Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 32
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20231310200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Белоградчик, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200012 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН **********,
срещу НП № 1167/19.12.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което й е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ
във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. 104 ал.1 т.5 от ЗГ вр. със Заповед № ЗАП
876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр. чл.213 а от ЗГ, за нарушение на
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. 104 ал.1 т.5 от ЗГ вр. със
Заповед № ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр. чл.213 а от
ЗГ.
В жалбата се твърди не законосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, излага се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта и
издаване на НП. В с.з. жалбоподателят се представява от упълномощен
представител – адвокат, който поддържа жалбата и допълнително излага
подробни доводи за отмяна на НП – нарушението е описано като
1
продължавано, а такъв вид прояви в админ. нак. производство били
вевъзможни, като квалификация, липса на доказаност на началната и
последна дата на периода на нарушението, неустановеност на момента на
уведомяване на нарушителя за идаденото позволително за сеч, за да може той
да носи отговорност за контрола над сечището. Претендират се и разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на
жалбоподателя, и правилно, и справедливо определено наказание, липса на
малозначителност на това деяние, излагат се и аргументи – че обвинението
не еза „допустителство”, а алтернативно ако съдът приеме, че е такова
вменяваното деяние – то е доказано и участието на трети лица в
противоправна дейност, а в резултат на допускането й – и нарушителят е
виновен за совето поведение, с което е допуснал действията на третите лица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят К. Т. Ц. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същата, в това си качество, на 02.08.2022 г. е получила позволително за
сеч № 0678331, с очакван добив на 61 плътни куб. м. Едра, средна и дребна
строителна дървесина и дърва, от вида бял бор и зимен дъб, от отдел 229 ”х”,
в землището на с.Ч., обл.В., държавна горска територия – като К. Ц. била
представител на друго лице, ЮЛ такова, извършващо добива. Съгласно
даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 06.08.2022
г. до 30.12.2022 г., като добитите материали да се извозят от сечището в
същия период.
На 04.11.2022 г. Трима представители на ИАГ-София и трима – на ТП
ДГС „Миджур” с. Ч., извършили обход и проверка на място на няколко
имота, в зимлищата на три села в община Ч., попадащи – имотите, в
теротирията на ТП ДГС-Миджур. Проверката включвала и имот в отдел “229
- х”, в землището на с. Ч., обл.В.. Проверяващите констатирали нередности
2
при провеждане на сечта в последния имот / както и в другите, но те не са
предмет на делото/, като своите констатации отразили в констативен
протокол от същата дата – 04.11.22г., ведно с указания за следващи се
действия – предприемане на всички необходими законосъборазни дейстивя
спрямо лицата допуснали и извършили нарушения по направените
констатации, за което да се уведими в определен срок ИАГ. Нередностите
конкретно в имота в отдел „229 х” се изразявали в отбелязването с трайни
знаци в сечището на временни извозни пътища, които не са отразени в
одобрения технол.план и навлизат в изсечената част от терена на сечището,
както и отсечени немаркирани дървета от двата вида – зимен дъб и бял бор, в
две части на сечището – северна и западна. К. Ц. не присъствала на тази
проверка.
На основание този констативен протокол, на служители от РДГ-
Берковица било възложено извършването на втора проверка, на терен, при
която в отдел „229 х” в землището на с.Ч., обл. В., да се установят точния
брой и вид отсечени немаркирани дървета.
На 08.11.2022 г. св. Б. Ж. – горски инспектор при РДГ-Берковица,
заедно с колегата си Р. Г. и с Цв. Д. – той ст.лесничей при ТП ДГС „Миджур”,
без присъствието на К. Ц. отново, извършили обход и проверка на място в
отдел “229 - х” в землището на с. Ч., обл.В.. Те констатирали
нерегламентирана сеч – сеч на немаркирани с КГМ дървета от видовете зимен
дъб, бял бор, трепетлика и бреза. Изброили дърветата от всеки вид, измерили
пъните им и съгласно сортиментна ведомост изчислили и кубатурата на
изсечените без маркировка дървета – за вески вид поотделно. Своите
констатации Б. Ж. отразил в констативен протокол - № 145627, ведно с
указания за следващи се действия – съставяне на 1 бр. АУАН / без да се сочи
на кого и по кои текстове, на кои нормативни актове/.
Предвид всичко установено, на 08.11.2022 г., св. Б. Ж., съставил АУАН
№ 1167 от същата дата на К. Т. Ц., за това, че “в периода 02.08.2022 г. /
момента на издаване на позволителното за сеч/ до 08.11.2022 г. / извършване
на втората проверка на терен/, като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, след като е получила позволително за сеч № 0678331/02.08.2022 г.,
в отдел „229“ подотдел „х“ , землище на с. Ч., обл.В., не е упражнила контрол
и е допуснала отсичането на 71 бр. дъвета, немаркирани с КГМ в основата на
3
пъна”. Като цифрова квалификация на деянието, свид. Ж. посочил – „чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ“. В акта са вписани – и го подписали, двама
свидетели – Р. Г. и Е. Д., присъствали на теренната проверка на 08.11.22 г. и
при съставяне на акта. След като оформил акта, Ж. с колегите си отишли в
дома на К. Ц. и й го предявили, тя го подписала и приела копие от документа.
Не направила възражения по акта тогава.
На 19.12.2022 г. въз основа на акта на св. Б. Ж., е издадено обжалваното
НП № 1167/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода
на административно-наказателното производство, а и в съдебното такова
после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните по
делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото да
упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получено от него именно
позволително за сеч, отнасящо се за имот в отдел на ДГФ, също -
извършваните две проверки от служители на ИАГ и РДГ – Берковица, в
землището на с. Ч., обл.В., конкретно, които служители са констатирали
нередности при провеждане на сечта, разрешена иначе с позволителното. В
съдебна фаза на процеса – също няма пречка да не възприеме за истинни и
гласните доказателства – думите на разпитания свидетел, той и
актосъставител.
При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът намира за основателен довода, правен от името
на жалбоподателя, за невъзможност едно админ. нарушение да е
осъществявано в условията на продължавано такова. „Продължаваното”
деяние, по смисъла на наказателното право, би означавало в него да са
включени поне две идентични противозаконни прояви на едно и също
отговорно лице, които могат да формират едно нарушение в крайна сметка.
Но прилжожимият общ закон в админ. нак. процес – ЗАНН, не позволява
4
това, тъй като с изрична норма – чл.18 от него, е указано, че когато едно лице
извърши няколко нарушения, търпи наказания за всяко от тях, поотделно. В
случая, според съда, приписаното на жалбоподателя Ц. нарушение не е
„продължавано”, а „продължено”, което е съвсем различно от първото.
Такива „продължени” нарушения , се осъществяват с едно, еднократно
противоправно поведение на субекта на отговорност, което поведение трае
повече време – в някакъв период. Типично за такива продължени деяния е
бездействието на дееца, като форма на изпълнително деяние, в случаи, в
които е следвало да действа – да направи нещо, но той не е.
Съдът се съгласява и с доводът на жалбоподателя, че отговорността на
получателя на позволителното за сеч – за контрол над тази дейност, възниква
от момента, в който му бъде връчено позволителното за сеч/ респ. е узнал за
издаването му/. Съгласно Заповед № ЗАП 876/21 г. на Изп. Директор на ИАГ,
след издаване на едно позволително за сеч, то се предоставя на лицето, на
чието име е издадено, в срок най-малко три дни преди датата на разрешеното
провеждане на сечта. В настоящия казус не е доказан момента на връчване
ползовлителното на Ц., но пък отговорността й е ангажирана с НП от датата
на позволяване на сечта – 06.08.22 г, сочена в документа. Което е допустимо,
тъй като този момент – началото на провеждане на сечта е следващ
връчването на позволителното и при всички случаи получателят на
позволителното вече е узнал за него, т.е. нарушителят е обвинен за последващ
началния момент на периода, или за „по-малко” траело деяние, което е в
негов интерес. / в същия ред на мисли, е допустимо с НП – без да е
технич.грешка, както се сочи в него, началната дата на нарушението според
АНО да е 06.08.22 г., а в АУАН, както и актосъставителят заяви в с.з.,
деянието да е определено, от него самия, от по-ранна дата – 02.08.22 г., т.е.
АНО отново е съкратил периода на деянието, в интерес на дееца/. Досежно
крайния момент на периода на обвинението пък, съдът намира, че няма
пречка това принципно да е посочената дата 08.11.22 г., когато е извършена
проверката от служителите на РДГ-Берковица и при която те са потвърдили
предходните констаттации на колегите си от ИАГ, но и са установили
конкретните нередности при провеждане на сечта – точен вид, брой и
количество /като кубатура/ не нергеламентирано отсечена дървесина. Тяхната
порверка може да обуслови крайния момент на едно траещо противоправно
според тях бездействие, тъй като се явява самостоятелна констатация на
5
траещето и към този момент - 08.11.22 г. провинение.
Съдът обаче, констатира на следващо място, че актосъставителят, и от
АНО, описвайки провинението според тях на нарушителя, са употребили
терминът “допуснал”, като конкретно изпълнително деяние, което означава
според съда, че се вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи
нарушението е с особени субект, субектвина страна и участие на трети лица.
Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено,
но и длъжно да се противопостави на незаконна дейност, извършвана от
другиго. Такива правомощия може да има само длъжностно лице или
работодател. Т.е. между субекта и другите лица трябва да са налице
отношения на власт и подчинение. За да се осъществи допустителство е
необходимо едно или няколко лица да са започнали неправилната дейност,
което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на
установяване и санкциониране. / А в случая няма нито доказано, нито данни
дори, кои са тези лица, извършили ли са и те нарушение и санкционирани ли
са за него/. Изпълнителното деяние при допустителството се осъществява
чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна дейност и
въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия. В
резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае
непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или
докато дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено
лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на
осъщественото бездействие. Формата на вината при допустителството е пряк
умисъл. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят
К. Ц. е знаела, че друго лице или лица, отпочнали фактическата сеч на
дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби при своите действия,
за да отговоря тя за допустителство. Съдът същевременно констатира, че
актосъставителят в с.з. заяви, да е приел за извършено, и съставил акт за
нарушение - изразено в „допускане сеч на немаркирани дървета” от страна на
Ц. при провеждане сечта.
Отделно, съдът констатира, че в АУАН квалификацията на
нарушението е придадена по : „чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ“, а в
НП – АНО си е позволил да допълни тази цифрова сквалификация с още
норми и изсквания – по ЗГ и подзаконов акт – Заповед на Изп. Директор на
6
ИАГ, който дори не е нормативен такъв, а общ админ.акт.
При така установените нарушения на материалния и процесуалния
закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адвокат, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено –
отразено изрично в съответния реквизит, поради което и има доказателства,
че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1167/19.12.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. 104 ал.1 т.5 от ЗГ вр. със Заповед №
ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр. чл.213 а от ЗГ, за
нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. 104 ал.1 т.5 от
ЗГ вр. със Заповед № ЗАП 876/07.10.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ вр.
чл.213 а от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица , с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Ц. от с. Ч., обл.В., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8