Решение по дело №734/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, подаден чрез пълномощник- чрез адв. А. С., срещу решение № 261/26.02.2024 г., постановено по АНД № 20233110204577/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Заявените касационни основания за обжалване са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Погрешен е извода на РС-Варна за издаване на процесното НП при отсъствие на допуснати нарушения на по чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди липста на информация в АУАН и НП за дата на извършване на нарушението, не е конкретизирано мястото на нарушението и по този начин е нарушено правото на защита на дружеството. Счита, че в решението на районния съд не се съдържат правни констатации, не са обсъдени възраженията на „Виваком България“ ЕАД, тъй като съдът не е взел предвид приложените доказателства. Оспорва се констатацията на въззивния съд за предявена рекламация. Дружеството не е осъществило състава на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Искането към съда е за отмяна на обжалваното решение , като вместо него да бъде постановено ново такова, с което да се отмени издадено наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – директорът на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът прецени касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването. При нейното разглеждане по същество съдът съобрази ,че производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба от „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу НП № В-002714/16.08.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от ЗЗП, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от същия закон.

Районен съд – Варна е приел от фактическа страна, че на 07.03.2023 г. в [населено място], [улица], в обект – магазин 5246, е извършена проверка във връзка с подадена в Комисия за защита на потребителите жалба с вх. № В-03-350/23.02.2023 година. Предмет на проверката е закупено на 29.11.2021 г. с договор за лизинг устройство GSM HONOR 50 5G + headph BT Choice със сериен № 861997054730499, предоставено на И. С. Т.. При проверката е установено, че за устройството има подадени две рекламации. По сервизна поръчка № **********/03.11.2022 г. телефонът е приет от търговеца и изпратен към официално оторизирания от производителя сервиз – „Сръчко сервиз“ ЕООД. След извършена диагностика и тестове от сервизните техници е извършен ремонт със смяна на основна платка и модул на камера. По втората сервизна поръчка с № **********/17.01.2023 г., подадена от И. Л., устройството отново е прието и изпратено към „Сръчко сервиз“ ЕООД. Извършен е втори ремонт със смяна на модул на камера. Установено е, че регистърът за рекламации в обекта се води в електронен вид, като са заведени две рекламации с № **********/03.11.2022 г. и № **********/17.01.2023 година. За приемане на устройството след втората рекламация на 16.02.2023 г. магазинът е посетен от Л.. От служители на дружеството й е предоставен акт за удовлетворяване на рекламация, като след като го подписва, клиентката забелязва наранявания по дисплея на устройството и отказва да го приеме. На 17.02.2023 г. Л. се е върнала в магазина и е предявила устна рекламация, която служителите в обекта са отказали да впишат в регистъра на рекламациите. За установеното нарушение е бил издаден АУАН на 09.05.2022 г. и нарушението е квалифицирано като такова по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган е издал оспореното НП.

За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Районният съд е отхвърлил възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като е приел, че не са налице спорни обстоятелства, по които следва да се извърши разследване. Решаващият съд е счел, че посещението на потребителката в магазина и предявената от нея претенция за надраскан дисплей на върната от ремонт стока е достатъчно условие, за да възникне задължение за отбелязване в регистъра на предявените рекламации. Приел е, че липсата на отразяване на рекламацията на потребителя е факт, доказан по несъмнен начин с допустими доказателствени средства – свидетелски показания и писмени доказателства. Изложил е мотиви, че дружеството не е санкционирано по причина, че не е удовлетворило рекламацията, а за това, че не я е вписало в регистъра на предявените рекламации и поради тази причина е приел направените възражения в тази насока за ирелевантни. С оглед на изложеното въззивният съд е преценил, че по делото е безспорно установено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. При постановяване на оспореното решение ВРС е изложил подробни съображения защо процесното нарушение не може да бъде прието като маловажно.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за недопустимо. За допустимостта на обжалваното съдебно решение касационният съд е длъжен да следи служебно предвид чл. 218, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Производството по А.Н.Д. № 4577/2023г. е било образувано на 31.10.2023г. и като ответник по правния спор е бил конституиран издателя на обжалваното НП- директорът на РД на ЗКП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище , Разград и Силистра.

В хода на въззивното производство / на 15.02.2024 г. / , преди датата на последното открито съдебно заседание по делото са постъпили писмени доказателства за структурни промени в ЗКП - / заповеди №№ 984/07.11.2023г. и №1012/10.11.2023 г. на председателя на КЗП, свидетелстващи за отнета компетентност на конституирания ответник по делото по издаване на НП по съставени актове от служители на РД Варна и овластявяване с подобно правомощие на директора на РД за областите София , Софийска област, Кюстендил , Перник и Благоевград.

Въпреки получената информация от районния съд за отнета компетентност на страна по делото , той е продължил съдопроизводствените действия с участие на същите страни.

В раздела за съдебно обжалване на наказателни постановления на ЗАНН няма уредба по замяна на страни в процеса. По аргумент на чл. 84 от ЗАНН районният съд прилага субсидиарно правилата на НПК, но в досъдебната фаза на наказателния процес страни са обвиняемия и разследващия орган, а в съдебната фаза задължително участват подсъдим и прокурор , при ръководство на процеса от съда. В НПК няма правна регламентация относно заместване на страни именно предвид възможните субекти на процесуални правоотношения в наказателния процес. Подобна празнота се преодолява с прилагане по аналогия на чл. 153, ал.3 АПК. Цитираното нормативно правило предписва ,че когато компетентността на административния орган по въпроса е отнета, съдът го заличива и конституира служебно като страна по делото компетентния орган.

Посоченото процесуално бездействие на РС-Варна представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1 2 от НПК , защото производството по съдебно обжалване на НП е проведено с участие като ответник на орган с отнета териториална административнонаказателна компетентност .

Съгласно тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса.

Посоченият процесуален порок на проведеното съдебно производство пред ВРС дефинира постановеното решение на този съдебен орган като недопустимо, което съобразно цитираното по-горе тълкувателно постановление подлежи на обезсилване от касационния съд . В този контекст делото следва да се върне на предходната съдебна инстанция за разглеждане на жалбата на „ Виваком България“ „ЕАД от друг съдебен състав с участие като ответник в процеса на директора на РД на КЗП за областите София , Софийска област, Кюстендил , Перник и Благоевград.

При този изход на правния спор разноските за настоящото касационно производство следва да се присъдят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

ОБЕЗСИЛВА решение № 261/26.02.2024 г., постановено по АНД № 4577/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.