РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300503351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, ЕИК – *********,
чрез гл. юрк. С. С., съдебен адрес – гр.П., ул.“***, против Решение №
3727/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 9196/2022г. от Районен съд –
Пловдив, VIII гр.с., с което е осъдена да заплати на В. Й. П., ЕГН –
**********, гр.Р..., ул.“***, със съдебен адрес – гр.Б., ул.“***, сумата в
размер на 521, 85 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 493, 7
часа извънреден труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143,
положен през периода 01.10.2019 г. - 10.07.2020 г., заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо
число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил
полаган извънредният труд до 23.06.2022 г. в размер общо на 116, 70 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството
1
по делото в размер на 400 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лв. държавна такса и 150 лв.
депозит за ССЕ.
Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира
присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Й. П.,
чрез адв.З. Б., с която оспорва изцяло въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, Районният съд излага
основни съображения, че не се спори между страните, а и от представените в
тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на
МВР, като през процесния период е заемал длъжността „***“ в РСПБЗН към
РД „ПБЗН“ Пловдив при ответната ГД ПБЗН - МВР. 1 Както се установява от
събраните по делото писмени доказателства и заключението от 29.09.2022 г.
на вещото лице по ССЕ С. К., действително през процесния период ищецът е
положил общо 432 часа извънреден труд, полагащото му се за които
възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на
положения извънреден труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането
му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид
характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца
2
извънреден труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с
коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този
приравнен на дневен положен от ищеца извънреден труд. От приетото
заключение на ССЕ, положените от ищеца часове извънреден труд през
процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1,
143 стават 493, 7 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в
размер общо на 521, 85 лева (които не са били изплатени на В. П.), а
мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в
размер общо на 116, 70 лв. Претендираните от П. размери, съобразно
допуснатото в съдебното заседание по делото на 12.10.2022 г. изменение на
обективно съединените искове, съвпадат с установените от ССЕ действително
дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват
доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със
законната лихва върху главницата от 23.06.2022 г. – датата на подаване на
исковата молба. Предвид фактическата и правна сложност на спора и общата
цена на обективно съединените искове Районният съд е приел, че направеното
от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период.
Поддържа, че периодът, за който ищецът търси допълнително
възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в
дневен с коефициент 1,143 е от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г. През този
период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:
- Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители
в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020
г.
3
Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в
сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.
Наредба № 8121 з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията
и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните
работи - ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до
31.12.2020 г.
Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните
работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.
Същата е отменена с решение № 6356 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм.
дело № 1108/2022 г., но отмяната влиза с сила от 01.07.2022 г., като има
действие за напред, което не засяга пряко процесния период.
Посочва, че с последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020
г./, законодателят още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187
от ЗМВР, а именно: „Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“.
С Решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С -
262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено
преюдициално запитване на Районен съд - Луковит е даден отговор на
отправеното запитване. Същото има пряка връзка с предмета на настоящото
дело с оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
4
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. В атакувания съдебен акт е
посочено, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на
полаганият труд. Такива мерки за защита безспорно са предвидени в ЗМВР,
както е отбелязано от нас в отговора на въззивната жалба. С оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като категория труд в
случая първа (чл. 69 от КСО), допълнително възнаграждение за прослужено
време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск
(чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
(чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд по неговата продължителност - до 280 часа за
година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат
право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с
наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за
което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им
равностойност и други. Тези трудови и социални права, които законодателят е
въвел за тази група служители са резултат именно от специалния им статут,
който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел
формирането на основни мерки за защита, които да обезпечат и преодолеят
особената тежест на полагания от тях труд. Във втората част на решението е
обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейският съюз, като същите според съда следва да се тълкуват в смисъл,
че се допуска определената в законодателството на държавата членка
5
нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово
законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като Съда на ЕС признава
наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и
компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово -
определената продължителност на работното време през нощта, то причините
обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и
обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези
специални задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие
на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.Това
напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията,
овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и
националната сигурност на гражданите и държавата. Това само по себе си е
достатъчно важна и значима/допустнма ог закона цел, която е основана на
разумен критерий - основни конституционни задължения на държавата в
лицето на изпълнителната власт. Признатата законодателна целесъобразност,
позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно
време, трудово възнаграждение и др. нрава и задължения на работниците и
служителите по трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и в
Закона за МВР. При предвидени механизми за заплащане на положен труд
над нормата, а именно на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът
положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положеният нощен
труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие с
така постановеното решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно
време в рамките на часовата му продължителност на нощният труд на
служителите по ЗМВР не се налага да бъде по - кратка съобразно
разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. Като не е налице
изискване към държавите членки да определят граница за нормалната
продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е
упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с
6
идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са
специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то
при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и
обезщетена е ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то
въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл. 178, ал.1, т.3
от ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане
на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната
празнота в законодателството въз основа на която се търси заплащане по реда
на Кодекса на труда не стон. Поддържа, че съществен пропуск на съда е, че
не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Също
поддържа, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР.
Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира
се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е на
труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя.
Тогава това следва ли трудът положен по график и в рамките на установената
законова норма да бъде определян като извънреден труд и на какво
основание. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е
приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал.
3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл.
140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато гой
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи
извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените часове в повече
при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.“ Затова дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
7
да служи за генериране на извънреден труд. За работещите по трудово
правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си -
чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на
нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
неоснователна. Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца
се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв. Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С
разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл.
187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи.
Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
8
почивките на държавните служители в МВР. В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-
592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период, не определя нито продължителността на работната смяна,
която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и
дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената
разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност работния ден за
служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази
спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален
закон, тъй като диспозицията не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1
КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената
разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за
работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В
случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се
разбират, визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно най-
широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-
дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо
смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага
нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко
часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на
седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на
9
денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за
работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при
сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло
се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно
време, както бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е
налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа
нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем
часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а
това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода.
Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон
между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно
работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на
нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на
нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен
коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да
изтъкне, че посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване
на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на
залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като
продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този
принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като
съставлява най-съществената правна последица от полагането на нощен труд.
Престирането на нощен труд е свързано настъпване на определени
благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако се приеме,
че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика
между нощен и дневен труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7
10
часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето
защо работник, който работи по трудово правоотношение, също може да
работи на смени и да престира нощен труд в целия часови диапазон от 22,00
до 06,00 часа, така както работят и служителите на МВР, последното обаче не
е аргумент, че положеният от този работник нощен труд се приравнява на
дневен, с оглед организацията на работния процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3
ЗМВР определя само каква е организацията на работния процес за
служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на нощния труд.
Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към
разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.
187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение
в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер
на 0, 25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгасно чл. 8
НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на
това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. В разглежданата хипотеза, ищецът е
служител при ответника, като от прието по делото експертно заключение се
установява, че при приравняване на положения от ищеца нощен труд в
дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са
положени допълнително часа 493,7 часа труд. Тези часове с оглед сумарното
отчитане на работното време, представляват извънреден труд, тъй като
надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния период. Ето
11
защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в размер на 521,85 лв.,
за която сума предявеният главен иск основателно е уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
посоченото задължение, последният е изпаднал в забава и дължи обезщетение
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е посочено, че редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено, че възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на
положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за
забава от първо число на месеца, следващ отчетния период, поради което и
ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Вещото лице е определило
размера на обезщетението за забава за сумата от 116,70 лв. за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полагат извънредния труд до
23.06.2022г. Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от
възприетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20
и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
12
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според
СЕ подобен аргумен не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий,
всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение
от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид,
че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че
доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с
което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това
е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
13
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице,
както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен
труд.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на В. П. сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, като не се приема възражението за прекомерност.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3727/14.11.2022г., постановено по гр.д.
№ 9196/2022г. от Районен съд – Пловдив, VIII гр.с.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР – гр. София, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“***, да заплати на В. Й. П., ЕГН – **********, гр.Р***,
ул.“***, със съдебен адрес – гр.Б., ул.“***, сумата 500 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№3351/2022г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, V
възз.гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14