№ 179
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330208034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000883, издадено
от Началник сектор към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 03 ПЛОВДИВ, с което на
В. Й. Г. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че:
е налице неточно обозначаване на заеманата от актосъставителя
длъжност в АУАН;
с неточното посочване на РУ, в което работел актосъставителят, се
нарушавало правото на жалбоподателката да подаде възражение в
тридневен срок;
В АУАН и НП бил отразен само час на спиране на жалбоподателката от
контролните органи, но не и час на измерването на концентрацията на
алкохол с дрегера;
в АУАН и НП не било достатъчно конкретизирано мястото на
1
извършване на нарушението, а освен това от показанията на
актосъставителя се установявало различно място от посоченото в НП;
дадената в АУАН и НП правна квалификация била некоректна,
доколкото не било цифрово посочено за кое предложение на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП е санкциониран дееца;
в НП, при правната квалификация на деянието, било допуснато
смешение на чл. 5 и чл. 174 ЗДвП;
В НП била ненадлежно индивидуализирана санкционната норма на чл.
174 ЗДвП, доколкото отново липсвало цифрово уточнение по кое
предложение е наказан дееца.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
АУАН и НП са издадени затова, че: на 10.10.2021 г., около 01:10 часа,
в гр. Пловдив, на бул. България №176, в посока изток-запад, В. Й. Г.
управлява собственият си лек автомобил ПЕЖО 106 с рег. № ******* с
концентрация на алкохол в кръвта 1,16 промила в издишания въздух,
установено след извършен тест с техническо средство ALCOTEST 7510 №
ARDM-0247. Водача лъха на алкохол. Пробата показана на водача. Издаден
талон за медицинско изследване № 088932.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
2
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства:
-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените писмени доказателства- талон за изследване № 088932, в
който изрично е отразена съставомерната концентрация, приета за
установена в АУАН и НП.
Следва да се отбележи и че реално жалбоподателят не оспорва
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по служебна
инициатива на съда, с оглед гарантиране в максимална степен правото на
защита на наказания субект, бяха изискани и приобщени по делото писмени
доказателства:
-извлечения от публично достъпния регистър на БИМ на одобрените
типове средства за измерване,
-протокол за извършена последваща проверка на техническото средство,
от които се установява, че използваният в процесния случай дрегер не
само е от одобрен тип, но и е технически изправен, поради което не
възниква абсолютно никакво съмнение за достоверността на измерването с
него.
Още повече, че при несъгласие с измерванията на дрегера,
жалбоподателката е можела да ги оспори по реда на чл. 3а от Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като се яви за
даване на кръв за медицинско и химическо изследване, в който смисъл е и
нарочно издадения й талон.
От изисканите по служебна инициатива на съда справки от
въззиваемата страна, от УМБАЛ Пловдив АД и УМБАЛ Свети Георги ЕАД
се установи обаче, че жалбоподателката не се е възползвала от това си право
и не се е явила за даване на кръв.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не са
оспорени по делото, а и се установяват, както следва:
-компетентността на наказващия орган от т.2.9 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., вр. Заповед № 8121к-8883/02.03.2020г.;
-компетентността на актосъставителя от приложената по преписката
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 10.10.2021г., а НП - на
22.10.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
нея, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект.
Изцяло неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не било
надлежно индивидуализирано мястото на извършване на деянието. Както в
АУАН, така и в НП надлежно е посочено, че управлението е извършено по
бул. „България“ , като жалбоподателката е спряна от органите на реда до №
176. Тези твърдения в АУАН и НП изцяло съответстват и на показанията на
актосъставителя, който противно на възраженията на жалбоподателя, изрично
потвърди, че жалбоподателката е била спряна точно на мястото посочено
в АУАН и НП – бул. „ България“ № 176.
При положение, че мястото на извършване на изпълнителното деяние е
било надлежно индивидуализирано с точна улица и номер по никакъв
начин не е било необходимо да се посочват в АУАН и НП и допълнителни
пространствени ориентири, като например името на намиращия се в близост
ресторант, каквито доводи излага защитата.
4
Изцяло неоснователно е възражението, че АУАН и НП били порочни,
доколкото в тях бил посочен само часът на управление и спиране на
водачката от контролните органи, но не и часа на извършване на тестването с
дрегера. Видно както от нарушената норма на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, така и от
санкционната норма на чл. 174, ал.1 ЗДвП- съставомерната форма на
изпълнителното деяние е именно управлението на МПС. Поради това и
контролните органи надлежно са посочили в АУАН и НП именно времето на
извършване на изпълнителното деяние- управлението на МПС към 01:10 часа
на 10.10.2021г. и спирането в този час. Установяването на концентрацията на
алкохол чрез тестването с дрегер представлява доказателствен способ поради
което в АУАН и НП не е необходимо да се посочва часът на извършването
му. Още повече, че в процесния случай по този въпрос не възниква абсолютно
никакво съмнение, доколкото в талона за изследване, който е връчен на
жалбоподателката лично, срещу подпис, на същата дата- в 01:35ч. изрично е
отбелязано, че тестването е извършено на място, веднага след спирането
на жалбоподателката в 01 часа и 10 минути.
Изцяло неоснователно е възражението, че АУАН бил опорочен от
непосочване на точното място на работа на актосъставителя.
Действително от текста на АУАН се установява, че длъжността на
актосъставителя е индивидуализирана като „Командир на отделение“ при 03
РУ. Липсва посочване в АУАН, че става въпрос именно за 03 РУ-Пловдив.
Безспорно посоченото представлява порок на АУАН. Този порок обаче по
никакъв начин не може да се счете за съществен и да обуслови извод за
незаконосъобразност на АУАН, особено като се има предвид:
-че този порок е надлежно отстранен в НП, в което е изписано цялото
наименование на длъжността на актосъставителя –Командир на отделение в
03 РУ-Пловдив;
-че нарушението е извършено на територията именно на град Пловдив,
което по един недвусмислен начин предполага, че под 03 РУ се разбира
именно 03 РУ-Пловдив;
-че актосъставителят в показанията си, дадени пред настоящия състав
изрично потвърди, че заема длъжност Командир на отделение в 03 РУ-
Пловдив, като в АУАН е допуснал технически пропуск;
5
-че длъжността на актосъставителя е надлежно индивидуализирана с
посочване, че е Командир на отделение в 03 РУ-Пловдив и в останалите
приложени за сведение санкционни актове във връзка със същото нарушение-
ЗППАМ № 21-0438-000183 и ЗППАМ № 21-0438-000184.
Неоснователен е и доводът, че с ненадлежното посочване на
местоработата на актосъставителя в АУАН, жалбоподателят бил лишен от
възможност да подаден възражение срещу акта, доколкото не знаел до кое РУ
следва да се адресира възражението. Тук следва да се съобрази, че в талона
за изследване № 088932, връчен на жалбоподателката лично срещу
подпис, ведно с АУАН, още на същата дата в 01:35 часа изрично е посочено,
че актосъставителят е Командир на отделение в 03 РУ-Пловдив, тоест
при най-бегло запознаване с връчените й документи жалбоподателката е
могла да се снабди с информация, че следва да подаде възражение пред 03
РУ-Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон, доколкото в случая се установяват и трите съставомерни елемента на
фактическия състав:
-управление на МПС, като управлението е било по пътищата отворени
за обществено ползване и е непосредствено възприето от контролните органи;
-съставомерна концентрация на алкохол;
-концентрацията да е установена по един от алтернативно предвидените
в чл. 174, ал.1 способи- в случая с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух- дрегер Алкотест.
Вече се посочи, че жалбоподателката е имала възможност да оспори
показанията на дрегера, като се подложи на изследване чрез някой от другите
алтернативни способи, като даде кръв за медицинско и химическо изследване,
но не се е възползвала от тази възможност. В този смисъл за нея е важимо
правилото на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
6
наркотични вещества или техни аналози, като за меродавна се възприема
стойността на дрегера.
В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение № 53 от
27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 108/ 27 февруари 2014 , І НО, касационно дело № 2426 по описа за 2013,
Решение № 531 от 23.01.2009 г. по нак. д. № 582/2008 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 63/31 март 2017 г. по КНД №184 по описа за 2017
г. на ВКС, Решение № 222 от 25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 138 от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 /
2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 425 от 20.10.2011 г. по нак. д.
№ 2120/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 36 от 10.02.2012 г.
по нак. д. № 2932/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 236 от
03.05.2010 г. по к.н.д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд.
Неоснователно е възражението за допуснато в НП смешение между чл.
5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл. 174, ал.1 ЗДвП, доколкото то не държи сметка за
използваната в случая специфична законодателна техника.
В чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП е въведено позитивното правило за поведение,
тоест забраната за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила.
Санкцията за това нарушение е дадена в чл. 174, ал.1 ЗДвП, като е
проведена диференциация в зависимост от величината на установената
концентрация:
-в т.1 е посочено, че за концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – наказанието е лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца и глоба 500 лв.;
-в т.2 е посочено, че за концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – наказанието е лишаване от правоуправление за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв.
В този смисъл като е:
-очертал надлежно при описание на нарушението от фактическа страна,
че съставомерната концентрация е 1, 16 промила;
-посочил цифрово, че приложимата нарушена норма е чл. 5, ал.3, т.1
ЗДвП;
-посочил цифрово, че санкцията се налага на основание чл. 174, ал.1, т.2
7
ЗДвП;
-възпроизвел текстово в НП диспозицията на нормата на чл. 174, ал.1,
т.2 ЗДвП, за да се онагледи, че в случая става въпрос именно за хипотезата, в
която концентрацията е над 0.8 промила и под 1,2 промила
наказващият орган не само, че не допуснал нарушение на
процесуалните правила, но и максимално е охранил правото на защита на
наказаното лице.
Действително при текстовото възпроизвеждане в НП на санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП е допусната известна непрецизност,
като са изброени всички алтернативни хипотези визирани в нея, а именно:
управление на МПС, трамвай или самоходна машина. Посоченото обаче не
накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице,
доколкото при текстовото описание на нарушението изрично е посочено,
че става въпрос за МПС и то лек автомобил, собственост на
жалбоподателката, като надлежно е индивидуализиран и регистрационния му
номер. Тоест същата чудесно е знаела за управление на какво МПС е
наказана.
В този изричен смисъл Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1806 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение
№ 1794 от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1363 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1149 от 17.05.2018 г.
по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, в които изрично е посочено, че възпроизвеждането в НП на
цялата санкционна норма, с всички визирани в нея алтернативи не
представлява СПН, при положение, че от текстовото описание на
нарушение е ясно коя алтернатива е релевантната.
Неоснователно е възражението, че НП било незаконосъобразно,
доколкото при цифровото посочване на нарушената норма –чл. 5, ал.3, т.1
ЗДвП и на санкционната норма – чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП не били цифрово
посочени и конкретните предложения от законовите норми, които били
нарушени.
8
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от
Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен
акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята -
от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче,
прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици
от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези,
думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната
практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението,
без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо
задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната
норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на
нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е
изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък
разред- изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. №
3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение №
200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен
съд – Пловдив.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото както нарушената,
така и санкционната норма са надлежно индивидуализирани с цифрово
посочване на член, алинея и точка. Същевременно за жалбоподателя не
възниква абсолютно никакво съмнение за кое точно предложение от точката е
наказан, доколкото то е надлежно посочено при словесното описание на
нарушението:
-относно чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП при словесното описание на нарушението
надлежно е посочено, че жалбоподателката е нарушила забраната да
управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а не
другите алтернативни предложения: след употреба на наркотици или техни
аналози;
-относно чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП надлежно е посочено текстово, че
жалбоподателката е управлявала МПС-лек автомобил, а не трамвай или
самоходна машина, като и надлежно текстово е описано, че концентрацията
е изследвана чрез техническо средство дрегер алкотест, с посочване на
9
фабричния му номер, което мери концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерване на концентрацията му в издишания въздух.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания размер, уставен в
закона. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката е
правоспособен водач на МПС, видно от справката й за нарушител/ водач,
като издаденото й СУМПС е валидно до 2028г., тоест правилно спрямо нея е
приложена и кумулативната санкция лишаване от правоуправление.
Изземването на СУМПС с издадения по делото АУАН като ПАМ до
решаване на въпроса за отговорността на дееца, тоест до влизане в сила на
издаденото наказателно постановление по никакъв начин не променя извода,
че същата е правоспособен водач.
Така изрично т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- Началник на 03
РУ-Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
(юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието
на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез
писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за
присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
10
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0438-000883,
издадено от Началник сектор към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 03 ПЛОВДИВ, с
което на В. Й. Г. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11