Присъда по дело №272/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 10
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20243520200272
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Попово, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. С.а
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Наказателно дело частен
характер № 20243520200272 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ М. Л. М.-роден на **** г. в гр.Т., с настоящ адрес
гр.Н., ж.к. „*****, постоянен адрес гр.Т., ж.к. „****, ****, ЕГН **********.
ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 09.10.2024 г. в 10.58 часа, в групата „П. д.“ във
Фейсбук, публикувал пост със съдържание: „*************************************!!!“,
с които изрази и думи засегнал честта, достойнството и авторитета на М. Р. Д., ЕГН
**********, от гр.П., обл.Т., ул.“******* – престъпление по чл.148, ал.1, т.2 във връзка с
чл.146, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Р. Д., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“*****,
против М. Л. М., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата 10 000 лева /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 10/25.05.2023г. по НЧХД №272/2024г. на
Поповски районен съд.
Подсъдимият М. Л. М. от гр.Н. е предаден на съд с обвинение по чл.148, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 146, ал.1 от НК за това, че: „на 09.10.2024г., в 10.58ч., в групата „П. д.“ във Фейсбук,
публикувал пост със съдържание: “******“, с които изрази и думи засегнал честта,
достойнство и авторитета на М. Р. Д. от гр.Попово” .
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявени от тъжителя М. Р. Д. срещу подс. М. Л. М. за сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа
обвинението срещу подс.М. като безспорно доказано. Пледира за уважаване на предявения
граждански иск в пълен размер и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс.М. не се признава за виновен. Упълномощеният от него защитник-адв.Т.Т. от
ТАК пледира за оправдателна присъда, тъй като деянието не било доказано, нито било
доказано авторството на същото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Тъжителят Д. и подс.М. били познати, тъй като като преди години подсъдимия живеел
в гр.П..
От приложената заповед от 12.01.2024г. се установява, че тъжителя Д. е работил в
Д.***, като правоотношението му било прекратено, поради обективна невъзможност да
изпълнява задълженията си.
Впоследствие започнал работа в Община П., като Началник на Звено „Охрана и
контрол.
На 09.10.2024г. бил на работното си място, заедно със свои колеги сред които и св.Б.Н.,
когато му се обадила св.К.И. (фактическа съжителка на тъжителя), и му казала, че в групата
„П. д.“ във Фейсбук бил публикуван обиден пост отнасящ се до него. Веднага тъжителя
отворил Фейсбук и видял публикувания пост от профил „М. М.“ със следното съдържание :
“******“
Щом прочел поста на тъжителя му прилошало. Целият се изчервил, облегнал се на
диван и гледал в тавана,без да продума. Наобиколили го още колеги, за да го видят как се
чувства. След известно време, като се възстановил, решил да се прибере, тъй като много
хора в Общината видели и разбрали за този пост. По –късно за това разбрал и св.И. и св.Н.
По данни на св.И. този пост се отразил много зле здравословно на тъжителя. Същият
имал хипертония, която се обострила, получил и хипертонична криза. Почти бил стигнал до
тревожно разстройство. Тази публикация като цяло се отразила много и на семейството - на
майката на тъжител, на неговите деца, както и на самата свидетелка.
По данни на тази свидетелка месец по-късно тъжителя и подсъдимия провели
телефонен разговор, на който тя присъствала. Лично чула как подсъдимия казал на
тъжителя, че можел да даде някой лев, тъй като бил финансово и политически в добро
положение, както и че можел да продължи да го плюе, както и че причината за това била, че
не можел негов враг да работи в общината.
От показанията на всички свидетели се установява, че тъжителя и подсъдимия са
имали лични отношения преди години, и то добри, като дори свидетелстват за това, че
тъжителя неведнъж е правел услуги на подсъдимия, като му давал назаем парични средства,
събирали се и в компания, за да се почерпят. Понастоящем са във влошени отношения, като
по данни на св.Н. това било, заради настоящото дело.
По делото е налично и писмо от администратора на групата „П. д.“, от което се
1
установява, че в посочената група членуват 13 500 души. Поради големия обем на
съдържание не се следи всяка публикация, като за въпросната пост нито го е видял, нито
може да посочи дата на която е публикуван. При извършена от него проверка установил, че
профила „М. М.“ не съществува към момента, нито пък самата публикация.Открил, че към
момента има профил „М. Л. М.“ , като не може да потвърди дали двата профила
принадлежат на едно и също лице. П от писмото се установява още, че администратора на
групата няма възможност да провери дали даден профил и изтрит или променен, тъй като
няма достъп до изтрита информация или пуликации от потребителите.
При така установеното от фактическа страна тъжителят твърди, че посредством
публикувания на 09.10.2024г., в 10.58ч., в групата „П. д.“ във Фейсбук, бил обиден, и така
му се уронвал престижа и достойнството. При делата от частен характер, съдът е длъжен,
изхождайки от изложената в тъжбата фактическа обстановка да квалифицира визираното
престъпно деяние. На тази база съдът прие, че в случая е налице обвинение за извършено от
подс.М. срещу тъжителя Д. престъпление по 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, която принципно не се оспорва
от страните, съдът прави следните правни изводи:
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на събраните по
делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът счита, че
частното обвинение остава изцяло недоказано, за това че подсъдимия е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които го обвинява тъжителя,
по механизма, описан в тъжбата.
За съставомерността на престъплението „обида“ авторът на деянието следва да е казал
или извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия, да е изразил
отрицателна оценка за личното достойнство на обидения в негово присъствие и отправените
думи и изрази да са годни да накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни,
цинични.
В настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия
за обида, отправена чрез Интернет пространството, а именно чрез социалната мрежа
Фейсбук. Няма спор, че процесните изрази, посочени в обвинението, а именно „измекяр“,
„некадърник и „пияница“ са унизителни, неприлични, засягащи грубо самооценката на
отделния човек. В този смисъл, съдът намира, че всички посочени изрази са съставомерни
по текста на чл.146 от НК. Същите представляват обидни думи и изрази. Думите и изразите
представляват негативното отношение и отрицателната оценка за личността и достойнството
на обидения, изречени в негово присъствие, а в хипотезата на чл.148, ал.1, т.3 от НК- когато
той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно издание или по друг
начин.
В съвременното общество новите технологии позволяват бързина и мобилност на
предаване и получаване на електронни съобщения чрез изградените за това компютърни
системи и в частност чрез използване на глобалната компютърна мрежа Интернет за
комуникация – гласова, текстова и т.н. Интернет-пространството дава възможност
словесното изявление на даден автор, въведено в компютърната му система да се
преобразува в цифрова форма и като такова да се получава от съответния адресат като
електронно изявление, общодостъпно тогава, когато е публикувано в социалните мрежи. В
този смисъл отправянето на обиди по този механизъм и в този вид – чрез интернет
пространството, и в частност Фейсбук, е изцяло съставомерно. Предвид изложеното за съда
в процесния случай са налице съставомерните елементи от обективната страна на
престъплението обида на публично място.
Анализирайки събраните доказателства съдът намира, че частното обвинение не е
доказано, тъй като по делото не е безспорно установено авторството на деянието. По делото
не е категорично доказано, че именно подсъдимия е написал от профила с име „М. М.“
2
обидните думи и изрази. По делото не са представени никакви доказателства в тази посока,
освен разпечатка от стената на групата „П. д.“, която предвид свободния достъп и естеството
на интернет общуването не доказва авторството на деянието. Фейсбук (Facebook) е уебсайт,
най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света, предлагана на над 70 езика.
Създаването на личен акаунт (профил) или „влизането“ във Facebook дава възможност на
хората да се свързват с приятели, роднини и други познати, да споделят снимки и
видеоклипове, да изпращат съобщения и други. Общуването в тази мрежа се осъществява
само чрез свободно регистрирани потребители, като регистрацията на потребители не се
контролира за достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно
регистрирания профил с името на определен човек, да не отговаря на неговата личност.
Общоизвестна е порочната практика да се създават т.нар. фалшиви профили, през които има
възможност за изпращане на текстове и изображения. След направената регистрация
системата автоматично създава лична страница на потребителя, т.нар. стена, на която могат
да бъдат оставяни съобщения от други профили и препратки към външни страници. Именно
липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено на една личност, и само
тази личност има възможност да се изразява, да изпраща текстови съобщения и да
публикува изображения, от този профил поставя под съмнение авторството на деянието.
По делото освен компютърна разпечатка, която няма самостоятелна доказателствена
стойност, не са представени никакви други доказателства, които да обвържат подсъдимия
като автор на изразите, изпратени от профила. При горепосочения начин на регистрация и
достъп до Фейсбук автор на текстовете, написани на т.нар. стена може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което от чужд профил или регистриран от него т.нар. фалшив
профил да отправи обидни думи. По делото не се установи подсъдимия принципно да е
имал мотив да извърши подобно деяние. Напротив доказателствата по делото са в обратния
смисъл, а именно, че до преди завеждане на настоящата тъжба същите са имали добро
познанство и добри лични отношения
В този смисъл от събраните по делото доказателства не се установи подсъдимия да е
извършил вмененото му престъпление. С оглед установена фактическа обстановка и след
нейния правен анализ съдът намира, че остава недоказано обвинението за престъпления,
описани в тъжбата. Авторството на деянието не е установено, и при тази доказателствена
съвкупност за съда, то няма как да бъде свързано с личността на подсъдимия.
По изложените съображения, доколкото присъдата не може да се основава само на
предположения, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия за невиновен в
извършването на процесното престъпление спрямо честта, достойнството и доброто име на
тъжителя М. Д..
Относно предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск, съдът след като съобрази, че по делото не се установи подсъдимия да е извършил
престъпното деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди за тъжителя, то не са
налице и основания да се ангажира за такива вреди неговата гражданска отговорност. С
оглед този извод и предявеният от страна на тъжителя срещу подсъдимия граждански иск се
явява неоснователен и като такъв бе отхвърлен от съда.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :

3
Съобщи за изтекли лични данни