Р Е Ш Е Н И Е
Номер 177/06.06.2019 г. Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първи Граждански състав
На 08 май Година 2019
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1126 по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на
Районна лекарска колегия - Стара Загора, представлявано от д-р Г.П., подадена чрез пълномощника им адвокат Ж.Б., срещу Решение № 84 от 22.01.2019 г..
постановено по гражданско дело №4675 по описа
за 2018 г. на Старозагорски районен съд.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд, с което
съдът е приел за незаконно уволнението на
ищцата Д.Г., извършено със заповед №
1/19.07.2018 г. на председателя на Районна
лекарска колегия /РЛК/ - Стара Загора, с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т, 2, предл. второ КТ, считано от
20.07.2018 г.,отменил е издадената заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на РЛК - Стара
Загора и е възстановил Д.Г. на работа - на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар" в Районна лекарска колегия - Стара Загора. РЛК е
бил осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да
заплати обезщетение на ищцата в размер на 5818,56 лв., за времето през което
същата е останала без работа, в резултат от незаконното уволнение,
включително и направени разноски по делото в размер на 1100,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 332,72 лв. -
държавна такса.
Считат решението на РС-Стара Загора за неправилно, противоречиво и постановено при
превратно тълкуване на материално-правните
норми.
Намират, че правилно съдът е
извел статута на Районна лекарска колегия - Стара Загора като корпорация на публичното право със задължително
членуване на лекари и стоматолози, като е съобразил
постановеното Решение №29 от 11.11.1998 г. на
Конституционния съд на Република България по конституционно
дело №28 за 1998 г. и е приел, че като юридическо лице с нестопанска
цел (различно от сдруженията и фондациите) се подчинява на разпоредбите на специалния Закон за
съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
(ЗСОЛЛДМ).
Съдът неправилно е приел, че правомощието на Общото събрание на лекарската колегия да приема „щата на секретариата" не е
свързано с органите на
юридическото лице. От една страна е приел, че понятието „секретариат"
представлява канцелария, административен апарат, персонал /според легалната дефиниция на понятието
„секретариат" дадено в глава XV, чл.
97 и чл. 101 от Устава на ООН, в сила за България от 14.12.1955 г./, а от друга е стигнал до грешния извод, че
„секретариатът по смисъла на посочената законова разпоредба представлява съвкупността
от служители на юридическото лице".
Посочват,
че съдът тълкувайки разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ, която посочва, че Общото събрание на
Районната лекарска колегия приема
„щата на секретариата", неправилно е приравнил и извел понятието за „щат на секретариат" с „щат на предприятието", позовавайки се на
Решение №231/12.06.2013 г. на ВКС, постановено
по гр.д. №1353/2013 г., IV г.о., тъй като същото дефинира щата като „общия брой наети работници и служители и
тяхното вътрешно разпределение
съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности",
но касае съвършено друга организационна форма и структура, подчинена на Министъра на околната среда и
водите.
В конкретният случай считат, под „секретариат" следвало да се
разбира този административен апарат - орган на
лекарската колегия, който се избира от Общото събрание измежду членовете му, а
не помощния персонал, обслужващ работата на колегията,
каквито са назначените служители /в случая — секретари/.
Считат изводите на съда за
правомощието на ОС да
приема „щат на секретариата" употребено в чл.
21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ означава, че Общото
събрание приема щатното разписание на персонала
е неправилен, тъй като, щом се приема (определя) от Общото събрание на Районните колегии, същия касае неговия
административен апарат - органите по
вид и численост, избрани измежду членовете на съответната колегия (лекари).
Намират, че съдът неправилно е тълкувал и граматически нормата, като е
смесил припокриването на термини - няма правна, нито
житейска логика да е делегирано право на Общо събрание да приема
щата на помощния (секретарски) персонал: следвайки логиката
на съда, Общото събрание се явява работодател
на техническите секретари и другия персонал в колегията, което е абсурдно. В светлината на същите съждения на съда, увеличаването на
щатните бройки от 1 на 2 за длъжността „технически
секретар" би следвало да се приеме на
извънредно Общо събрание и след като това е станало единствено с решение на Председателя (от приложеното трудово досие), то и назначаването
на техническите секретари е незаконосъобразно.
От представените в личното трудово досие на ищцата длъжностна характеристика, трудови договори и допълнителни споразумения към тях
било видно, че заеманата длъжност „технически
секретар" е на пряко подчинение на
Председателя на РК на БЛС, ръководи се от него административно
и касае служител - помощен персонал, а тези длъжности не били изборни. Посочват, че отделно от това,
„секретариат" се определя като организационна
/административна структура и в редица актове: решение на НС от 15.05.2009 г. за определяне на статута на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, споразумение за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите (издадено от
Министъра на финансите), в чл.22б от Закона за
администрацията секретариата се определя като
специализирана администрация.
От друга страна съдът приел, че Председателят
на управителния съвет на Районната лекарска колегия - Стара
Загора не е компетентният орган, който може да
утвърждава щатното разписание на служителите, съдът е изпаднал в противоречие с твърдяното по-рано наличие на работодателска власт, като се цитира съдебна практика: реш. №163/2012 г. по гр.дело
1062/2011 г. на III ГО и др. се застъпва становището, че компетентния орган за намаляване числеността
на персонала е именно управителя, а
не общото събрание на дружеството.
С оглед на това сочат, че в изключителните правомощия на Председателя на РЛК да взема всички решения, свързани с осъществяването
на трудовите правоотношения и за работещите в
колегията служители, включително и тези за съкращаването на щата.
Още повече, че с това решение на Председателя бюджета
на колегията не се намалява, а напротив. Излагат доводи относно
постановеното решение на РС-Стара Загора, в частта, в която е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -
„технически секретар", а реално
такава длъжност не съществувала, както и в частта за присъдено обезщетение - поради неоснователност на главния
иск. Считат, че съдът като е присъдил обезщетение на ищцата по
чл.344, ал.1, т.З от КТ, не е
съобразил обстоятелството, че на ищцата е заплатено обезщетение за период от един месец - до 19.08.2018 г.
(за което са представени писмени
доказателства с отг. на иска) и като е осъдил ответника да заплати
обезщетение за периода от 20.07.2018 г. е постановил неправилен съдебен акт. Неправилно бил изчислен и размера на обезщетението, тъй като брутното трудово възнаграждение за предхождащия
уволнението месец (видно от представения трудов договор) е в размер на 885,28
лева (880 лв. основно възнаграждение + 0,6% допълнително възнаграждение
за прослужен клас).
Молят, да бъде отменено изцяло постановеното
първоинстанционното решение като неправилно,
вътрешно противоречиво и постановено при превратно тълкуване на материално-правните норми и отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Претендират за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски;
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от адв. Й.М., пълномощник на въззивницата
Д.Д.Г., с който оспорват като неоснователна подадената въззивна жалба на
Районна лекарска комисия гр. Стара Загора, против решение № 84 от 22.01.2019г.
на РС-Стара Загора, постановено по гр. дело № 4675/2018г. по описа на съда, с
което са уважени предявените от нея
искове по чл.344, ал. 1, т.1,2 и 3 от КТ.
Считат
решението за постановено правилно,
законосъобразно и в съответствие с
материалния закон, както и е обосновано, с оглед събраните по делото
доказателства, а направените оплаквания във въззивната жалба за неоснователни.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да се произнесе и
по нейната материална основателност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Разгледана по
съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното
производство правилно е установена следната фактическа обстановка:
Делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на преди
заеманата работа на длъжността „ТЕХНИЧЕСКИ СЕКРЕТАР” в отдел при ответника – РАЙОННА
ЛЕКАРСКА КОЛЕГИЯ – Стара Загора, като ищцата Д.Д.Г. оспорва Заповед № 1-19.07.2018г.
на Председателя на управителния съвет на колегията въззивник, като
незаконосъобразна – с твърденията, че съкращаването на щата не било извършено
реално, не било извършено също така и от компетентния за това орган. Моли да
заеме отново преди заеманата от нея длъжност „ТЕХНИЧЕСКИ СЕКРЕТАР”. Претендира
и за заплащане на дължимото за оставане без работа обезщетение за оставане без
работа за шест месеца в размер на 5818.56 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на същата, както и направените от нея по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника и
въззивник РЛК – Стара Загора, в който се оспорват изцяло претенциите на ищцата.
Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че е
извършил уволнението надлежно и законосъобразно. Претендира за направените по
делото разноски.
Въззиваемата
Г. е била в трудово правоотношение с Колегията въззивник – по силата на трудов договор под № 1/01.09.2005 г. на
длъжност „технически секретар“, с място на работа Районна лекарска колегия –
Стара Загора. Освен това с доклада по делото на първостепенния съд на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че
вписването на д-р Г.П. като председател на Управителния съвет на Районна
лекарска колегия – Стара Загора в регистър БУЛСТАТ е извършено на датата 07.08.2018
г., както и че при извършена проверка от Инспекцията по труда не са
констатирани нарушения на трудовото законодателство, като от представения по
делото протокол от общо отчетно изборно събрание на РК на БЛС – Стара Загора се
установява, че д-р Г.П. е избрана за председател на управителния съвет на
Районна лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г.
От представената заповед под №
1/19.07.2018 г. на председателя на управителния съвет на Районна лекарска
колегия – Стара Загора и предизвестието от датата 29.06.2018 г., се установява,
че на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 КТ, считано от 20.07.2018 г. се прекратява
трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращаване на щата. Заповедта е
връчена лично на ищцата на 19.07.2018 г.
От представеното по делото
длъжностно щатно разписание на Районна лекарска колегия – Стара Загора от
05.04.2018 г., утвърдено от председателя на управителния съвет – д-р Г.П.,
се установява, че в административния персонал са предвидени две щатни
бройки за длъжност „технически секретар“. От длъжностно щатно разписание на
Районна лекарска колегия – Стара Загора от 01.06.2018 г., утвърдено от
председателя на управителния съвет – д-р Г.П., се установява, че щатните бройки
за длъжността „технически секретар“ /административен персонал/ са съкратени.
От приложената по делото трудова книжка
на ищцата и от констатацията на съда на оригинала на трудовата книжка извършена
на 08.01.2019 г. /датата на съдебното заседание/ се установява, че в периода
20.07.2018 г. – 08.01.2019 г. не е била на работа при друг работодател.
По иска с правно основание чл. 344,
т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността
на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/ съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на
щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в
случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена
длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент
за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции /така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009
г., IV г. о., решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., III
г. о./. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване
на посоченото безвиновно основание.
Настоящият съд се съобразява с
практиката на ВКС обективирана в решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. №
222/2016 г., IV г.о, решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012
г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV
г.о., решение № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о,
решение № 57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение №
149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г.о., решение №
503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г.о., решение №
218/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите,
на които то се основава.
Ищцата е оспорила уволнението на
следните основания: 1/ заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено
кой орган и кога е извършил съкращаването на щата за заеманата от ищцата
длъжност, не било налице решение на общото събрание за съкращаване на щата, в
това число не са посочени фактическите и правни основания за прекратяване на
трудовия договор, 2/ заповедта за уволнение и предизвестието били издадени от
лице без представителна власт спрямо работодателя. Тези са наведените основания
за незаконност на уволнението, на които ищцата се е позовала в исковата молба и
други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда.
По отношение на
възражението на въззиваемата за необходимостта от ползвана закрила при
уволнение с оглед процедура „ин витро”, започната от ищцата, от личното трудово
досие/представено в пълнота от ответника по делото/ се установи една молба/без
дата/ за отлагане ползване на 5 дни платен годишен отпуск от ищцата до
работодателя – пред работодателя не е представена медицинска документация в
тази връзка, – а само заявеното намерение
/представената служебна бележка за процедура „ин витро” на ищцата е от
08.02.2018г. – след прекратяване на трудовото правоотношение/.
Първостепенният съд е разгледал подробно и мотивирано всички
оплаквания, направени от въззиваемата на процесуални основания, като е
достигнал до правилния извод, че същите са неоснователни, като при това
положение съдът следва действително да разгледа уволнението на същата по
същество относно материалната му основателност.
Възраженията за липса на мотивиране
на заповедта за уволнение –непосочване на органа и момента на съкращаването на
щата и непосочване на фактически и правни
основания за нейното издаване съдът намира за неоснователни. При наличието на
безвиновното основание за уволнение съкращаване на щата фактическите и правните
основания съвпадат, като е напълно достатъчно посочването в заповедта, че
съкращаването на щата е вследствие на новоутвърдено длъжностно разписание.
Ищцата е уволнена поради съкращение в щата. Процесната заповед с № 1/19.07.2018
г. на председателя на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара
Загора е мотивирана. В заповедта ясно е посочена волята на работодателя да
прекрати правоотношението с ищцата, считано от 20.07.2018 г. Записани са длъжността на Д. Г., мястото й на работа и основанието за
уволнение - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ поради съкращаване на щата. Следователно
съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване на трудовото
правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри законова
разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за дисциплинарно
уволнение, само при което законът е поставил императивни изисквания за подробно
мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице извършено уволнение на
безвиновно основание, поради което не е необходимо заповедта да съдържа
подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи основанието за уволнение и правната
норма, под която е подведено, което в случая е сторено от работодателя. В същия
смисъл са и решение № 314/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 840/2014 г., IV г.о.,
решение № 346/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 468/2009 г., IV г.о., в които е
прието, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод
за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна
норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят
да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се
осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да
заключи дали уволнението е законосъобразно. В същия смисъл е и решение №
255/11.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 194/2014 г., IV г.о., в което се приема, че
при безвиновно основание за уволнение каквото е съкращаване на щата в разпоредбите
на КТ не са предвидени изисквания за мотивиране на заповедта.
Възраженията на ищцата, че заповедта за уволнение и
предизвестието били издадени от лице без представителна власт спрямо
работодателя са неоснователни.
Първостепенния съд е разгледал подробно и съответно е
изложил убедителни и обосновани мотиви относно всички оплаквания в исковата
молба на въззиваемата Г.. В тази насока въззивният съд препраща към мотивите на
пъроинстанционното Решение съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
По оплакванията релевирани във въззивната жалба настоящият
съд намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.328,ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор в
посочените в т.1-12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326,ал.2 от КТ. В процесния случай работодателят е
отправил 30-дневно предизвестие за уволнение, което въззиваемата Г. е получила на 29.06.2018г., като на 19.07.2018г.
съответно й е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в заповедта за уволнение е
посочен чл.328,ал.1,т.2 от КТ – съкращение в щата. Последното представлява
съкращаване за в бъдеще на утвърдения общо брой на работниците и служителите в
предприятието. По делото са представени щатни разписания на длъжностите и
числеността на персонала при ответника и новото щатно разписание, като последното
е направено и одобрено от Районната лекарска колегия – Стара Загора.
С въззивната жалба се поставя най-напред правния въпрос кому принадлежи
правото да извърши съкращение на щата при Районните лекарски колегии съобразно
Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина,
т.е. кой е компетентният орган, който може да утвърждава новото щатно
разписание за администрацията на Районната лекарска колегия, като настоящият въззивен
съд възприема следното:
Съгласно легалната дефиниция на
пар. 1, т. 1 от ДР на КТ /изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г./ „Работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др./,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
вкл. и за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Със ЗСОЛЛДМ са създадени корпорациите
на публичното право със задължително членуване в тях на лекари и
стоматолози. Тези корпорации разполагат с известни публичноправни функции
за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо своите членове Законът
урежда, не частноправно сдружение по чл. 44, ал. 1 от Конституцията на
Република България, а създадени с него публичноправни корпорации. Спрямо тях
място за тяхно съгласие те да поемат възложените им публичноправни функции
няма, тъй като те са създадени със закон и се основават не върху доброволно, а
върху задължително членство на лекарите и стоматолозите /така Решение №
29/11.11.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст.д. №
28/98 г./. Корпорацията на публичното право е юридическо лице с нестопанска
цел, различно от сдруженията и фондациите, тъй като дава израз на определени
конституционни права, реализирането, на които предполага създадени от държавата
структури, като тя гарантира по този начин реализацията на дейността им, която
е обществено значима. Следователно, законите какъвто е и ЗСОЛЛДМ, с които се
урежда правното им положение са специални и изключват приложението на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, освен в хипотезите на изричен бланкет
/така решение № 141/30.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 369/2009 г., I т.о./. Образуването
и правомощията на тези корпорации на публичното право са изрично разписани в
закона и са детерминирани от критерии на законодателна целесъобразност.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗСОЛЛДМ районните колегии на Българския лекарски съюз и
Българския зъболекарски съюз са юридически лица със седалища и териториален
обхват съгласно приложение към закона, а съгласно чл. 19 от същия закон техни
органи са общото събрание на лекарите, съответно общото събрание на лекарите по
дентална медицина, управителен съвет на районна колегия на БЛС, съответно
управителен съвет на районна колегия на БЗС, контролна комисия на районна
колегия на БЛС, съответно контролна комисия на районна колегия на БЗС, комисия
по професионална етика на районна колегия на БЛС, съответно комисия по
професионална етика на районна колегия на БЗС.
Съобразно изложеното в предходния
абзац работодателят/ответник представлява юридическо лице със своя органна
структура. Следователно за правомерност на уволнението поради съкращаване в
щата е достатъчно извършване на съкращаване в щата като разпореждане на
съответния компетентен орган за премахване на определена щатна бройка или щатни
бройки за определени длъжности /така решение № 28/10.05.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 407/2012 г., III г.о., решение № 163/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1062/2011 г., III г. о./. В решение № 498/13.01.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1561/2010 г., IV г. о. е също е прието, че правото на работодателя да прекрати
трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след
валидно взето решение за съкращаване на щата, решение за реално съкращаване на
щатната бройка за определена длъжност.
Затова правният въпрос, респ.
правния спор по горепосоченото възражение на ищцата се свежда до тълкуване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ, която посочва,
че Общото събрание на Районната лекарска колегия приема „щата на
секретариата“.
В тази насока във въззивната жалба
се поставят и въпросите за тълкуването на понятията “Щат” и “секретариат”, като
се развиват подробни съображения в жалбата относно втория законоустановен
термин.
Въззивната инстанция намира, че в
специалния ЗСОЛЛДМ не е изведена легалната дефиниция на понятието „щат на
секретариата“ следователно важимо при тълкуването на това правомощие на Общото
събрание, а именно да приема щата на секретариата е общоприетото му значение.
„Щатът“ представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила
по общ брой на работниците и служителите и тяхното разпределение съобразно
вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена. Това е
персоналът, с който работодателя осъществява предмета на дейност в
предприятието, т.е. лицата с които е сключил трудови договори за осъществяване
на производствената и служебната си дейност. В зависимост от управлението на
предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът /щатното
разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен
компетентен орган. Същото понятие за „щат“ е изведено в решение под №
231/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1353/2013 г., IV г.о., в което е прието, че
„щатът на предприятието“ съставлява общия брой наети работници и служители и
тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови
функции и длъжности.
От друга страна понятието
„секретариат“ се дефинира като канцелария, административен апарат, персонал /такава
е например легалната дефиниция на понятието „секретариат“ дадено в глава XV,
чл. 97 и чл. 101 от Устава на ООН, в сила за България от 14.12.1955 г. /.
Следователно секретариатът по смисъла на посочената законова разпоредба
представлява съвкупността от служители на юридическото лице. Поради това
правомощието на Общото събрание да приема „щат на секретариата“ употребено в
чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ означава, че Общото събрание
приема щатното разписание на персонала/служителите на Районна лекарска колегия
– Стара Загора, респ. председателят на управителния съвет на Районната
лекарска колегия – Стара Загора не е компетентният орган, който може да утвърждава
щатното разписание на служителите на юридическото лице. Налице е правомощие
уредено в закона, което определя в изключителна компетентност на Общото
събрание да утвърждава щатното разписание за служителите на юридическото лице,
като управителят на Районната лекарска колегия като негов представляващ може
единствено да сключва и прекратява трудовите договори със служителите по арг.
от 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително председателят на управителния съвет на
колегията, както се посочи в предходното изречение, е компетентен да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата /арг. 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ/, но това не
означава, че в случая е и компетентен да утвърди щатното разписание точно
поради наличието на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от
ЗСОЛЛДМ. В тази връзка е неоснователно оплакването на въззивника, релевирано в отговора на исковата молба /в
писмената защита не е взето отношение/, че обсъжданото по-горе правомощие на
Общото събрание да приема „щата на секретариата“ засяга органите на
юридическото лице и по-специално изборните длъжности на Управителния съвет –
председател и секретар, които били изборни, тъй като от една страна
правомощието на Общото събрание да избира и освобождава председателите и
членовете на управителните съвети, на контролната комисия и на комисията по
професионална етика на районната колегия и определя мандата им е уредено в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ и от друга страна съгласно чл. 23, ал. 1 Управителният
съвет на районна колегия на БЛС, съответно на БЗС, се състои от председател,
заместник-председатели, секретар и членове, като броят на
заместник-председателите и на членовете се определят в уставите, а правомощието
на Общото събрание да приема устава е уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ.
Това означава, че Общото събрание не може да приема пряко броя на членовете на
управителния съвет, а може да прави това единствено индиректно чрез промяна в
устава на организацията – правомощие уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ.
Следователно броят на членовете на Управителния съвет се определя с устава на
юридическото лице, а не по решение на Общото събрание. Това е още един
аргумент, че правомощието на общото събрание да приема „щата на секретариата“
не е свързано с органите на юридическото лице. Техният брой се определя с
устава на организацията - чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително уставът се
приема от Общото събрание, но това е механизмът за определяне на броя на
членовете на Управителния съвет, като само техният персонален избор се прави по
решение на Общото събрание /чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ/. Секретарят на
Управителния съвет на юридическото лице, без съмнение е негов член, като
неговите правомощия са уредени в чл. 25, ал. 3 ЗСОЛЛДМ и не може да се приеме,
че е свързан с понятието „секретариат“ - администрация посочено в чл. 21, ал.
1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ. Следва да се посочи още, че в чл. 25, ал. 1
ЗСОЛЛДМ при определяне на правомощията на председателя на управителния съвет е
посочено, че той организира и ръководи работата на Районната лекарска колегия и
я представлява. Тези негови правомощия са детайлизирани в чл. 28, ал. 1 от
Устава на Българския лекарски съюз /приет на 32 Събор, изм. и доп. На
44,47,52,55,56,57 и 63 Събор на БЛС/, но нито в закона, нито в устава е
посочено правомощие на председателя на управителния съвет свързано с приемане
или промени в щатното разписание на служителите на юридическото лице.
В подкрепа на това е и
самият закон за ЗСОЛЛДМ.
Според Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 102 от 2008 г., в сила от
28.11.2008 г.) Органи на БЛС и на БЗС на национално равнище са:
1. съборът на БЛС, съответно конгресът на БЗС;
2. управителният съвет на БЛС, съответно управителният съвет на БЗС;
3. контролната комисия на БЛС, съответно контролната комисия на БЗС;
4. комисията по професионална етика на БЛС, съответно комисията по
професионална етика на БЗС.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2008 г., в сила от 28.11.2008 г.) Органите по
ал. 1 се избират с тригодишен мандат.
На
регионално и местно равнище съобразно Чл. 18. (1) Районните колегии на БЛС и районните колегии
на БЗС са юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно
приложението.
(2) Районната колегия се състои от вписаните в регистъра й лекари,
съответно лекари по дентална медицина. Според Чл.
19. Органи на районната колегия на БЛС, съответно на БЗС, са:
1. общото събрание на лекарите, съответно общото събрание на лекарите по
дентална медицина;
2. управителен съвет на районна колегия на БЛС, съответно управителен
съвет на районна колегия на БЗС;
3. контролна комисия на районна колегия на БЛС, съответно контролна
комисия на районна колегия на БЗС;
4. комисия по професионална етика на районна колегия на БЛС, съответно
комисия по професионална етика на районна колегия на БЗС.
Чл.
20. (1) Общото събрание
на районна колегия на лекарите, съответно общото събрание на районна колегия на
лекарите по дентална медицина, се формира на делегатски принцип, при норма на
представителство един делегат на десет членове за БЛС и един делегат на трима
членове за БЗС.
(2) Общото събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на
извънредни заседания. Редът за свикване, правилата за работа и за вземане на
решения се определят в уставите на районните колегии на БЛС, съответно на
районните колегии на БЗС.
Налага се извода, че тези органи на
национално и регионално равнище са законоустановени и никъде в нормите на
закона не е предвиден орган “секретариат”, още пък повече същият да се състои
само от лекари. Гореизложеното налага категоричния извод, че извършеното от
работодателя, респ. от Районната лекарска колегия, утвърждаване на новото щатно
разписание е незаконосъобразно, тъй като е извършено в разрез и противоречие с
императивните изискванията на закона и от ненадлежен орган. Ето защо
обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена от съда, а въззиваемата да бъде
възстановена на преди заеманата от нея длъжност. Посочените и представени с
писмената защита на въззивника пред въззивния съд Решение и Определение на ВКС
не са тълкувателни, поради което не са задължителни за съдилищата в
Републиката.
Тъй като първият от обективно съединените искове е преюдициален спрямо
втория – за възстановяване на предишната работа, а първият е изцяло основателен
и доказан, то и вторият иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да бъде уважен,
като ищцата бъде възстановена на предишната работа при ответника.
По отношение на третия предявен
иск по чл. 225 от КТ въззивната инстанция приема, че същият следва да бъде уважен в пълния му размер за сумата 5818,56 /пет
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за оставането на въззиваемата без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 20.07.2018 г. до 20.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, което съответства и
на събраните доказателства,
приети от първостепенния съд.
От представените по делото доказателства – извлеченията
от трудовата книжка на ищцата, както и регистрационната й карта от бюрото по
труда, става ясно че след прекратяване на трудовото правоотношение за
периода от 20.07.2018 год. и до 20.01.2018 г. /шест месеца след уволнението/ ищцата Г. е била регистрирана
като безработна и в през този период няма регистрирани трудови
правоотношения с работодатели.
В
заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява
правилно и законосъобразно, включително и в частта му за разноските, поради което
следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата, направените от последната разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от жалбата, която се отхвърля изцяло,
общо в размер на 1100 лева съобразно представения договор за правна защита и
съдействие под № 108155 от датата 27.03.2019 год. на пълномощника на
въззиваемата адв. М. /на лист 15 от делото/ и представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК, депозиран своевременно пред настоящия въззивен съд /съответно
но лист 32 от делото/.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на
касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 22.01.2019 г.. постановено по
гражданско дело № 4675 по описа за 2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Районна лекарска колегия – Стара
Загора, БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 152, ап. 1 да заплати на Д.Д.Г., ЕГН: **********, и адрес: ***,
сумата от 1100,00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направените от
въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.