Решение по дело №4243/2019 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 1502

 

 гр. Сливен, 20.12.2019 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря   МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4243  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от Светлана Д.Д., ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. Е.П. *** против Й.Т.И., ЕГН: **********,  с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени в размер на 6000 лв. и имуществени вреди в размер на 2056 лв.–  правно основание чл.45 ЗЗД .

Ищцата твърди, че ответникът е директор на детска градина „Мак” в гр. Сливен, където била работила като помощник възпитател за повече от 20 години. На 11.01.2018 г. ответникът чрез измама в условията на продължавано престъпление склонил нея и нейна колежка да подпишат документи със съдържание, което не било отговаряло на действителната им воля, а именно заявление за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, като им било заявено, че подписват заповед за промяна на трудовото възнаграждение. Била изненадана, когато ответникът и бил връчил на 12.01.2018 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Била подала сигнал до прокуратурата и след проведено досъдебно производство се било установило престъпление по чл. 315, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК и с Решение от 27 май 2019 г. по АНД № 699/2019 г. СлРС бил освободил ответника от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му било наложено административно наказание „глоба”. Ответникът бил отказал да възстанови ищцата на работа. От 12.01.2018 г. имала силно главоболие и при стрес и притеснение й се било налагало да взима медикаменти. Страдала от хипертония, която се влошила след връчването на заповедта за прекратяването на трудовото й правоотношение. Ищцата заявява, че се била почувствала унизена и емоционално срината. В момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение се била разстроила и дълго време не могла да се успокои, избухнал скандал между нея и ответника и се наложило да се намеси полицията. Въпреки, че отново била започнала работа в детска ясла преживяното от нея и било причинило емоционални травми и страдания, които продължавали и към настоящия момент. В резултат на неправомерните действия на ответника била претърпяла неимуществени вреди, които се били изразили в емоционален и психически стрес, които се бил отразил и на здравословното й състояние и била накърнена нейната репутация. Били и създадени неудобства надвишаващи обичайните, душевни страдания, отрицателни емоции и страх. Страдала от исхемична болест  и състоянието й се влошило, загубила съня си и била изпаднала в депресивно състояние, което се отразило на личните й отношения със семейството и с приятелите й. Чувствала се изнервена, разстроена и избухлива и се затворила в себе си. След прекратяване на трудовия си договор, за да продължи да заплаща изтегления от нея кредит се била регистрирала в Бюрото по труда като безработна. Била наета по трудов договор с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв., но поради намаляване на обема на работа била уволнена след един месец и отново била регистрирана в Бюрото по труда. Било й отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 22.02.2018 г. до 21.02.2019 г. в размер на 18,26 лв. дневно. На 22.02.2019 г. била започнала работа в детска ясла като детегледачка с основно месечно възнаграждение в размер на 560 лв. Счита, че разликата между получаваното от нея трудово възнаграждение преди уволнението и след него, която се била равнявала на 2056 лв., съставлявала имуществена вреда, която била в причинно следствена връзка с деянието на ответника.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващи се в психически и емоционални травми и страдания, накърняване на репутация, създадени неудобства, както и душевни страдания, отрицателни емоции и страх ведно със законната лихва върху сумата от  датата на увреждането-12.01.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 2056 лв., изразяващи се в разликата между трудовото й възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение и обезщетението, което е получавала като безработно лице от Бюрото по труда ведно със законната лихва върху сумата от  датата на увреждането-12.01.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна  е постъпил. Заявява, че на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като същото правило се прилага и при освобождаването на дееца от наказателна отговорност и налагането му на административно наказание глоба по чл. 78а НК. Признава, че влязлото в сила решение на РС Сливен по АНД № 699/2019 г. има задължителен характер за гражданския съд по отношение на факта на извършеното от ответника виновно и противоправно поведение и същото не подлежи на доказване в настоящия процес. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните от ищцата имуществени и неимуществени вреди и виновното и противоправно поведение на ответника. Ищцата била страдала от хипертонична болест повече от 15 години и не могли да бъдат вменени във вина на ищеца болести, от които ищцата била страдала преди извършването на деликта. Липсвало накърняване на защитимо от закона благо, поради което не били налице неимуществени вреди. Поставените на ищцата диагнози имали сходни признаци на описаните от нея в исковата молба емоционални състояния и не могли да бъдат вменени във вина на ответника, тъй като не били в резултат на неговото виновно и противоправно поведение. Не била налице и причинно-следствена връзка между твърдяните от ищцата имуществени вреди и виновно и противоправно поведение на ответника. Ответникът не бил извършил нищо унизително за честта или достойнството на ищцата, нито бил накърнил нейната репутация. Не били налице и твърдяните имуществени вреди, тъй като ищцата била започнала веднага работа след прекратяване на трудовото й правоотношение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Ответникът е директор на детска градина „Мак” в гр. Сливен, където ищцата работила като помощник възпитател за повече от 20 години. На 11.01.2018 г. ответникът чрез измама в условията на продължавано престъпление склонил нея и нейна колежка да подпишат документи със съдържание, което не било отговаряло на действителната им воля, а именно заявление за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, като им било заявено, че подписват заповед за промяна на трудовото възнаграждение.

Ответникът  бил връчил на 12.01.2018 г.  на ищцата заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищцата била подала сигнал до прокуратурата и след проведено досъдебно производство се било установило престъпление по чл. 315, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК и с Решение от 27 май 2019 г. по АНД № 699/2019 г. СлРС бил освободил ответника от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му било наложено административно наказание „глоба”. Ответникът бил отказал да възстанови ищцата на работа.

Горното се установява от приложеното писмено доказателство решение на РС Сливен по АНД № 699/2019 г.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Георгиева, която е колежка на ищцата двете били извикани от ответника в кабинета му през м. януари 2018 г. да подпишат документ, за който им било обяснено, че бил представлявал допълнително споразумение за промяна на трудовото им възнаграждение. Ищцата била първа разбрала, че били освободени от работа и уведомила за това свидетелката по телефона. Ищцата в резултат на тази изненадваща новина била вдигнала кръвно, била много разстроена и двете били прекарали много безсънни нощи и непрекъснато си били говорили по телефона. Ищцата се била чувствала обидена и наранена и се било влошило здравословното й състояние. И преди инцидента била имала проблеми с кръвното налягане, но те се били задълбочили, тъй като двете били разпитвани като свидетели по образуваното в резултат на деянието на ответника досъдебно производство. Били извършвани очни ставки между тях с ответника, което допълнително ги било стресирало. Приятелите им се били одръпнали от тях, те се затворили в себе си и не желаели да общуват. Ищцата се чувствала унизена и изплашена, тъй като изненадващо се била оказала без работа, а трябвало да изплаща кредити и да си търси нова работа. Към момента ищцата се била върнала на работа и се била чувствала по-спокойна, независимо че ответникът бил продължавал да бъде директор.

Видно от показанията на свидетелката Делчева, дъщеря на ищцата, в деня на инцидента майка й се била обадила по телефона и я била уведомила, изключително разстроена до степен, че дори не успявала да си подреди думите, че искали да я изгонят по незаконен начин от работа и трябвало да извика полиция. Свидетелката заявява, че веднага след това обаждане била отишла при майка си и я била заварила в много тежко състояние да разговаря с полицаите, но била отказала да си извади медицинско. Всеки ден след това събитие ищцата се била сривала емоционално, затворила се в себе си и единствено била говорила по телефона със своята колежка като обсъждали единствено незаконното им уволнение. Не била обръщала внимание дори и на внучето си. Била много обидена и въпреки, че се била върнала на работа се била тревожила, че работи при същия директор. Здравословното й състояние се било влошило и здравните й проблеми в резултат на преживения стрес се били задълбочили. Била налице коренна промяна в нейната майка.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от представените от ответника болнични листи ищцата е страдала от заболяване хипертония и се е консултирала с психиатър и преди инцидента.

Установява се от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, че ако в процесния период от 15.01.2018 г. до 21.02.2019 г. ищцата е била продължила да бъде на работа в детска градина „Мак” би следвало да получи средно нетно брутно трудово възнаграждение в размер на 6592,28 лв., но тя е получила за този период възнаграждение в размер на 4942,49 лв. /изчислени всички суми получени от ищцата като трудови възнаграждения и обезщетения/ или е била претърпяла имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 1792,43 лв.

Няма данни по делото ответникът да е репарирал до момента претърпените от ищцата вреди.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.

Предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД са допустими, тъй като ищцата има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по АНД № 699/2019 по описа на РС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за вреди от ищцата срещу ответника за причиненото й непозволено увреждане.

Страните не спорят относно извършването на  деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди и извършеното от него деяние, както и алтернативно оспорва размера на претендираните вреди.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди след допуснатото по чл. 214 ГПК изменение на размера на иска от 1792,43 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 21.02.2019 г. е напълно основателен и следва да бъде уважен,  тъй като тази сума представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на оставането й без работа, което е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника по следните правни съображения:

 Ответникът е извършител на деянието и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като съдът приема, че решението по АНД № 699/2019 г. по описа на СлРС представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Влязлата в сила присъда срещу ответника, обуславя отговорността му за причиненото непозволено увреждане на ищцата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт- решението по АНД № 699/2019 г. на СлРС, е установена вината на ответника спрямо ищцата и противоправността на деянието му. Следователно ищцата е пострадала от престъплението на ответника и същата може да претендира имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от оставането й без работа или разликите в трудовите възнаграждения на работата, която е започнала и тази от която е била уволнена в резултат на противоправното поведение на ответника. Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на ответника, признато за престъпление, са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се заплащане пропуснати ползи от оставането й без работа и разликите в трудовите възнаграждения на работата, която е започнала и тази от която е била уволнена за целия процесен период, тъй като при деликта се обезщетяват всички имуществени вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на делинквента и не важи предвиденото в чл. 344, т. 3 КТ ограничение за претендирането на вредите в шестмесечен период и не може да се приравни на хипотезите при които трудовото правоотношение е било прекратено незаконосъобразно от работодателя. В случая имуществените вреди се доказаха в пълния претендиран размер след допуснатото от съда изменение на предявения иск за обезвреда на имуществените вреди по чл. 214 ГПК с оглед на назначената и приета съдебно-икономическа експертиза.

От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени имуществени вреди се явява изцяло основателен и доказан. Именно поради противоправното и виновно деяние на ответника ищцата е останала без работа през процесния период и не й е било изплащано трудовото възнаграждение, което би следвало да получи, ако не е била незаконно уволнена, заплащано  й е било обезщетение за безработица, което е било в по-нисък размер и трудово възнаграждение по друго трудово правоотношение, отново в по-нисък размер, като тази разлика съставлява пропусната полза за ищцата. Размерът й е установен с назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза -1792,43 лв.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответникът е причинил на ищцата имуществени вреди, като е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. 

Съдът счита за частично основателен и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира обезвредата на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, съставляващи негативни изживявания и психически травми, накърняване на репутация, душевни терзания и създадени неудобства настъпили в резултат на извършеното от ответника деяние, тъй като видно от събраните по делото доказателства се установи пряката причинно следствена връзка между този вредоносен резултат и поведението на ответника.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото.  Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установена съдебна практика отразена в ППВС №4/1964 г., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установените притеснения и негативни емоции, търпени от ищцата, довели до значително ограничаване на контактите й, затваряне в себе си, изолиране и избягване на комуникация с близките й и приятелите й и до негативна промяна в поведението й /нервност, тревожност, депресия/. Деянието на ответника е довело до влошаване на здравословното състояние на ищцата и се е отразило негативно на нейната психика. Установи, се от представените по делото болнични листи, че ищцата е страдала от различни заболявания и преди деянието на ответника, но нейното здравословно състояние се е било влошило именно в резултат на преживяния стрес и тревога и негативни емоции, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе предвид факта, че ищцата е на 58 години, като възможностите й за възстановяване след причинения стрес са по-малки и по-бавно осъществими, както се установи и от показанията на разпитаните свидетели /започнал бавно и постепенно да се възстановява, но и до момента не се е възстановил напълно, тъй като макар, че се била завърнала на предишната си работа същата се чувствала притеснена от ответника, който продължавал да бъде директор/. Отчете факта, че негативните преживявания са довели до увреждане на нервната система на ищцата и на психично здраве. Ищцата е преживяла и болки и страдания изразили се в чувство на накърнено достойнство и обида, на засегната чест и огорчение от начина по който ответникът се бил отнесъл с нея. Била дългогодишен служител и си била изпълнявала съвестно задълженията и считала, че не заслужава подобно отношение към нея от страна на нейния работодател. Изживяла и болки и страдания по време на досъдебното производство, което било образувано по повод деянието на ответника, тъй като била участвала в множество процесуално-следствени действия и в очни ставки с ответника, което допълнително се отразило негативно на психиката й.  Съдът прецени, че тези негативни изживявания са търпени в период от време – около 1 година, което следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото й обезщетение.

Като взе предвид всички обстоятелства по делото съдът счита на основание чл. 52 ЗЗД, че справедливия размер на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде 1000 лв., като предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществените вреди в резултат на претърпения деликт следва да се отхвърли за разликата над 1000 лв. до предявения размер от 6000 лв.

По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 2792,43 лв., , платима от деня на увреждането на ищцата- 12.01.2018 г. до окончателното заплащане,.

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 111,69 лв. върху размера на така уважените искове, както и сумата от 62,39 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и сумата, тъй като тези разноски са поети от бюджетните средства на съда.

С оглед изхода на делото- частичното уважаване на предявените искове, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата и сумата от 346,63 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. Съдът счита за частично основателно направеното възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като минималния размер определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ е 732,8 лв., а уговореното възнаграждение е 1200 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от адвоката на ищцата процесуални действия по осъществяване на нейната защита справедливия размер на възнаграждението е 1000 лв. и този размер е бил включен при изчисляване на дължимите разноски от ответника на ищцата.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед частичното отхвърляне на исковете, съдът счита, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 653,37 лв., съставляваща сторени от него разноски в производството. Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Й.Т.И., ЕГН: ********** ***  да заплати на Светлана Д.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 1792,43 лв.,  представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразили се в пропуснати ползи, съставляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, ако не е била уволнена и обезщетението за безработица и трудовото възнаграждение по друго трудово възнаграждение за периода от 15.01.2018 г. до 21.02.2019 г. в резултат на причинено непозволено увреждане на ищцата на 12.01.2018 г. в гр. Сливен от ответника, който чрез  измама в условията на продължавано престъпление склонил нея и нейна колежка да подпишат документи със съдържание, което не било отговаряло на действителната им воля, а именно заявление за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, като им било заявено, че подписват заповед за промяна на трудовото възнаграждение, което съставлява престъпление по чл. 315, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 12.01.2018 г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Й.Т.И., ЕГН: ********** ***  да заплати на Светлана Д.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 1000 лв.,  представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, съставляващи негативни психически преживявания, изживян страх, душевни терзания, накърняване на репутация и създадени неудобства в резултат на причинено непозволено увреждане на ищцата на 12.01.2018 г. в гр. Сливен от ответника, който чрез  измама в условията на продължавано престъпление склонил нея и нейна колежка да подпишат документи със съдържание, което не било отговаряло на действителната им воля, а именно заявление за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, като им било заявено, че подписват заповед за промяна на трудовото възнаграждение, което съставлява престъпление по чл. 315, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 12.01.2018 г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН: ********** ***  да заплати на Светлана Д.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 346,63 лв., съставляваща направени разноски по делото съобразно частичното уважаване на исковете.

ОСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН: ********** ***  да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 111,69 лв. върху размера на така уважените искове, както и сумата от 62,39 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, тъй като тези разноски са поети от бюджетните средства на съда.

ОСЪЖДА Светлана Д.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Й.Т.И., ЕГН: ********** *** сумата от 653,37 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: