.2, т.1 размера на данъка на 2 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. Данъчната оценка на процесния
имот е 279 738,60 лв. При елементарно математическо пресмятане на данъка,
за което не са необходими специални знания, се установява, че същият е правилно
определен, тъй като 2 на хиляда /т.е. 2 ‰/ от 279 738,60 лв. се равняват
на 559,48 лв. за цялата 2020 г. и 466,23 лв. за десетте месеца на 2019 г. /тъй
като имотът е придобит през м.февруари на 2019 г./.
От горното следва, че размерите на ДНИ са определени в
съответствие с нормативната база. Същите са заплатени от жалбоподателката, но
не в законоустановения срок, поради което се дължат лихви за забава.
По отношение на установените лихви за ДНИ в АУЗД се
приема, че невнесените в срок местни данъци и такси, по силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този
смисъл е разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК, според която за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер,
определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци представляват
публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. С неплащането
на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва, която е начислена за посочения имот на жалбоподателя с
акта. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни
вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината за която е дължим,
като за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл.1 от
ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателката не ангажира доказателства, които да сочат на
недължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че административният
орган правилно е начислил размера на дължимите лихви, към датата на
установяване на задълженията.
С оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и
законосъобразен, а жалбата е неоснователна. Административният орган правилно е
установил размерите на ДНИ за 2019 и 2020 г., които са заплатени от
жалбоподателката, но не в установения за това срок, поради което за забавата се
дължат лихви в общ размер за двете години: 64,55 лв., изчислени към 11.01.2021
г.
По отношение на ТБО:
Данъчнозадължените лица за такса битови отпадъци са
определени в чл.11 от ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1 такива са собествениците на
облагаеми с данък
недвижими имоти.
Жалбоподателката е декларирала имот, нейна собственост,
който се намира в границите на гр. П.***. Имотът подлежи на облагане с ТБО.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
По реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община П.*** е
издал Заповед № 1645/17.10.2019 г. и Заповед № 1738/30.10.2018 г., в които са
определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както
и честотата на сметоизвозване. В тях са посочени изрично
и изчерпателно районите, в които ще се извършват услуги само по обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Имотът на жалбоподателката се намира в централната част на гр. П.***
и не попада в изключенията. Същият е предназначен за нежилищни нужди /според
НА: фризьорски салон/.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като
размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
От анализа на приложимата нормативна уредба следва, че не
се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, когато тази
услуга не се предоставя от общината. Конкретният случай не е такъв. Имотът на
жалбоподателката – самостоятелен обект в сграда, се намира на територията на
гр. П.***, където тази услуга се извършва, поради което жалбоподателката дължи
нейното заплащане и начисляването й в АУЗД е законосъобразно.
За втората услуга: поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на
услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива. На територията на община П.*** е
изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране
на отпадъци и се извършва услугата по почистване на територии за обществено
ползване по отношение на населените места, в това число и гр. П.***.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се
заплаща от лицата по чл.11.
Размерът на ТБО за 2019 и 2020 г. е определен съгласно
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите
на територията на Община П.*** /НОАМТЦУТОП/, както и въз основа на Решение №
415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.***.
В чл.20, ал.1, т.2 от НОАМТЦУТОП, размерът на годишната
такса за застроени нежилищни имоти на граждани /какъвто е имотът на
жалбоподателката/ е както следва:
а. за сметосъбиране и сметоизвозване - в левове, според
количеството на битовите отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните
съдове за битови отпадъци за едно извозване, умножени с обявената честота на
извозване в заповедта по чл.14, ал.2;
б. за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения – в промил върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ;
в. за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в промил върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ;
За определяне на таксата за сметосъбиране и
сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци на лицата по чл.20,
ал.1, т.2, б.“а“ от НОАМТЦУТОП, последните, съгласно чл.20, ал.2 от същата
наредба, подават декларация до кмета на общината до 30 ноември на предходната
година, съгласно Приложение № 3, а за придобитите през годината имоти и след 30
ноември на предходната година декларацията се подава в двумесечен срок от
датата на придобиването. В случаите, когато лицата по ал.2 не са подали
декларация се прилага правилото на чл.20, ал.4 от НОАМТЦУТОП, според което те
заплащат такса сметосъбиране и сметоизводзване, определена от общинския съвет в
промил върху данъчната оценка на недвижимия имот по чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателката не е подавала молби-декларации за
определяне ТБО според количеството битови отпадъци и молби-декларации за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. Това е заявено от
ответника в приетото по делото Писмо вх. № 1841/27.05.2021 г. и не е оспорено
от жалбоподателката. Следователно, по отношение на процесния имот и по силата
на чл.20, ал.4 от НОАМТЦУТОП, такса сметосъбиране и сметоизводзване се определя
в промил върху данъчната оценка на недвижимия имот по чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Основата за определяне на ТБО и промилите за съответните
услуги са приети с Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет – П.***.
Според т.II.3. за застроени нежилищни имоти на граждани, ТБО се
формира от долупосочените компоненти:
1. за сметосъбиране и сметоизвозване – 3 промила;
2. за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 промил;
3. за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – 2,5 промила.
Предвид извода, че по отношение на процесния имот
размерът на ТБО следва да се формира от трите компонента, то при данъчна оценка
279 738,60 лв., дължимата сума е: 1515,25 лв. за 10-те месеца на 2019 г. и
1818,30 лв. за 2020 г., както е изчислена и от органът по приходите.
За математическите пресмятания, направени от съда
по-горе, не са необходими специални знания. Същите почиват на
правните основания, посочени от органа и се подкрепят и от събраните по делото
доказателства. Точно такива размери по отношение на ТБО е установил и органът,
видно от АУЗД, както и от приложената по делото Справка за начисляване на такса
битови отпадъци за недвижим имот, представляващ нежилищен обект с РЗП 385 кв.м,
с адрес: гр. П.***, ул. ***, № ***, собственост на Д.А.И. за периода 01.03.2019
г. – 31.12.2020 г. /л.125/.
Правилно е изчислено и задължението за лихви, а именно:
204,89 лв. – лихви за забава върху задължението за неплатената в срок ТБО за
2019 г. от 1515,25 лв., изчислени към 11.01.2021 г., и 66,93 лв. - лихви за
забава върху задължението за неплатената в срок ТБО за 2020 г. от 1818,30 лв.,
изчислени към 11.01.2021 г., като са съобразени изложените по-горе съображения
относно публичния характер на задълженията за ТБО и приложимите разпоредби на
чл. ЗМДТ и ДОПК.
Предвид всичко гореизложено се налага извод, че
административният орган правилно е установил дължимите от
жалбоподателката размери на ТБО за 2019 и 2020 г., а именно: 1515,25 лв. за
2019 г. и 1818,30 лв. за 2020 г. – общо за двете години: 3333,55 лв., както и
дължимите лихви за забава към датата на издаване на АУЗД – 11.01.2021 г., които
са: 204,89 лв. относно задължението за 2019 г. и 66,93 лв. относно задължението
за 2020 г. – общо за двете години: 271,82 лв., изчислени към 11.01.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да
бъде уважена. Същият е заплатил адвокатски хонорар на процесуалният си
представител в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, поради което
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сума в същия размер.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – П.***,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.И. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Акт за установяване на задължения № 21-40-1/11.01.2021 г., издаден от С.В.А.*** – главен
експерт, отдел „Ревизии и проверки“ при ДМДТ при община П.***, потвърден с
Решение № 21/МИО-303-1/25.02.2021 г. на директора на дирекция „Местни приходи и
такси“ при община П.***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.А.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на община П.*** направените по делото разноски в размер на 200,00 лв.
/двеста лева/, представляващи платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/П/