№ 11176
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110164318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА срещу ФИРМА, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3634,73 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за оперативен лизинг № 50961 от 02.10.2014 г.,
дължими за периода от м. октомври 2018 г. до м. декември 2018 г., включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
347, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 2618,60 лева, представляваща обезщетение за ползването на
процесния автомобил след прекратяване на договора за лизинг до фактическото му връщане
на лизингодателя, дължимо за месец януари и месец февруари 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. т. 5.5 от Общите условия за
оперативен лизинг на ФИРМА за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размерна 159,51 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 23.10.2018 г. до
14.12.2018 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1865,52 лева,
представляващ разноски, свързани с ползването на вещта за застрахователни премии по
имуществена застраховка „Каско“, дължими за периода от 03.10.2014 г. до 02.10.2019 г., и
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължими за
1
периода от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 1236,48 лева, от която сумата 156,48 лева, представляваща разходи за
изпращане на покани до длъжника съгласно т. 8.4.1, вр. т. 8.1 от общите условия, и сумата
1080 лева, представлява разноски за локализиране и изземване на автомобила съгласно т.
14.5 от общите условия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за оперативен
лизинг № 50961 от 02.10.2014 г., за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 5“, с рама №
********************, за срок от 54 месеца. По силата на договора ищецът, в качеството
му на лизингодател, се задължил да предостави на ответника, в качеството му на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване посочения автомобил срещу
задължението за заплащане на определената лизингова цена съгласно подписан между
страните погасителен план. Лизинговият автомобил бил предаден на лизингополучателя с
приемо-предавателен протокол на 03.10.2014 г. без забележки. Ответникът заплащал
лизинговите вноски по процесния договор до месец септември 2018 г., след което
преустановил плащанията. Лизингодателят изпратил покана до лизингополучателя да
заплати натрупаните задължения по договора или ще счита същия за прекратен. Ответникът
не изпълнил задълженията си, поради което лизинговият договор бил прекратен на
15.12.2018 г. Тъй като лизингополучателят не предал доброволно вещта, ищецът възложил
на специализирана фирма да локализира автомобила, който бил намерен и предаден на
ищеца на 06.02.2019 г. Ответникът дължал натрупаните до този момент задължения за
лизингови вноски, разходи, свързани с ползването на вещта, и неустойка за забава. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА, като в
срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
Ш. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С
протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата
молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото
основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
2
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените в настоящото и в производството по обезпечаване на бъдещите искове съдебни
разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ФИРМА следва да бъде осъден да заплати на ищеца
ФИРМА сумата в общ размер на 1864,21 лева, от които 424,21 лева за внесена държавна
такса и 1440 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Освен това, на основание
т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
в решението по съществото на спора и съобразно неговия изход следва да бъде реализирана
и отговорността за разноски по обезпечаване на исковете. В обезпечителното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 760 лева, от които 40 лева за внесена държавна
такса и 720 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Б.Р., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя К.Щ., със седалище и адрес на
управление гр. София, АДРЕС, комплекс БПС, сграда 12, вх. А, ет. 2, както следва: по иска
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД сумата 3634,73 (три хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 73 ст.) лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за оперативен лизинг № 50961 от
02.10.2014 г., дължими за периода от м. октомври 2018 г. до м. декември 2018 г.,
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сумата
2618,60 (две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и 60 ст.) лева, представляваща
обезщетение за ползването на процесния автомобил след прекратяване на договора за лизинг
до фактическото му връщане на лизингодателя, дължимо за месец януари и месец февруари
2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание
чл. 92 ЗЗД, вр. т. 5.5 от Общите условия за оперативен лизинг на ФИРМА сумата 159,51
(сто петдесет и девет лева и 51 ст.) лева, представляваща неустойка за забава за периода от
23.10.2018 г. до 14.12.2018 г.; по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 345, ал. 2 ТЗ сумата 1865,52 (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и 52 ст.) лева,
представляващ разноски, свързани с ползването на вещта за застрахователни премии по
имуществена застраховка „Каско“, дължими за периода от 03.10.2014 г. до 02.10.2019 г., и
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължими за
периода от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по
3
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 1236,48 (хиляда двеста
тридесет и шест лева и 48 ст.) лева, от която сумата 156,48 лева, представляваща разходи за
изпращане на покани до длъжника съгласно т. 8.4.1, вр. т. 8.1 от общите условия, и сумата
1080 лева, представлява разноски за локализиране и изземване на автомобила съгласно т.
14.5 от общите условия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя Е.Б.Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя К.Щ., със
седалище и адрес на управление гр. София, АДРЕС, комплекс БПС, сграда 12, вх. А, ет. 2,
сумата 2624,21 (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 21 ст.) лева,
представляваща направените в настоящото производство и в производството по
обезпечаване на исковете разноски за внесени държавни такси и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4