Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5361 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 14.12.2018 г. по гр.д. №88722/2017 г. на
Софийския районен съд, 155 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Ф.Г.И. установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 за сумата от 1563,21 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
мес.05.2013 г. – мес.04.2014 г., за сумата от 500,51 лв., представляваща лихва
за забава за периода 15.08.2014 г. – 31.07.2017 г., за сумата от 49,06 лв. –
сума за разпределение на топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. –
мес.04.2014 г., и за сумата от 12,33 лв. – лихва за забава за периода
15.08.2014 г. – 31.07.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по
давност, като ищецът е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията за процесния период
са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Ф.Г.И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Спорът в настоящето въззивно производство е
съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията за процесния период са
погасени по давност.
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.05.2013 г. - 14.03.2014 г.
са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на топлинна
енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в 30-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на
доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. – мес.02.2014 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на заявлението – 08.08.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111
б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са
погасени по давност, като се позовава на фактури, издадени на 31.07.2014 г. и
чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със
злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
При новите Общи условия, влезли в сила
от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи и при тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, също следва извод, че вземанията за
цена на топлинна енергия за процесния период се явяват погасени по давност, тъй
като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на
заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Поради изложеното, съдът намира, че
вземанията за главница за процесния период са погасени по давност, както правилно
е приел и СРС.
Процесните вземания за лихва за забава
също са погасени по давност, съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 378,77 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. С.К., според който
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на
сумата от 390,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 378,77 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №562535/14.12.2018 г., постановено
по гр.д. №88722/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Ф.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 378,77 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.