Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София,31.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 15812/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14919 от 28.09.2016 г.
по гр. д. № 40357/2015 г. на СРС, II ГО, 66
състав, са уважени предявените от Х.Г.Е. срещу „Ю.И.“ ООД обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1044,98
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от януари до
март 2015 г., както и сумата от 810 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. С решение № 15020 от 29.09.2016 г. СРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решението 28.09.2016 г. и е допълнил
диспозитива на същото като е отхвърлил насрещния иск на „Ю.И.“ ООД срещу Х.Г.Е.
с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 5867,49 лева,
представляваща имуществени вреди, причинени умишлено от Х.Г.Е. при изпълнение
на трудовите му задължения. „Ю.И.“ ООД е подало въззивна жалба срещу
решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск, по която жалба е било
образувано в. гр. д. № 349/2017 г. на СГС, ГО, IV-В състав. Въззивният съд е
констатирал, че СРС се е произнесъл по нередовна искова молба по насрещния иск
тъй като въззивникът претендира вреди, причинени по небрежност, а не умишлено, и
по тази причина с решение от 24.08.2017 г. е обезсилил първоинстанционното
решение в обжалваната част като недопустимо и е върнал делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на спора с решение №
440497 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 1424/2018 г. на СРС, II ГО, 61 състав предявеният от „Ю.И.“ ООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 203, ал. 1 КТ е бил отхвърлен като
неоснователен.
С въззивна жалба от 19.07.2018 г. „Ю.И.“
ООД обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че
районният съд се позовал единствено на голословното оспорване на ответника да е
бил на работа на 21.01.2015 г., без да отчете представените от ищеца и
неоспорени по делото писмени доказателства: график на персонала – международни
линии за м. 01.2015 г., както и констативен протокол от 02.04.2015 г., съдържащ
подписите на присъствалите при съставянето му свидетели. Графикът представлявал
документ с удостоверителна сила по отношение на вписаните в него обстоятелства
и бил изготвен в изпълнение на задълженията на въззивника по ЗАвП, Наредба № 11
за международен автомобилен превоз на пътници и товари и КТ. В производството
пред СРС ответникът се позовал на извършени гранични проверки, за които е могъл
да знае само ако се е намирал във въпросния автобус на посочената дата, което
по съществото си представлявало признание за неизгоден за него факт с
доказателствено значение. Счита, че са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността на работника по чл. 203, ал. 1 КТ. Моли решението на
СРС да бъде отменено и претенцията му да бъде уважена. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Ответникът е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита решението за
правилно и обосновано, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Първоинстанционният
съд изготвил проект за доклад по делото, който в съдебно заседание не бил
оспорен от страните. При връчване на констативния протокол от 02.04.2015 г. Х.Е.
възразил срещу описаните в него обстоятелства и е оспорил сумата от 3000 евро. Ищецът
не бил провел пълно доказване на обстоятелството дали ответникът е изпълнявал
служебните си задължения на 21.01.2015 г., тъй като по делото не било изяснено
дали процесният автобус действително е тръгнал от гр. Варна и кога, в кой
момент Х.Е. и въпросният турски гражданин са се качили в автобуса, кой и къде е
продал билет на последния и дали са били изисквани някакви документи в момента
на продажбата. Не били посочени и конкретни обстоятелства относно момента на
извършване на твърдяното нарушение. Не било необходимо Х.Е. физически да
присъства в автобуса за да знае за извършените гранични проверки. СРС правилно
приел, че представените по делото график за работни смени и констативен
протокол представлявали съставени от служители на ищеца частни документи с
формална доказателствена сила. Моли да му бъдат присъдени разноските за
въззивната инстанция.
С разпореждане от 28.11.2018 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени други доказателствени искания от страните.
Съдът, като обсъди доводите на страните
във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по
делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваните части и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да отхвърли предявения иск
районният съд е приел за установено, че между страните е възникнало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор, по силата на което ответникът е
заемал длъжността „стюард“, както и че на 21.01.2015 г. с автобус с рег. № *****
е извършен превоз по маршрут Варна – Антверпен, осъществен от ищеца, като при
проверка на ГКПП гр. Рьоске е констатирано, че един от пътниците в автобуса е
имал само задграничен паспорт, без валидни виза и разрешение за престой,
необходими за влизане и престой на Шенгенска територия. Спорното обстоятелство
по делото е било дали претендираните вреди са били причинени при изпълнение на трудовите
задължения на ответника, по-конкретно дали същият е бил на работа на посочената
дата. Съдът е посочил, че приетият като доказателство по делото график за
работни смени на персонала е изготвен от служител на ищеца, съдържа изгодни за
издателя му факти, налице е оспорване от другата страна и по тази причина не се
ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства. По отношение на констативния протокол от 02.04.2015 г. съдът е
посочил, че същият е съставен от служител на ищеца, който не е възприел лично
удостоверените в него обстоятелства и също съдържа изгодни за издателя му
факти. Обходният лист, издаден въз основа на този протокол и съдържащ удостоверяване
на задължение в размер на 3000 евро, е бил своевременно оспорен от ответника. Поради
недоказване на възложения в тежест на ищеца спорен факт с обжалваното решение
съдът е отхвърлил предявения иск.
По отношение правилността на
решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото
на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
За да бъде ангажирана ограничената
имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 1 КТ
следва да бъде установено кумулативното наличие на извършено по небрежност
противоправно поведение при изпълнение на трудовите му задължения, в резултат на
което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя, както и
размерът на месечното трудово възнаграждение на работника. Доказателствената тежест
за установяване на всички тези правнорелевантни факти съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК е на работодателя.
В случая ищецът „Ю.И.“ ООД твърди,
че е на 21.01.2015 г. е претърпял имуществени вреди в размер на 5867,49 лева,
представляващи левовата равностойност на наложената му от служител на
граничната полиция на гр. Сегел, Република Унгария имуществена санкция от 3000
евро, поради наличието на пътник без необходимите документи за влизане и
престой на територията на държава, обвързана от клаузите на Шенгенското
споразумение. Ищецът поддържа, че вредата е причинена от Х.Г.Е. поради неизпълнение
на трудовите му задължения като стюард да контролира редовността на
пътническите документи на пътуващите с автобус пътници, по-конкретно на лицето А.Р.,
роден Акзая, Турция. По делото е представен заверен превод от унгарски на
български на акта, с който е наложена глобата – Решение № I-20/6873-32015i,
в който е констатирано, че в момента на влизането на автобуса през границата в
него е имало 48 души пътници и двама шофьори – българските граждани Д.Л.и В.Т..
Никъде в акта не се споменава присъствието на Х.Г.Е.. Наведените в
производството пред СРС твърдения за безпроблемно преминаване на А.Р. през
граничен контрол в две други държави, представляват единствено логически извод
на ответника и по никакъв начин не доказват присъствието му в автобуса на 21.01.2015
г. Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения за доказателствената
сила на графика на персонала за международни линии за м. 01.2015 г. следва да
се посочи, че един удостоверителен документ, издаден от частноправен субект
може да има обвързваща съда материална доказателствена сила само в случаите на учредена
от закона удостоверителна компетентност за издателя и само ако последният
удостовери обстоятелства в рамките на удостоверителните си правомощия. Никъде в
издадената от Министъра на транспорта и съобщенията Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари не се споменава, че е
придадена официална удостоверителна сила на обстоятелствата, посочени в
описания в наредбата график за работа на екипажите, който график е предвиден
като един от документите, които се прилагат при кандидатстване за разрешително
за международен
превоз по автобусна линия. По изложените съображения няма как да бъде извършена
преценка дали претендираните вреди са причинени при изпълнение на трудовите
задължения на ответника, което е една от предпоставките за ангажиране на
отговорността му по чл. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 1 КТ.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия
Х.Г.Е. в претендирания размер от 550 лева.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
440497 от 29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1424/2018 г. на СРС, II ГО, 61
състав.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и управление:***, да заплати на Х.Г.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.