ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97/17.1.2020г.
гр. Пловдив, 17.01.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ -
XXVIIІ състав
в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа административно
дело № 2963 по описа на съда за 2019год., докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
В срока за обжалване на
решението по посоченото адм. дело е постъпила молба
от адвокат К.Г., процесуален представител на Ф.С.А. за изменение на основание
чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК на решение
№2764/23.12.2019г. в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца. Сочи
се, че присъдения размер за адвокатско възнаграждение е в противоречие с разпоредбата
на чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата, която определя, че същото се дължи на
съответният атвокат, а не в полза на ищеца. Моли се
съда да измени решението в тази му част и да осъди ответника Община Пловдив да
заплати дължимите и направени по делото разноски за определеното адвокатско
възнаграждение от 300.00 лева в полза на процесуалния представител.
Ответника Община Пловдив не
взима становище по молбата.
Съдът, като изслуша
становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Молбата е подадена в срока по
чл.248, ал.1, предл.1
от ГПК във връзка с §.2 от ДОПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения.
С решението по цитираното дело
е уважен иска на Ф.С.А. *** за изплащане на обезщетение в размер на 30 лева за причинени имуществени вреди. Видно от приложените по делото пълномощно и
протоколите от съдебните заседания, ищецът по делото е представляван от адв.Г. по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Законът за адвокатурата,
който е предявил разноски за дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Законът за адвокатурата. Съгласно посоченият текст в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати . Така е присъдено минимално възнаграждение за един адвокат в размер на
300.00 лева, за което ответникът неправилно е осъден да го заплати на ищеца. Очевидно
извършените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с производството
по настоящото дело, е следвало да бъдат определени по реда на чл.38 ал.2 от Законът
за адвокатурата в полза на адв. К.Г., в който смисъл
е и трайната съдебна практика. Ето защо с оглед изхода на спора, такива следва да бъдат присъдени в
минималния предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер от 300.00/триста/ лева.
По тези съображения молбата се
явява основателна, като с настоящото определение следва да се измени посоченото
Решение №2764/23.12.2019г. в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца от 300.00 лева, като се осъди ответника да
заплати техния размер в полза на адв.Г..
Мотивиран от гореизложеното, на
осн. чл.248 ал.1 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №2764/23.12.2019г.,, постановено по административно дело № 2963/2019г.
по опис на Административен съд, XXVIIІ състав, като:
ОСЪЖДА Община
Пловдив- град Пловдив ЕИК*** да заплати
на Ф.С.А., ЕГН**********, с адрес *** обезщетение
в размер на 30.00 /тридесет/ лев и съдебни
разноски в размер на 10.00 /десет/ лева, представляващи държавни такси.
ОСЪЖДА Община Пловдив- град Пловдив ЕИК*** да заплати на АДВОКАТ К.Д.Г. Булстат **********, с адрес *** съдебни
разноски в размер на 300.00 /триста / лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховният административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: