Решение по дело №176/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260176
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20204110200176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……

 

гр.Велико  Търново, 22.12.2020год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският Районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 15.12.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков AНД № 176 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от Д.Й.Д., с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 04-2531/16.12.2019г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна инспекция "рибарство и контрол" при ИАРА, със седалище Бургас, с което за нарушение на чл. 39а, ал. 2 ЗРА, на жалбоподателя, на основание чл. 81а от ЗРА е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обективирани в недоказаност на извършването на процесното нарушение както и такива на процесуалните правила. претендира се отмяна на обжалваното НП..

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.Чрез упълномощеният си защитник (адв. Х.Д.) заема становище, с което поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Претендира отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Излага подробни съображения в предоставена писмена защита. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

            Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П, който заема становище, с което оспорва подадената жалба и направените в нея искания. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, като законосъобразно и правилно. Претендира заплащане на юк. възнаграждение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 12.11.2019г. в РУ - П. Тръмбеш, към ОД на МВР - В.Търново, около 17,00 ч. бил подаден сигнал за лица, които се намирали в района на микроязовир, в землището на с. И, общ. П. Тръмбеш, като извършвали действия, които според подателя, били незаконни. За проверка на подадения сигнал и вземане на необходимото отношение, на място, до язовира, около 18,00ч., отишли служители на РУ П. Тръмбеш (св. Й.Й. и св. М.М.). При пристигането си свидетелите възприели, паркиран в близост до брега (св. Й. - на около 10 м. от брега) и насочен в посока на излизане към пътя, бял л.а, тип - пикап, (според св. М. - марка -Пежо). В близост до превозното средство се намирал жалбоподателя Д.Д., който според свидетеля М. "... го играеше отцепка...". Свидетелите осветили с фенерчета района и видели в язовира, плуваща надуваема, гумена лодка, в която се намирало друго лице (св. М Л). Според свидетелите същият извършвал действия по разпъването на мрежа или такива по нейното събиране и изваждане, като не могат да посочат, кое от тях е извършвал към този момент, но и двамата са възприели, че е извършвал действия с разпъната във водата мрежа. Според свидетеля М., след като ги видял св. Л се опитал да се скрие с лодката в находящите се наблизо растителности, но бил забелязан от свидетеля. Същият му разпоредил да извади мрежата и заедно с лодката да се придвижи към брега. Св. Л се подчинил на отправеното разпореждане и започнал да прибира мрежата в лодкатата, като при това, според св. М., изхвърлил няколко риби обратно във водата. След придвижването си на брега свидетелите възприели, че във мрежата се намирала една риба. непосредствено след това, полицейските служители, заедно със жалбоподателя, св. Лалов и натоварените на превозното средство, мрежа и лодка, отишли в сградата на РУ- П. Тръмбеш, за изясняване на случая. При това били уведомени служители на ИАРА, които заявили, че ще дойдат на място, за да вземат необходимото отношение. До изчакването им, в полицейското управление била отпочната полицейска проверка за изясняване на възникналия случай и установяването на наличие или липса на извършено наличието на престъпление от общ характер. В хода на същата св. Й. снел обяснения от жалбоподателя Д., които той продиктувал, лично, на полицейския служител. При изготвянето им същите били подписани от него като по съдържанието им и по записаните, изложени от него данни, не са направени възражения. Обяснения били снети и от св. М. Л. Пред св. Й. въвззивникът посочил, че дошли от гр. Павликени на язовира, за да хванели малко риба, както и че превозното средство било собствено и шофирано от него Въззивникът посочил, че мрежата и лодката били на свидетеля Л. В разговора си със св. Й., жалбоподателят заявил, че той изчаквал в колата, приятелят му да пуснел мрежата, а в последствие, той е щял да прекара улова.

            След пристигането си св. П.Р. (гл. инспектор в отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към ИАРА - В. Търново, в присъствието на св. Й. и св. М. съставил на въззивника АУАН № 00112572 от 12.11.19г., като екземпляр от акта бил връчен на лицето лично срещу подпис. В АУАН нарушителят, собственоръчно е вписал, че няма възражения по описаните факти.

            При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролният орган е приел, че Д.Й.Д., на 12.11.2019г., в периода от 16,00 ч. до 18,00ч., е извършил превоз на мрежен риболовен уред - хрилна мрежа с дължина от 40 м. и око от 60 мм., по маршрут от гр. Павликени до микроязовир в землището на с. И, общ. П. Тръмбеш, с МПС марка "Пежо", модел "Боксер" с ДК № ВТ 2692 КВ, без да притежава регистрация по чл. 25, от ЗРА и валидно разрешение за стопански риболов по чл. 17, от ЗРА. Осъщественото деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 39, а, ал. 2 от ЗРА. В съдържанието на АУАН е посочено, че описаната хрилна мрежа била иззета при съставянето на АУАН с 000987 от 12.11.19г. (издаден срещу св. М. Лалов, за извършено нарушение на чл. 39 а, ал. 1 от ЗРА, изразяващо се в извършване на улов на риба чрез използването на хрилна мрежа )

            Въз основа на АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическа обстановка и правна квалификация на извършеното деяние като състав на административно нарушение, било издадено Наказателно постановление № 04-2531/16.12.2019г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна инспекция "рибарство и контрол" при ИАРА, с което на въззивника, за нарушение на чл. 39 а, ал. 2 ЗРА, и на основание чл. 81а от ЗРА е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

            Наказателното постановление било връчено на нарушителя на 22.01.2020г., който недоволен от издаденото НП, в законоустановения срок, на 24.01.20г., е подал жалба, по предвидения за това ред, до РС - В. Търново. 

            Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото : материалите по адм. Нак. преписка по обжалваното НП депозирани пред ВТРС с писмо №11-00-112/27.01.2020г. на ИАР, отдел РК Централен Дунав- офис В.Търново. заверено копие от длъжностна характеристика от 18.05.2015г. за длъжността Главен инспектор Отдел“ Рибарство и контрол – Централен Дунав; копие от билет за любителски риболов на името на Д.Й.Д.; писмо рег. № 319000-979/11.03.2020г. ведно с писмени доказателства по опис; декларация по чл. 22, ал.2 от ЗРА саморъчно изготвена от Д.Й.Д. ведно с обяснения от 12.11.2019г.;служебна бележка от сдружение ЛРД-Павликени на името на Д., Грамота на Д., копие от молба рег. № 11-00-1170/01.12.2020г. ведно с писмени доказателства; Служебна бележка от Сдружение „ЛРД –Павликени”/04.03.2020г.2 броя Грамоти от 09.09.2017г издадена от Община Павликени „ ЛРД Павликени”; както и представените по опис с молба изх. № 11-00-419/19.03.2020г. писмени доказателства в оригинал.

            В подкрепа на фактическата обстановка по-горе са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П.Р. Й. Й. и М. М.. Видно от показанията на тримата свидетели, последните двама са очевидци, че автомобила е собственост и управляван до придвижването му до микроязовира в землището на с. И от Д.Д., като при това от доказателствата по делото се установи, че за превозването на мреженият риболовен уред, лицето не притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и не е регистрирано по реда на чл. 25 от ЗРА.

            От показанията на свидетелите се установяват косвени доказателства относно изпълнителното деяние, а именно транспортиране на вещта, като нарушителят пред свидетелите е потвърдил, факта на транспортирането на хрилната мрежа, заедно със лодката, собственост на св. Лалов, които са предмет на друго административно нарушение. Свидетелските показания внасят доказателства за времето и мястото на осъществяване на деянието, както и за обясненията на жалбоподателя в хода на проверката, които последният закрепил в хода на извършената в РУ- П. Тръмбеш предварителна полицейска проверка.

            Ирелевантно за достоверността на съдържащите се в цитираното обяснение факти е обстоятелството, че същите не са записани лично от Д., а са изписани от св. Й., тъй като такова задължение не е вменено в закона. При това, същите са му били предоставени за запознаване, прочитане, респективно и подписани от него, за което не са направени възражения относно документираното съдържание).

            Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Р. Й. Й. и М. М. като обективни и безпристрастни, съответстващи на възприетата част от обективната действителност от всеки от свидетелите, както поради съответствието помежду им, така и съответствието с писмените доказателства събрани  по делото .

            Настоящият не кредитира за достоверни изведените от св. Л данни, според които са отишли с Д. на язовира да ловят риба с въдици, като е влязъл с лодка да разкачи закачената му корда, на препятствие в язовира, при което, в този момент видели поставената мрежа. В тази връзка съдът не кредитира и изложените от свидетеля факти с които отрича иззетата хрилна мрежа да е била негова собственост. В тази насока показанията на свидетеля, противоречат от една страна на свидетелските показания на св. Р.Й. и М., като част от изложените от свидетелите данни се основават на проведените от тях разговори с нарушителя и със свидетеля Лалов. От друга изложените пред съда данни се опровергават и то писмените обяснения на свидетеля, депозирани пред полицейските служители. На последно място същите противоречат и на обективните факти от действителността, според които, спрямо свидетеля, за извършеното по същото време и място нарушение на чл. 39 а, ал. 1 от ЗРА изразяващо се в извършване на улов на риба, чрез използването на хрилна мрежа, процесната такава, която е била и иззета в производството е водено и прилючило с влязло в силя НП срещу свидетеля.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал. 2 пр. І от ЗАНН.

            Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

            Законосъобраздността на издаденото наказателно постановление, съдържание на определен в закона минимален обем информация и изисквания Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.

            В конкретният случай съдът не установи нормативните изисквания да не са спазени, за да има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

            При преценка на доказателствения материал по делото съдът установи, че административно - наказателното производство е започнало съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,  както и тези  за неговото  връчване.

            Обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени от орган, притежаващ съответна материална и териториална компетентност. В тази насока по делото са приложени заверени копия на Заповеди и длъжностни характеристики, установяващи правото на актосъставителя и това на адм. наказвакщият орган да състават АУАН, респ. да издават наказателни постановления за нарушения на ЗРА. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен съгласно императивното изискване на чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН от компетентно длъжностно лице, отговаря на всички изисквания по чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН

            При съставяне на акта за административно нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити.

            Наказателното постановление от своя страна съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, подписано е от длъжностното лице, което го е издало, както и препис от същото е връчено на нарушителя по реда в чл. 58, ал. 1 ЗАНН срещу подпис.

            Гореизложената фактическа обстановка и целият доказателствен материал в своята съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си Д.Й.Д., на 12.11.2019г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА.

            Съгласно тази правна норма забранява се пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.

            В конкретния случай безспорно се доказва вкл. от самопризнието на нарушителя пред контролните органи, че е пренасял и первозвал такъв вид уред. За съставомерността на деянието не е необходимо и да се доказва, че нарушителят е извършвал стопански риболов. Наличието на валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА за 2018 г. или регистрация по чл. 25 от ЗРА са обстоятелства, които съгласно чл. 39а, ал. 3 от ЗРА обуславят изключения от общата забрана на, ал. 2 на посочения текст за пренасяне или превозването на мрежени риболовни уреди.

            От субективна страна деянието е извършено умишлено, при ясно съзнание за обстоятелството, че с поведението си жалбоподателя нарушава правилата в ЗРА.

            Ето защо съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговроност на жалбоподателя.

            По отношение на индивидуализацията на наказанията, съдът установи следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 81а ЗРА който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

            На въззивника е наложена санкция в минимален размер, с оглед  на което не са налице основания  за нейното   изменение .

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

            Предвид изхода по делото и направеното искане от страна процесуалния представител на ИАРА за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то съдът приема, че същото е допустимо и основателно.

            Съгласно чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо съдът счита, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ИАРА сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                              

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-2531/16.12.2019г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна инспекция "рибарство и контрол" при ИАРА, със седалище в гр. Бургас, с което на Д.Й.Д., с ЕГН **********,***, за извършено на 12.11.2019г., Нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, и на основание чл. 81а от ЗРА е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

            ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН,  да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, сумата от 300 (триста)лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен съд гр. В. Търново.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: