Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014
гр. Пловдив, 17.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 10.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на
секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4338/2020
г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Коев ЕООД против Електронен фиш Серия Г №0018889,
издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Коев
ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ
С жалбата се навеждат
конкретни възражения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В ЕФ е посочено, че е издаден
за това, че на 24.06.2020 г.
в 10:07 часа в гр.Пловдив, на бул.
Асеновградско шосе до № 1 , Коев ЕООД,
като юридическо лице, което е собственик на МПС
, не е сключило
застраховка Гражданска отговорност за МПС с регистрационен номер ****.
Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство/система
№ TFR 1-M.
Според настоящия състав
при описание на извършеното от наказания субект в ЕФ са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и затрудняващи
проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно основание за отмяна
на ЕФ.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ
са
1. фактическо описание на
нарушението;
2. посочване на
нарушените правни норми.
Съгласно трайната съдебна
практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не възниква
никакво съмнение
1) кои са всички съставомерни фактически признаци
на вмененото нарушение и
2) каква е правната квалификация на същото.
В тази връзка следва да
се отбележи и че отново съобразно трайната съдебна практика предвид
контролно-отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН,
възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1. фактическите положения,
така както са описани в ЕФ да се установяват от доказателствата по делото
2. фактическите положения,
така както са описани в ЕФ да сочат на извършване на съставомерно деяние
3. фактическите положения, така
както са описани в ЕФ да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не с
НП
Следва да се отбележи
също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен
съд и на ВКС, всяко установяване за
първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по
надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно
решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно
решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно
изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се
ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо
пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по
реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред
съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи
нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца
въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по
надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д.
№ 1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва,
че ако фактическите положения, така
както са описани в ЕФ не изпълват всички елементи от съответния
административен състав или не
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред
-ЕФ следва да се отмени.
Да се процедира по
обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните
фактически положения, за които се
наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално е наложено с ЕФ, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място
следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за
релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани
в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и и напрактика
недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да
се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на
АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили
съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите,
както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно
процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с
който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в
административния процес е неприложим.
Приложени към процесния
случай гореизложените принципни положение водят до следните изводи:
От систематичното
тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1,
т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения
административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав:
-наказаният субект да е
собственик на процесното МПС
-за процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
- да е установено управление на процесното МПС по
пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач
-управлението да е установено с АТСС.
Предвид гореизложените
принципни положения тези съставомерни обстоятелства следва не само да се
установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на
процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил.
В същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че отговорността
на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска отговорност може да се реализира с електронен фиш,
само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като
в противен случай следва да се издаде
НП.
С оглед гореизложеното и
предвид:
-липсата на изложени
твърдения в ЕФ процесния автомобил да е бил управляван по пътната мрежа
- констатираната забрана
отговорността на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства, установени
на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на дееца с ЕФ
-възможността ЕФ да се
издава за нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ само ако е заснето управление на процесното МПС
то ЕФ следва безусловно
да се отмени, доколкото не са налице предпоставките за реализиране
отговорността на дееца по този облекчен процесуален ред.
Налице е и още едно
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Не е спорно между страните, а и
се установява от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип и от
съпроводителното писмо по делото, че нарушението е фиксирано с АТСС TFR 1-M, което представлява мобилна система за видеоконтрол.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с
използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видео контрол, съобразно
редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и след законодателните
изменения от 2018г. следва да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип
- техническото средство
да е преминало през последваща метрологична проверка
-да са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система
-техническото средство да е разположено и използвано съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо средство
е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и
предпоставя отмяна на електронния фиш, респективно на НП.
Действително по делото чисто
формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В
съдържанието му обаче са допуснати, толкова съществени пороци, че напрактика го лишават от легитимиращото му
действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.
Така от текста на Протокола е видно, че като дата на изготвянето му е посочена 25.06.2020г. В същото време пак в
текста на протокола е посочено, че вече
изготвения протокол е приет от служител на ОДМВР, като въз основа на
него е свалил 51 броя статични изображения. Като дата на приемане на протокола е
посочена- 24.06.2020г., един ден преди
твърдяната дата на изготвяне на протокола.
Посоченото разминаване- посочване, че изготвения вече протокол е приет на дата предхождаща с един
ден датата на съставянето му, създава обосновано съмнение коя е действителната дата на изготвяне
на протокола и което е още по важно съмнение дали такъв е реално е бил създаден за конкретното
използване на АТСС или е съставен впоследствие и антидатиран с оглед подадената жалба и за нуждите на процеса.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено
съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се
съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, Протокола по чл. 10 представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол
само може да се предполага, че са
спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена
същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така
доколкото заснемането на водачите на
МПС с АТСС представлява аналога
в административно-наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е,
че при този метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи
на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната
им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане на тези
доказателствени способи, всяко
нарушение на което безусловно води до процесуална негодност на извършеното
заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС- ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС
и ЕСПЧ- Така Решение по делото на
Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Е. срещу България,
както и решение по делото Г.-К. срещу България.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя.
Същият е доказал заплащането на 300 лева адвокатски хонорар. Съдът намира, че
този размер е справедлив и обоснован съобразно с размера на наложената санкция
и фактическата и правна сложност на делото. Още повече, че възражение за прекомерност от въззиваемата страна не е направено.
По тези съображения претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г №0018889, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Коев ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Коев ЕООД, ЕИК *********
сумата от 300 лева разноски за адвокатски хонорар пред районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.