О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2198 от 29.12.2016 г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и девети ноември две
хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: С.Х.
при секретаря Б.Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Х.
административно дело номер 2261 по
описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Първоначално, производството е образувано по жалба от М.С.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър. С оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПР, касаещ разделяне на УПИ ІІ-800 с идентификатор по КК 51500.502.800 в кв. 95 „А“ по плана на гр. Несебър, с който план УПИ ІІ-800 с предназначение „за жилищно строителство със средна височина“ с площ 5026 кв.м. се разделя на новообразуван УПИ ІІ-800 на площ от 2660 кв.м. с отреждане „за жилищно строителство със средна височина“ при следните устройствени показатели: Кплътност=40%, Кинт=2,00, максимална височина Н=15,00 м. и минимално озеленена площ 40% и новообразуван УПИ VІ-800 на площ от 2365 кв.м. с отреждане „за жилищно строителство със средна височина“ при следните устройствени показатели: Кплътност=30%, Кинт=1,80, максимална височина Н=15,00 м. и минимално озеленена площ 50%, съгласно приложените чертежи и таблици в съответните цветове, сигнатури, надписи и размери, неразделна част от заповедта.
По повод това оспорване е образувано административно дело № 716/2009 год. по описа на Административен съд гр. Бургас. С Решение № 1160/29.05.2013 год., постановено по адм. дело № 716/2009 год., състав на Административен съд гр. Бургас е отменил Заповед № 466/ 16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър и е осъдил Община Несебър да заплати направените от жалбоподателя К. разноски. Така постановения съдебен акт е бил оспорен пред Върховен административен съд от заинтересованата страна Н.Д. *** жалбата си, Н. е посочил, че първоначалната жалба на К., с която е бил сезиран Административен съд гр. Бургас е била процесуално недопустима, като в подкрепа на това твърдение са заявени няколко аргумента, единия от които е липсата на правен интерес. В подкрепа на този довод, Н. е заявил, че К. е оспорил заповедта за изменение на ПУП-ПР в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата, която е построена върху имота, предмет на изменението, но в хода на първоинстанционното производство, с нотариален акт от 16.10.2012 год. е прехвърлил правото на собственост върху този самостоятелен обект, поради което е загубил своята активна процесуална легитимация. Като друг довод относно недопустимостта на първоначалната жалба на К. е посочен и факта, че същия няма качеството на заинтересована страна, тъй като липсват данни, неговото ограничено право на строеж върху имота предмет на заповедта, да е вписано в имотния, респ. кадастралния регистър по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.
По повод така подадената жалба, във ВАС е било образувано адм. дело № 14076/2013 год., по което с Решение № 6773/20.05.2014 год. състав на Второ отделение е обезсилил Решение № 1160/29.05.2013 год., постановено по адм. дело № 716/2009 год. на Административен съд Бургас и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на М.С.К. против Заповед № 466/ 16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър. В мотивите на така постановения съдебен акт е прието, че след като в хода на първоинстанционното производство К. е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелния обект в сградата, то същия не е активно легитимиран да оспорва процесния административен акт. Така постановения съдебен акт на ВАС е окончателен.
С молба за отмяна, К.А.А. е оспорила пред Върховен административен съд – петчленен състав Решение № 6773/20.05.2014 год. по адм. дело № 14076/ 2013 год. В молбата е посочено, че действително с нотариален акт от 2012 год. М.К. е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелния обект, но в случая, К. А., като купувач на същия този имот е следвало да бъде конституирана по делото и да й се предостави възможност да встъпи в правата на жалбоподателя. По повод така депозираната молба, във ВАС- Петчленен състав е било образувано адм. дело № 14360/2014 год., по което е постановено Решение № 4646/27.04.2015 год., с което е отменено влязлото в сила Решение № 6773/20.05.2014 год., постановено по адм. дело № 14076/2013 год. на тричленен състав на ВАС и делото е върнато на друг тричленен състав на същия съд за ново разглеждане. В мотивите на така постановения съдебен акт е указано, при новото разглеждане да се предприемат необходимите процесуални действия с цел осигуряване участието на молителката в производството.
По повод така постановеното отменително решение, във ВАС е образувано адм. дело № 5912/2015 год., по което е постановено Решение № 12237/17.11.2015 год., с което е отменено Решение № 1160/29.05.2013 год. по адм. дело № 716/2009 год. на Административен съд гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
След връщане на делото, в Административен съд Бургас е образувано настоящото адм. дело № 2261/2015 год. На проведеното на 05.07.2016 год. първо заседание, в изпълнение на указанията на ВАС, с определение е прекратено производството по отношение на жалбоподателя М.С.К. и същия е заличен като жалбоподател. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК, К.А. е конституирана като жалбоподател по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Е.М. *** поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя писмени бележки по съществото на спора и претендира разноски.
Ответника – Кмет на Община Несебър, редовно призован не изпраща представил и не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата страна – Н.Д.Н., чрез процесуалните си представители – адв. С. *** и адв. Х. от АК Бургас оспорва жалбата, като заявява твърдение за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя писмени бележки по съществото на спора, претендира присъждане на разноски.
Заинтересованите страни - „Сити билдинг” ЕООД, „Да груп” ЕООД, ЕТ „ИППМПС – „д-р Д. Пеев”, Д.А.М., Република България чрез Министерство на земеделието и храните, Г.К.П., „Виксън инвест” ЕООД, Л.Л.П., С.Т.Т., Т.Г., А.И., ЕТ „М.-Т.”, Г.А.Б., Р.Ч.П., Д.А.Т., Д.С.Д., В.В.Г., Е.Т.С., Х.Л.Д., Е.П.Д., Р.А.П., Н.В.К., А.Й.М., „Аюта БГ” ЕООД, Е.Ц.В., С.Е.Р., Д.Е.К., В.А.Е., А.К.В., Н.Г.З., С.А.Л., А.Н.Д., Е.Т.Ч., А.Т.Х., Н.П.Г., К.Х.С., М.Х.Т., Х.А.Д., С.С.С., М.Н.Ш., И.С.Б., В.Х.М., С.С.Л., Т.П.М., Л.Х.Б., С.Л.Б., Н.П.А., Д.А.Ч., Р.М.Й., Т.М.Й., С.И.Л., Ц.Д.Т., Ю.М.И., И.М.И., С.В.П., Р.Ж.Д., М.Т.З., С.Л.Ш., А.Д.А., Н.С.О., К.А.З., Е.П.Ш., О.А.П., В.А.П., Л.Л.А., А.А.М., Ф.-Е. Х.Т.,***, С.Г.М., Л.Г.М., Д.Н.С., А.Г.П., „Саюк” ЕООД, З.Н.М., В.С.Д., П.Т.Д., Л.М.К., Н.В.А., А.К., А.А.К., В.А.Н., Н.В.М., А.Б.А., Х.Т.Т., редовно призовани не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по оспорването.
След като прецени твърденията на
страните и приложения към делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира, че оспорването е процесуално недопустимо. Този
извод се налага по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е регламентирано, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Още при проведеното първо открито съдебно заседание по адм. дело № 716/2009 год. на 29.06.2010 год. (л. 332 от адм.д. № 716/2009 г.), адв. К. Г. ***, като процесуалния представител на заинтересованата страна Н.Д.Н. е направил възражение за недопустимост на жалбата на М.К.. В подкрепа на това твърдение е заявено, че жалбоподателя К. не е предоставил данни, че е вписан в имотния регистър, поради което не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Тази теза е развита и в представените по делото писмени бележки с вх. № 4610/30.05.2011 год. на адв. Кр. Г. (л. 447 от адм.д. № 716/2009г.), като е заявено, че освен липсата на данни жалбоподателя да е вписан в имотния регистър, липсват такива и за вписването му и в кадастралния регистър. По повод това възражение, с Определение № 1806/ 13.09.2011 год. (л. 450), съдията-докладчик е изискал от Кмета на Община Несебър извадка от имотния регистър по отношение на засегнатия с оспорената заповед имот. В отговор на така изисканата информация, с писмо вх. № 4332/30.04.2013 год. (л. 725 от адм.д. № 716/2009г.), процесуалния представител на Кмета на Община Несебър – юрисконсулт Р. е уведомил съда, че в Община Несебър не се съхранява извадка от имотния регистър за процесния имот към 16.06.2008 год., като официална информация за лицата вписани като собственици към 16.06.2008 год. може да бъде предоставена от СГКК. Такава информация не е била изискана, като по делото не е бил изследван и изяснен въпроса, дали К. е вписан в кадастралния регистър като собственик или притежател на друго ограничено вещно право върху процесния имот. Това обстоятелство не е било изследвано и в проведените производства по касационно оспорване и в производството по възобновяване.
В хода на настоящото производство, по искане на процесуалните представители на заинтересованата страна Н.Н., по делото е представено Удостоверение изх. № 20-58385-04.10.2016г. (л. 507), издадено от Началника на СГКК гр. Бургас, в което е посочено, че в периода от 07.04.2008 год. до 16.06.2008 год. вкл., заявления, свързани с услуги по отношение на ПИ с идентификатор 51500.502.800 в СГКК Бургас не са постъпвали. Първата налична скица с вписана собственост върху имота е издадена на 07.03.2007 год. и като собственик е вписан МЗГ Държавно лесничейство – Несебър. По отношение на вписани вещни права върху имота, в цитираното удостоверение е посочено единствено вписаното право на строеж на дружеството „В. и.“ ЕООД със съответния нотариален акт. Към удостоверението е приложена справка за поземлен имот с идентификатор 51500.502.800, в която е посочено, че кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 год. Като собственик на имота е вписан МЗГ Държавно лесничейство – Несебър и като носител на вещни права - „В. и.“ ЕООД. Анализът на така предоставена информация обосновава извода, че към момента на постановяване на Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър, а и към момента на подаване на жалбата си – 28.04.2009 год. жалбоподателя М.С.К. не е бил вписан в кадастралния регистър нито като собственик, нито като притежател на ограничено вещно право върху ПИ с идентификатор 51500.502.800.
Предвид горното, настоящия съдебен състав споделя развитите от процесуалните представители на заинтересованата страна Н.Н. твърдения, че жалбоподателя К. не попада в кръга на заинтересованите лица, очертан с нормата на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ. Възражението на процесуалния представител на К.А., че по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателя К. има произнасяне на ВАС съда намира за неоснователно, тъй като, както се посочи по-горе, в хода на първоинстанционното производство по адм. дело № 716/2009 год. по описа на Административен съд Бургас не е бил изследван въпроса за вписването на този жалбоподател в кадастралния регистър. Такова изследване не е правено и в хода на касационното производство, а и не би могло да се направи, предвид забраната за фактически установявания, регламентирана в нормата на чл. 220 от АПК. Този факт е изяснен единствено и само в настоящото производство.
Обстоятелството, че М.С.К. не е бил вписан в кадастралния регистър по отношение на процесния ПИ с идентификатор 51500.502.800 не позволява да се приеме, че той притежава качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ и има право на жалба против Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър. В случая, чл. 131, ал. 1 от ЗУТ представлява специалната норма, която указва, че право да обжалват подробните устройствени планове и техните изменения имат само носителите на вещни права върху засегнатите имоти според данните от имотния регистър, до изготвянето му - от разписния лист към кадастъра. Други доказателства за правата (в т.ч. и представените по делото нотариални актове за собственост) не може да цени нито администрацията, нито административният съд, тъй като съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ при създаването, одобряването и изменението на устройствените схеми и планове данните за тях се извличат от кадастъра и имотния регистър. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, обективирана в множество съдебни актове, между които и Решение № 9303/02.09.2015 год. по адм. дело № 14779/2014 год., Решение № 927/27.01.2015 г. по адм. д. № 6796/2014 г., Определение № 15370/17.12.2014 г. по адм. д. № 14591/2014 г., Определение № 16866/17.12.2013 год. по адм. дело № 16115/2013 год. и много други.
Фактът, че М.С.К. не е имал активна процесуална легитимация и не е имал право на жалба, автоматично лишава и встъпилата на негово място като жалбоподателка К.А.А., тъй като е недопустимо последната да встъпи в права, каквито първоначалния жалбоподател не е притежавал. По изложените съображения, съда намира, че жалбата на М. К. и встъпилата на негово място К.А. за недопустими за разглеждане.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на процесуалния представител на К.А. и от процесуалните представители на заинтересованата страна Н.Д.Н.. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съда намира, че в полза на заинтересованата страна Н. следва да се присъди сумата от 950 лева, от които 600 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и 350 лева възнаграждение за вещото лице С.И. по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от това и на основание чл.
159, т. 4 от АПК, Бургаският
административен съд, втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и встъпилата в правата му К.А.А. ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Н.Д.Н. ЕТН ********** *** сумата от 950,00 (деветстотин и петдесет) лева разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2261/2015г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: