№ 459
гр. С., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212522 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.А. Б., ЕГН **********, против наказателно
постановление № СО-ЗЗ-И-21-04-189 от 03.08.2021 г., издадено от Й.Ф. –
Кмет на Столична община, с което за нарушение и на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Жалбоподателката
заявява, че маската й е била поставена правилно и закривала достатъчно носа
й.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за
отмяна на атакуваното НП. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било
доказано по категоричен начин, а наказанието било в минимален размер.
Също не претендира разноски.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-С..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2021 г., около 13:45 часа, жалбоподателката И.А. Б. полагала
труд като „касиер“ в магазин „***“, находящ се в гр. С. на ул. ***, който
представлявал закрито обществено място. Към тази дата в Република
България била въведена извънредна епидемична обстановка заради
пандемията от „корона вирус“ и със Заповеди на министъра на
здравеопазването № РД01-51/26.01.2021 г. и № РД01-220/08.04.2021 г.,
всички лица, които се намирали в закрити обществени места, каквото се
явявало и магазин „***“ (търговски обект), били задължени да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до
брадичката. В случая жалбоподателката Б. имала поставена защитна маска на
лицето си, но тя не покривала носа й, а само устата.
Свидетелката С.З. – старши инспектор в Столичен инспекторат към
Столична община извършвала по същото време проверка в магазина заедно
със своя колежка във връзка с изискването за носене на маски, като
установила, че жалбоподателката Б. не е поставила правилно маската си за
лице, която не покривала носа, а само устата й.
Срещу Б. бил съставен АУАН № 21-04-189 от 19.04.2021 г. за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел присъствал при установяване на
нарушението, след което бил предявен на нарушителката, която го подписала
с отбелязване, че има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление № СО-ЗЗ-И-21-04-189 от 03.08.2021
г., с което за нарушение и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
2
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелката С.З.. Същата е съставила акта за
установяване на административно нарушение и в съдебно заседание тя
подробно разказа спомените си за случая. Сподели, как при проверка в
магазин „***“ видяла, че работещата на касата жалбоподателка И.Б., не била
поставила правилно маската си за лице, а именно същата покривала само
устата, но не и носа й. Поради това срещу Б. бил съставен АУАН. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите са
последователни, логични и непротиворечиви. От друга страна те напълно се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и съответстват
на отразеното в съставения АУАН.
Доведената от жалбоподателката свидетелка Е.С. реално не даде
някакви конкретни показания във връзка с твърдяното нарушение. Тя заяви,
че на процесната дата не се е намирала в магазина и не е присъствала на
проверката, но разбрала за нея от свои колеги и от самата жалбоподателка.
Разказва как принципно в търговския обект се спазвали всички
противоепидемични мерки, ползвали се дезинфектанти и ръкавици, а дори
имало монтирани плексигласови прегради на касите. В случая тази свидетелка
дава някакви общи сведения, от които не могат да се направят изводи по
същество, дали е било извършено или не вмененото нарушение.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира следното:
Жалбоподателката е била наказана за това, че: „няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката“. Следователно
описаното изпълнително деяние се изразява в пълната липса на поставена
маска за лице. От събраните по делото доказателства обаче, категорично се
3
установи, че Б. е имала поставена маска на лицето, но просто същата не е
покривала носа й, а само устата. Предвид на това изпълнителното деяние не
трябва да е, че лицето не е имало поставена маска, а че е имало маска, която
обаче не е била поставена съгласно препоръките в приложение № 3 към
заповед № РД01-51/26.01.2021 г., а именно да покрива изцяло носа и устата -
от основата на носа до брадичката. Разликата е съществена, тъй като в случая
се твърди пълно неизпълнение на въведената противоепидемична мярка, а по
делото се доказа неточно изпълнение на същата. В съставения АУАН
изпълнителното деяние е било описано коректно от актосъставителя – „няма
правилно поставена защитна маска за лице“, но по непонятни за съда
причини наказващият орган е описал, че Б. „няма поставена защитна маска за
лице“, което води на извод за пълна липса на такава маска. Щом като се
твърди пълно неизпълнение и абсолютна липса на поставена маска, то именно
това следва да бъде доказано по делото, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Свидетелката З.
обаче беше категорична, че касиерката Б. е имала поставена маска за лице, но
просто същата не била поставена правилно, тъй като покривала само устата й,
но не и носа. Реално в случая остана недоказано описаното от наказващия
орган изпълнително деяние, а съдът няма как да въвежда за пръв път нови
факти и обстоятелства, които не се съдържат в издаденото НП. Предвид на
това и след като описаното от обективна страна изпълнително деяние на
нарушението (пълна липса на поставена маска) остана недоказано, то
атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен това цитираните в наказателното постановление заповеди №
РД01-51/26.01.2021 г. и № РД01-220/08.04.2021 г. на министъра на
здравеопазването са нормативни административни актове, а не общи такива.
Съгласно чл.65 от АПК общите административни актове са с еднократно
правно действие, като те създават права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица,
както и отказите да се издадат такива актове. Нормативните административни
актове пораждат правни последици винаги при възникването на фактите и
обстоятелствата от хипотезата, независимо колко пъти ще се проявят тези
факти и обстоятелства в обективната действителност, докато общите
нормативни актове пораждат правните последици еднократно, като с тях се
изпълнява диспозитивът на правната норма. Правилата за поведение в общите
4
административни актове не са правни норми, те не разполагат с хипотеза, тъй
като издаването на общите административни актове става при наличието на
фактите и обстоятелствата от хипотезите на приложимите правни норми.
Нормата на чл.63, ал.11 от Закона за здравето посочва, че Заповедите са общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от
Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет
страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително
изпълнение. В случая обаче е налице колизия с норма в АПК, който е акт с
по-висок нормативен ранг и следва да се приложи неговата разпоредба за
това що е то общ административен акт, а не тази на Закона за здравето.
Въпросните заповеди на министъра на здравеопазването имат не еднократно,
а многократно действие, разпоредбите им имат нормативен характер, а не са
издадени за прилагане на нормативни разпоредби, поради което съдът
приема, че те са нормативни административни актове, а не общи такива.
Освен това норма от общ административен акт не може да попълва бланкетна
разпоредба на законов текст, с който се санкционира поведението на даден
субект по наказателен или административнонаказателен път, защото
бланкетна законова норма може да бъде попълнена само с разпоредба, която
има нормативен характер и която въвежда задължително правило за
поведение по отношение неограничен и неопределен кръг субекти. Легалната
дефиниция за нормативен административен акт се съдържа в чл.75 от АПК,
според който нормативните административни актове са подзаконови
административни актове, които съдържат административноправни норми,
отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно
правно действие. Издадените заповеди от министъра на здравеопазването
имат характер на нормативни административни актове, тъй като са налице
всички изисквания на закона – те са подзаконови нормативни актове, защото
се издават на базата на законова разпоредба и във връзка с приложението на
последната, а именно нормите на чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за
здравето; разпоредбите на тези заповеди имат нормативен характер, защото
създават правило за поведение за адресатите им; те се отнасят до неограничен
и неопределен кръг субекти, защото с тях се въвеждат противоепидемични
мерки по отношение на всички членове на обществото, действат на
територията на цялата страна, без ограничение по място и относно кръга на
5
лицата, срещу които се прилагат; имат многократно правно действие, защото
са уредени отношения, които действат за ограничен период, но не еднократно,
а с въпросните заповеди се създава задължение за всички субекти
непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки. Тези
заповеди като нормативни актове обаче не са породили своето правно
действие, защото не са обнародвани в Държавен вестник, така както изисква
нормата на чл.78, ал.2 от АПК и нормата на чл.5, ал.5 от Конституцията на
Република България, поради което не могат да се прилагат от
правораздавателните органи и техните разпоредби не могат да служат за
въвеждане на права и задължения за гражданите, нито за санкциониране на
последните при установено поведение, несъответстващо на предписаното от
нормите на заповедите. В тази връзка обжалваното НП е за отмяна и на това
основание, защото ако се приеме, че заповедите на министъра са общи
административни актове, то следва, че нормите на тези заповеди не могат да
попълват бланкета на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, а имайки характер
на нормативни административни актове също в случая не могат да послужат
за попълване на бланкетната норма на закона, защото не са били обнародвани
в Държавен вестник.
Въз основа на изложеното, съдът намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗЗ-И-21-04-189 от
03.08.2021 г., издадено от Й.Ф. – Кмет на Столична община, с което за
нарушение и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на И.А. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - С.-град в 14 - дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7