РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Бургас, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело №
20242100501333 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника Г.Н.М., гражданин на
Руската Федерация, роден на ****., с Булстат ****, с адрес: ******, подадена чрез
упълномощения му процесуален представител адв.Ц. М. от АК- Бургас против решение №
157 от 29.04.2024 г., постановено по гр. дело № 827/2023 г. по описа на Районен съд-
Несебър, в ЧАСТТА, с която е осъден да ЗАПЛАТИ на ищеца Етажна собственост на
сграда с идентификатор № 61056.501.647.1, с адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2,
представлявана от председателя на УС П.Н.С., сумата общо в размер на 2605.31 лв.,
представляваща сбор от вноски по чл. 50 от ЗУЕС към етажната собственост за 2021г., 2022г.
и 2023г., както следва: сумата в размер на 116.48 лв. за 2021г., сумата в размер на 1061.98 лв.
за 2022г. и сумата в размер на 1426.85 лв. за 2023г., определени с решения на общото
събрание на етажната собственост от 09.10.2021г. и 08.10.2022г., дължими за самостоятелен
обект с идентификатор 61056.501.647.1.18, с административен адрес: с. Равда, ул. „Несебър“
№ 2, к-с „Мелия 9“, вх. А, ет. 3, ап. А304, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 07.08.2023г. до окончателното изплащане,
както и сумата общо в размер на 370.31 лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху
главниците, както следва: лихва в размер на 6 лв. върху сумата от 745.10 лв., начислена за
периода от 01.11.2021г. /датата на падежа/ до 29.11.2021г. /деня, в който ответникът е
заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 235,83 лева/; лихва в размер на 76.49
лв. върху сумата от 509.27 лв., начислена за периода от 29.11.2021г. до 05.05.2023г. /деня, в
който ответникът е заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 392.79 лв./; лихва
в размер на 3.68 лв. върху сумата от 116.48 лв., за периода от 05.05.2023г. до 06.08.2023г.
1
/деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/; лихва в размер на 182.97 лв. върху
сумата от 1061.98 лв., за периода от 01.01.2022г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г. /деня,
предхождащ подаването на исковата молба в съда/;лихва в размер н а 101.17 лв. върху
сумата от 1426.85 лв. за периода от 01.01.2023г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г. /деня,
предхождащ подаването на исковата молба в съда/, както и направените по делото разноски
в размер на 1243.23 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в осъждащата
ответника част, като се твърди, че е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Възразява, че районният съд не е съобразил доводите му, че общото събрание на ЕС няма
компетентност да определя начина на разпределение на разходите за управление и
поддръжка на общите части по чл. 51 от ЗУЕС, разходите за ремонт по чл. 48 от ЗУЕС и
тези за неотложен ремонт по чл. 49 от ЗУЕС, тъй като начинът за разпределяне на тези
разходи е определен с императивните законови норми на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Сочи че
липсата на компетентност на ОС на ЕС да взема решение по този въпрос налага извода, че
съответните разходи следва да бъдат разпределени между етажните собственици съобразно
законовите правила. На второ място в жалбата се твърди, че решението по т. 3 и по т. 5 от
протокола на ОС на ЕС от 08.10.2022г. са нищожни поради определянето им в нарушение на
чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. На трето място се сочи,че разпределянето на таксите за управление
и поддръжка е прието в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС,доколкото ползвателите и обитателите
на практика, поради невписването им в книгата на ЕС и липсата на данни са общия им брой,
практически са изключени от заплащането им. На четвърто място се възразява, че под
формата на разходи по чл.50,ал. 4, т. 3 от ЗУЕС по т. 3 от решение на ОС на ЕС от
09.10.2021г. и по т. 5 от решение на ОС на ЕС от 08.10.2022г. /влезли в законна сила/ са
включени такива, които не са свързани с общите части, а касаят дейности по управление и
поддръжка, като в подкрепа на тези доводи се излагат подробни съображения. На пето
място се излагат оплаквания, че ищецът не е доказал исковите си претенции към ответника
за такси и вноски нито по размер, нито по основание, от което се твърди,че се налага извода
за липса на решение на ЕС, с което е вменено подобно задължение. На последно място се
твърди, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на фактическите си
твърдения, на които основава правопораждащите си задълженията към ответника. По
подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото и за
двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Етажна собственост на сграда с
идентификатор № 61056.501.647.1, с адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Ж. Иванова – АК-Бургас е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата като неоснователна. Излагат
се доводи за неоснователност на възраженията в жалбата за липса на компетентност на ОС
на ЕС да определя разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, както и съображенията за
нищожност на решенията по т. 3,взето с протокол на ОС на ЕС от 09.10.2021г. и по т. 5, взето
с протокол на ОС на ЕС от 08.10.2022г. Счита за недопустимо оплакването на въззивника,че
не е посочен броят обитатели и ползватели, което е довело до изключването им от заплащане
на таксите за управление и поддръжка по чл. 51,ал. 1 от ЗУЕС, по съображения, че е извън
предмета на спора, доколкото от ответника не се претендират вноски по чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, а само вноски по чл. 50 от ЗУЕС. На следващо място се оспорва като преклудирано
възражението в жалбата, че разходите, касаещи зелените площи, басейн и прилежащи
територии са определени върху процент от притежаваните от него ид.ч. от общите части на
сградата,доколкото решенията на ОС на ЕС от 19.10.2021г. и 08.10.2022г. са влезли в законна
сила и подлежат на изпълнение. За неоснователни са счетени и оплакванията на въззивника
2
за неопределяемост на вноските по чл. 50 от ЗУЕС, както и доводите му за недоказаност на
исковата претенция. Въззиваемият е изложил подробно своите доводи и възражения по
спора, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, чрез адвокатският си
представител поддържа писмения си отговор. Представя договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано и
останало висящо след частично прекратяване по следните предявени от ищеца Етажна
собственост на сграда с идентификатор № 61056.501.647.1, с адрес: с. Равда, ул. „Несебър“
№ 2 обективно съединени искове за осъждане на Г.Н.М., гражданин на Руската Федерация
като собственик на самостоятелен обект на собственост в същата ЕС, да му заплати, въз
основа на влезли в законна сила решения на ОС на ищцовата ЕС от 09.10.2021г. и
08.10.2022г., сумата в размер на 2856.23 лв., представляваща главница, включваща част от
вноските по чл. 50 от ЗУЕС за 2021г. в размер на 131.57 лева, вноски по чл. 50 от ЗУЕС за
2022г. в размер на 1061.98 лева и вноски по чл. 50 от ЗУЕС за 2023г. в размер на 1426.85
лева, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва от 20.75 лева върху сумата от
131.57 лева за периода от 01.11.2021г. до 04.05.2023г. /деня, предхождащ деня, в който
ответникът е заплатил част от дължимите суми в размер на 392,79 лева/, законна лихва от
11.06 лева върху сумата от 367.40 лева за периода от 05.05.2023г. до 06.08.2023г. /деня,
предхождащ деня на постъпване на исковата молба в съда/, законна лихва от 181.42 лева
върху сумата от 1061.98 лева за периода от 01.01.2022г. до 06.08.2023г. и законна лихва от
99.08 лева върху сумата от 1426.85 лева за периода от 01.01.2023г. до 06.08.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба и последващите й уточнения се сочи, че горепосочените решения
на ОС на ЕС от 09.10.2021г. и 08.10.2022г. са влезли в сила и подлежат на изпълнение по
реда на чл. 38 от ЗУЕС от етажните собственици, в т.ч. от ответника, който съобразно
притежаваните от него 1.871% идеални части от общите части на сградата дължи вноски по
чл. 50 от ЗУЕС за 2021, 2022 и 2023г. Сочи се, че в проведеното на 09.10.2021г. ОС на ЕС
били взети решения за приемане на бюджета на етажната собственост за 2021г. и за 2022г. -
разходна и приходна част, съставляващи решения по т. 3 и по т. 4 от протокола, които
съгласно решение т. 2, взето на същото ОС на ЕС дължимите за 2021г. вноски до
31.12.2021г., а за всяка следваща година до 31.12 на предходната година. Признава
направено от ответника частично плащане на сумата от 235.83лв. на 29.11.2021г. като счита,
че с него се погасява част от дължимата такса за 2021г., като претендира присъждане на
остатъка й в размер на 131.57 лв. По отношение на таксата за 2022г. - в размер на 1061.98
лева Сочи се, че на проведеното на 08.10.2022г. ОС на ЕС били взети решения за приемане
на бюджета на етажната собственост за 2023г. - разходна и приходна част, обективирани в т.
5 протокола, които съгласно решение т. 2, взето на същото ОС на ЕС в тежест на ответника е
дължимата сумата от 1426.85лв. Ищецът претендира присъждане на дължимите за 2021,
2022г. и 2023г. вноски по чл. 50 от ЗУЕС въз основа на горепосочените решения на ОС на
ЕС, заедно с обезщетения за забавеното им плащане от забавата до подаване на исковата
молба, както и законна лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Изрично заявява, че доколкото ответникът не е пребивавал в
етажната собственост през 2021г., 2022г. и 2023г. не претендира от него заплащане на
разноски за покриване на разходите по чл. 51 от ЗУЕС.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът, е изразил
3
становище за неоснователност на предявените искове. Възразил е, че е ясно как се определя
годишния период, за който се претендират процесните суми. Цитира се разпоредбата на чл.
51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, като се аргументира, че ответникът не е пребивавал в процесната
етажна собственост повече от 30-дни за всяка от календарните 2021г., 2022г. и 2023г., поради
което счита, че от него не се дължат разходи за управление на общите части, позовавайки се
на съдебна практика. Твърди се, че платил чрез трето лице - друг етажен собственик / Л.Б./
още две плащания за процесния период, а именно през 2022г. - сумата в размер на 121.89 лв.
/платена на 18.04.2022г./ и през 2021г. - сумата в размер на 235.83 лв. /заплатена на
29.11.2021г./.
В срока за писмен отговор ответникът е предявил и насрещен иск за прогласяване за
нищожни на решенията на ОС на ЕС от 08.10.2021г. по т. 3 и от 09.10.2022г. по т. 5, на които
ищецът е основал вземанията си за заплащане на претендираните с исковата молба суми за
вноските по чл. 50 от ЗУЕС. С влязло в законна сила определение от 26.02.2024г. районният
съд е прекратил произовдството по насрещния иск като недопустимо, позовавайки се на
цитирана съдебна практика, съгласно която извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не може да
се разглеждат възражения за незаконосъобразност, респ. нищожност на решенията на ОС на
ЕС.
С обжалваното решение е прието, че доколното няма данни решенията на
проведените на 09.10.2021г. и на 08.10.2022г. общи събрания на етажната собственост да са
били предмет на обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, същите са влезли в сила и
подлежат на изпълнение съгласно чл.38 от ЗУЕС. Съдът е приел, че въз основа на тях за
ответника е възникнало задължението да заплаща вноските по чл. 50 от ЗУЕС към етажната
собственост, които след направени изчисления съобразни притежаваните от ответника ид.ч.
от общите части на сградата са установени в следните размери: за 2021г. - в размер на 745,10
лева, за 2022г. в размер на 1061,98 лева и за 2023г. в размер на 1426,85 лева, като отчитайки
извършените от ответника частични плащания в размер на 235,83 лева /платена на
29.11.2021г./ и в размер на 392,79 лева /платена на 05.05.2023г./, съдът е приел, че дължимите
от ответника разходи по чл.50 от ЗУЕС за 2021г. възлизат в размер на 116,48 лева, до който
размер е уважил ищцовата претенция, като над този размер до претендирания от ищеца
размер от 131,57 лева за 2021г., искът е отхвърлен като неоснователен. Върху така
изчислените като дължими главници съдът е присъдил и претендираната от ищеца законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2023г. Уважени са и
претенциите за присъждане на мораторни лихви за забавено плащане на всяка от дължимите
такси за 2021, 2022 и 2023г. , както следва: лихва в размер на 6 лева върху сумата от 745,10
лева, за периода от 01.11.2021г. /датата на падежа/ до 29.11.2021г. /деня, в който ответникът е
заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 235,83 лева/; лихва в размер на 76,49
лева върху сумата от 509,27 лева, за периода от 29.11.2021г. до 05.05.2023г. /деня, в който
ответникът е заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 392,79 лева/; лихва в
размер на 3,68 лева върху сумата от 116,48 лева, за периода от 05.05.2023г. до 06.08.2023г.
/деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/; лихва в размер на 182,97 лева
върху сумата от 1061,98 лева, за периода от 01.01.2022г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г.
/деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/; лихва в размер на 101,17 лева
върху сумата от 1426,85 лева, за периода от 01.01.2023г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г.
/деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/. В останалите части над
присъдения общ размер на дължимата мораторна лихва възлиза на 370.31 лв. до
претендирания такъв от 409.04 лв. исковете за мораторна лихва за отхвърлени.
Предмет на въззивно обжалване е решение в осъдителните му части, като в
отхвърлителните част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
4
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.
По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:
С решения на ОС на ЕС от 08.10.2021г. и 09.10.2022г. са определени годишни вноски
по чл. 50 от ЗУЕС, като дължимата от всеки етажен собственик, вкл. и ответника се
изчислява съобразно притежаваните ид.ч. от общите части на сградата, като вноските зс
платими ежегодно, както следва: в срок до 31.12 за 2021г. и в срок до 31.12 на предходната
година за 2022г. и 2023г.
Процесните решения, на които ищцовата ЕС основава исковата си претенция не са
били предмет на съдебен контрол за законосъобразност в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС,
поради което същите са влезли в законна сила.
По делото е установено също, че ответникът през 2014г. е придобил чрез правна
сделка правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 61056.501.647.1.18,
представляващ апартамент № А304, с административен адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2,
вх. А, ет. 3, със застроена площ от 61.21 кв.м., ведно с 10.53 кв.м., равняващи се на 1,871 %
ид.ч. от общите части на процесната сградата в режим на ЕС.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е
направил правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към тях. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за
спазване на императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 11 т. 7 от ЗУЕС всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство,
основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните от него идеални части, чийто размери се определят с решение
на ОС на ЕС съгласно чл. 50 от ЗУЕС. В случая с решенията на ОС на ЕС от 08.10.2021г. и
09.10.2022г. са определни годишните размери на дължимите от етажните собственици
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ по чл. 50, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗУЕС са влезли в законна
сила и обвързват всички етажни собственици.
По отношение на направените в жалбата възражения за нищожност , вкл. и за липса на
компетентност на ОС на ЕС за взима процесните решения, на които ищецът основа исковите
си претенции, както и доводите за незаконосъобразност на тези решения, правилно
районният съд е счел, че същите се преклудирани, доколкото съгласно константната
задължителна съдебна практика категорично приема, че извън срока по чл. 40, ал. 2 от
ЗУЕС, в т.ч. и инцидентно не може да се разглеждат възражения за нищожност,респ.
незаконосъобразност на решения на ОС на ЕС / в т.см. решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.
№ 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС, определение № 472 от 10.10.2018г. по по ч.гр.д. №
3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС, определение № 1427 от 05.06.2023г. по ч.гр.д., №
4297/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС .
От гореизложеното се налага извода, че като е приел за преклудирани и неподлежащи
на разглеждане в настоящото производство възраженията, насочени срещу валидността и
законосъобразността на решенията на процесните ОС на ЕС, районният съд не е допуснал
нарушение нито на процесуалните правила, нито на материалния закон. Тъй като решенията
на ОС на ЕС от 08.10.2021г. и 09.10.2022г. са влели в законна сила и са стабилизирани, те
5
съставляват предвидени в закона – чл. 38 от ЗУЕС основания за заплащане на дължимите от
ответника като собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС суми за вноски по чл. 50
от ЗУЕС за 2021г., 2022г. и 2023г., които са определени по размер и с посочени и настъпили
падежи. Предвид това възраженията в жалбата за недоказаност на исковата претенция както
по основание, така и по размер се явява неоснователно. При липса на доказателства
претендираните суми да са платени, извън частичното плащане на вноската за 2021г.,
правилно исковете за присъждането им съобразно притежаваните от ответника ид.ч. от
общите части на процесната сграда в режим на ЕС са уважени, заедно с мораторните лихви
за забавено плащане на дължимите за всяка от главниците суми, считано от датата на
забавата /следваща датата на падежа/ до подаване на исковата молба. Поради основателност
на главните претенции, също правилно районният съд е присъдил и претендираното
обезщетение за забавено заплащане на главниците, считано от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, първоинстанционното
решение, в обжалваната му осъдителна част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК в полза на
въззиваемия-ищец следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 29.04.2024 г., постановено по гр. дело №
827/2023 г. по описа на Районен съд- Несебър, в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА Г.Н.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ****., с Булстат ****,
с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с идентификатор №
61056.501.647.1, с адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2, представлявана от председателя на УС
П.Н.С. на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 80 от ГПК направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6