РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
в присъствието на прокурора А. Ив. М. и В. Н. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108834 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Р. К. Д., ЕГН **********, от *** против Прокуратурата
на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2024г. до изплащането, както и сумата от 1000 лева обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направените по наказателното производство разходи за адвокат.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК, за това, че при
нарушение на правилата за движение по непредпазливост причинил на Д. И. К. средна
телесна повреда. Спрямо него била взета МНО Подписка. След разследване, било изготвено
постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по отношение на ищеца. БРС с присъда от 09.02.2023г. е
признал подсъдимия за виновен по посоченото обвинение. След жалба, присъдата е била
отменена от БОС и подсъдимият е бил признат за невинен. Наказателното производство
продължило 4 години и 8 месеца. През целия период ищецът преживял стрес, притеснение и
унижения, както и негативен отзвук в личен и професионален план. Той изживял огромен
стрес и срам, че е бил привлечен като обвиняем, още повече че е нямало конкретни
доказателства против него. Наличието на повдигнато обвинение се отразило върху
отношенията му с приятели, познати и колеги, които почнали да го отбягват. Засегнато било
доброто му име сред хората и била очернена неговата кариера. Освен това получил трайно
безсъние, наложило се да ходи на психолог, от стрес зъбите му заболели. Моли се исковете
да се уважат.
Исковете са по чл.2, ал.1 ЗОДОВ.
1
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
иска като неоснователен и завишен по размер. Ищецът е бил обвиняем за престъпление,
което не е тежко наказуемо. БОС се е произнесъл около година след първата инстанция.
Делото не е било медийно и процесуалната принуда спрямо ищеца е била с нисък
интензитет. От страна на ищеца не са представени доказателства за понесените вреди. Моли
за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на обезщетение в нисък размер.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се от събраните доказателства, че с постановление от 25.02.2021г. ищецът
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ вр. чл.343, ал.1, б.“б“
вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 24.04.2020г., управлявайки МПС, нарушил правилата за
движение и допуснал ПТП при предприемане на завой наляво, като по непредпазливост
причинил на Д. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на втора, трета и
четвърта фаланги на дясно ходило и фрактура на клиновидната кост на дясно ходило, което
довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. На обвиняемия е
взета мярка за неотклонение “подписка“. Досъдебното производство е завършило с
изготвяне на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на обвиняемия за извършеното престъпление.
Обвиняемият е предаден на съд, като с решение № 88/09.02.2023г. на БРС по НАХД № ***г.
съдът го е признал за виновен за престъплението, в което е обвинен, а именно че е допуснал
ПТП, след нарушаване на правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост
причинил на водача на движещия се след него мотоциклет средна телесна повреда, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради
което на основание чл.343, ал.1, б.“а“ вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.78а НК
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Това решение е било обжалвано от подсъдимия и с решение № 16/12.01.2024г. на
БОС по ВНАХД № ***г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и Д. е бил признат
за невинен в извършване на престъплението.
Следователно налице са законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране гражданската отговорност на Прокуратурата поради неправомерното повдигане
на обвинение срещу ищеца. В случай, че оправданият подсъдим е понесъл вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, органите на държавното обвинение дължат
заплащане на обезщетение за репарация на вредите. В конкретната хипотеза ищецът
претендира да е претърпял неимуществени вреди, представляващи стрес, притеснение и
унижения, негативен отзвук в личен и професионален план, както и имуществени вреди за
заплатен на адвоката в наказателното производство хонорар.
По иска за обезщетението за неимуществените вреди:
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
2
вредоносното действие.
В конкретния случай за установяване на претърпените стрес и неприятности са били
разпитани двама свидетели. Св. Д., съпруга на ищеца, е споделила, че след повдигане на
обвинението емоционалното му състояние се сринало. Вечер не можел да спи, пиел
успокоителни, получавал нервни сривове и паник атаки. Тракал със зъби и оттам получил
кървене на венците. Делото срещу него му се отразило много зле психически. Наложило се
да ходи на психолог в София. Понякога имал високо кръвно. Част от клиентите на
автосервиза му се отдръпнали, след като бил привлечен като обвиняем. Ищецът не бил
адекватен, мислил само за обвинението. Св. А., приятел на ищеца от дълги години, е
споделил, че Р. е станал притеснен след като е било повдигнато обвинение против него.
Съпругата на свидетеля му станала адвокат по делото. Р. се тревожел, че делото ще се разчуе
сред колегите му, както и станало и някои почнали да му се подиграват, а други странели от
него. Делото продължило 4-5 години и завършило с оправдателна присъда. През цялото това
време ищецът постоянно се притеснявал, питал във връзка със случая, станал толкова
нервен, че поискал да посещава психолог. Започнал да ходи на психолог в София за около
година и половина и до известна степен се успокоил. Нощно време тракал със зъби и развил
парадонтоза. Изживял тежко обвинението, не можел да се помири, че е обвиняем за ПТП.
От показанията на свидетелите, които са подробни и логични, се установяват
неимуществените вреди, настъпили в сферата на ищеца. Няма съмнение, че в резултат на
неправилно повдигнатото обвинение, Д. е претърпял много тревоги, притеснения, страх,
неувереност, безсънни нощи, като постоянно се е вълнувал и мислил за воденото срещу него
наказателно производство. Ищецът е преживял емоционално разстройство и дискомфорт.
Именно тези неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от държавното обвинение.
По отношение размера на обезщетението, районният съд споделя възражението на
ответната прокуратура, че търсеното обезщетение от 20000 лева е прекомерно завишено. От
една страна наистина ищецът е привлечен като обвиняем на 25.02.2021г., а решението на
БОС, което го оневинява е от 12.01.2024г. С други думи, наказателното преследване против
него е продължило три години, който срок е сравнително дълъг и през това време Д. е
изпитвал притеснения, стрес и несигурност. Той е неосъждан, т.е. преди този случай е нямал
досег с правоохранителните органи по повод обвинение за извършено престъпление, поради
което процесното обвинение му се е отразило относително тежко на психиката. Принципно
повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога
не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е било обект на
наказателно преследване /в този смисъл Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
372/2010 г., IV г. о., ГК/. Съдът взема предвид и че на първа инстанция ищецът е бил обявен
за виновен, което навярно е засилило неговия стрес. От друга страна следва да се отчете, че
обвинението против него не касае тежко престъпление, като делото е било образувано по
реда на Глава 28 НПК и прокурорът е внесъл в съда мотивирано постановление за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Този вид наказание може да бъде само глоба, т.е. ищецът още от самото начало е
бил наясно, доколкото е ползвал и адвокатска защита, че не го грози лишаване от свобода.
Освен това през цялото време на наказателното производство подсъдимият не е бил
задържан, а е бил с най – леката мярка за неотклонение ”подписка”. Понесените от него
тревоги и стрес са общо взето в рамките на нормалното за такива случаи. Посещенията на
психолог от негова страна са с цел по-лесно справяне със стреса и подтиснатостта, но не
променят извода на съда, че понесените неимуществени вреди са обичайни за такова
обвинение. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, навеждат районния съд на
извод, че в случая за справедливото обезщетяване на ищеца са необходими 3000 лева. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на неимуществените вреди,
както и на вида на упражнената процесуална принуда. Исканите от Д. 20000 лева не
кореспондират нито с претърпените от него тревоги, нито с масовата съдебна практика по
3
сходни случаи и евентуалното им присъждане би нарушило принципа на справедливостта
по чл.52 ЗЗД и ще доведе до неоснователното му обогатяване.
По изложените съображения Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на Р.
Д. обезщетение за причинените му от неоснователно повдигнатото обвинение
неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.01.2024г. /влизане в сила на оправдателното решение/ до окончателното
изплащане. В останалата си част до целия претендиран размер от 20000 лева искът следва да
се отхвърли.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е основателен. Налични са данни, че ищецът е ангажирал адвокат, който да го
представлява в наказателното производство. Платил е на адвоката хонорар от 1000 лева,
видно от договора за правна защита. След като обвинението е неоснователно и ищецът е бил
оправдан, то заплатеното на адвоката възнаграждение представлява имуществена вреда,
настъпила в сферата на Д.. Тази вреда е във връзка с неправилно повдигнатото обвинение и
трябва да бъде репарирана от Прокуратурата. Следва решение, с което ответникът се осъди
да заплати на ищеца 1000 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното
обвинение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца разноски в размер на 306.67 лева, съразмерно на уважената част
от иска. Разноските са изчислени след намаляване на адвокатското възнаграждение от 2100
лева на 1600 лева, доколкото ответникът е направил възражение за прекомерност и то е
основателно, заради липсата на фактическа и правна сложност на спора. Съгласно НМРАВ,
за такава цена на иска се определя адвокатско възнаграждение от 2290 лева, но тази наредба
вече не е задължителна за съда, а се прилага само ориентировъчно, предвид решение № С-
438/22 от 2024г. на СЕС. Ето защо адвокатското възнаграждение трябва да бъде намалено на
1600 лева. Така че, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца трябва да се присъдят
306.67 лева разноски за такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. К. Д., ЕГН
**********, от *** сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи тревоги, притеснения, страх, неувереност, причинени от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр.
чл.342, ал.1 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение № 16/12.01.2024г. на БОС
по ВНАХД № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3000 лева до целия
претендиран размер от 20000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. К. Д., ЕГН
**********, от *** сумата от 1000 лева /хиляда лева/ обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в наказателното дело, причинени от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ вр. чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение № 16/12.01.2024г.
на БОС по ВНАХД № ***г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. К. Д., ЕГН
**********, от *** сумата от 306.67 лева /триста и шест лева и шестдесет и седем стотинки/
разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________
5