Р Е Ш Е Н И Е
№ 2107 03.12.2019г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: С. Х.
прокурор: Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 2650 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „СИТИ МЕС ТРЕЙД“ ЕООД, против
Решение № 244 от 18.09.2019г., постановено по АНД № 665 по описа на Районен съд
– Несебър за 2019г., с което е изменено Наказателно постановление № НП-02-0002210/14.05.2019г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което
на „СИТИ МЕС ТРЕЙД“ ЕООД, за нарушение
на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на
дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2500.00 лева, като е
изменен размера на санкцията на 1500.00 лв.
В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение, в частта с която е
потвърдено НП е неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли съдът да отмени оспореното решение и да отмени
наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Участващият в процеса представител
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимно лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя,
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща
към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата
документа по чл.63, ал.1 от КТ, т. е. невръчването на който и да е от тях е пречка за
започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. В
случая, ефективно полагане на труд на спорната дата – 16.04.2019 г. в 10,50 ч.
е било налице. Този извод може да бъде направен от наличните по делото писмени
доказателства – Трудов договор № 115/16.04.2019г. и Справка от НАП от дата
16.04.2019г. - 13.47 ч.
Съобразявайки обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път и при липсата на мотиви за определяне размера на санкцията, правилно
РС-Несебър е приел, че размерът на наказанието следва да се определи в
предвидения в чл.414, ал.3 от КТ минимум.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на РС - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с
всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 18.09.2019г., постановено по АНД №
665 по описа на Районен съд – Несебър за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.