№ 1968
гр. ..., 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110162711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Предявени са конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № .../ ... г. на управителя на ... – чл.344, ал.1, т.1 КТ, и осъдителен иск
за заплащане на сумата 4665,00 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, считано от ... г. до ... за 5 месеца – чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът В. Б. М. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е работил при
ответника на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона
/международни превози/” с основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева.
Посочва, че със заповед № .../ ... г. на управителя на ... му било наложено наказание
дисциплинарно уволнение. Сочи, че заповедта му е връчена на ... Поддържа, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор между него и работодателя му не е произвела
преобразуващия си ефект, доколкото към ... трудовото правоотношение между страните е
било вече прекратено по силата на изтекло 30 – дневно предизвестие, отправено от ищеца и
достигнало до работодателя на ... г. Евентуално поддържа, че заповедта за уволнение не
съдържа мотиви относно индивидуализацията на нарушенията, кога и при какви
обстоятелства са били извършени, което препятства правото му на защита, включително да
даде обяснения във връзка с твърдените нарушения, респективно прави невъзможна
преценката, дали дисциплинарната отговорност е реализирана в законоустановените
преклузивни срокове. Същевременно сочи, във връзка с искането на работодателя за даване
на обяснения в хода на дисциплинарното производство, че за периода от ... г. до ... г. се е
намирал в отпуск поради временна неработоспособност, ката макар и първият болничен
лист впоследствие да е бил отменен с Експертно решение на ТЕЛК, неявяването му на
работа е било безвиновно, именно заради издадения болничен лист, т.е. не е било налице
1
основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното моли
процесната заповед да бъде отменена и ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба пред съда – 23.10.2024 г., до окончателното изпълнение. В
открито съдебно заседание поддържа исковете. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Поддържа, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа на ... г., ... г. и на ... г.,
заради което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Евентуално, ако съдът формира
извод, че трудовото правоотношение е прекратено след изтичането на срока на
предизвестието, отправено от работника, и отмени процесната заповед като
незаконосъобразна, издадена при липсващо субективно право на работодателя за това, моли
да не присъжда на ищеца обезщетение за времето на оставане без работа, доколкото
трудовоправната връзка е била преустановена по инициатива на последния, а не на
работодателя. Не оспорва, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е 933,00 лева, който размер следва да послужи
като основа за определяне на обезщетението, ако съдът прецени да уважи иска. Моли за
отхвърляне на исковете. В открито съдебно заседание поддържа възраженията си.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват
от ответника. По иска по чл.225, ал.1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат
от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже сочения
изгоден за него факт - че е останал без работа в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
2
при които е извършено, и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Страните не спорят относно фактите на съществуването на безсрочно трудово
правоотношение между тях за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона /международни превози/”, изпълнявана от ищеца, отправянето на предизвестие за
прекратяване му от последния, получено от работодателя на ... г., и издаването на заповед №
.../ ... г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от работодателя и връчването
й на ищеца на ..., поради което с неоспорения от страните и приет за окончателен доклад по
делото съдът е приел посочените обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Съгласно нормата на чл.335, ал.2, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява при
прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. В настоящия случай
ищецът е отправил 30 - дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, получено
от работодателя на ... г. Видно от съдържанието на трудовия договор между страните,
същите са уговорили, в т. 7 от същия, възможност за прекратяването му с 30 – дневно
предизвестие и за двете страни, т.е. действията на ищеца са били съответни на уговореното.
Не се установява по делото някоя от страните да е направила изявление за прекратяване на
договора преди изтичане на срока на предизвестието, от което следва единственият
възможен извод, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на ... г.
Прекратяването на трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение е
случай на прекратяване без предизвестие, съгласно нормата на чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради
което с оглед предвиждането на чл.335, ал.2, т.3 КТ, трудовият договор се прекратява от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването му. Доколкото се
установи по делото, че Заповед № ... за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
издадена от работодателя на ... г., е била връчена на ищеца едва на ..., евентуално при
действащо правоотношение между страните, считано оттогава е щяла да произведе
следващите се от нея последици за договора, независимо от датата на издаването й. В
настоящия случай правоотношението между страните към ... е било вече прекратено, по
силата на изтеклия срок на отправеното от работника предизвестие, така че за работодателя
не е възникнало субективното потестативно право да прекрати трудовия договор заради
нарушения на трудовата дисциплина.
Поради изложеното, съдът счита, че уволнението е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна само на това формално основание, като не се явява необходимо съдът да разглежда
по същество дали са допуснати твърдените дисциплинарни нарушения, респективно да
преценява тежестта им спрямо наложеното наказание.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
По иска по чл.225, ал.1 КТ ищецът твърди, че е останал без работа поради
незаконното му уволнение за процесния период.
3
По делото се установи, че ищецът по собствена инициатива, с едностранно
предизвестие, адресирано до работодателя, е прекратил трудовото правоотношение между
страните, така че не е останал без работа в резултат от незаконното уволнение. Поради
липсата на посочената причинно – следствена връзка, този иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Работникът следва да се запознае с нормата на чл.226 КТ, касаеща отговорност на
работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя от невписване на
прекратяването на трудовия договор и неиздаването или несвоевременното издаване на
необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение,
като, при преценка, потърси защита на правата си на основанията, предвидени в този член.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 450,00 лева /половината от размера на уговореното и изплатено възнаграждение
за проведената защита от адвоката по двата предявени иска/.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в размер на 780,00 лева /половината от размера на уговореното и изплатено
възнаграждение за проведената защита от адвоката по двата предявени иска/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС дължимата по делото
държавна такса в размер на 80,00 лева по уважения неоценяем иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..., извършено на основание чл. 330,
ал.2, т.6 КТ със Заповед № .../ ... г. на управителя на ..., гр. ....
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4665,00 лева – обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение, считано от ... г. до ... – за 5 месеца, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба пред съда –
23.10.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на В.
4
Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 450,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по делото пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 780,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по делото пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 80,00 лева по бюджетната сметка на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, представляваща държавна такса по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 ГПК тече от 13.02.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5