РЕШЕНИЕ
№ 8193
гр. София, 05.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110166062 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
345999/01.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 14491/17.01.2024 от Т. И. Т. с
ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. „........., чрез адвокат К. Я., със
съдебен адрес: „...." 12, ет. 2, моб.: ...... .........@gmail.com срещу „п к б ЕООД,
ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.22 ЗПК и чл.24 ЗПК, с който се
иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит №
**********/27.12.2016 г, сключен между страните, поради противоречие
с чл.11, ал.1, т.11, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от
ЗЗПотр.,
2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на сумите:
3 178 лева, представляваща неосновонателно обогатяване ведно със
законната лихва от подаването на ИМ (01.12.2023 г.), до окончателното
изплащане на сумите.
1662 лева, представлляващи мораторната лихва за забава от датата на
последната вноска по договора за потребителски кредит до датата на
предявяване на исковата молба (01.12.2023 г.)
1
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит. Твърди се, че този договор е недействителен, тъй като
въвежда клаузи и такси, които водят до увеличаване на ГПР (нарушение на
чл.19 ЗПК), като по този начин не е ясно какви са условията за издължаване
на кредита, броя, периодичността и размера на вноските (чл.11, ал.1, т.1
ЗПК). Таксите нарушават чл.10 и чл.10а ЗПК. Изложени са твърдения, като
цяло, че договорът противоречи на Закона защита на потрелителите. Имало
много неравноправни клаузи.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Счита, че е направил списък с
разноски в исковата молба.
Посочва банкова сметка: BG83UNCR70001517842063 с титуляр Т. И. Т..
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата молба. Признава,
че са сключили договор за потребителски кредит като посочва изрично
параметрите на договора. Оспорва молбата по основание и недоказаност.
Счита, че договорът не е недействителен, няма нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК,
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и чл.19 ЗПК. Счита, че клаузата за пакета от
допълнителни услуги не противоречи на закона. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата
претенция. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Претендира
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
2
С определение № 11495/15.03.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че не е необходимо да повтаря
изложеното в цитираният съдебен акт (л.59-63 от делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води
до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е
изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Ето защо съдът приема, че
представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Сумата на кредита е 4200 лева, от които 790.58 лева са
за рефинансиране на друг кредит. С оглед приетото в предходен абзац, сумата
за рефинансиране не следва да се включва в сумата по чл.23 ЗПК, тъй като не
представлява чистата стойност на кредита, като под чиста стойност на
кредита, настоящият състав приема, че това представлява сумата, която
заемополучателят реално е получил – усвоената сума. По делото чистата
стойност на кредита е 3 409.42 лева, който факт се признава и от ответника
(стр.2 от отговора на исковата молба, л.47 от делото).
С определение № 11495/15.03.2024 г. съдът е дал указания на ищеца, че
следва да докаже каква сума е платил на ответника, за да може да я иска като
платена без основание. Дадени са указания за внасяне на депозит за служебно
допусната съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът нито с исковата молба,
нито с допълнителните молби представя доказателства, че сумите по
осъдителния иск са платени на ответника. Същото не е сторено, дори с
назначената експертиза, която не е изготвена по вина на ищеца, въпреки
дадените указания. По делото липсват каквито и да е било доказателства, че
ищецът е платил процесните суми на ответника, за да може да ги търси като
неоснователно обогатяване. Ето защо съдът приема, че осъдителният иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД не е доказан. Не е доказан факта, че сумата е платена от
ищеца на ответника – липсват платежни, експертиза не е изготвена, поради
пасивно поведение на ищеца. Ето защо този иск следва да се отхвърли.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се обяви за
недействителен Договор за потребителски кредит № **********/27.12.2016
г, сключен между страните, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.11, чл.10,
ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., на основание чл.22
ЗПК, по предявен от Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул.
3
„........., чрез адвокат К. Я., със съдебен адрес: „...." 12, ет. 2, моб.: ......
......@gmail.com срещу „п к б ЕООД, ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В,
ет.7, положителен установителен иск.
Следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявения от Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. „........., чрез
адвокат К. Я., със съдебен адрес: „...." 12, ет. 2, моб.: ...............@gmail.com
срещу „п к б ЕООД, ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7, осъдителен
иск с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, за заплащане на
следните суми:
3 178 лева, представляваща неосновонателно обогатяване ведно със
законната лихва от подаването на ИМ (01.12.2023 г.), до окончателното
изплащане на сумите.
1662 лева, представлляващи мораторната лихва за забава от датата на
последната вноска по договора за потребителски кредит до датата на
предявяване на исковата молба (01.12.2023 г.)
По разноските
С оглед приетото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
Определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС, а именно,
че не допуска национална правна уредба потребителят да бъде задължен да
понесе част от разноските, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане
на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само
частично или отхвърлено. Следователно, дори и при отхвърляне на иска по
чл.55 ЗЗД, то потребителят не следва да понася част от тежестта от
разноските, тъй като преследваната цел не е съразмерна с отхвърленото нему
право. Именно по този аргумент, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК за цялото производство, независимо, че искът по чл.55 ЗЗД е
отхвърлен, а ответникът няма право на разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК, тъй като договорът е недействителен и понасянето на разноски от
страна на ищеца не е съразмерно. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, претендирани за цялото
производство, независимо, че има отхвърлен иск.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 685.30 лева (л. 27, 35
от делото) и адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева. По делото
е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л.28 от
делото). В него е заплатено, че страните са се договорили възнаграждение в
размер на 1500.00 лева. Написано е, че е платена сума от 1500.00 лева.
Упоменато е, че при неплащане в срок на възнаграждението или разноските,
адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.37
ЗА. В договора липсва срок на плащане, липсва и начин на плащане. Липсва
текст, според който договорът служи като разписка за платеното
възнаграждение. Напротив, написано, че дори „при неплащане в срок…“, от
което може да се направи извод, че при подписване на договора, сумата не е
4
платена. Следователно договорът не е доказателства за платена сума,
независимо от написаното „платена сума: 1500 лева“. От така представения
договор не може да се установи волята на страните, че сумата е платена и
предадена при подписване на договора. По делото липсва каквото и да е
друго доказателства, от което да се установи, че процесното адвокатско
възнаграждение е платено на адвоката. Няма платежно нареждане, няма
разписка за сумата. След като няма доказателства за този извършен разход, то
и сумата за адвокат не следва да се присъжда. В този смисъл т.1 от ТР
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На това
основание е безпредметно да се обсъжда възражението за прекомерност.
Следователно общият разход, който следва да се признае за ищеца е 685.30
лева.
Ето защо „п к б ЕООД, ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7
следва да бъде осъдено да заплати на Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр.
София, ул. „......... сумата от 685.30 лева (шестстотин осемдесет и пет лева и
тридесет стотинки), представляващи разноски по гр.д. № 66082/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски
кредит № **********/27.12.2016 г, сключен между Т. И. Т. с ЕГН
**********. с адрес: гр. София, ул. „......... и „п к б ЕООД, ЕИК ......, гр.
София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.11, чл.10,
ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., на основание чл.22
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. „........., чрез адвокат К. Я.,
със съдебен адрес: „...." 12, ет. 2, моб.: ...... ........@gmail.com срещу „п к б
ЕООД, ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7, осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми:
3 178 лева, представляваща неосновонателно обогатяване ведно със
законната лихва от подаването на ИМ (01.12.2023 г.), до окончателното
изплащане на сумите.
1662 лева, представлляващи мораторната лихва за забава от датата на
последната вноска по договора за потребителски кредит до датата на
предявяване на исковата молба (01.12.2023 г.)
ОСЪЖДА „п к б ЕООД, ЕИК ......, гр. София, Ж.К. М........ вх. В, ет.7 да
заплати на Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. „......... сумата
от 685.30 лева (шестстотин осемдесет и пет лева и тридесет стотинки),
представляващи разноски по гр.д. № 66082/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6