РЕШЕНИЕ
№……………. 26.06.2020
г. гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд на двадесет и шести юни през
две хиляди
и двадесета година в публично съдено заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 277 по описа за 2018 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
подадена искова молба от С.Т.Д. ЕГН********** *** против „Ротаинженеринг“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“
№9 за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните недвижими
имоти:
1.
Част от имот 3021 от КП от 1995 г.,
попадащ в имот 50018 по КК на гр. Б., обозначен като № 4 на приложената скица и
възстановен с решение на ОбСЗ в раздел 2 – т.3, реална част от ПИ с идентификатор 02508.5.70 по действащата КК
на гр. Б. с площ на частта 737 кв.м., очертана в червено към приложената към исковата молба скица;
2.
част от имот №3025 от КП от 1995 г.,
попадащ в имот 50012 по КК на гр. Б., обозначен като №5 на приложената скица и
възстановен в раздел 2 т.4 от
решението на ОбСЗ, реална част от имот с идентификатор 02509.5.12 с площ от
1817 кв.м., очертана в червено в приложената към исковата молба скица;
3.
част от имот №3026 от КП от 1995 г.,
попадащ в имот 50027 по КК на гр. Б., означен като №7, на приложената скица и
възстановен в раздел 2 т.5 от решението
на ОбСЗ, реална част от ПИ с идентификатор 02508.5.27 по КК на гр. Б. с площ от
500 кв.м. очертана в червено в приложената към исковата молба скица;
4.
част от имот №3027 по КП от 1995 г.,
попадащ в имот №50011 по кад.карта на гр. Б., означен като имот №3 на
приложената скица и възстановен в раздел 2 т.6 от решението на ОбСЗ, реална част от ПИ с идентификатор
02508.5.64 по КК на гр. Б. с площ от 838 кв.м., очертана в червено в
приложената към исковата молба скица,
и осъждане на ответника
да му предаде владението върху имотите.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Третото
лице-помагач Община Б. не взема становище по
исковете.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения, прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с
решение № 5054/18.02.2013 г. на ОбСЗ-Б. в качеството му на наследник на С.Т.Д.
са му възстановени процесните части, съгласно влязло в сила съдебно решение по
гр.д. №63/2003 г. по описа на Районен съд-Б..
Според ищеца ответникът
владее тези части от имоти без правно основание, което го мотивирало да предяви
настоящия реивиндикационен иск.
Ответникът твърди, че е
придобил правото на собственост върху недвижими имоти в землището на гр. Б.,
местността „О.П.“ в периода от 1998 – 2004 г. по следния начин:
-
имот по т. 1 от исковата молба, с
договор за покупко – продажба, вписан под акт № 17, т. 4, д. №945/2002 г. на СВ
при Районен съд-Б.;
-
имот т. 2 от исковата молба, с договор
за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 13 т.1 рег. №107, н.д. №13/2002
г.;
-
имот по т. 3 от исковата молба,
ответникът твърди, че не придобивал, поради което няма собственически претенции
по отношение на него;
-
имот по т. 4 от исковата молба, с
договор за доброволна делба, вписана под № 205 т.10 вх.р. №4191/30.06.1994 г.
на СВ при РС-Б..
В условие на
алтернативност ответникът прави възражение за придобивна давност върху процесните
имоти.
Оспорва
законосъобразността на съдебния акт, с който на ищеца са възстановени
процесните имоти, като твърди, че те са застроени със законни сгради и спрямо
тях не могат да се възстановяват имоти в реални граници. Навежда доводи за
прилагане на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл.10б от с.з., с който съдът
не се е съобразил. Намира съдебният акт за нищожен, недопустим, неправилен и
незаконосъобразен.
Съдът определя правната
квалификация на обективно съединените искове в нормата на чл. 108 от ЗС.
Ищецът удостоверява
правата си на собственост върху процесните имоти със съдебно решение №
112/18.07.2005 г. по АП №63/2003 г. по
описа на Районен съд-Б., решение №4054/18.02.2013 г. на ОбСЗ Б. и по силата на
наследствено правоприемство, за което представя удостоверение за наследници,
изх. №76/12.10.2004 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Б..
Към решението на административния орган липсва нарочна скица по смисъла на чл.
18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
С решение № 152 от
10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I г. о., ГК е прието, че липсата
на скица по чл. 18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ не сочи
на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи
/възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по
поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез
посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента
на постановяване на решението подробен устройствен план. В случая решението на
адм.орган препраща към скицата по решение по АП №63/2003 г. по описа на Районен
съд Б., поради което съдът приема, че имотите са в достатъчна степен
индивидуализирани, определени са по граници, площ и местност в приложената от
вещото лице комбинирана скица, оттук извода, че е налице завършена процедура по
възстановяване на собствеността на наследниците на Т.Д.С., б.ж. на гр. Б. по
реституционната преписка и имотите могат да бъдат предмет на вещно-правна
защита.
С тези съображения
съдът намира предявените обективно съединени искове за допустими.
По отношение на тяхната
основателност:
За да се проведе
успешно реивиндикационния иск е необходимо ищецът да докаже правото си на
собственост върху процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи без
правно основание.
По делото не се спори,
че имотите по т. 1,2,4 от исковата молба се владеят от ответника.
В тоя смисъл бяха
допуснати и изслушани свидетелите: А.В.Ц. и П.Ц.Ц. – счетоводители в ответното дружество,
които потвърдиха осъществената фактическа власт върху земята, с изключение на
част от имот с идентификатор №02508.5.27 по кад.карта на гр. Б., по отношение
на който се твърди, че не притежава от ответника, с намерение за своене в
периода от 1994/1995 г. – до настоящия момент.
Ответникът прави
възражение, че не е обвързан от решението по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, както и че
ищецът не установява законосъобразността на възстановяване на процесния имот на
наследодателя си, както и че имотите не е следвало да се възстановяват на
основание чл. 10 ал. 7, чл. 10 ал. 13 и чл. 10б от ЗСПЗЗ. Твърди, че в имотите
са изградени сгради, които не позволяват възстановяване на правото на
собственост.
В условие на
евентуалност ответникът прави възражение за придобиване на имотите по силата на
следните сделки: договор за продажба на недвижим имот, вписан под №148 т. 3,
вх.р. №1877/29.08.2003 г. на СВ при Районен съд-Б.; нот. акт №13 т.1 рег. №107
н.д. №13/2002 г. и договор за доброволна делба вписан под №205 т.10, вх.р.
№4191/30.06.1994 г. на СВ при Районен съд-Б., в условие на евентуалност чрез
придобивна давност.
По отношение на
направеното възражение за материална незаконосъобразност на акта за
възстановяване на зем.земя:
Възражението е
допустимо.
По аналогия на мотивите
в ТР №9/2012 г. на ОСГК на ВКС, ответникът може да възрази срещу материалната
законосъобразност на решението, но само в рамките на своите противопоставими
права, в разглеждания казус, че върху имотите са изградени сгради, респ.
извършени са строителни дейности, който не позволяват възстановяване на правото
на собственост в полза на бившите собственици. Това ограничение не е пряко
формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и
целите, които преследва земеделския закон.
Ищецът не спори, че
върху имотите са построени сгради, респ. извършени строителни дейности, което е
констатирано и от решаващия съд по АП №63/2003 г. по описа на Районен съд - Б.,
но че е налице техническа и правна възможност от тях да се обособят части, по
смисъла на чл. 11 ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, които са възстановени на бившите
собственици.
В тоя смисъл по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, която съдът приема за
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице представи комбинирана скица на
възстановените имоти по действащата към момента кад. карта, като се съобрази
със застроената площ и прилежащия терен около сградите на ответника, съобразно
постулатите на ППЗСПЗЗ. Изводът, който експертът направи, е че възстановените
части от имоти с идентификатори 02508.5.70, 02508.5.64 и 02508.5.12 по кад.карта
възлизат респективно на 342 кв.м., 838 кв.м. и 1817 кв.м.
Сделките, с които
ответникът или неговите праводатели са придобили процесните части от имоти от
Община Б. - договори за продажба № 202/24.10.2001 г., и № 4/14.01.2002 г.; Нот. акт №193 т. 1 вх.р.
№915 д. №171/2003 г. по регистъра на нотариус О.О., респ. договор за доброволна
делба от 29.06.2004 г., за имот придобит в замяна от Държавата, не могат да се
противопоставят на титула на собственост на ищеца, чийто права са възстановени
по специалния реституционен закон.
Представеният договор
за приватизационна продажба от 16.02.2000 г. не касае спорните имоти.
Нот.акт № 92 т. 4 р.№
2820 д. № 664/2002 г. по регистъра на нотариус Обр. Обретенов не удостоверява
твърдените права върху имот с пл. №02508.5.70.
По отношение на
направеното възражение за придобиване на имота чрез осъществено давностно
владение:
С нормата на чл. 5, ал.
2 от ЗВСОНИ, която се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ, съгласно изричното й
съдържание е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече срещу този,
който не може да защити правата си. На основание тази норма обаче се заличава
придобивната давност изтекла само до 23.11.1997 г. Ако до този момент е
възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова давност. В
случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази дата, то
давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на
собственост, защото това решение има конститутивно действие. В случая
решението, с което се възстановява правото на собственост върху спорните имоти
е от 18.02.2013 г. Към датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2018 г.,
не е изтекъл определения в Закона необходим срок за своене на имота, след което същият да бъде
придобит чрез този оригинерен способ.
Исковата претенция като
основателна досежно установените от вещото лице кв.м. следва да се уважи. В
останалата част по отношение на имота по т.1 следва да се отхвърли.
По отношение на имот по
т. 3 от исковата молба, искът следва да се отхвърли като недоказан. Ответникът твърди,
че не владее и няма собственически претенции по отношение на този имот, което
се установи и от показанията на разпитаните свидетели.
Воден от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ротаинженеринг“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ №9, че С.Т.Д. ЕГН**********
*** е носител на правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1.
342 кв.м. – реална част от ПИ с
идентификатор 02508.5.70 по кад.карта на гр. Б., съобразно комбинирана скица,
приложение 1 на вещото лице инж. Х.К.;
2.
1 817 кв.м. – реална част от ПИ с
идентификатор 02508.5.12 по кад.карта на гр. Б., съобразно комбинирана скица
приложение 1 на вещото лице инж. Х.К.;
3.
838 кв.м. – реална част от ПИ с
идентификатор 02508.5.64 по кад.карта на на гр. Б., съобразно комбинирана скица
приложение 1 на вещото лице инж. Х.К., като
ОСЪЖДА Ротаинженеринг“
ООД да предаде на С.Т.Д. владението върху имотите.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.Д.
ЕГН********** срещу„Ротаинженеринг“ ООД в останалата му част по отношение на ПИ
с идентификатор 02508.5.70 по кад.карта на гр. Б. за разликата от 342 кв.м. до
737 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.Д.
ЕГН********** за признаване за установено по отношение на „Ротаинженеринг“ ООД,
че С.Т.Д. ЕГН********** *** е носител на правото на собственост върху следния
недвижим имот: 500 кв.м.- реална част от ПИ с идентификатор 02508.5.27 по
кад.карта на гр. Б..
КОМБИНИРАНА СКИЦА –
приложение 1 към заключението на вещото лице инж. Х.К., подписана от съда
представлява не разделна част от настоящото съдебно решение.
Решението е постановено
при участие на третото лице – помагач на страната на „Ротаинженеринг“ ООД, а
именно – Община Б..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……