РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Плевен, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430105459 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В, чрез юрк.Ц., против М. В.
Й., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 1594,96 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2022 г. –
31,03,2023 г., и сумата от 109,21 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,03,2022
г. – 03,05,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 16,03,2023 г., до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №2720/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за
топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с
абонатен №6573. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.С., иска
постановяването на неприсъствено решение, тъй като са налице условията за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за ИМ по реда на чл.44, ал.1,
изреч.последно от ГПК, не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща
1
представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2720/2023 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника М. В. Й., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /разпореждане на л.48 от делото/, редовно уведомена е за първото
съдебно заседание /на основание чл.41, ал.2 от ГПК/. Ответникът не е подал до съда в срок
отговор на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда от 15,12,2023 г.,
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по настоящото и по ч.гр.д.№2720/2023
г. на ПлРС писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 79,72 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 84,08 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. В. Й., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1594,96 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2022 г. – 31,03,2023 г., и
сумата от 109,21 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,03,2022 г. –
03,05,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 16,03,2023 г., до окончателното изплащане на
2
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2720/2023 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. В. Й., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 79,72 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. В. Й., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 84,08 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3