№ 3
гр. Котел , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20202210200181 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Н. С. Б. против наказателно
постановление (НП) № 73з от 23.04.2020г на Директора на ОД на МВР
Сливен, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр). Моли
за отмяна на НП, като се релевират следните отменителни основания :
съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не
му бил прочетен и не му било разяснено правото да подаде писмено
възражение в тридневен срок; и АУАН, и НП не отговаряли на изискванията
на ЗАНН за излагане на фактическите обстоятелства на извършеното
нарушение - следвало да се посочи къде точно на ул. Хаджи Димитър било
извършено нарушението и дали жалбоподателят се е придвижвал. Оспорва и
съставомерността на деянието, за което бил санкциониран, тъй като улицата
не било нито открито, нито закрито обществено място, а жалбоподателят бил
излязъл само за кратко, за да помете тротоара пред входната врата на дома си.
Счита наложеното наказание за явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно със
защитника си адв. Р.Х. от АК Сливен и поддържат жалбата.
За въззиваемата страна ОД на МВР Сливен не се явява представител и
не се заявява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от
лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
1
Считано от 13.03.2020г. в Р България беше обявено извънредното
положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на
последиците (обн, ДВ, бр. 24.03.2020г, в сила от 13.03.2020г.).
Със заповед № РД-01-197/11.04.2020г за изменение и допълнение на
заповед № РД-01-124/13.03.2020г, изм. и доп. със заповед № РД-01-
131/17.03.2020г, заповед № РД-01-139/19.03.2020г., заповед № РД -01-144 от
22.03.2020г, заповед № РД-01-154/26.03.2020г, заповед № РД -01-
168/30.03.2020г, заповед № РД-01-169/31.03.2020г, заповед № РД-01-
172/02.04.2020г и заповед № РД-01-195/10.04.2020г на Министъра на
здравеопазването е създадена точка 9, която гласи следното : „Всички лица,
когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч.
транспортни средства за обществен превод, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др) са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и
др). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които
са свободно достъпни, и/или предназначени за обществено ползване (в т.ч.
всички места, на които се предоставят обществени услуги)“. Заповедта е в
сила за периода от 12.04.2020г до 26.04.2020г.
На 18.04.2020г на свидетелите А.К. и Д.Д. – полицейски служители в РУ
на МВР Котел, било възложено да извършват контрол по спазването по
въведените противоепиемични мерки, вкл. и на тази, описана в предходния
пункт. Двамата свидетели се движели със служебния автомобил по ул. Хаджи
Димитър в село Кипилово. Било още светло. Видели жалбоподателят да
върви по улицата в посока към дома си, намиращ се на № 16. Свидетелите
спрели и попитали жалбоподателя защо на лицето му не е поставена защитна
маска. Жалбоподателят им обяснил, че има маска, но не я бил поставил, без да
уточни причината.Св.К. съставил на жалбоподателя, в негово присъствие,
АУАН, в който описал следната фактическа обстановка : „На 18.04.2020г
около 20:00 часа в село Кипилово, община Котел по ул. Хаджи Димитър без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, като с това не изпълнява противоепидемични мярка, въведена на
територията на Р България за времето от 12 до 26.04.2020 със заповед № РД-
01-197/11.04.2020г за изменение и допълнение на заповед № РД-01-124/2020г
на Министъра на здравеопазването”. Посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. Върху акта са поставени подписите на
актосъставителя К., както и на свидетеля Д. като свидетел на установяване на
нарушението и на съставянето на акта. Жалбоподателят се подписал под
2
съставения АУАН и получил препис от него.
Въз основа на описания АУАН, на 23.04.2020 г. Директорът на ОД на
МВР Сливен е съставил обжалваното НП, в което е жалбопадателят е наказан
за следното : „На 18.04.2020г около 20:00 часа в село Кипилово по ул. Хаджи
Димитър нарушава въведените противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от
ЗЗдр, като не изпълнява т.1.9, изр.І от заповед № РД-01-124/23.03.2020г,
допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г и заповед № РД-01-
236/24.04.2020г на министъра на здравеопазването. Нарушава
противоепидемичните мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗдр, като не носи маска за
еднократна или многократна употреба или друго предпазно средство като
кърпа или шал на закрити и открити обществени места. Случаят не е
маловажен, поради което не са налице основанията за прилагане на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН“. Административнонаказващият орган е приел,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр и на
основание същата разпоредба му наложил административно наказание 300.00
лева глоба. НП е връчено лично на наказаното лице на 10.09.2020 г. Жалбата е
подадена на 17.09.2020г. при спазване на преклузивния седемдневен срок.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, които прочете по реда
на чл.283 от НПК и приобщи към делото. Съдът кредитира показанията
свидетелите К., Д. и Б. в тяхната цялост.
Въз основа на така установеното съдът стигна по следните правни
изводи:
Искането на жалбоподателя за отмяна на НП следва да се остави без
уважение, тъй като безспорно се установи, че е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Съдът направи задължителната служебна проверка дали са спазени
всички правила при провеждане на административнонаказателната процедура
и констатира, че не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили до такава степен правото на
защита на наказаното лице, че да налагат отмяна на НП само на това
основание и да препятстват съда да провери правилността на обжалваното
НП.
Непосочването на точното място по ул. Хаджи Димитър, където
жалбоподателят е бил видян без защитна маска, не е нарушение нито на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН, нито на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано в достатъчна степен чрез посочването на
улицата, а дали е било извършено в началото, средата или края на улицата е
3
без правно значение, тъй като не се отразява нито на правото на защита на
наказаното лице, нито на възможността съдът да провери дали е извършено
нарушението.
Жалбоподателят твърди, че правото му защита било нарушено, тъй като
АУАН не му бил прочетен. В ЗАНН липсва подобно изискване към
съставителя. Няма данни жалбоподателят да е неграмотен, сляп или да страда
от някакви недостатъци, които да са били пречка да се запознае със
съдържанието на документа. АУАН е бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, бил му е предявен за запознаване, жалбоподателят се е
подписал, че е запознат със съдържанието му и че е получил препис от него.
В текста на АУАН изрично е посочено, че лицето, срещу което актът е бил
съставен, има право да подаде писмено възражение в тридневен срок. Няма
данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от тази предоставена му
от закона правна възможност.
В жалбата се възразява, че жалбоподателят не бил разбрал коя заповед
била нарушена : Цитирани са три заповеди, две от които изменят и допълват
първата. Заповедта от 24.04.2020г е неотносима към случая, тъй като с нея
въведената противоепидемична мярка се удължава до 13.05.2020г, докато
настоящото нарушение е извършено на 18.04.2020г в срока на действие на
заповед № РД-01-197/11.04.2020г, която е и нарушената заповед, въвеждаща
изискването за носене на предпазни средства на закрити и открити
обществени места.
Улицата Хаджи Димитър в село Кипилово е обществено място и е
излишно съдът да обяснява подробно защо това е така. Дали жалбоподателят
е вървял по улицата, дали е стоял неподвижен – прав, седнал или легнал, е без
значение, щом се е намирал на улицата.
Нарушението е такова на просто извършване и още с навлизане на
задълженото лице на обществено място без защитна маска за лице
нарушението се счита за довършено, без да е необходимо да са настъпили
някакви други вредни последици. Въвеждането на такава мярка беше
мотивирано както в България, така и по целия свят, от широкото
разпространение на коронавирусната инфекция Ковид-19, която не е овладяна
и понастоящем.
Посочената по-горе заповед на министъра на здравеопазването е
издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗдр в приложимата му редакция към
ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г, съгласно която при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
4
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че не са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. Несподелими са
доводите на жалбоподателя, че бил излязъл за минута да помете тротоара
пред входа на дома си, в какъвто случай би могло да се разсъждава в тази
посока. Нито полицейските служители, нито брат му Цаню Б., разпитан като
свидетел, сочат подобни данни. Свидетелите К. и Д. еднозначно заявяват, че
жалбоподателят вървял, вероятно към дома си, а св. Д. уточнява, че се връщал
от магазина. Нито един свидетел не потвърди защитната версия, поради което
съдът я приема за декларативна. Несъобразяване с разпоредените мерки
поставя в пряка опасност както собствените му, така и на останалите членове
на обществото живот и здраве.
На жалбоподателя е наложено наказание в минимален размер от 300.00
лева, при съобразяване с действащата към датата на извършване разпоредба,
поради което съдът не споделя доводите за несправедливост на наказанието.
Липсва възможност да определяне на наказание под предвидения минимум по
механизъм, аналогичен на чл.55 от НК.
По изложените съображения съдът следва да постанови решение, с което
да потвърди изцяло обжалваното НП.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 72з/23.04.2020 г. на
Директора на ОД на МВР Сливен като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5