РЕШЕНИЕ
№ ……./16.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, 27 с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 4028 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД е предявило срещу Г.Х.С. установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричното притезание, удостоверено в Заповед за изпълнение,
издадена по гр. д. № 2931/2017 г. по описа на РС – Пазарджик, в размер на сумата
от 160,00 лева, представляваща сбор от уговорено възнаграждение по Договор №1914 от 02.11.2016 г. за
охрана с технически средства на обект „къща+гараж“, находящ се в село Цар Асен,
ул. „Четиринадесета“ №14, за периода 01.11.2016 г.-30.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 31.07.2017г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен
между страните Договор №1914 от 02.11.2016 г. за охрана с технически средства
на обект „къща+гараж“, находящ се в село Цар Асен, ул. „Четиринадесета“ №14, е
осъществил охрана за периода 01.11.2016 г.-30.06.2017 г., като ответникът неизпълнил
насрещната си престация да заплати уговореното възнаграждение за този период, което
е в размер общо на 160,00 лв., представляващи осем месечни такси по 20,00 лева всяка. Посочва се, че за исковата сума е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. №2931/2017г. на РС –Пазарджик, като в срока по
чл. 414 от ГПК ответникът оспорил вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
Г.Х.С., е подал писмен отговор на исковата молба, с който поддържа, че не дължи
изпълнение. Посочва, че търговско дружество „БИГ СОД-ВИБ“ ЕООД е предоставяло
услугата по охрана само един месец. Веднага след сключване на договора за
охрана ответникът твърди, че уведомил представителя на
търговското дружество, че бил недоволен от качеството на предлаганата от тях
услуга и пожелал същия да бъде прекратен. Твърди, че представителят на
дружеството му заявил, че нямало проблем и била свалена от къщата му
монтираната апаратура за осъществяване на комуникационна връзка. Изцяло
се оспорва изложеното в исковата
молба твърдение, че ищцовото дружество е предоставяло услуга за охрана повече
от един месец. Твърди се, че сключеният
с ищцовото дружество договор се оказал напълно ненужен за ответника, след като
разбрал, че неустойката, която то би му заплатило при констатирани липси, причинени
от кражба чрез взлом в обекта, които били резултат от виновното неизпълнение на
задължения по договора е в размер до 1000 евро. Размерът на неустойката била прекалено малка, тъй като паричните
средства, които се налагало да съхранява
в обекта многократно надвишавали този максимален размер на обезщетение.
Реално ответникът нямал никаква сигурност и затова прекратил договора за
охрана. Счита, че било изключително некоректно ищцовото дружество да претендира
от него заплащане на услуга по охрана за месеци, през които същата изобщо не му
е предоставяна, тъй като сигнално-охранителната апаратура била демонтирана още
на първия месец. При сключване на договора за охрана ответникът платил
такса в размер на 80 лева, която не му било ясно за какво точно е. В договора
за охрана било записано прекалено общо, че тази сума се заплащала за пускане в
експлоатация на обекта и поемане под инспекция, т.е заплаща се такса, за да
стане клиент на ищцовото дружество. Това било прекалено висока такса, която
реално се заплащала за нищо. Във връзка с изложеното, моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
РС – Пазарджик, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч. гр. дело №
2931/2017 г. на РС-Пазарджик се изяснява, че на 31.07.2017 г. съдът е сезиран от
ищеца със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника. На 01.08.2017 г. е издадена Заповед № 1801, видно от която
ответникът е осъден да заплати исковата претенция, срещу която в срока по чл.
414 от ГПК е подал възражение.
Страните не спорят, а и от
представения Договор №1914 от 02.11.2016 г. за охрана с технически средства на
обект № 6591, се установява, че между „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, и Г.Х.С., в качеството на възложител, е възникнало правоотношение,
породено от сключен между тях договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД,
по силата на което „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД се е задължило да осъществява охрана със
СОТ на имуществото на възложителя – къща и гараж, находящи се в село Цар Асен,
ул. „Четиринадесета“ №14, срещу поетото
от ответника задължение да заплати уговореното месечно възнаграждение – такса
от 20,00 лева с ДДС. Възложителят е поел
задължение съгласно клаузата, уговорена в чл. 20, ал. 2. от договора, месечното
възнаграждение за извършената услуга да бъде заплащано до 10 число на текущия
месец. Изяснява се, че съгласно чл. 26, ал. 1 от договора, срокът му на
действие е от 02.11.2016 г. до 02.11.2017 г. и тече от датата на подписването. В
раздел II
от договора -„Права и задължения на
страните“ с чл. 12/за изпълнителя/ и чл. 19/за възложителя/ е уговорено, че при
отклонение от предмета на договора, всяка страна писмено съгласува своите
действия с другата.
От показанията на свидетеля Г.С.,
преценени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият работи като
охранител при ищеца и е осъществявал пазене на процесните къща и гараж. Изяснява
се, че посетил дома на ответника в село Цар Асен, ул. „Четиринадесета“ №14 при
монтажа на сигнално-охранителната система лятото на 2016 г. и по-късно при
демонтажа й през месец май или юни 2017 г., когато се наложило да заведе
монтажници за това. Посочва, че причина за сваляне на техническите средства е,
че след като били поставени месечната такса за охрана не била заплащана от
ответника. За това, свидетелят, който познавал живущите в село Цар Асен, тъй
като майка му е родом оттам, по заръка на колегите от офиса на ищеца, когато се
срещал с ответника в село Свобода му напомнял да си плати таксите, но в
продължение на година ответникът така и не платил. Свидетелят посочва, че домът
на ответника му е поверен за охрана, като не е имало повод да го посети поради
активиране на алармата. Съдът възприема тези гласни доказателства изцяло за
достоверни, тъй като не са вътрешно противоречиви, житейски логични са и кореспондират
с писмените доказателства по делото. Единствено по отношение монтажа на СОТ,
съдът намира, че спомените на свидетеля не отговарят на писмено удостовереното
от страните в договора за охрана, който е сключен месец ноември 2016 г., а не
през лятото на 2016г. Впрочем монтирането на охранителната система не се
оспорва от ответника, който в отговора на исковата молба признава, че след
сключването на договора му е предоставяна охрана, което логически е невъзможно
без поставяне на средствата за това.
Договорът за изработка по
своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя
– да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение
с ДДС на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая
договорът е обективиран в писмена форма, поради което и по арг. от чл. 164, ал.
1, т. 4 от ГПК погасяването установените парични задължения на ответника може да
бъде доказано само с писмено доказателство по чл. 77 от ЗЗД.
От показанията на свидетеля
С. се установява правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е извършил
съгласно поръчката на възложителя уговорените услуги, за което ответникът е бил
длъжен да заплати възнаграждение в размер на 160,00 лв. с ДДС, за осъществяване
на охрана на процесните къща и гараж, но за периода от 02.11.2016 г. до
30.06.2017 г., защото действие на договора
за охрана е настъпило със сключването му на 02.11.2016 г., а не от 01.11.2016
г.
Законът задължава
поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно
действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с
договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането
значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета, т . е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
необорима презумпция.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД,
страните разполагат със свобода при договарянето, поради което сами могат да
определят съдържанието на договора помежду им. Поради това съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В тази
връзка, наведеното твърдение от ответника, че след първия месец от сключването
на договора е направил възражение за некачествено изпълнение на договора, като
уведомил управителя на ищцовото дружество за това, съдът намира, че не намира
подкрепа в ангажираните от тази страна доказателства. Същите следва от една
страна да са писмени, тъй като със сключения от страните договор за охрана е
установена писмена форма в случай, че възложителят намира, че е налице отклонение
от предмета на договора (чл. 19 от договора), а от друга - недоказано се явява
и твърдението на ответника, че сигнално-охранителната техника е демонтирана от
охранявания обект месец след сключването на договора. В тази връзка, съдът следва
да отбележи, че искането на ответника за разпит на свидетели се остави без уважение,
тъй като въпреки дадените указания по чл. 156, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 158, ал. 1
от ГПК, страната не отстрани нередовността на това доказателствено искане, а
беше редовно призована за всички съдебни заседания, респективно уведомена за
дължимите процесуални действия. Същевременно ангажираните от ищеца гласни доказателства
подкрепят тезата му и се установи, че изпълнителят-ищец през процесния период е
извършил уговорената между страните работа, а възложителят-ответник не е
направил надлежно възражение за некачествено предоставяна услуга – охрана на
процесния период, поради което настоящата съдебна инстанция счита, че той е приел
извършените от ищеца услуги.
При предаването на работата
изпълнителят е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора
за изработка, като правното задължение на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение е станало изискуемо. Обстоятелството, че възникналите от договора
за изработка парични задължения на ответника през процесния период са изпълнени,
подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно
чл. 77 ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за
да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство този
правнорелевантен факт не бе установен от длъжника чрез събраните по делото
доказателствени средства, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната
действителност. Съдът намира, че наведените възражения от отвеника досежно
уговорената клауза за неустойка в договора, която ищеца му дължи при
констатирани липси при кражба чрез взлом, за размера на таксата за пускане в
експлоатация на обекта и времето за пристигане на дежурен патрул са неотносими
към правния спор, тъй като ответникът не твърди да е настъпило събитие за
посещение, при което да е осъществено неизпълнение от страна на ищеца.
Въз основа на тези правни
съображения настоящата съдебна инстанция счита, че искът в предявения размер е
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, а по отношение
претендирания период, за който се дължи възнаграждението на изпълнителя следва
да се отхвърли за времето от 01.11.2016 г. до 01.11.2016 г., поради липса на основание да бъде
заплатено, с оглед датата на сключване на договора за изработка.
При
този изход от спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца
доказани разноски за уважената претенция, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Ответникът не доказа направени
по делото разноски. По ч. гр. дело № 2931/2017г. на
РС-Пазарджик ищецът е сторил съдебни разноски за сумата от 25,00 лева, платена
държавна такса, и за сумата от 300,00 лева-платено адвокатско възнаграждение.
Разноските сторени в настоящото производството от ищцовото дружество са за
сумата от 25,00 лева, платена държавна такса, и за сумата от 300,00 лева-платено
адвокатско възнаграждение. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата общо от 650,00 лева - разноски за заповедното и исково
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, че за „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“ №26, вх. Б, съществува
парично вземане по отношение на Г.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 160,00
лева, представляваща сбор от уговорено възнаграждение по Договор №1914 от
02.11.2016 г. за охрана с технически средства на обект „къща+гараж“, находящ се
в село Цар Асен, ул. „Четиринадесета“ №14, за периода 02.11.2016 г.-30.06.2017
г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.07.2017г. до
окончателното й заплащане, за която сума
е издадена Заповед № 1801 от 01.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2931/2017 г. на РС-Пазарджик, като искът
за присъждане на възнаграждение от 01.11.2016 г. до 01.11.2016 г.-отхвърля.
ОСЪЖДА Г.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“ №26, вх. Б, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 650,00 лева,
представляваща сбор от съдебни разноски по ч. гр. дело №
2931/2017 г. на РС-Пазарджик и по гр. дело № 4028/2017 г. на РС-Пазарджик.
Решението може
да бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова