№ 18084
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110163815 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу М. И. М. обективно
кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 1277.94 лв. – неплатена в срок стойност на доставена потребена вода
през периода от 08.03.2012 г. до 01.12.2018 г. отчетена на договорна сметка с
клиентски номер *******; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 133.54 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 08.04.2012 г. до 01.12.2018 г.
Претендира се присъждане на законната лихва за периода от 14.03.2019 г.
– датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело №
14820/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането, както и направените по заповедно частно гр. дело № 14820/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, 123 състав и в исковото производство
разноски.
Ответникът – М. И. М., чрез процесуалния пълномощник адвокат Г. А., в
писмен отговор на исковата молба от 08.07.2022 г. заявява, че не спори за
обстоятелството, че е собственик на процесния водоснабден Апартамент 14.
Не оспорва, че в процесния имот са ползвани услугите на ищцовото
дружество, както и фактурираните количества доставена вода и начина на
отчитането й. Поддържа становище за плащане на задълженията, предмет на
делото за периода от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. в общ размер на 831.35 лв.,
преди образуване на заповедното производство. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност на вземанията за периода от 08.03.2012 г. до 14.03.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и в двете
производства.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не е налице спор, че в периода от 08.03.2012 г.
до 01.12.2018 г. същите са били обвързани от валидно възникнало и
съществувало облигационно отношение, по което М. И. М. е била потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР ЗЗП на ВиК услуги, включително вода, а ищецът
е доставял на ответницата тези услуги.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза,
прието от съда като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира
като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице А. Ч., че обемът на
доставените до процесния имот ВиК услуги в периода от 08.03.2012 г. до
01.12.2018 г. е фактуриран в 82 броя фактури.
Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е работило
изключително по счетоводни данни от ищеца, според които и предвид
ангажираните с отговора на исковата молба 26 вносни бележки, съдът приема,
че при постъпване на плащане от страна на потребителя, ищецът без да се
съобрази с фактическото основание, посочено от потребителя във всяка
вносна бележка – номер на фактура, по която се плаща, е отнасял плащанията
за погасяване на стари задължения и лихви, вместо за погасяване на
посочените в съответната вносна бележка задължения по конкретните
фактури. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не кореспондира
със събраните по делото писмени доказателства – 26 вносни бележки /лист 20
– лист 32 от делото/, поради което и доколкото в заключението се взема
становище по правен въпрос – за дължимост на парични суми от ответницата
към ищеца по счетоводни данни на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, настоящият
съдебен състав намира за абсолютно недопустимо да го възприеме, съобразно
и чл. 202 ГПК. От последното заключение съдът възприема единствено
обективните констатации на вещото лице в справка – приложение 1 към
експертизата за издадените от ищеца фактури в периода от 08.03.2012 г. до
01.12.2018 г., тяхната стойност и падеж на плащане /лист 74 – лист 77 от
делото/, без отчитане на извършените по тях плащания от страна на
потребителя.
По правилата на чл. 422, ал. 1 ГПК при спазване срока по чл. 415, ал. 4,
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – конкретно в казуса на
14.03.2019 г. Като има предвид горното, доказателствата по делото и на
основание чл. 111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД и чл. 119 ЗЗД, съдът намира
2
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за основателно
относно падежиралите вземания по главницата за доставена и потребена вода
и ВиК услуги за периода от 08.03.2012 г. до 13.03.2016 г., включително, както
и относно претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2012 г. до 13.03.2016 г.,
включително и в тази част така предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като погасени по давност.
Предмет на разглеждане по същество относно главния иск остават
вземанията по фактури, описани в справка – приложение 1 към съдебно –
счетоводната експертиза, издадени в периода от 01.03.2016 г. /падежирала на
31.03.2016 г./ - под № 70 в посочената справка до 01.11.2018 г. /падежирала
на 01.12.2018 г./ - под № 102 в справката /лист 76 и лист 77 от делото/.
По правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
В конкретния казус, видно от вносните бележки, ангажирани от
ответника с писмения отговор, приети от съда като писмени доказателства по
делото в заверени от страната преписи /лист 22 – 32 от делото/ е, че във всяка
една вносна бележка от страна на потребителя – длъжник е посочено
вземането по коя конкретна фактура погасява и предвид нормата на чл. 76, ал.
1 ЗЗД, съдът приема, че ищецът – кредитор е обвързан от заявеното от
длъжника желание, като съдът държи сметка и за обстоятелството, че голяма
част от плащанията са извършени в срока за плащане, посочен в съответната
фактура, според справката на съдебно-счетоводната експертиза на лист 76 и
77 от делото.
Съдът, като има предвид справката на съдебно-счетоводната експертиза
на лист 76 и 77 от делото приема, че задълженията на ответницата към
ищеца за периода от 31.03.2016 г., когато е падежирало вземането по Фактура
№ ****** от 01.03.2016 г. в размер на 23.50 лв. до 01.12.2018 г., когато е
падежирало вземането по Фактура № ****** от 01.11.2018 г. в размер на 14.14
лв., възлизат на общата сума от 999.22 лв.
С плащанията, обективирани във вносните бележки лист 22 – 32 от
делото са погасени от страна на ответницата преди 14.03.2019 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 14820/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 123 състав, съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД част
от вземанията на ищеца, дължими от ответника за периода извън
погасителната давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г., а именно в размер
на общата сума от 745.34 лв., за която така предявения главен иск с
3
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне, като погасен чрез плащане преди завеждане на исковата
молба, със законните последици.
Четирите вносни бележки от 25.04.2016 г. на лист 20 и 21 от делото
касаят редовно извършени плащания на задължения, формирани в
периода на погасителна давност.
Липсват доказателства за плащане на задълженията по фактури с номера
70, 71, 72, 73, 79, 80, 81, 84, 85, 101 и 102 от справката на съдебно-
счетоводната експертиза на лист 76 и 77 от делото, в размер на общата сума от
253.88 лв. Последната сума е дължима за периода извън погасителната
давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. и следва да бъде присъдена на
ищеца – по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 14.03.2019 г. до окончателното
й плащане.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 253.88 лв. до 999.22 лв. се
явява неоснователен, като погасен чрез плащане преди завеждане на исковата
молба, а над 999.22 лв. до пълния предявен размер от 1277.94 лв. и за периода
от 08.03.2012 г. до 13.03.2016 г., включително – погасен по давност и като
такъв подлежи на отхвърляне със законните последици.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за периода от 01.04.2016 г. до
13.03.2019 г., включително върху непогасените в срок парични вземания на
ищеца към ответника в общ размер на 253.88 лв., формирани в периода извън
погасителната давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. За да определи
неговия размер, съдът взема предвид заключението на счетоводната
експертиза, направила изчисления в тази насока за всяко отделно вземане по
конкретните фактури и приема, че общата стойност на лихвите за забава
възлиза на 45.05 лв. Този иск е основателен за периода от 01.04.2016 г. до
13.03.2019 г., включително върху непогасените в срок парични вземания в общ
размер на 253.88 лв. и е доказан по размер за сумата от 45.05 лв. и като такъв
следва да бъде уважен, а за разликата над 45.05 лв. до пълния предявен размер
от 133.54 лв. и за периода от 08.04.2012 г. до 13.03.2016 г., включително следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за периода от 14.03.2016 г. до
31.03.2016 г. включително, като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство по частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 5.97 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима
държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
4
правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
сумата от 10.59 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт при база за
определяне на възнаграждението 50 лв., както и направените в исковото
производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 133.04 лв., от които 5.97 лв. – платена по сметка на
Софийски районен съд дължима държавна такса и 127.07 лв. – разноски за
възнаграждение на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата
от 42.36 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, при база за определяне на
възнаграждението 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ответницата претендира присъждане на направените по делото в
исковото производство и в заповедното производство разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на по 300 лв. за всяко производство.
Ответницата е направила разноски във всяко от двете производства в
размер на по 300 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от двата договора за
правна помощ, установяващи договарянето и плащането на съответното
възнаграждение. Последните суми не са прекомерни за надлежно
ангажираната и своевременно коректно упражнена адвокатска защита във
всяко от двете производства, поради което възражението на ищеца, заявено по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. При това положение,
предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 236.46 лв. – разноски,
направени по частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 123 състав за възнаграждение на един адвокат, както и сумата от 236.46
лв. – направени в исковия процес по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. М. с ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж. к. М, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** ДЪЛЖИ на „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район К.С., БЦИЦБ, бул."Ц.Б. III" № ***, ет. 2 и 3 сумата от 253.88 лв. –
неплатена в срок стойност на доставена потребена вода и ВиК услуги през
периода от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г., отчетена на договорна сметка с
клиентски номер ******* – по предявения установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от
45.05 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 253.88 лв. за периода на забава от 01.04.2016 г. до 13.03.2019 г.,
5
включително, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район К.С.,
БЦИЦБ, бул."Ц.Б. III" № ***, ет. 2 и 3 срещу М. И. М. с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. М, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 253.88 лв. до 999.22 лв., като погасен чрез
плащане преди завеждане на исковата молба, а над 999.22 лв. до пълния
предявен размер от 1277.94 лв. и за периода от 08.03.2012 г. до 13.03.2016 г.,
включително, като погасен по давност и иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за разликата над 45.05 лв. до пълния предявен размер от
133.54 лв. и за периода от 08.04.2012 г. до 13.03.2016 г., включително, като
погасен по давност, а за периода от 14.03.2016 г. до 31.03.2016 г. включително,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. М, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район К.С.,
БЦИЦБ, бул."Ц.Б. III" № ***, ет. 2 и 3 направените в заповедното
производство по частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
КАКТО СЛЕДВА: сумата от 5.97 лв. – платена по сметка на Софийски
районен съд дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сумата от 10.59 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредба за заплащането на правната помощ; общата сума от 133.04 лв. –
направени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 42.36 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район К.С., БЦИЦБ, бул."Ц.Б. III" № ***, ет. 2
и 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. М,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 236.46 лв. – разноски, направени по частно
гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав за
възнаграждение на един адвокат, както и сумата от 236.46 лв. – направени в
исковия процес по делото разноски за възнаграждение на един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7