№ 474
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430107514 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния ** ***, чрез ***, съдебен адрес: *** против ***, ЕИК ***,
Седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди следното : ответното
дружество се е обогатило за сметка на ищеца *** със сумата от 503, 31лв.,
която представлява равностойността на топлинна енергия, доставена до
притежавания от ответната страна недвижим имот, находящ се на адрес ***
В случая, по реда на глава Тридесет и седма от ГПК се предявява
претенция за парично вземане в размер на стойността на получена без
основание топлинна енергия, на основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД. Излага
се, че първият фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
1
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Дължи се връщане на
всичко получено, а не само на това, с което получателят се е обогатил., респ.
онова от което се възползвал /стойността на изразходваната потребима вещ.
Положението за по-малката дължима сума не е приложимо и в случаите на
чл.55 ал.1 ЗЗД, поради което тогава се дължи всичко, което е получено без
основание или при отпаднало или неосъществено основание. Само когато е
невъзможно да се възвърне в натура неоснователно придобитото имущество,
дължи се заплащането на стойността му /т.4 от Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
В случая ищецът се позовава на факта за доставена от
топлофикационното дружество и потребена от ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в посочените количества
и стойност и липсата на облигационно правоотношение, което съставлява
основанието за получаването й.
Предвид представените с настоящата искова молба доказателства, се
заявява, че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1,
т.33а. (Нова - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ.
Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на
ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на
двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на
закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията:
вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови — по арг.
на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете
обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно
всички възможни случаи в практиката. В случая ответникът е търговец, който
по занятие извършва търговка дейност. При осъществяване на своята дейност,
2
а не задоволяване на битови нужди, е придобил правото на собственост по
отношение на процесния имот, видно от приложените писмени доказателства.
Тук следва да се има предвид, че понятието „стопански нужди“, или
„небитови нужди“ съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по - широко от
търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния имот.
Заявява се, че ответното търговско дружество няма домакинство, няма
собствени битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за
задоволяване на такива (ателие), което сочи на небитово ползване на
топлоенергията. Ответникът е „небитов клиент“, спрямо когото е приложима
разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен
договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при
ОУ по чл.298 ал.1 т.2 от ТЗ, които стават задължителни за страните по
търговската сделка -ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1,
т.2 от ЗЕ (както в действаща редакция — изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - приложима към процесния период, така и в предишната
редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между
производител и пряко присъединен потребител (клиент — ред. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди
(респ. „небитови нужди“ - ред., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.).
Предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението.
Ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от
ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима
през процесния период, или - “потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от
ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това
обстоятелство се извежда не само от качеството му на търговец, а и по
аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, каквито ответното дружество няма и за
каквито не би могло да я използва.
3
С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, получена по
изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/.
На следващо място се сочи, че за да дължи едно лице цената на
топлинната енергия на договорно основание следва да бъде установено, че то
е използвало топлинна енергия за небитови нужди - възоснова на сключен
писмен договор, или за собствени битови нужди като собственик или
ползвател на вещно основание - в който случай договорната връзка се
предполага по силата на закона, без да е необходимо писмена форма /чл.150
от ЗЕ/. Анализът на действащата през процесния период нормативна уредба
предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно
отношение възниква- писмен договор по чл.149 от ЗЕ или наличие на право
на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост-чл.153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8
и чл.9 от ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл.149, ал.1 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
4
за небитови нужди- т.3, съответно - между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При наличието
на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/2016 г,-
СГС, ГК, IV- Б с-в/.
Заявява се, че след като страните не са сключили писмен договор,
съгласно изискването на чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало
валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по
силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за
заплащане на претендиралите суми. Ето защо, като не е установен източник
на облигационно договорно отношение между страните, и след като е
ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот, ответникът дължи
сумите за използвана топлинна енергия на основание чл.55 от ЗЗД. Предвид
гореизложеното, между ответното дружество и *** не е бил подписан договор
за продажба на топлинна енергия, въпреки че дружеството е изпратило
писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и за изплащане на цената
на доставената топлинна енергия, но същият не е изпълнил доброволно
задълженията си. Ответното дружество *** се е обогатило без основание за
сметка на дружеството-ищец и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването, за суми посочени, както следва:
1. Цена за единица количество топлинна енергия: според таблица —
извлечение по пера
2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в
петитума на исковата молба в размер на 0 лв.;
3.Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 203,24 лв.;
4.Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
начислена за същия период от време, в размер на 271, 56 лв.;
5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за
периодите, описани в приложението в размер на 0 лв.;
6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 505, 41 лв.,
5
начислени за периодите, подробно описани в приложението;
7. Корекции - 4, 99 лв.
Видно от приложеното извлечение от сметка за абонатен №***
ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си, с което се е обогатил за сметка на *** до размера
на обедняването, възлизащ на 503,31 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца равностойността на доставената и
консумирана топлинна енергия, с която се е обогатил за сметка на ищеца в
размер: главница - 503,31 лв. за периода 01.01.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
В о.с.з. ищецът се представлява от ***, която поддържа исковата
молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвид представените доказателства по делото и
становището на ищцата, намира исковете за изцяло основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени, като се постанови неприсъствено
решение. Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответника.
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата
молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Исковете са основателни и доказани, следва да се уважат изцяло, като
се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се
6
мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищцовата
страна направените по делото разноски : 50лв. – за дължима и внесена
държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата от 503,31 лв. – представляваща
равностойността на доставена и консумирана топлинна енергия за периода
01.01.2019 г. - 30.04.2021 г., с която сума ищцовото дружество се е обогатило
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.12.2021год., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, направени разноски по делото в общ размер 150лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7