Р Е Ш Е Н И
Е № 261514
гр. Пловдив, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 17707 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Х.Я.В., ЕГН: **********, е предявила срещу „Мулти Куки”, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 9000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 05.09.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 05.09.2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че между
страните бил сключен трудов договор от ****** г., по силата на който ищцата
била назначена на длъжността „*****“. Било договорено трудово възнаграждение в
размер на 420 лева за шестчасов работен ден при петдневна работна седмица. Всички
работници в ********** имали задължение за почистване на работното място. Посочва
се, че на 05.09.2019 г., докато ищцата изпълнявала служебните си задължения по
почистване на работното си място, конкретно отходния канал с препарат „Тубофло”, предоставен от работодателя, същата претърпяла
трудовата злополука, както следва: след изсипване на препарата се получила
малка експлозия, от която попаднали пръски от
препарата върху ищцата. В резултат на злополуката, ищцата претърпяла
наранявания на ръцете – по предната външна и задната повърхност на дясната предмишница в средна и долна трета, както и по гръбната повърхност на първи пръст на дясната ръка били
установени хиперемирани точкови лезии
/химично изгаряне/ на площ 25/8 см., с размер най-малкото 0.1/0.1 см., и на
най-голямото 0,5/0,5 с червен цвят, засягащи повърхностния слой на кожата. По
предната повърхност на лява предмишница в средната
трета била установена лезия по повърхностния слой на
кожата с размери 3/1 см. Доколкото киселината попаднала и върху лицето на
ищцата, а именно върху лявото й око, същата изпитала болки, като третирала
окото с предписани от специалист капки. Посочените увреждания били установени
от **** **** и от *****. Последното наложило същата да ползва болничен лист за
временна неработоспособност за 14 дни, а впоследствие и за още 20 дни. Ищцата
посочва, че през целия период на лечение изпитвала силни болки и страдания,
притеснявала се дали от изгарянията щели да останат белези, трудно се
обслужвала сама, като се справяла с помощта на нейни близки. В исковата молба
се излагат съображения, че на **** г. трудовото правоотношение било прекратено,
а на 10.09.2019 г. с Протокол на ТП на НОИ, било извършено разследване, че за
наличие на трудова злополука.
Поради изложеното, моли се предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова
молба от ответника „Мулти Куки” ЕООД, с който се
взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава
се, че между страните е сключен трудов договор от ***** г., по силата на който
ищцата била назначена при ответното дружество на длъжността „*****“, както и че
същото е прекратено, считано от **** г. Посочва се, че действително ищцата е
имала задължението да почиства своето работно място, но освен това и да спазва
утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд
и санитарно-хигиенните изисквания при работа с ****. Излагат се доводи, че на *****
г., ищцата, докато изпълнявала служебните си задължения, по своя инициатива,
без да уведоми ****** на дружеството или служителя, отговорен за оказване на
помощ и съдействие на ищцата, е предприела действия по почистване на отходния
канал на мивката. След това се насочила към мивката на тоалетната, като излязла
от помещението, в което се намирала. Малко по-късно се върнала отново в
производството помещение, като казала на служителката на дружеството Д., че при
използване на Тубофло се е напръскала, като поискала
кислородна вода, за да промие своята ръка. Впоследствие съобщила и че ще посети
*****, тъй като препаратът попаднал в окото й. Малко по-късно ищцата се обадила
на служителката Д., като съобщила, че всичко е наред и иска да се върне в *********,
за да довърши своята работа. Последната й отвърнала, че не е необходимо,
доколкото приготвените продукти били изхвърлени, поради опасност препаратът да
е попаднал в тях. На следващия ден ищцата посетила работното си място, без да
съобщи за проблеми с ръката или окото, като имала единствено лека превръзка на
дясната ръка. На същата дата – 06.09.2019 г., ******ят на ответника връчил на
ищцата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото същата не
се справяла с работата, като в заповедта била посочена за датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 08.09.2019 г. На **** г. ищцата
представила на ******я на ответника първият болничен лист, независимо, че
предният ден същата била на работа. От правна страна се излагат съображения, че
трудовата злополука е настъпила изцяло по вина на ищцата, която е проявила
груба небрежност. От същата били извършени действия, които не са част от
задълженията на ищцата – почистване на отходните канали, и в нарушение на
безопасните условия на труд. Бил използван препарат, който не е предоставен от
работодателя и при липса на съобразяване на неговите инструкции за употреба.
Задължението на ищцата да почиства работното си място, включвало почистване на
работна маса, посуда, електрически уреди и
инструменти, но не и почистване на отходните канали. Предприетите от същата
действие не били в интерес на работодателя, като бил нарушен чл. 17, ал.1 от
Правилника за вътрешния ред на ответното дружество. Възразява се, че препаратът
не е предоставян от работодателя, както и че ищцата не се е запознала с начина
му на употреба. Оспорват се твърденията на ищцата за причинени силни болки и
страдания, доколкото увреждането на ищцата е с лек характер. От ****** **** на
ищцата бил издаден болничен лист, от който обаче не се установявало обективното
състояние на същата. В същия бил посочен режим на лечение: домашно-стаен, който
не бил изпълнен от ищцата, доколкото същата посетила забележителности в
Родопите. Вторият болничен лист, издаден по отношение на ищцата, касаел „общо
заболяване”, а не „трудова злополука”, като се оспорва същият. Възразява се и
срещу последващото третиране на увредените места с
неподходящи медикаменти. Оспорва се и предявеният иск по размер, доколкото
описаните затруднения в исковата молба не са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото уврежане.
Поради изложеното, моли се предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор от ***** г. /л.6/, се установява, че между страните
е съществувало валидно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищцата
е заемала длъжността „*****“, считано от ****** г. Видно от приложената Заповед
от **** г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ.
По делото са приложени и длъжностна характеристика за длъжността ***** /л.33/,
правилника за вътрешния трудов ред на „Мулти Куки”
ЕООД /л.34-40/, копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
/л.41-46/, както и декларация от ищцата, че се е запознала с посочените
документи /л.47/. Последната декларация е оспорена по реда на чл. 193 ГПК досежно нейното авторството. От приобщената по делото СГЕ
/л.138-140/, неоспорена от страните, която се кредитира от съдебния състав, се
установява, че подписът в положената декларация е изпълнен от ищцата Х.В..
От представеното Разпореждане № *******
г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив /л.8/, се установява, че
декларираната от ответника злополуката, станала с ищцата на 05.09.2019 г., се
приема за трудова по чл. 55, ал.1 КСО. В разпореждането е прието, че
злополуката е станала в ****** „*******” на „Мулти
Куки” ЕООД гр. **** около ********* г. На посочената дата, през време на
обичайните си служебни задължения на *****, ищцата решила да отпуши канала на
мивката в производственото помещение. За целта изсипала препарат „Тубофло” в сифона на мивката и пуснала водата. Поради
голямата хигроскопичност на активната съставка /натриева основа/ и силната
струя вода, препаратът е изкипял с отделяне на топлина и е изпръскал ищцата по
тялото.
По делото е представен болничен лист № *******
г., издаден от *******, с който на ищцата е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 05.09.2019 г. – 18.09.2019 г., поради поставена
диагноза: открита рана на други части на китката и длъжна, причинена от трудова
злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Бил предписан домашно-стаен режим на лечение за
четиринадесет дни. На същия ден бил издаден и лист за преглед на пациент
/л.12/, в който като обективно състояние било посочено: *********************************
/л.13/, в който като обективно състояние било посочено: *******************.
Представен е и Болничен лист № *******
г. на ЛКК /л.11/, с който на ищцата е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 19.09.2019 г. – 08.10.2019 г., поради поставена
диагноза: открита рана на други части на китката и дланта, причинена от общо
заболяване. Бил предписан домашно-стаен режим на лечение за двадесет дни. На
същата дата бил издаден лист за преглед на пациент /л.15/, в който като обективно
състояние било посочено: *******************************, ползвала до момента
14 дни временна неработоспособност, с мнение да се удължи. Същият е оспорен
пред ТЕЛК, като с Експертно решение № *******г. /л.70/, болният лист е отменен.
Решението на ТЕЛК е отменено с друго експертно решение на ТЕЛК № ******* г.
/л.90/, с което болничният лист е потвърден. Последното решение на ТЕЛК е
потвърдено от НЕЛК с експертно решение № ******* г. /л.141 – 142/. Срещу
последното решение е депозирана жалба пред Административен съд Пловдив /л. 178-181/.
По делото са разпитани двама свидетели –
Д.Х. и С. Д..
Свидетелката Х. / л. 108/, майка на
ищцата, си спомня, че през 2019 г. се случил инцидент с ****** във фирмата, в
която е работела. Последната се обадила на св. като й споделила, че при
почистване на мивката, е избухнала киселина и я опръскала. ***** била много
изплашена и плачела. Св. предоставила на ******* мобилния номер на ***** ****,
а впоследствие той я насочил към болнично заведение. Св. си спомня, че *******
си увредила ръката и окото. Бил издаден болничен лист първоначално за 14 дни.
Първоначално ***** ходела за смяна на превръзки през ден, на място й правили
промивки, а за окото й били предписали капки. Впоследствие й бил издаден втори
болничен лист за срок от 20 дни. Превръзката престояла около един месец, през
който период св. помагала на ****** да се обслужва – да се облича, да влезе в
банята. По време на провеждане на нейното лечение, двете посетили местността „*********”,*******
за разходка. Св. си спомня, че нейната ******* е спазвала режима на лечение,
като е излизала от вкъщи.
Св. Д. / л. 109/ посочва, че работи при
ответното дружество. Същата познавала ищцата във връзка с обстоятелство, че за
периода август – септември 2019 г., двете работили заедно. Св. си спомня за
инцидент с ищцата, случил се на ****** г. Тогава св. срещнала ищцата, като
последната й казала, че я е пръснал препарат „тубофло“,
защото е решила да отпуши мивката. Поискала кислородна вода, която св. й
предоставила. Впоследствие, св. попитала ищцата дали има нужда от помощ и
последната отговорила отрицателно. Св. изтъква, че в дружеството не съществува
практика и за ***** няма задължение да почистват с препарат канала на мивката,
където работят. В случай на запушване, то следва да се уведоми ******. След
като е отишла на преглед, ищцата се е обадила на свидетелката и я е уведомила,
че всичко е наред. Дори е изявила желание да се върне на работното си място. Св.
изтъква, че особено докато се работи с *********, е напълно забранено да се
ползват химични препарати. Препарат за почистване на работното място (плота и
масата, на която се работи) се ползва едва след като ********** е готов. Св. сочи,
че препарат „тубофло“ не е даван на работниците от
страна на работодателя, както и че не им е възлагано отпушването на
канализацията.
Съдът кредитира изложеното от
свидетелите, като счита поднесената от тях информация за обективна,
последователна и безпротиворечива.
По делото е изготвена СМЕ от вещо лице –
специалист по *********** /л.133-135/. Съобразно заключението на вещото лцие, на ищцата е причинени иритативен
контактерн дерматит. Същият
представлява неалергично увреждане на кожата, предизвикано от различни фактори.
В случая не е била нарушена целостта на кожата, следователно периодът на
оздравяване е бил около една – две седмици. Отразено е, че степента на засягане
на кожата на ръцете при тези изменения е лека и с минимални субективни усещания
– парене, сърбеж, лека болка, в периода на отзвучаване. Възможно е посочените
травматични увреждания да причинят леко затруднение в битовото обслужване на
ищцата. Нормалният период на неработоспособност на този вид увреждане е от една
до две седмици. Обработката с кислородна вода 3 % не би се отразила
неблагоприятно на кожните изменения. При защита на своето заключение в ОСЗ проведено
на 02.12.2020г. / л. 145/ вещото лице изтъква, че по своята кожа ищцата е имала
единствено точковидни зачервявания, които могат да бъдат сравнени със слънчево
изгаряне. Липсват данни да са се образували мехури и да е настъпила ерозия на
кожата.
В хода на съдебното дирене бе изготвена
и приета и СМЕ от вещо лице – ******* /л.174-176/. Според заключението на
същото, налице е засягане на областта на лявото око на ищцата, вследствие на
въздействието на химичен агент „Тубофло”, който
съдържа натриев хидроксид /натриева основа/.
Доказателства за това са: леко намалена зрителна острота на лявото око,
зачервяване на конюнктивата, нараняване на
повърхностния слой на роговицата и предписаната терапия. Естеството на засягане
е химично изгаряне на конюнктивата и роговицата от
първа степен /най-леката/, при което уврежданията на лявото око могат да се
отразят на ежедневната дейност на пострадалото лице /дискомфортът
е най-силно изразени през първите 12-24 часа /. Периодът на възстановяване при
химично изгаряне на окото от първа степен е от 5 до 10 дни.
Съдът кредитира и двете приети
заключения по допуснатите СМЕ, като счита същите за изчерпателни, обосновани и
съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и
3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали
той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането
– арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността
на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на
вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”)
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на настъпилото увреждане и че същото е настъпило при изпълнение на трудовите задължения на ищеца в
ответното дружество се установява по несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателствени средства, а именно: Разпореждане
№ ******* г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив и Съдебномедицинското
удостоверение, и от изготвените и приобщени по делото две съдебномедицински
експертизи. Относно характера на злополуката е постановено разпореждане на
административен орган – ТП на НОИ, в специално производство, инициирано именно
от ответника, като административният акт, с който производството е приключило е
подлежал на обжалване от страните по настоящето производство и следователно по
аргумент от чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не може да осъществява косвен
контрол за материалната му законосъобразност. Още повече, че в разпореждането е
посочено, че същото е инициирано въз основа на декларирана злополука именно от
ответника, което по съществото си представлява извънсъдебно признание на факта,
че процесната злополука се явява трудова. От
приобщените две съдебномедицински експертизи се установи, че травматичните
увреждания са настъпили именно вследствие на боравенето от ищцата с препарата „Тубофло”, по време на изпълняване на задълженията й по
сключения с ответното дружество трудов договор. Посоченото се потвърждава и от
приетото в Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ- Пловдив, от което
несъмнено следва, че е налице причинно-следствена връзка между злополуката и
настъпилите травматични увреждания. В тази връзка не се установи наведеното
възражение от ответника, че третирането с кислородна вода на ищцата,
непосредствено след настъпване на увреждането, е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. От приетата СМЕ с вещо лице – *******, несъмнено се
установи, че не само посоченото не е повлияло негативно върху травматичното
увреждане на ищцата, но дори напротив – има възможност кислородната вода да се
отрази благоприятно и да редуцира вредното въздействие на химичния агент.
От изложеното следва, че
всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл.
200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото производство, поради което бе установено, че работодателят
дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника, вследствие на
реализираната трудова злополука.
По отношение на обезщетение за
неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и др.,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение, в която насока са и разясненията, дадени с ППВС №
4/1968 г.
В настоящия случай се касае за лице
в работоспособна възраст, без придружаващи заболявания. На ищцата са причинени
две травматични увреждания – по кожата и по лицето ( в частност – в лявото око
). Същите обаче, не се характеризират с голям интензитет и са причинили психо- соматичен дискомфорт на
ищцата в сравнително ниска степен. Причиненият иритативен
контактен дерматит е в най-лека степен, като същият е
породил минимални субективни усещания – парене, сърбеж и лека болка, които са
отзвучали за период между една и две седмици ( в тази връзка, вещото лице ги
оприличава на слънчево изгаряне ). Засягането на окото също е било в най-лека
степен, като причинения дискомфорт се е отразил на
ежедневната дейност на ищцата за период между 12 и 24 часа и е изчезнал напълно
за период между пет и десет дни. Действително, установи се, че ищцата е имала
нужда от помощ в ежедневната си дейности, за което свидетелстват освен
показанията на св. Х., и приобщената СМЕ, изготвена от кожния ****. Въпреки
изложеното, от показанията на св. Х. се установи и че свидетелката е могла да
посещава развлекателни мероприятия, независимо от постановения режим на
лечение, а именно: домашно-стаен. Предвид всичко изложено и с оглед на
сравнително ниския интензитет на причини травматични увреждания на ищцата,
съдът счита, че справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер на 2000 лева. Този размер, според съда, в цялост би
компенсирал причиненото неудобство и дискомфорт на
ищцата за периода на възстановяване.
По отношение на изрично релевираното възражение
за съпричиняване: съдът счита, че работодателят установи своето
възражение за проявена груба небрежност от страна на работника – Х.В.. Същата
се изразява в неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Така, несъмнено по делото се
установи, че ищцата, въпреки че е боравила с храна и хранителни продукти, е
предприела действие по отпушване на канал с препарат „Тубофло“,
който съдържа натриев хидроксид /натриева основа/.
Същият е самоволно поставен в канала на мивката, на която е работила ищцата,
като тя е пуснала и силна струя вода. Поради силната струя вода и голямата
хигроскопичност на активната съставка на препарата, последният е изкипял и е
опръскал ищцата. Действително, от представената по делото длъжностна
характеристика се установява, че ищцата е имала задължението да поддържа
работното си място в съответствие с хигиенните изисквания. Боравенето с такъв
препарат обаче, при това по време на извършване на дейност по приготвяне на
хранителни продукти е изрично забранено. Впрочем, тази забрана е не само
правно, но и житейски обоснована- недопустимо е докато ищцата приготвя
хранителни продукти да борави с токсичен химичен агент, предназначен за
отпушване на канализация. Съдът счита и че отпушването на канализацията не се
включва в трудовите задължения на ищцата. Това е проява на поведение, което се
характеризира с неполагане на дължима грижа по спазване на минимални
технологични и санитарно- хигиенни правила. Задължението на ищцата за
почистване на работното място не включва дейност по отпушване на отводнителни
канали ( ищцата заема длъжност „*****“, като в нейната длъжностна
характеристика / л. 33/, не фигурират дейности, свързани поддръжка на
канализацията ). Ищцата следва да осъществи необходимите действия за осъществяване
на дейността по приготвяне на сладки изделия, като в тази връзка следва да
поддържа чист работния плот, върху който се приготвя храната, но не и да се
грижи за пропускливостта на канализацията.
От изложеното следва, че
работникът, проявявайки груба небрежност е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Поради тази причина съдът счита, че така определеното
обезщетение, следва на основание чл. 201 ал.2 КТ да бъде редуцирано поради
допусната груба небрежност от страна на работника. Предвид естеството и
степента на съпричиняване, съдът счита, че обезщетението
за заплащане на неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, като на
ищцата следва да бъде присъдена сума в размер на 1000 лева и за двете причинени
травматични увреждания. Сумата се дължи от ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 05.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
За разликата от 1000 лв. до пълния претендиран размер
от 9000лв., искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски се поражда и за двете
страни.
От страна на ищцата не са
представени доказателства за заплатени разноски, доколкото е освободена от
заплащане на държавни такси и разноски, а адвокатското възнаграждение е
уговорено по реда на чл. 38 Закон за адвокатурата. Предвид последното, в полза
на процесуалния представител на ищцата, следва да бъде присъдено
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗА, но съразмерно на уважената
част от предявения иск. Така възнаграждението на адв.
******, определено съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, възлиза на 780 лева, респективно дължимото съразмерно на уважената
част от иска е в размер на 86,67 лева.
На ответника следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. Съобразно представените по делото доказателства и
списъка за разноски по чл. 80 ГПК, от ответника са извършени разходи в общ
размер на 1100 лева. Следователно, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция, в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 977,78 лева.
Ответната страна е поискала
осъществяване на компенсация между присъдените разноски, но доколкото воля за
това не е изразена от ищеца, то не следва да бъде извършено прихващане между
двете вземания.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата в размер на 50 лева, представляваща дължима
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-
Пловдив и 43,72 лева – разноски по допуснатите експертизи, съразмерно на
уважената част от иска.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Мулти Куки” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Я.В., ЕГН: **********, на основание чл. 200, ал.1 КТ, сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова
злополука от ******** г., установена с
Разпореждане № *******
г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата- 05.09.2019 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата от присъдения размер от 1000 лева до пълния претендиран
от 9000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Мулти Куки” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38 ЗА, на адв. ****** ***, със съдебен адрес:***,
********, сума в размер на 86,67 лева /осемдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Х.Я.В., ЕГН: ********** в рамките на настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.Я.В.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Мулти Куки” ЕООД,
ЕИК: *********, сума в размер на 977,78 лева /деветстотин седемдесет и седем
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски в
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Мулти Куки” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 6 ГПК сума в размер на 93,72 лева / деветдесет и три лева и седемдесет и
две стотинки / в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд-
Пловдив, представляваща дължима държавна такса и депозити за експертизи в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ