Р Е Ш
Е Н И Е № 15
Сливен, 27.02.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………С. В.…. и в
присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана
Бакалова……т.дело № 92 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.).
Ищецът
Д. Деянов Б. твърди в исковата си молба, че на 21.02.2016 г. в района на летище
„Бършен“, находящо се в землището на гр. Сливен, е настъпило ПТП с участието на
л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег. № ********, управляван от Н.Н.Ф. и л.а. „БМВ 525“
с рег. № ******, управляван от Н.Х. Б.. Твърди, че ПТП е настъпило,
тъй като Н.Ф., управляващ л.а. „ Мерцедес Е 500“ е нарушил правилата за
движение, управлявайки автомобила с превишена и несъобразена с пътната
обстановка скорост, вследствие на което застигнал и блъснал л.а. „БМВ 525“,
управляван от Н.Б., който в същото време извършвал маневра завой наляво.
Твърди, че той пътувал на задната седалка на
л.а. „БМВ 525“ и в резултат на настъпилото ПТП му били причинени телесни
увреждания. Твърди, че бил откаран по спешност в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ –
Сливен, където била констатирана контузия в областта на шията, задна листеза на
нивото на 5 шиен прешлен, болки в шийната област, охлузвания по дясна ръка,
травма на глава и шия, контузия на лявата глезенна става и на дясната ръка.
Била му поставена имобилизация с шийна яка. Впоследствие след проведени
изследвания били установени увреждания на 5 и 6 прешлени, релативна стеноза на гръбначномозъчния
канал -
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявения иск, като навежда следните възражения: че е налице
изключение от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като същата не покрива вреди причинени при използването на
МПС за участие в състезание при условие, че спазването на правилата за движение
по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието и ако не е
било уговорено друго. Оспорва описания механизъм на ПТП като твърди, че
участникът в него Н.Б., управлявал л.а. „БМВ 525“, също е допринесъл за
настъпването на вредоносните последици, като е предприел маневра обратен завой
наляво, без да се огледа да подаде сигнал и да се съобрази с движението по
пистата.
Твърди, че е налице противоправно поведение на този водач.
Твърди, че същият се е движил с несъобразена скорост и поведението му е в пряка
причинна връзка с инцидента като намира, че съпричиняването е в размер на 80 %.
Твърди, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, което е довело до
получаване на нараняванията, които са описани и че е заемал неправилно
положение в автомобила от техническа гледна точка като, ако е седял на
пътническото място вдясно и при спуснат ограничител, е щял да избегне до голяма
степен получените увреждания. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като ищецът е знаел, че се вози в лек автомобил, с който ще бъдат
организирани нерегламентирани състезания. Счита че е налице съпричиняване от
ищеца в размер на 80 %. Оспорва претендирания размер на обезщетението като
прекомерно завишен и несъответен на съдебната практика. Оспорва претенцията за
имуществени вреди като счита, че не е доказано необходимостта от този разход.
Оспорва претенцията за заплащане на законната лихва от датата на увреждането,
като счита, че същата следва да се определи по реда на чл. 497 ал.1 от КЗ.
Прави възражение за изтекла погасителна давност в случай, че съдът не уважи
възражението му за лихва. Счита, че същата е погасена от датата на увреждането.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск или в условията на евентуалност да
го уважи в по-нисък размер.
В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор
страните доразвиват изложените от тях твърдения и възражения.
С определението по чл. 140 от ГПК, съдът е конституирал
като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД по искане на
ответника. Същото е изложило писмено становище, в което твърди, че не са налице
условия за конституирането му като трето лице помагач и моли съда да отмени
определението си в тази част, а в случай
че не го направи, оспорва предявените искове по основание и размер като също
твърди, че е налице изключение от покритието, твърди че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като с поведението си ищецът сам се е поставил в
опасност, като е бил без предпазен обезопасителен колан и се е съгласил да
навлезе на пистата на летището, въпреки изричната забрана за това и на място,
където се провеждат нерегламентирани състезания. Счита, че следва да бъде
намалено обезщетението в случай, че такова бъде определено поради
съпричиняване. Счита, че претендирания размер не е справедлив такъв и не
отговаря на трайно определената практика от съдилищата. Възразява срещу
искането за присъждане на законната лихва
от датата на увредата и моли да бъдат отхвърлени исковете за имуществени и
неимуществени вреди, както и акцесорния иск за
лихва поради изложените в становището съображения. Претендира
присъждането на разноски в случай, че бъде отменено определението, с което е
конституиран като трето лице помагач. Излага становище, че не е налице
противоправно поведение на водача управлявал л.а. „БМВ 525“.
В
допълнителните искова молба и отговор страните са доразвили твърденията и
възраженията си.
В
с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковете, така както са
предявени. Претендира разноски по чл. 38 от ЗА. Представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недокзани. Оспорва искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение, като твърди, че такова не се държи. Претендира разноски.
Третото
лице –помагач оспорва иска. Моли да му бъдат присъдени разноски.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
21.02.2016 г. около 13:00 ч. Н.Ф. управлявал л. а. „Мерцедес Е 500" с per.
№ СН 5500 АМ по асфалтовата писта на летище „Бършен", находящо се в
землището на гр. Сливен. Същият нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки автомобила с превишена и несъобразена с пътната обстановка
скорост, вследствие на което застигнал и блъснал л. а. „БМВ 525" с per. №
******, управляван от Н.Б. (в който се возил ищеца), който в същото време
извършвал маневра завой наляво. В резултат на ПТП била причинена смъртта на
водача на л. а. „БМВ 525" с per. № ****** - Н. Х. Б., на пътника Г. Р. Д. и средна телесна повреда на Д.Д.Б..
Във
връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 257/2016 г. по описа на РУ на МВР
-Сливен, сл. д. № 72/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Сливен, пр. пр. №
448/2016 г., пор. № 49/2016 г. по описа на ОП - Сливен. По НОХД № 520/2017 г.
по описа на ОС - Сливен, е била постановена Присъда №10/02.04.2018г., с която Н.Н.Ф.
е бил признат за виновен в това, че на 21.02.2016г. на летище Бършен,
представляващо урбанизирна територия извън регулационните граници на град
Сливен, по непредпазливост, при управление на МПС „Мерцедес Е 500" с per. № СН 5500 АМ,
причинил смъртта на Н. Х. Б. и Г. Р. Д., като го оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.3, предл. второ, алт. втора, б. „б“, алт.
първа, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1, пр.
трето от НК, като приел, че летище Бършен не е част от пътната мрежа и
на него не се прилагат правилата на ЗДвП.
Присъдата
е обжалвана, като е водено ВНОХД № 186/2018 г. по описа на АС - Бургас,
приключило с нова присъда, по силата на която Н.Н.Ф. е признат за виновен за
настъпването на процесното ПТП -
престъпление по чл. чл. 343 ал.3, предл. второ, алт. Втора, б. „б“, алт. първа,
вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1, пр. трето от
НК и причиняването смъртта на Н.Б. и Г. Д. и средна телесна повреда на Д.Б.. В мотивите въззивната
инстанция е приела, че се касае за път и за нарушение на правилата на ЗДвП. Последната е потвърдена с Решение №
62/15.05.2019 г. по воденото к. н. д. № 83/2019 г. по описа на ВКС, I н. о.
От
изслушаната в настоящото производство авто-техническа експертиза, изготвена от
в.л. инж. Х.У. се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил
Мерцедес преди ПТП е около 149 km/h, а към момента на удара около 110 km/h.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „БМВ 525“ в момента на
удара, получена по три независими метода, е около 60 km/h, а преди ПТП е около
72 km/h. Движението на автомобила е при закъснителен режим с приведен
коефициент на спиране, определен от принудителния празен ход на двигателя и
съпротивлението при търкаляне на колелата с минимално относително странично
плъзгане.
Опасната
зона за спиране на лекия автомобил Мерцедес при определената скорост на
движение е била около 160 м. Опасната зона за спиране на „БМВ
525“ е около 50 м.
Първоначалният
контакт е бил между предния ляв край на лекия автомобил Мерцедес и предната
лява колонка на лекия автомобил „БМВ 525“. Той е на нивото на напречната
мерна линия и на 1,2 m вляво до 0,4 m вдясно от надлъжната мерна линия. В
момента на удара автомобилът „БМВ 525“ е почти напречно
на оста на пътя с предимство, под ъгъл около 104 градуса спрямо оста на
полосата, а автомобилът Мерцедес е разположен леко косо спрямо оста на
платното, под ъгъл около 10 градуса спрямо нея.
В
момента на предприетата маневра от автомобила „БМВ 525“ лекия автомобил Мерцедес е бил на около 100,3 м.
от мястото на удара. Водачът на лекия автомобил „БМВ 525“ имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като пропусне движещия се направо лек автомобил Мерцедес и след това
пресече коридора му на движение.
Водачът
на лекия автомобил Мерцедес нямал техническата възможност да предотврати ПТП
при действителната си скорост на движение. Водачът е възприел опасността
своевременно непосредствено към момента на промяната на направление на лекия
автомобил „БМВ 525“.
Автомобилът „БМВ 525“ навлязъл в
опасната зона за спиране на лекия автомобил Мерцедес. Опасната зона за спиране
на автомобила Мерцедес при 90 km/h е около 70 м. При тази скорост на автомобила
Мерцедес и аналогично взаимно разположение на двете МПС, не би възникнало ПТП. Водачът
на „БМВ 525“ е имал техническата възможност да възприеме
наличието на автомобил Мерцедес, движещ се направо и в ляво от него и не
предприема маневра за завой наляво.
Техническите
причини, довели до възникването на ПТП са: предприетата технически неправилна
маневра от водача на автомобил „БМВ 525“ с отклоняване на
автомобила наляво и при наличие на движещ се автомобил Мерцедес направо и
позициониран вляво от него. Налице е навлизане на автомобила „БМВ
525“ в опасната зона за спиране на Мерцедес; движението
на автомобила Мерцедес със скорост над 90 km/h., като при движение със скорост
90 км/ч не би настъпил удар между двете МПС.
От
показанията на свид. Н.Ф. се установява, че водачът на автомобила „БМВ
525“ не е подал
светлинен сигнал преди началото на маневрата.
Към
момента на удара ищецът Д.Б. е седял на задната седалка на автомобила „БМВ
525“. Същият е бил без поставен обезопасителен колан. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза при този вид автомобилни травми, през
различните фази на произшествието върху тялото на ищеца са действали различни
по своята посока и величина травмиращи сили. В резултат на сложните движения,
които е извършвал автомобила тялото на ищецът е било подложено на действието на
различни преносни инерционни сили. Под тяхното действие, то бидейки нефиксирано
от поставен предпазен колан е имало възможност да се придвижи свободно в
пространството на автомобилния салон. При това си придвижване тялото като цяло
и отделни негови части са влезли в контакт с различни елементи от вътрешното
оборудване на автомобилния салон, както и с деформирани части на автомобилното
купе. Ако ищецът се е намирал на задна лява седалка с поставен предпазен колан
уврежданията, които би получил най-вероятно щяха да са значително по-тежки от
действително получените. Ако се е намирал на задна дясна седалка с поставен
предпазен колан най-вероятно не биха се получили някои от уврежданията по
долните крайници. Що се отнася до най-тежкото телесно увреждане, получено от
ищеца - травмата в шийния сегмент на гръбначния стълб на нивото на пети и шести
шийни прешлени, механизмът, по който тя е получена е индиректен, по типа на
т.нар. „камшичен удар", а не в резултат на директен удар в мястото на
увреждането. Условия за действието на този механизъм се създават винаги при
резки промени в скоростта на движение, било то направо или в странично
направление поради факта, че главата и врата на пътуващите в автомобилния салон
не са фиксирани максимално неподвижно от предпазния колан. Такива увреждания
при този механизъм на произшествието биха се получили независимо от това ищецът
бил ли е или не с поставен предпазен колан.
В
резултат на удара, ищецът е получил
следните телесни увреждания:
Контузия
на главата с наличие на повърхностно охлузване на кожата с диаметър 1 см в
лявата челно-теменна област, на границата между окосмена и неокосмена част;
Повърхностно
охлузване на кожата в областта на лявата буза с диаметър 2 см;
Контузия
на дясната ръка с наличие по тръбната повърхност на дланта й на
разкъсно-контузна рана с неравни ръбове и дължина 2 см, разположена в основата
на III и IV пръсти;
Контузия
на левия крак с наличие по страничната повърхност на подбедрицата му, в нейната
горна трета на дълбоки охлузвания на кожата с диаметър около 3 см и
кръвонасядания на околните тъкани;
Контузия
на глезенната става на левия крак с наличие по вътрешната и по външната й
повърхности на дълбоки охлузвания на кожата с диаметър до 3 см и кръвонасядане
на меките тъкани с диаметър около 8-10 см;
Контузия
в областта на глезенната става на десния крак с наличие по вътрешната
му повърхност на
дълбоки охлузвания на
кожата и кръвонасядания на меките
тъкани с диаметър 8-10 см;
Контузия
на десния крак с наличие по вътрешната повърхност на подбедрицата му, в нейната
средна трета на охлузване на кожата с неправилна форма, размери 4 см с
разкъсно-контузна рана в предно-долния му полюс, с неравни ръбове и дължина 3
см;
Контузия
на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и от образните изследвания
данни за спондилолистеза 1-а степен на ниво С5 – С6 (приплъзване на тялото пети шиен прешлен напред спрямо тялото на шести
шиен прешлен), без белези за стеснения на гръбначномозъчния канал
и неврофорамените (отворите, през
които излизат коренчетата на гръбначномозъчните нерви) наложила
обездвижването и отбременяването на шийния сегмент на гръбначния стълб с твърда
шийна яка за срок не по-малък от 3 месеца.
Увреждането
в шийния сегмент на гръбначния стълб, изразяващо се с спондилолистеза 1-а
степен на С5 – С6 е довело до затрудняване на движенията на врата за срок,
значително по-голям от 30 дни, като по този начин е осъществило смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на врата.
Разкъсно-контузните
рани по своята характеристика представляват нарушаване на анатомичната цялост
на меките тъкани в засегнатите области и в съвкупност с останалите увреждания
са причинили на ищецът Д.Б. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза в медицинските документи по
делото не се откриват данни за терапевтично поведение относно по-леките
наранявания на ищеца, но най-вероятно раните и охлузванията, описани в отговора
на първи въпрос са били първично хирургично обработени.
Относно
увреждането на шийния сегмент на гръбначния стълб лечението, което е било
приложено и за което има данни в материалите по делото е било обездвижване и
отбременяване на сегмента с твърда шийна яка Тип „Филаделфия“ за продължителен
период от време (повече от 30 дни). При извършено томографско изследване на
шийния сегмент на гръбначния стълб на 06.03.2017 г. е установена сублуксация
(частично изкълчване) на дясната интервертебрална става между пети и шести шиен
прешлен и редукция на дискалното пространство между тези два прешлена. При
извършения на 18.01.2018 г. преглед от неврохирург е установена и описана
пареза в областта на делтовидния мускул на дясната ръка. Към момента на
прегледа, проведен на 10.12.2019 г. от в.л. д-р Стайков са установени
ограничения в обема на движенията на главата в някои посоки, описани при
прегледа с лека до умерена болезненост в крайните фази на тези движения.
Според
експертизата към момента на нейното изготвяне общото здравословно състояние на
ищеца е много добро и отговаря на неговата възраст, с изключение на
оплакванията, които продължава да има и които са свързани с травмата на шийния
сегмент на гръбначния стълб, а именно ограничаване на движенията на главата при
обръщане наляво, наклоняване към ляво рамо и отклоняване назад с усещане за
болка и съпротивление в крайните фази на тези движения. При прегледа ищецът
съобщава за непостоянно чувство за слабост в дясната ръка и мускулна болка и
изтръпване при физическо натоварване. За възстановяване и стабилизация на
съответния сегмент от гръбначния стълб може да се наложи оперативно лечение.
Сумата
160 лв. заплатени за извършването на Компютър-томографско изследване на една
област 40 лв., платени за медицинска услуга се намират в причинно-следствена
връзка с получените от ищецът Д.Б. увреждания в резултат на преживяното на
21.02.2016 г. пътно-транспортно произшествие на летище Бършен в гр. Сливен,
според заключението на в.л. д-р С..
Гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил лек автомобил „Мерцедес Е 500" с
per. № СН 5500 АМ е застрахована от ответника по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на действие 08.04.2015г. до 07.04.2016г.,
което не е спорно между страните.
Гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил
„БМВ 525“ е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при третото лице –помагач ЗД „Бул инс“ АД за периода от
07.07.2015г. до 06.07.2016г.
От
събраните гласни доказателства се установява, че водачът на „Мерцедес Е
500" с per. № СН 5500 АМ и този на „БМВ 525" с per. № ****** са
посетили пистата на летища Бършен в землището на град Сливен за да вземат
участие в нерегламентирани състезания с леките автомобили. Водачите не са се
познавали предварително, като конкретно между тях не е доказано да е имало
уговорка да се състезават, но и двамата са отишли на мястото с цел да се
състезават с намиращи се там автомобили. Те са навлезли на територията на
летищната писта въпреки поставените забранителни знаци и бетонните ограждения,
които са били поставени да възпрепятстват достъпа им до пистата. Този извод е
направен и в мотивите на постановената присъда.
На
пистата царял хаос, нямало организация на движението на автомобилите, по
пистата се движили едновременно по три-четири автомобила. Имало спрени
автомобили отстрани на пистата.
От събраните гласни доказателства
се установява, че ищецът първоначално е бил приет в болницата в град Сливен.
Били му предписани успокоителни и обезболяващи. Не трябвало да се движи. Следи
изписването му се лекувал в домашни условия около шест месеца. Първите два-три
месеца не можел да се обслужва сам. Получавал паник атаки и се страхувал да се
вози в кола на задна седалка. Около половин година приемал болкоуспокояващи
заради болките във врата. Получавал болки и изтръпване и в дясната ръка, поради
което не можел да работи, не трябвало да извършва физически труд и се наложила
да напусне работата си.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещите лица, като компетентно и
безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Показанията на разпитаните свидетели кредитира доколкото същите
съвпадат с останалите доказателства по делото и не си противоречат взаимно.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 226 от КЗ (отм.).
Искът е доказан по основание, но
е предявен в завишен размер.
С противоправното си деяние, което
е извършено виновно, застрахованият е
причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него болки
и страдания от травмата на гръбначния стълб и леките телесни повреди. Тази
травма е причинила на ищеца продължителни и сериозни по интензитет болки в
областта на врата и съответно болки и изтръпване на дясната ръка. Тя е станала
причина той да наруши нормалния си начин на живот, да не работи. Последиците от
травмата на врата не са преодолени и до момента и продължават да предизвикват
дискомфорт на ищеца. Нараняванията, които представляват леки телесни повреди са
били обработени и са отшумели без усложнения. Доказано е и, че ищецът търпи и
психическа травма от станалото, но вреди от нея не се претендират в исковата
молба.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения. Приложима в случая е разпоредбата на КЗ
(отм.), тъй като договорът за застраховка е сключен при действието на
материално-правните разпоредби на този нормативен акт.
Ответникът и третото лице
–помагач са навели възражение, че не са
налице условията за ангажиране на неговата отговорност, тъй като е налице
изключение от застрахователното покритие по чл. 268 т.4 от КЗ (отм.), тъй като
ПТП е станало по време на състезание. Възражението е неоснователно. Цитираното
изключение от застрахователното покритие касае организирани по определен ред
състезания при които не се прилагат правилата на ЗДвП. В конкретния случай не е
имало такова организирано състезание, а леките автомобили са се движили по
пистата без разрешение и без определени правила. Въпреки това, обаче, в
наказателното производство е направен извода, че се касае за движение по път по
смисъла на ЗДвП и следва да се прилагат правилата на цитирания нормативен акт.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за средна телесна повреда, причинена
на млад човек, в трудоспособна възраст, че тя ограничава нормалния му начин на
животи труд и че последствията от нея не
са преодолени в момента, както и другите по-леки наранявания.
При така изложените конкретни
обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 40 000лв.
Ответникът е направил възражение
за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на
вредоносния резултат. Възражението е
отчасти доказано. На първо място не се
доказа възражението, че вредите са в този размер, тъй като ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан. Напротив от заключението на вещите лица се
установи, че вредите биха били същите дори и при поставен обезопасителен колан
с оглед характера на удара и силите които са въздействали върху тялото на
пострадалия.
Доказано е възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат поради поведението на ищеца – да се качи
в автомобил, за който е знаел, че ще участва в нерегламентирано състезание, при
забрана за навлизане на територията на летището. Съдът намира, че това
съпричиняване следва да бъде определено на 20% и обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде намалено на 32 000 лв. Ищецът не носи отговорност за
неправилно предприетите маневри от страна на водача на лекия автомобил „БМВ
525“.
По
отношение на предявения иск за присъждане на имуществени вреди – същият е
основателен, тъй като от назначената експертиза се установява, че сумите от
общо 200лв. са изразходвани за лечение на травмата от ПТП. По размер той следва
да бъде намален на 160лв.общо, съобразно приетия процент на съпричиняване.
Искът до пълния му размер следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от
него - застрахователят, като пряко
задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а
това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане. В
конкретния случай е направено възражение за погасяване на част от задължението
за лихви по давност, което е основателно. Задължението за лихва се погасява с
три годишна давност, като искът е предявен на 16.07.2019г. т.е. за периода от
21.02.2016г. до 15.07.2016г. претенцията за лихви е погасена по давност и
лихвата следва да се присъди от 16.07.2016г. за неимуществените вреди.
Отчасти основателна е и
претенцията за присъждане на имуществени вреди – по изложените съображения
следва да бъде присъдена сумата 128лв. за образно изследване и 32лв. за
резултат от МРТ изследване, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на извършване на разхода – съответно 26.02.2016г. и 06.03.2017г. до окончателното й изплащане, а
искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Задължението
за лихва се погасява с три годишна давност, като искът е предявен на
16.07.2019г. т.е. за периода от 26.02.2016г. до 15.07.2016г. претенцията за
лихви е погасена по давност и лихвата следва да се присъди от 16.07.2016г. за
сумата 128 и от 06.03.2017г. за сумата 32лв.
При този изход на производството
ответната страна дължи държавна такса върху размера на присъдените обезщетения на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 1 330лв. и 100лв. разноски за
експертиза.
На ищеца Б. се дължат разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Тъй като същия не е заплатил дължимото
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, такова следва да се
присъди на адв. В.Н. в минималния размер определен в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 1 495лв. Представен е договор за
правна защита и съдействие между ищеца и адв. Н. за осъществяване на безплатно
процесуално представителство по настоящото дело.
На ответната страна се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за юрисконсултско възнаграждение
и експертиза в размер на 180 лв.
На третото лице –помагач не се
дължат разноски на основание чл. 78 ал.10 ГПК.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, , бул. „Христофор Колумб“ № 43,
да заплати на Д.Д.Б. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв. В.Н., сумата 32 000 (тридесет и две хиляди хиляди ) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане
–средна телесна повреда, в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 21.02.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата
128 лв.(сто двадесет и осем лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволеното
увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата 32
лв.(тридесет идва лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
непозволеното увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от
06.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“, да заплати на адвокат В.Й.Н.
ЕГН ********** на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска
защита сумата 1 495лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“, да заплати по сметка на
Окръжен съд Сливен сумата 1 330 лв. държавна такса и 100лв. разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.Б.
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, , бул. „Христофор Колумб“ № 43,
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 180 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на
ответника ЗД „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ***, офис 5,
чрез адв. З. К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :