№ 3387
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110100029
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от * срещу Н.
Д. К., искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 224,80лв.,
представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена
електроенергия и мрежови услуги за периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г.,
с абонатен № *, издадени за обект, находящ се в гр. *, както и сумата в
размер на 15,86 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по
процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните
документи до 21.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда на 05.11.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК №6301/08.11.2021г. по ч.гр.д. № 16085/2021 г. по описа на
ВРС, 50 състав.
Твърди се в исковата молба, че за периода м. юни 2020г. – юни 2021г.
вкл. между страните е било налице облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общи
условия за обект, находящ се в гр. *, собственост на *.“, имащ качеството
„небитов клиент“. Излага, че от извършена справка е установил, че
едноличният търговец към настоящия момент е заличен като такъв от
търговския регистър, както и че на 06.08.2009 г. същият е прехвърлил на „*
обекта на потребление. Сочи, че нито едно от посочените лица не е изпълнило
задължението си да уведоми ищеца за настъпилата промяна в правото на
1
собственост, поради което последният нямало как да знае кой е актуалния
собственик на процесния имот и фактурите били издадени с получател *.“.
Обосновава предявяването на иска срещу Н. К. с факта, че същата отговаря с
цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец. Поддържа, че
съгласно ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или
предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по
утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано
единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.
Излага подробни твърдения за дължимостта на процесната мрежова услуга.
Сочи, че считано от 01.10.2020 г.от кръга на клиентите на крайния снабдител
са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за
доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекраен ex lege.
Поддържа, че доставката на ел.енергия към небитовите клиенти , които в срок
до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на
титуляр на лицензия за търговия с ел.енергия, който следвало да сключи с
клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021 г. С оглед на
горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е
преминал от „*, в качеството му на краен снабдител, към „*, в качеството му
на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът
нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени, нито типов договор. Твърди, че издадените фактури за
посочения период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до
електроразпределителната мрежа. Сочи, че процесните суми се дължат от
ответника за предоставени мрежови услуги съобразно ПТЕЕ. Настоява се за
уважаване на така предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален
представител и се моли за неговото уважаване. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника чрез адв. Р. А., с който се излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че
дейността на *.“ е била строителство на жилищни сгради, като в една от тези
сгради се намирал и процесния обект, за който са издадени фактурите. Сочи,
че преди започване на строителството, строителят следвало да сключи
договор с енергоразпределителното дружество за захранване на парцела с
ел.енергия и изграждане на т.нар. „времянки“, които след завършване на
сградата се премахвали и сградата се захранвала с ел.енергия от най-близкия
трафопост. Излага, че на 06.08.2009 г. строителят е продал процесния имот на
„*, което обстоятелство било известно на ищеца към момента на подаване на
заявлението, видно от представената към исковата молба справка. Поддържа,
че задължение на приобретателя е било да уведоми ищцовото дружество за
настъпилата промяна. Сочи, че ответникът не е собственик на обекта от 12
години, поради което същият нямал качество на потребител на електрическа
2
енергия и мрежови услуги за този обект. Моли съдът да отхвърли предявения
иск и да му присъди разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт №* от 06.08.2009 г., както
и от представената по делото справка от Агенция по вписванията, се
установява, че *.“ е прехвърлил собствеността върху собствения недвижим
имот, находящ се в находящ се в гр. *, ап.9, на „* чрез договор за покупко-
продажба, обективиран в цитирания нотариален акт.
Съставена е справка от 03.12.2021 г. за начисление на електрическа
енергия за периода от 21.06.2018г. до 30.06.2021г., в които е отбелязано
потребление за париода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г. За стойността на това
количество са издадени фактури, представени по делото за потребена ел.
енергия и мрежови услуги /л.12-л.23/.
От допуснатата по делото комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза се установява от изслушано заключение на вещото
лице по техническата експертиза, че за обект, находящ се в гр. *, е монтиран
автоматичен предпазител тип МАП 3х40А и съответства на предоставена
мощност от 25 кВ., като потребяваната ел. енергия в обекта се измерва с
директни електромери и не са използвани, поради малката мощност токови
трансформатори. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесния
електромер е с трифазно захранване и мощност от 25 киловата. Вещото лице
уточнява, че за да се отчитат като стопански обекти, а не като жилищни
обекти, следва да се промени предназначението им, за което да се уведоми
електроразпределителното дружество. Изказва предположение, че след
изграждане на сградата и закупуването й от отделните собственици не е
заявена промяната на обектите от стопански в жилищни. Вещото лице
счетоводител заключава, че изчислената цена за плащане според отчетния
период, мощността и единичната цена на услугата възлиза на
0,02053лв./Квт/ден. Вещото лице сочи, че по счетоводни записвания
съществуват незаплатени задължения за 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г. за
обект, находящ се в гр. * в размер на 224,80лв. Мораторната лихва върху тях
възлиза на 15,94лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За установяване дължимостта на процесната сума ищцовото
дружество съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, следва да докаже, че с ответника са били в облигационно
3
правоотношение за периода от м. юни 2020г. – юни 2021г. вкл., да докаже
дължимостта на сумите по процесните 12 бр. фактури, а именно той следва в
условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че мрежовите услуги и
другите компоненти, посочени във фактурите, предмет на иска, са в правилен
размер. За отблъскване на исковата претенция ответникът следва да установи
всички правоизклюващи и правопогасяващи факти, включително, че от
06.08.2009 г. собственик на имота е „*.
Спорният по делото въпрос е относно титулярството на задължението
за заплащане на електроенергия и мрежови услуги при прехвърляне на
правото на собственост върху обекта.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява
безспорно, че на 06.08.2009 г. *.“ е прехвърлил собствеността върху
собствения недвижим имот, находящ се в находящ се в гр. *, ап.9, на „* чрез
договор за покупко-продажба.
Съобразно чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ потребителят се задължава да
съобщава на ищцовото дружество в 30-дневен срок в писмена форма за всяка
промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от общите условия, както и за промени,
свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа
енергия.
Съгласно трайната съдебна практика, в т.ч. решение №205 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, което
настоящият съдебен състав споделя, при действието на Закона за
енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия, не дължи цената на доставената енергия за периода,
който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. *, ал. 1, т. 4 ЗЕ
длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или
небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.
От изложеното следва, че независимо на чие име се води партидата в
електроснабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по
чл. 17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на
начислената ел. енергия и мрежови услуги за периода, следващ датата, на
която е станало прехвърлянето на собствеността.
В случая ищцовото дружество претендира заплащане на задължение по
12 бр. фактури за предоставени мрежови услуги за периода от 22.06.2020 г. до
30.06.2021 г. за обекта, находящ се в гр. *, предмет на разпоредителната
сделка от 06.08.2009 г. Следователно, касае се за задължения, които следват
изгубването на качеството на собственик и потребител на ответника. След
изгубването на собствеността, доставката на ел. енергия обективно не
обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на
новия, породи което не може да се претендира заплащането от него.
С оглед на изложеното предявените искове са изцяло неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
4
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „* ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, срещу Н. Д. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *5,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 224,80лв.,
представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена
електроенергия и мрежови услуги за периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г.,
с абонатен № *, издадени за обект, находящ се в гр. *, както и сумата в
размер на 15,86 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по
процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните
документи до 21.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда на 05.11.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК №6301/08.11.2021г. по ч.гр.д. № 16085/2021 г. по описа на
ВРС, 50 състав.
ОСЪЖДА „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, да
заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *5,сумата от
300лв. (триста лева), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5