Р Е Ш Е Н И
Е
№
от 06.06.2023г.
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти състав, в публично съдебно заседание на девети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 148 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******против А.К.П., ЕГН ********** и Д.Т.П., ЕГН **********
- солидарно отговорни длъжници, обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено по
отношение на ответниците, че в полза на ищцовата банка съществува вземането, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018г. по
ч.гр.д. №75334/2018г. съгласно описа на СРС, в размер на 352 427.64
лв. представляващи главница, дължима по договор за
банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ с № *******сключен на 30.05.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 5 961.82 лв.
представляващи договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г.; 7 581.15 лв. представляващи наказателна лихва за просрочие дължима за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018
г.; 1724.20
лв. представляващи дължими банкови такси за периода от 18.06.2018 г. до
26.11.2018 г.; 165.85 лв.
представляващи застраховки, дължими за периода от 15.06.2018 г. до 26.11.2018
г., и 420 лв. представляваща
нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
Претендираните от ищцовата банка права произтичат от
твърденията, че ответниците като солидарни длъжници по договор за банков кредит продукт
„Бизнес овърдрафт“ с № BL59064, сключен на 30.05.2017 г., са поели задължението да
погасяват задълженията по него. Поради
забава в плащането на погасителните вноски за главница и лихви, банката е
превърнала кредита в предсрочно изискуем и е уведомила за това си решение солидарницте длъжници съответно
на 08.10.2018г. и 04.10.2018г. Плащане на задължението не е постъпило, поради
което банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, въз основа на което се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 11.12.2018г. по ч.гр.д. №75334/2018г. съгласно описа на СРС и
изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение от страна на ответниците са подадени възражения в заповедното
производство, поради което съдът е указал на банката да предяви срещу тях
настоящите искове за установяване на вземането.
В законоустановения
срок, постъпи отговор на исковата молба от ответниците,
чрез назначения им особен представител адв.Д.-Ф.. С
него предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Изтъква
се възражението, че съгласно чл.4 от процесния
договор погасяването на всички усвоени суми по кредита се извършва ежедневно,
служебно от банката със средствата, осигурени по разплащателната сметка,
посочена в чл.1, за което кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно
съгласие. Предвид това и договореното в чл.5а, ал.2,т.2 от договора, а именно,
че кредитополучателят се е задължил в рамките на всяко календарно тримесечие,
следващо месеца на откриване на заемната сметка, да поддържа банкови обороти
през сметките си в банката в размер не по-малко от 200 000 лв., се налага
извода, че ищецът неоправдано е бездействал като не е събрал служебно дължимата
вноска за главница и петте такива за лихви по договора за кредит и поради това
съгласно чл.97,ал.1 във вр. с чл.98, пр.II ЗЗД и чл.96, пр.II ЗЗД длъжниците се
освобождават от последиците на своята забава, сред които е обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че не дължат претендираното
вземане за нотариални такси в размер на 420 лв., защото подобно задължение не е
предвидено в договора за кредит и то не представлява такса, комисионна,
разноски или разходи отпуснатия кредит
или такива, направени в съдебното производство.
В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощниците си адв.И. и адв.М., които поддържат предявените искове, молят съда да
ги уважи и да присъди в полза на доверителя им разноските по делото.
Ответниците не се явиха лично в съдебното заседание, те бяха представлявани от
особения им представител адв.Д.-Ф., която оспорва
предявените искове, моли съда да ги отхвърли и релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на насрещната страна.
След като взе предвид изложеното в
исковата молба и отговора, както и събраните доказателства по делото, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
приетия като писмено доказателство по делото Договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL59064, той е бил
сключен на 30.05.2017 г. между „Ю.Б.“
АД и кредитополучателя „Б.К.“ ООД, ЕИК********, представлявано от управителя Д.Т.П.,
както и солидарните длъжници: Д.Т.П. в лично качество
и А.К.П..
Предмет на договора е предоставянето на
кредитополучателя във връзка с неговата професионална дейност овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на
355 000 лева за посрещането на краткосрочни оборотни нужди. Срокът за
ползване на кредита е бил 48 месеца. Главницата е следвало да бъде погасявана
на анюитетни вноски съгласно погасителен план.
Кредитополучателят е имал правото да погасява изцяло или частично задълженията
си по усвоената главница, чрез ежедневно и служебно погасяване от банката със
средствата осигурени по разплащателната сметка, за което е дал неотменимото си
съгласие. Дължимата лихва се е начислявала ежемесечно, като е предвидено да е
платима на 21-во число на всеки месец следващ месеца на откриване на заемната
сметка, а плащането й следва да бъде извършвано от разплащателната сметка на
кредитополучателя или която и да е друга негова сметка в банката. Съгласно чл.26
от договора, при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е поетите
договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем. В чл.6 от договора е посочено, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, дължимата лихва по чл.5, ал.1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.
Видно
от извлечението от счетоводните книги на банката, тя е формирала
волеизявлението си за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, считано от
04.10.2018г., когато е настъпила и забавата в плащането на погасителната вноска
за дължима главница по кредита.
От
нотариални покани (л.33-36) се установява, че банката е уведомила ответниците за решението си да превърне кредита в
предсрочно изискуем на 04.10.2018г., чрез връчване на нотариални покани.
От
справка в търговския регистър се установява, че до 11.05.2018г. ответниците са били съдружници в
„Б.К.“ ООД, ЕИК********.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е бил усвояван многократно до рамките
на кредитния лимит, като към 28.11.2018г. размерът на непогасеното задължение
по кредита е включвал главница от 352427,64 лв., възнаградителна
лихва за периода от 06.07.2018г. до 04.10.2018г. в размер на 5 961,82 лв.,
наказателна лихва за просрочие за периода от
04.10.2018г. до 26.11.2018г. в размер на 7581,15 лв., такси за периода от
18.06.2018г. до 26.11.2018г. в размер на 1742,20 лв., задължение за застраховка
за периода от 15.06.2018г. до 26.11.2018г. в размер на 165,85 лв. и нотариални
такси за периода от 22.11.2018г. до 26.11.2018г. в размер на 420 лв. В периода
от 23.05.2018г. до 04.10.2018г., когато кредитът е превърнат в предсрочно изискуем
не са постъпвали суми по заемната сметка за погасяване на задълженията по
кредита. Събраните лихви и такси по кредита от свободния лимит по него са в общ размер на 4797,63 лв. за
периода от 16.06.2017г. до 31.12.2017г., а погасяванията осъществени през
2018г. са със суми постъпвали в следствие на банков превод от страна на
кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Процесният договор не попада в
обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) – ЗПК, който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и Закона за защита
на потребителите (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в
сила от 10.06.2010 г.) – ЗЗП, който урежда защита на особена категория длъжници, тъй като ответниците,
сключвайки договора са действали в рамките на своята
професионална или търговска дейност-ответникът Д.П. като управител и съдружник
в дружеството„Б.К.“ ООД, а ответникът А.П.
като съдружник в него. Освен това, договорът е сключен във връзка с професионална дейност на дружеството, за
посрещането на краткосрочни оборотни нужди.
Предвид
изложеното и поради обстоятелството, че в производството по делото се установи,
че е към 04.10.2018г. задълженията за заплащане на главница и лихви по кредита
са били просрочени, което неизпълнение е било достатъчно за кредитора да
упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което е
уведомил ответниците надлежно, както и, че размерите
на непогасените задължения към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение съответстват на претендираните,
то исковете за установяване на вземанията за претендираните
главница, договорна, възнаградителна лихва,
наказателна лихва (неустойа) и банкови такси следва
да бъдат уважени изцяло.
От представените и приети доказателства по
делото, не се установи, че за ответниците е
възникнало задължение да заплащат по силата на процесния
договор за кредит застрахователни премии (застраховки) в полза на банката, нито
се установи, че са поели задължението да заплатят разноските по връчването на
нотариални покани за уведомяването им за превръщането на кредита в предсрочно
изискуем. В случая банката е имала възможността съгласно договореното в самия
договор за кредит да уведоми длъжниците за решението си
да превърне кредита в предсрочно изискуем и по друг начин, но е преценила, че
ще направи това ползвайки услугите на нотариус. За това си решение и действие
обаче следва да понесе сама разходите по заплатените нотариални такси. Предвид това, съдът намира, че исковете в частта
им за претендираните 165,85 лв. представляващи застраховки, дължими за периода от
15.06.2018 г. до 26.11.2018 г. и 420 лв.
представляваща нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира, че възражението на ответниците за това, че дължимите суми за просрочени лихви
и главница по кредита е можело и е следвало да бъдат събрани служебно от
банката от авоарите на дружеството по други сметки остана недоказано. От
заключението на вещото лице се установи, че банката е удържала служебно суми от
сметката за погасяване на дължимите вземания, но за процесните
това не е било направено. От тези данни не може да се направи извод, че
кредитополучателят е разполагал със средства по други сметки, от които банката
не е погасила служебно задълженията по процесния
договор за кредит и съответно затова не би следвало да има правото да превърне
кредита в предсрочно изискуем. В тежест на ответниците
беше да докажат това си възражение, в частност, че в периода на просрочие са разполагали с достатъчно средства по други
сметки в банката, но в производството по делото това доказване не беше
осъществено.
Предвид
частичната основателност на предявените искове на основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете
направените от него разноски по делото в исковото и заповедното производства.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатено в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производства е неоснователно и то не следва да бъде редуцирано,
защото в заповедното производсто то е в минималния
размер, а претендираното в исковото е под него. Така
в полза на ищцовата банка следва да бъдат присъдени
разноски по делото в исковото производство за внесена и дължима държавна такса
в размер на 7354,26 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение 1689,64 лв., за
депозит за вещото лице 299,52 лв., за възнаграждение на особен представител
1497,61 лв., а в заповедното производство за заплатено адвокатско възнаграждение
6245,42 лв. и държавна такса 7354,26 лв., или общо разноски по делото в
исковото и заповедното производство в размер на 24 440,71 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А.К.П.,
ЕГН ********** и Д.Т.П., ЕГН ********** - солидарно отговорни длъжници, че в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******съществува ЧАСТ от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018г. по ч.гр.д. №75334/2018г.
съгласно описа на СРС, в размер на 352 427.64 лв. представляващи главница, дължима по договор за
банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ с № *******сключен на 30.05.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
5 961.82 лв. представляващи
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г.; 7 581.15
лв. представляващи наказателна лихва за просрочие
дължима за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г. и 1724.20 лв. представляващи дължими банкови такси за периода от
18.06.2018 г. до 26.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******против А.К.П., ЕГН ********** и Д.Т.П., ЕГН **********
- солидарно отговорни длъжници, обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ, в ЧАСТТА относно
признаването за установено по отношение на ответниците,
че в полза на ищцовата банка съществува вземането,
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018г. по ч.гр.д. №75334/2018г. съгласно описа на СРС, в размер на
165.85 лв.
представляващи застраховки, дължими за периода от 15.06.2018 г. до 26.11.2018
г. и 420 лв. представляваща
нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН ********** и Д.Т.П., ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 24 440,71
лв., представляващи разноски по делото в исковото и заповедното
производства.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
След приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт, препис от него ведно с ч.гр.д.№75334/2018г. да се върнат на
Софийския районен съд.
Съдия: