Р Е Ш Е Н И Е
№ 644 29.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия двадесет и
втори състав
На
деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело № 372 по описа за две хиляди и
деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Активно субективно съединени искове за отмяна на дарение по чл.227,б.“в“ от ЗЗД.
Ищците М.М.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.И.Н., молят съда да отмени даренията на недвижими имоти, които са направили в полза на ответника К.К.М., ЕГН **********, техен син, с н.а. №1, том 39, дв.вх.№12820/28.10.1999г. по описа на СВ- гр.** и с н.а. №165, том 42, дв.вх.рег.№15472/27.06.2016г. на СВ-**, тъй като са в трайна нужда от издръжка, която нужда, поради възрастта си- **год. и **год, недоброто си здравословно състояние и ниските си доходи от пенсии, съответно от 273.01лв./мес. за М.М., от които 241.93лв. от пенсия и 31.08лв., получавани като финансова подкрепа от нея, като инвалид, и от 720.95лв./мес., получавана от К.М. пенсия, не са в състояние да задоволят, и макар от 2017г. да молели сина си нееднократно да ги подпомага финансово, той не се интересувал от тях и им отказвал помощта си, въпреки възможност да им предоставя издръжка. Сочат, че на ищцата М.М., с оглед разходите и на месец съгласно молба вх.№30997/22.10.19г., средно месечно не достигат средства в размер на около 250лв., за да посреща нуждите си, а на ищеца К.М., ако се съди от постоянните средни месечни разходи по същата молба от 1680лв. и получаваната пенсия от 720.95лв., недостигът е от 959.05лв./мес. /виж освен исковата молба и молбата на л.70/.
Пледират по същество за уважаване на исковете им и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 19.06.20г. /виж списъка на л.111/.
В срока по по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл на 08.04.19г., тъй като 06.04.19г. е събота, почивен ден, ответникът не е подал отговор на исковата молба /виж съобщението на л.23/, не е взел участие в производството и не е ангажирал становище по предявените искове, нито е взел становище по допълването на обстоятелствата по исковата молба с молба вх.№30997/22.10.19г., препис от която му е връчен чрез прилагане към дело на основание чл.41,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, с разпореждане на съда от 03.12.19г. /виж л.81/.
Не пледира по същество и не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищците и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищците, че са дарители по договори за дарение, сключени с ответника, както и че са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която не могат да задоволяват, а ответникът, въпреки възможността да им предоставя такава, след многократни поисквания, не е отговорил на нуждите им, заради което искат отмяна на направените в негова полза дарения, попадат в хипотезата на чл.227,б.“в“ от ЗЗД и правят исковете им допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 04.06.2019г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №736/12.04.19г., с който е очертал релевантните за основателността на исковете факти и е разпределил между страните тежестта за установяването им, като по отношение на ответника- само хипотетично, доколкото той не е подал отговор и не е навел никакви твърдения, които да бъдат подложени на доказване в хода на процеса /виж протокола от с.з. на л.28-л.31 и определение №736 на л.24/.
2.Установи се/не се установи в производството, във връзка с наведените от ищците фактически твърдения, както следва:
2.1. С н.а., вписан под №1, том 39, дв.вх.№12820/28.10.1999г. по описа на СВ-гр.**, на 28.10.1999г., пред **В.Б., с район на действие **, между К.И.М. и М.М.М. от една страна, и К.К.М. от друга страна, е сключен договор, по силата на който ищците са дарили на ответника следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент №70 в жилищен блок №33А, на ет.ХІV, находящ се в **, с площ 56.21кв.м., ведно с избено помещение №71, както и 1.555% ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, който надареният е заявил, че приема с благодарност /виж н.а. на л.9/.
С н.а., вписан под №165, том 42, дв.вх.рег.№15472/27.06.2016г. по описа на СВ-**, на 27.05.2016г., пред **К.А., с район на действие **, между М.М.М., като дарител, и К.К.М., като дарен, е сключен договор, по силата на който ищцата М.М. е дарила на ответника следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.566.1.4 по КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК- **, , с адрес: **, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.566, с предназначение на дарения имот- за жилище, апартамент, с площ 34.31кв.м., , ведно с прилежаща изба №4 с площ от 3.21кв.м. и 0.252% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, като си е запазила пожизнено безвъзмездно правото на ползване върху описания имот, а дареният е заявил, че приема дарението с благодарност и със запазеното върху имота право на ползване на дарителката /виж н.а. на л.10/.
2.3.Дарителите К.И.М. и М.М.М. са бивши съпрузи, като през към 1990г. е било архивирано воденото между тях бр.дело № 1523/1988г. с предмет чл.99 от СК/отм/Развод поради разстройство на брака/, а след десет години от архивирането му- унищожено /виж удостоверението на л.11 и удостоверението за семейно положение на К.М. на л.12/.
2.4.Считано от 01.01.2019г., от ТП на НОИ –**, на М.М. се изплаща само лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 241.93лв./мес. и е преустановено изплащането на социалната пенсия за инвалидност, която, считано от същата дата се следва за плащане от Агенцията за социално подпомагане /пар.7,ал.1 от ЗХУ във вр. с пар.22т от ПЗР на КСО/виж разпореждането на л.13/. Към юни 2019г., М.М. получава пенсия в размер на 268лв. /виж удостоверение на л.50/.
Считано от 14.07.2014г., както и към 25.06.19г., М.М. пребивава в Дом за стари хора „**“- **, където престоят и след 2015г. се осъществява по силата на договор за предоставяне на социална услуга от 14.01.15г., действащ и към датата на този спор, по силата на допълнително споразумение от 12.01.18г., с което срокът му е определен на три години, считано от тази дата, при първоначална уговорка за плащане на такса в размер на 70% от получавания доход, а считано от 01.04.2017г.-в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице в социална институция, съгласно Тарифата за таксите за социални услуги, приета с ПМС №91/21.04.03г., като за м.май 2019г. платената месечна такса е в размер на 119.70лв. /виж: служебна бележка на л.15; договор за предоставяне на социална услуга на л.46-л.47; допълнителни споразумения от 01.04.17г. и 12.01.18г., съответно на л.48 и л.49; удостоверение на л.50/.
Считано от 17.03.2010г., М.М. е освидетелствана пожизнено като лице със 72% трайно намалена работоспособност, поради страдания от хронична исхемична болест на сърцето, екстрасистолия, артериална хипертония ІІІ степен, преживян стволов мозъчен инсулт от декември 2009г., дегенеративно промени на гръбнака с хронифициран болков синдром /виж ЕР на ТЕЛК на л.14/.
В периода 01.06.-07.06.2019г. М.М. е пролежала в МБАЛ „**- **“ ЕООД по повод повишаване на кръвното налягане и спиране на говора, като е констатирана обективно десностранна хемипареза и моторна афазия. Изписана е с леко подобрение в затруднението на говора до степен да казва единични неразбираеми думи и като е изправена до степен да ходи сама стабилно, като е прието, че се касае до исхемичен мозъчен инсулт на базата на атеросклероза и артериална хипертония, с препоръки за следване на хигиенно-охранителния режим след изписването, чрез редовен прием на предписаните медикаменти, диета и контрол върху артериалното налягане и за проследяване на състоянието от общо практикуващия лекар и от специалист невролог /виж епикризата на л.53/.
Като лице, страдащо от хронични заболявания, М.М. приема лекарства по рецептурна книжка, заверена считано от 07.06.19г. /виж страниците от книжката на л.55-л.57/.
2.5. Считано от 01.07.2018г., на К.И.М. е опредЕ.месечна пенсия за осигурителн стаж и възраст в размер на 720.95лв. /виж разпореждане на л.71/.
Съгласно договор, сключен на 06.01.2017г. между ответника К.М., като наемодател, и ищеца К.М., като наемател, наемодателят се е задължил да предостави на наемателя временно възмездно ползването на апартамент с площ от 56.21кв.м., находящ се в **, за срок от пет години, считано от датата на сключване на договора, при платима за ползването месечна наемна цена в размер на 200лв., която се актуализира след изтичане на всяка календарна година съобразно индекса на инфлация, отчетен от НСИ за предходната година. Уговорената наемна цена е платима в брой или по посочена в договора банкова сметка ***-то число на текущия месец /л.51-л.52/
Ищецът К.М. е също хронично болен от хипертонично сърце и предсърдно мъждене, в която връзка, считано от 13.03.19г. ползва медикаменти по рецептурна книжка /виж страниците от книжката на л.59-л.60/.
При проведено му болнично лечение от 02.09-10.09.2019г. в Клиника УНГ при УМБАЛ „**“ ЕАД- гр.**, при него е диагностициран тумор, който обхваща лявата тонзила, лявата латерална стена на мезо и хипофаринска и част от задната стена към медиалната линия, а също лингвалната и ларенгеална повърхност на епиглотиса, достигайки до лъжливите гласни връзки в кухината на ендоларинкса /умерено диференциран невроговяващ плоскоклетъчен карцином/, по повод което е претърпял оперативна интервенция на 03.09.19г., а след изписването е насочен към онкологична комисия и за лъче- и химео- терапия /виж епикризата на л.62-л.63/, а с Решение №3981/17.09.19г. на Обща клинична окнологична комисия /клинична комисия по хематология е диспансеризиран като онкоболен с установен умерено диференциран невроговяващ плоскоклетъчен карцином /виж решението на л.64/.
2.6. В с.з. от 04.06.19г. и в с.з. от 10.12.19г., са събрани допуснати на ищците гласни доказателства, депозирани от Е.К.Г.- дъщеря на ищците и сестра на ответника, и М.И.М.- бивша съпруга на ответника /виж протоколите от двете с.з., в частите съответно на л.30лице-л.31лице и л.85гръб-л.87лице/, с които се установи, че:
На ответника е била известна нуждата на ищците от финансова помощ, доколкото още преди бившата свекърва на св.М. да влезе в хоспис, или свекър и, или сестрата на бившия съпруг на св.М. звънели у дома им, за да съобщят на бившия и съпруг, че до дома на свекърва и са ходили линейки и че те смятат да я преместят в хоспис, тъй като е зле, и не могат да се грижат за нея, защото се нуждае от медицински контрол, който не може да се осигури в дома и, като го питали дали няма възможност да помогне по някакъв начин решаването на този проблем, а той, въпреки че по това време имали доста обекти и бизнесът им вървял доста добре, оставал безразличен към отправените молби. После, когато св.М. и отв.К.М. се развели, а това станало преди почти 4 години от депозиране на показанията и в с.з. от 10.12.19г., тъй като бил комарджия и тръгнал по проститутки, бившият съпруг на св.М. пропилял всичко, всичко се стопило за нула време по казина и по проститутки, и живял известно време на улицата, докато св.М. не го съжалила и не го прибрали да живее в апартамента на майка и в гр.**. По това време той продал и магазин в гр.**, като не дал нито на бившата си съпруга, нито на дъщеря си, която по това време била студентка, нито на родителите си, някакви средства, а всичко отишло при проститутката и при брат и /виж показанията на св.М. на л.86лице-л.86гръб/.
Двамата ищци живеели самостоятелно и отделно от св.Е.Г., тяхна дъщеря, която като тях живее в гр.**, и която съобщава, че от няколко години майка и е в старчески дом, тъй като не може да се оправя сама- има проблеми с щитовидната жлеза, исхемична болест на сърцето и е с инсулт, от много години е хипертоничка, както и че баща и също има проблеми със здравето- запушване на артерия, дискова херния, увеличен черен дроб, високо кръвно и проблеми със сърцето. На тази свидетелка е известно от нейни разговори с родителите и и с бившата съпруга на брат и, че когато имат нужда от подкрепа и имат нужда от нещо, те се опитват да се свържат с брат и, който не полагал грижи за тях, за да им прати някой лев, по принцип не като издръжка, и тъй като не могат да се свържат с него понякога и по цяла година, както и че само един път годишно той може да им звънне, питат нея дали го е чувала, а тя от своя страна започва да се обажда на бившата му съпруга, но от страна на брат и имало тотален отказ от всякакъв тип грижи- морални и най-вече финансови, както и да се интересува от родителите им, а като кажел, че е финансово затруднен, те го щадяли като родители, без да знаят истинската ситуация, че той е развил хазартна зависимост и пропилявал всичко, което припечели, без да се интересува от нищо друго, и така нещата си отминавали във времето. Когато брат и бил в кондиция, тя и той си делели разходите за родителите им- тя давала пари и той пращал пари, като имали уговорка да им дават по 50-100лв. на месец, но ако това се случвало преди пет-шест години, от няколко години само тя обикновено се отзовавала, когато имат нужда, а брат и, макар да осъзнавал, че трябва да полага някакви грижи, нищо не правел за родителите им, а отивал на казиното и всичко проигравал. В момента не работел и доколкото и е известно, били му взели и някакъв щанд, който имал доскоро и на който развивал търговска дейност, и не се интересувал от нищо, дори от децата си, които са вече пълнолетни, нито иска да се лекува от зависимостта, от която страда. Според показанията на св.Г., майка и, която от няколко години живее постоянно в старчески дом, плаща за престоя си там с пенсията си, но извън таксата за престоя в дома, много пари отиват за лекарства на майка и, на която се налага да прави и разходи и за облекло, за памперси и други разходи, за които тя знае, защото когато майка и каже, че има нужда от пари, тя и дава, а обикновено и казва за суми 50-100лв. Макар да заявява, че майка и нищо не може да си покрие с пенсията- ток, лекарства, парно, ако живее сама в апартамента си в **, на св.Г. не са известни конкретни сметки, плащани от майка и за парно или за други от описаните нейни разходи, за които тя и казва, когато има нужда допълнително от пари. По същия начин, макар да съобщава, че баща и отдавна прави разходи за лекарства, тя не знае размера нито на тези негови разходи, нито на правените от него битови разходи за жилището, в което живее /виж л.30лице- л.31лице/.
След като на баща и открили тумор и му направили операция, му била поставена канюла, през която да може да диша и да се храни, а това изисквало специални грижи- поставяне на капки през 20мин., за да не се запуши тръбичката, прием на пасирана храна през час и половина- два, която се въвежда в тръбичката с инжекция. След проведената лъчетерапия, канюлата била свалена, но той загубил много килограми и сега тепърва се учел да се храни, което налагало както прием на силна храна, така и непрекъсната чужда помощ, която се разпределяла между св.Г., съседка на ищеца К.М., която наели за по четири часа, при заплащане по 6лв./час, и приятелката му, с която живее на семейни начала, която го поемала за през нощта /виж л.86гръб-л.87лице/.
2.7. С приетото в с.з. от 19.06.20г. заключение на комплексна допусната на ищците експертиза, изготвена от в.л. Ш. и в.л.П., се установи, че на база статистическите данни на НСИ за четвърто тримесечие на 2019г., разходите за издръжка на едно лице, което живее самостоятелно, средно на месец, са в размер на 556.61лв., а разходите на двамата ищци средно на месец, изчислени при същата база, но след извършени корекции в част от перата, за които са събрани писмени или гласни доказателства за конкретно направени разходи, както и отпадане на разходите за социално и здравно осигуряване, тъй като са пенсионери, които не работят по трудов договор, възлизат съответно на 492.15лв. за М.М. и на 1402.51лв. за К.М., а при получавани от тях месечни доходи от пенсии от съответно 241.93лв. от М.М. и 720.95лв. от К.М., същите не са достатъчни, за да покрият разходите им /виж заключението на л.104-л.109/.
2.8.Съгласно пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗХУ, считано от 01.01.19г., социалните пенсии за инвалидност по пар.22т от ПЗР на КСО се прекратяват служебно от НОИ и от същата дата, на лицата, които са ги получавали, от АСП се изплаща сума в размер на месечната финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, без да се прави индивидуална оценка на потребностите по чл.20 от същия закон.
Съгласно чл.70,ал.1,т.2 във вр. с чл.69,т.1 от ЗХУ, хората с трайни увреждания от 71% до 90% имат право на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност.
Линията на бедност, опредеделена за РБ за 2019г. и 2020г., е съответно 348лв. и 363лв., а 15% от нея за същите две години възлизат съответно на 52.20лв. и 54.45лв.
Като лице, на което с ЕР на ТЕЛК е определена пожизнено трайно намалена работоспособност в степен 72%, ищцата М.М. има право на месечна финансова подкрепа по ЗХУ за 2019г. и 2020г., в размер от съответно 52.20лв. и 54.45лв.
2.9. Съгласно Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, размерът на таксите в домовете за стари хора се определя в размер на 70% от дохода на лицето, което ползва социалната услуга /чл.2,ал.1,т.2/, таксите по чл.2,ал.1 се заплащат в непълен размер от лицата, които получават помощи и средства по ЗХУ, като непълният се размер се определя, като не се включват като доход съответните средства по ал.1 /чл.3, ал.1, т.7 и ал.2/ и таксите по чл.2,ал.1 не могат да надвишават действителните месечни разходи за издръжка на едно лице /чл.4,ал.3/.
Такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които са прехвърлили чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот през последните пет години /чл.2,ал.5,т.4 преди изм.с ДВ бр.39/19г., в сила от 12.04.19г., а след него- чл.4,ал.1,т.4/, като действителните месечни разходи включват разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за ел.енергия, топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, намалени с даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица /чл.4,ал.2/.
Доколкото ищцата М.М. е прехвърлила чрез договор за дарение собствеността върху свой недвижим имот през 2016г. на ответника, вместо такса в размер на 70% от дохода си, каквато е заплащала първоначално, след дарението тя е следвало да заплаща такса в размер на действителните месечни разходи за престоя си в Дома, включващи перата, легално определени с цитираната разпоредба.
3.Въз основа на тези събрани по делото доказателства и приложими разпоредби, включително различните от тази на чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, които имат отношение към разглеждания казус, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
3.1.Разпоредбата на чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД дава възможност дарението да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, като фактическият и състав изисква установяване на следните три групи релевантни за основателността на иска предпоставки: изпадане на дарителя в нужда от издръжка, която той сам не може да удовлетвори, искане от дарителя до дарения за предоставяне на издръжка; отказ на дарения да даде исканата от дарителя издръжка.
Съдебната практика по приложението на това основание за отмяна на дарението трайно и безпротиворечиво е наложила във връзка с елементите на описания фактически състав на чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД тълкуването, щото:
Нуждата на дарителя от издръжка следва да бъда трайна и преценката за нея следва да е конкретна за всеки случай, съобразена с личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, и притежаваните от него средства от всички източници и имущество, включително възможността да реализира допълнителни доходи от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти или от тяхната продажба, като доходите му се съпоставят с размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, и се достигне до конкретна необходима сума, изразяваща нуждата му, но същевременно при една средна мяра, с оглед социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната, като се съобрази и размера на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката. Нуждата на дарителя следва да е налична към датата на поканата, но тъй като същата следва да има траен характер и може да е възникнала по-късно или пък да е междувременно отпаднала, както и защото исковата молба също има значение на покана, нуждата от издръжка трябва да се изследва и за целия период до приключване на съдебното дирене пред тази инстанция, която е първа /виж подробния преглед на съдебната практика, направен с Решение №65/30.05.18г. по гр.д. №1498/17г. на ІІІ г.о. на ВКС във връзка с трайната нужда/;
Дареният дължи издръжка след покана, т.е правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква от момента, в който дареният бъде поканен да дава издържка и откаже предоставянето и. Поканата може да бъде както устна, така и писмена /Реш.№435/02.11.11 по гр.д. №1370/10г.-ІVг.о./ и да се отнася както до цялостно подпомагане на дарителя, така и до отделни негови нужди /Реш.№293/14.07.11г. по гр.д. №1302/10г.-ІVг.о./, като в тежест на дарителя е да установи както отправянето и, така и достигането и до знанието на дарения;
И накрая, по отношение отказа на дарения да дава на дарителя издръжка, освен безпротиворечивото и трайно схващане, че може да е както изричен, така и мълчалив, включително да се изразява в бездействие на надарения да предоставя поисканата му издръжка, макар и да е заявил, че ще предоставя такава /Реш.№1155/30.12.08г. по гр.д. №3650/07г. на ІІІ г.о./, следва да се съобрази и задължителното тълкуване на ТР №1/21.10.13г по т.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, не е налице непризнателност, когато дареният не представи поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
3.2. По горните релевантни факти, в контекста на конкретния случай, съдът намери, както следва:
3.2.1. Ищците не установиха да са канили ответника многократно да им дава издръжка, считано от 2017г., както твърдят, поради което той следва да се счита за поканен от датата на получаване на преписа от исковата молба, по която делото е образувано- 06.03.19г., а в тази връзка, че посочената дата е и моментът към който и от който насетне до датата на приключване на съдебното дирене пред тази инстанция, следва да се отговори на въпроса за наличието на трайна нужда на ищците от издръжка, воден от следните съображения:
Ако и да е декларирала най-общо в показанията си, че на ответника е била известна нуждата на ищците от финансова помощ, още преди бившата и свекърва да постъпи в хоспис, от пълния прочит на показанията на св.М. личи, че казаното от нея касае само ищцата М.М., преди да постъпи в хоспис, и се отнася до нейна конкретна нужда, която не е финасова- тя не можела сама, защото била зле и трябвало да бъде гледана, но като от показанията на св.М. личи, че не ищцата е отправяла до сина си покана да посрещне тази нужда, а според св.М., бащата и сестрата на ответника се обаждали да го питат дали няма възможност да подпомогне решаването на този проблем, тъй като те също не могат да се грижат за нея.
Макар св.М. да е говорила за нужда от постоянен медицински контрол във връзка със състоянието на ищцата М.М. и за нейно постъпване в хоспис, тъй като самата св.М. е заявила, че всъщност не е била много в течение на техните неща / нещата на бившия и съпруг и близките му/, така и защото св.Г. е дала показания, съгласно които майка и постъпила в старчески дом, тъй като не можела да се оправя сама, поради заболяванията, от които страда, а и постъпването и пребиваването в хода на процеса на ищцата М. в старчески дом е установено и със събраните писмени доказателства, съдът намери, че нуждата, във връзка с която са водени разговори между ответника и близките му, свързана с нейното обгрижване в подходяща за състоянието и среда, е на практика била решена с постъпването и в старчески дом още към юли 2014г., в който, по силата на договор, пребиваването и е осигурено със срок до 2022г.
С показанията на св.Г. отправяне от ищците и получаване на покана от ответника да им осигурява издръжка от 2017г. насетне също не е установено, доколкото тази свидетелка няма преки впечатления за водени между ищците и ответника в тази връзка разговори, а от разговори с нейните родители и е известно единствено, че когато имали нужда от подкрепа и от нещо, ищците се опитвали да се свържат с брат и, да им прати някой лев по принцип, а не като издръжка, но не можели да се свържат понякога по цяла година, тогава звънели на нея, тя звъняла на бившата му съпруга, и всъщност не съобщава родителите и да са осъществили контакт с ответника, при който да са му отправили конкретно или общо искане за удовлетворяване на свои нужди, нито тя самата, по тяхно поръчение, да се е свързвала с него и да му е предала подобна тяхна покана. В останалата си част, показанията на св.Г. се отнасят до неспазване на направена между нея, брат и родителите им уговорка, да им дават по 50-100лв. на месец, която от пет-шест години насам изпълнявала само тя, които уговорки нямат отношение към извършените дарения и отправени от дарителите покани до дарения да им осигурява издръжка, от която се нуждаят, а други отношения, в които участват и страните по спора, и св.Г..
При тези гласни доказателства, съдът не може да приеме за установено, че ответникът е бил поканен от всеки един от ищците да му дава издръжка, преди датата на получаване на съдебните книжа, поставящи начало на производството по делото, на 06.03.19г.
3.2.2. По изискуемата се от закона трайна нужда от издръжка, съдът намери, както следва:
И двамата ищци са обосновали наличието на трайна нужда от издръжка с напредналата си възраст, лошото си здравословно състояние и ниски, недостигащи им за осигуряване на издръжката им доходи.
Напредналата възраст и лошото здравословно състояние на двамата ищци се установиха в хода на процеса, като:
И за двамата ищци е видно от ЕГН, които са посочили в исковата молба и са отразени в представените от НОИ документи и медицинската им документация, че при завеждане на делото са в старческа възраст - ищцата М.М. е на **г., ищецът К.М. на **г., и са отдавна пенсионери.
По отношение на социалната им среда се установи, че двамата ищци са живеели в релевантния период в отделни домакинства, като ищцата М.М. живее от 2014г. в старчески дом, а ищецът К.М. живее в домашна среда.
За ищцата М.М. се установи, че здравословното и състояние е увредено още от 2009г., като въз основа на множеството заболявания, от които страда, е инвалидизирана, като и е определена пожизнено 72% намалена работоспособност, както и че състоянието и се влошило след понесен нов инсулт през юни 2019г., макар след болничния престой да е изписана частично стабилизирана.
За ищеца К.М. липсва медицинска документация в подкрепа на показанията, дадени от св.Г., за негови страдания от запушена артерия, увеличен черен дроб и дискова херния, и само казаното от нея, че от дълги години приема лекарства за високо кръвно, има потвърждение в представената рецептурна книжка, видно от която, макар не от дълги години, а от 13.03.19г., той провежда лечение по повод хронично заболяване от хипертонично сърце и предсърдно мъждене. Едва в хода на процеса, считано от септември 2019г., е установено, че той страда и от онкологично заболяване.
При горните установени факти, решаващ относно преценката дали ищците са в трайна нужда от осигуряване на издръжка в релевантния за исковете им период е конкретният анализ на данните относно доходите и разходите им, въз основа които съдът намери за всеки един от ищците, във връзка с този релевантен за исковете им факт, както следва:
За ищцата М.М.
За доходите на М.М.:
За ищцата М. се установи да получава доход от пенсия, която към началото на релевантния период е била в размер на 241.93лв., а към юни 2019г.- в размер на 268лв.
Установи се още, че е получавала социална пенсия за инвалидност, както и че, считано от 01.01.19г. има право да получава по ЗХУ финансова подкрепа в размер на 52.20лв./мес за 2019г. и на 54.45лв./мес за 2020г., които следва да се добавят към дохода и, макар да не е представила за тях доказателства, тъй като и сама е посочила, че получава финансова подкрепа като инвалид, макар и в по-нисък размер- 31.08лв.
Установи се още, че с договора за дарение от 2016г. ищцата е запазила пожизнено безвъзмездно ползване на дарения на ответника свой апартамент, както и че трайно пребивава в дом за стари хора, считано от 2014г., което означава, че в реализация на запазеното право на ползване на дарения апартамент, същата е разполагала и разполага и с възможността да реализира доходи от отдаване под наем на същия. Преглед на обяви на сайта imoti.net за наем за 2019г. показа на съда, че за 4бр. имоти с площ 30-36кв.м. в различни квартали на **, цените са съответно 128, 133, 143 и 153евро/мес, като един от тях е за имот в**, в който е и дареният имот на ищцата, с наем в размер на 143евро/мес. Затова, при преценка на доходите, които ищцата има реална възможност да получи при добро управление на правата си, за да си осигури издръжката, от която твърди да има нужда, съдът взе предвид и възможния доход от наем в размер от около 270лв./мес, тъй като равностойността в лева на средната наемна цена за четирите описани имота от 139.25евро, възлиза на 272.35лв.
При тези данни, съдът счете, че ищцата е получавала или е имала възможност да получава на месец в релевантния период март 2019г.-юни 2020г., доходи от пенсия и финансово подпомагане по ЗХУ в размер, вариращ от 294.13лв. /241.93+52.20/ до 322.45лв. /268+54.45/, към които, при добро управление на правото си на ползване, е можела да добави и още около 270лв. от наем на имота, дарен на сина и, тъй че да разполага с месечен доход в границите от 564.13лв. – 592.45лв., поради което не цени приетото по делото заключение на комплексната експертиза, с което, по отношение доходите на М.М. е прието, че са такива в размер на 241.93лв. от пенсия и 31.08лв. от добавка за инвалид, или общо 273.01лв., тъй като първата посочена сума е претърпяла повишаване във времето, за което е представено писмено доказателство, несъобразено от вещите лица, а втората сума е нормативно определена, а вещите лица са я взели предвид тъй, както тя е съобщена по размер от ищцата, но без този размер да е съответен на нормативно определения.
За разходите на М.М.:
Релевантният период обхваща около пет тримесечия- три от 2019г. и две от 2020г., като четвърто тримесечие на 2019г. е в средата му и вероятно за това същото е избрано от вещите лица по допуснатата комплексна експертиза за изследване на данните за статистически разход по НСИ и въз основа на тях за даване на заключение относно конкретните разходи на двамата ищци, който подход съдът намира, че може да се цени, като такъв за една средна съпоставима мярка.
С приетото по делото заключение на допусната на ищците комплексна експертиза се установи, че при статистически данни на НСИ за издръжката на едно лице в размер на 556.61лв. средно на месец, при база данни за четвърто тримесечие на 2019г., след извършени в колона 5 от таблица 1 на л.107 корекции от вещите лица, средномесечният разход, необходим за издръжката на М.М., възлиза на 492.15лв., а от извършените корекции личи, че по перата за статистически потребителски разходи в колона две, вещите лица са :
приспаднали разходите за : алкохолни напитки и тютюневи изделия по т.1.1.2, данъци по т.1.2; социални осигуровки по т.1.3; разходите за регулярни трансфери към други домакинства по т.1.4; и други разходи по т.1.5, в това число за наем на жилище и за обгрижване;
вместо статистическия разход за здравеопазване от 39.32лв./мес, по перо 1.1.6 са заложили разход от 102.06лв./мес по това перо, като от констативната част на заключението може да се изведе, макар да не е конкретно посочено, че сумата от 102.06лв. е формирана от сумите: 27.06лв.- съставляващи заплащаната от пациента стойност на лекарствата, приемани от М.М., съгласно представената рецептурна книжка, описани на л.105, с цена от общо 61.21лв./месечно; 75лв., съставляващи средно аритметичното от сумите 50-100лв., посочени от св.Г. като такива, които е предоставяла на майка, си при поискване, за посрещане на различни лични нужди.
При достигнат от съда извод по отношение приходите или възможността за ищцата М.М. да реализира такива в границите между 564.13лв./мес - 592.45лв./мес и намерен с приетото заключение средномесечен разход за нея от 492.15лв., би могъл веднага да се направи извода, че тъй като приходите и са по-големи от разходите, тя не е установила трайна нужда от предоставяне на издръжка, но съдът няма да го направи на това основание, тъй като не цени в пълнота и формирания с приетото по делото заключение средно месечен разход от 492.15лв. за ищцата М., поради следните съображения:
По делото не се събраха доказателства ищцата М. да употребява алкохол и тютюневи изделия, да притежава други недвижими имоти, извън дарените два имота, предмет на предявения иск за отмяна на дарения, и да прави регулярни трансфери към други домакинства, и са налични писмени данни за лошото и здравословно състояние, за възрастта и, и за това, че е пенсионерка, които данни, или липсата им са довели обосновано вещите лица, при формиране на конкретния неин средномесечен разход, до изключване от сумата му на стойностите за отчетените статистически разходи за алкохолни напитки и тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства, тъй че съдът цени заключението им в частта на тези извършени корекции.
По отношение на останалите направени корекции и определеният с оглед всички тях среден месечен разход на М.М. от 492.15лв./мес, заключението не се цени от съда, поради следните причини:
При категорично установените в процеса със събрани писмени и гласни доказателства факти, щото за целия релевантен период ищцата М.М. обитава дом за възрастни хора и че за престоя си там заплаща такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общност от резидентен тип, при дадените от св.Г. показания, че за самия си престой в дома на майка и не се е налагало да заплаща извън пенсията, както и при представеното писмено доказателство за заплатена реално за май 2019г. от М.М. такса в размер на 119.70лв. /л.50/, за която вещите лица са коментирали в заключението си, че била в непълен размер, тъй като през този месец М.М. е била в болница, а последното не съответства на писмените доказателства по делото, защото от епикризата на л.53 е видно, че престоят на М.М. в болница е за времето от 01.06-07.06.19г., съдът счете, че изводът, който обосновава съвкупният прочит на посочените доказателства е, щото като разход на М.М. за заплащане на такса за престоя и в дома е установен единствено разхода от 119.70лв. за м.май на 2019г.
Независимо от горното, доколкото смисълът и целта на цитираните в т.2.9 разпоредби от Тарифата сочат, че таксата в размер на действителните разходи, която заплащат лицата, разпоредили се с дарения с имущество си, не би могла да е по-ниска от таксата в размер на 70% от дохода на лицето, което ползва социалната услуга и което не е извършило такива разпореждания, както и при дадените от св.Г. показания, че за престоя си майка и не е плащала извън пенсията, съдът приема за целите на изчисление на разходите на ищцата М.М. в релевантния период, че заплащаната от нея от май 2019г. насетне такса, за който месец по неизвестни причини заплатената такса е била по - ниска от 169.35лв., съставляващи 70% от пенсията и в размер на 241.93лв., получавана до 01.06.19г., следва да се приеме, че заплащаната от нея такса не е била по-малка от 187.60лв., съставляващи 70% от пенсията и в размер на 268лв., определесна от 01.06.19г.
Същевременно, доколкото цитираните пак в т.2.9 от това решение разпоредби ясно сочат, че в действителните месечни разходи, за които потребителите заплащат такса, се включват разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за ел.енергия, топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, това означава, че същите пера следва да се изключат от средния статистически разход по данни на НОИ, което вещите лица от комплексната експертиза не са сторили, и да се заменят с този конкретно установен за ищцата в производството разход по същите пера.
Стойностно, предвид данните в таблица 1, горното се отнася до сумите по пера 1.1.1 от 165.14лв., 1.1.3 от 21.02лв. и 1.1.4. от 74.43лв., или общо 260.59лв., и да се вземе предвид вместо тях в разхода сумата от 187.60лв., защото тази от 119.70лв. е установена само за един месец, като еднократно плащане, и поради това не може да бъде определяща при изчисленията, които имат за цел да дадат представа за трайната нужда от издръжка на дарителката.
При категорично установения факт, че М.М. живее в дом, който не е напускала от години, очевидно е, че от средностатистическия разход следва да отпаднат и разходите по: т.1.1.5 за жилищно обзавеждане и поддържане на дома, в размер на 21.01лв. и по т.1.1.7 за транспорт в размер на 41.01лв., или общо 62.02лв., което вещите лица не са сторили.
По отношение разхода за здравеопазване по т.1.1.6, неправилно е взет от вещите лица такъв в размер на 102.06лв. по това перо, по което следва да се вземе предвид само установения такъв за доплащане на лекарства от 27.06лв./мес и да се изключи сумата от 75лв., доколкото същата е включена от вещите лица в посоченото перо въз основа показанията на св.Г., но съдът счита, че това е сторено неправилно, доколкото:
Самата св.Г. е казала, че е давала на майка и пари, когато майка и каже, че има нужда, а тя обикновено и казвала за суми 50-100лв. От една страна, няма в показанията и данни, че това е ставало всеки месец, а от друга, когато съдът е поискал да даде яснота за какви нужди майка и е искала пари, тя е посочила, че:
много пари отиват за лекарства, само че разходът за тях е конкретно установен и признат-27.06лв./мес., т.е. не следва повторно да влиза в посочената от св.Г. сума;
се налага да се правят разходи за облекло и памперси, но те, както се видя от легалното определение на действителните разходи, за които се плаща такса в Дома, се включват в същата, тъй че отново не следва да се вземат предвид;
и за други разходи- които, при гореказаното и като се вземе предвид, че разходът за такса е приет 187.60лв./мес, заедно с този за лекарства става 214.66лв., при пенсия от 268лв./мес на М.М., следва да се счита, че ищцата е можела да поема и сама с остатъка от 53.40лв., който, както е видно от таблицата, надвишава почти два пъти средните статистически други разходи по т.1.5.
Затова, при изчисляване конкретния разход на ищцата за месец, от т.1.1.6 следва да отпадне сумата от 75лв., съгласно показанията на св.Г., и да остане само разхода от 27.06лв. за доплащане на лекарства, а по т.1.5- други разходи, следва да включи средния статистически разход за тях от 24.54лв., защото конкретно за други разходи на майка и, от показанията на св.Г. не може да се почерпи какъв е бил размерът им, тъй че следва да се ползва средно статистическата мярка.
В обобщение на всичко казано по-горе и при данните от НСИ в табл.1, съдът прие за установен в производството като средно месечен разход на ищцата М.М., с извършване на корекциите, които се описаха, сумата от 306.66лв. /187.60+27.06+22.64+23.02+21.80+24.54/.
За наличието на недостиг и трайна нужда от издръжка на М.М.:
При приетите за установени приходи и възможност да реализира такива в границите на 564.13лв.-592.45лв./месечно и разходи от около 306.66лв./месечно средно за периода, съдът намери, че същата не е установила в производството изискуемия се за признаване основателност на иска и релевантен факт- изпадане на трайна нужда от предоставяне на издръжка от дарителя, противно на онова, което е установено с приетото заключение- че тя е имала недостиг на средства, на като за целта са сравнявани сумите от 273.01лв., като доход и 492.15лв., като разход.
За ищеца К.М..
За доходите на К.М.
За дохода на ищеца К.М. се установи, че е само от пенсия в размер на 720.95лв., както правилно е отразен от вещите лица и взет предвид в заключението на комплексната експертиза, а като се има предвид, че средният размер на пенсията, определен със законите за бюджета на ДОО за 2019г. и 2020г. е съответно 386.27лв. и 412.28лв., може да се каже, че ищецът М. е разполагал с доход от пенсия значително по-висока от средната за страната.
За разходите на К.М.
Видно е от формирания от експертизата среден месечен разход на К.М. от 1402.51лв., че е изчислен след следните корекции на статистическия разход по данни на НСИ, а именно:
приспаднати са разходите за : алкохолни напитки и тютюневи изделия по т.1.1.2, данъци по т.1.2; социални осигуровки по т.1.3; разходите за регулярни трансфери към други домакинства по т.1.4;
вместо статистическия разход за здравеопазване от 39.32лв./мес, по перо 1.1.6 е заложен разход от 92.42лв./мес, съставляващи заплащаната от пациента стойност на лекарствата, които приема по рецептурна книжка;
вместо статистическия разход от 24.54лв. по перо 1.5 други разходи, е заложен такъв от 920лв., от които 200лв. за наем на жилище и 720лв.- за обгрижване.
По отношение на приспаднатите разходи съдът цени заключението по съображенията, вече изложени във връзка с ищцата М.М., както го цени и по отношение заложения конкретен разход за здравеопазване, вместо статистическия такъв, доколкото е съответен на писмените данни от рецептурната книжка на този ищец.
По отношение на другите разходи в размер на общо 920лв., съдът не цени заключението на комплексната експертиза, доколкото:
Макар по делото да е представен договор за наем, сключен между ищеца М. и ответника М. при наемна цена от 200лв., от него е видно, че той касае дарения от двамата ищци на сина им през 1999г. апартамент, като същевременно нито една от двете разпитани свидетелки не е дала показания ищецът М. да е плащал реално на сина си уговорената с представения договор наемна цена или отв.М. да е получавал същата. Затова съдът счита, че направата на този друг разход, заложен от експертизата при изчисление на средния месечен разход на ищеца М., следва да отпадне от изчислението му.
По отношение на разхода за обгрижване от 720лв. месечно, който е основан на показанията на св.Г., съдът счете, че следва да отпадне при преценката, като се съобразят и факти, касаещи доколко той е постоянен, тъй като св.Г. е посочила при разпита и на 10.12.19г., че заплащането на съседката, която са наели да подпомага обгрижването на баща и за 4 часа, съставляващо сумата на разхода, се налагало от необходимостта, след поставяне на канюла, през 20мин. в нея да се поставят капки, за да може баща и да диша, както и да се храни през същата, чрез въвеждане на пасирана храна със спринцовка, което той не можел да прави сам, но също тъй е казала, че след месечния курс лъчетерапия и новата взета биопсия, той вече се учел да се храни, за да се премахне това нещо /канюлата/, което означава да отпадне и нуждата от хранене със спринцовка и слагане на капки през 20мин., а оттам- и нуждата от денонощно осигуряване на човек, който да прави това. Т.е, този разход не е траен, а е бил временен такъв, а ако се съди от показанията на св.Г., необходимостта от обгрижването, за което е бил заплащан, е отпаднала.
По този начин, с отпадане на добавените от експертизата други разходи, средният месечен разход на ищеца М. ще стане 482.51лв. /1402.51-920/.
За наличието на недостиг и трайна нужда от издръжка на К.М.:
При приетите за установени приходи от 720.95лв./мес и разходи от 482.51лв./мес средно за периода, съдът намери, че и този ищец не е установил в производството изискуемия се за признаване основателност на иска му релевантен факт- изпадане на трайна нужда от предоставяне на издръжка от дарителя, противно на онова, което е установено с приетото заключение- че е имал недостиг на средства, на като за целта са сравнявани сумите от 720.95лв., като доход и 1402.51лв., като разход.
3.2.3. И накрая, по изискуемата се от закона предпоставка за отказ на дарения да дава на дарителите поисканата му от тях издръжка и дали може да дава такава, без сам да се постави в положение по-тежко от тяхното.
Ответникът не е взел становище по иска и нито е твърдял, нито е установил в процеса да е осигурявал издръжка на родителите си, а събраните гласни доказателства сочат, щото не е предоставял такава, тъй че въз основа на тях може да се приеме, че отказът му е установен в процеса.
Със събраните гласни доказателства обаче също тъй категорично се установи, че много преди да му бъдат връчени книжата по делото, от който момент се прие, че ищците са поискали издръжка от сина им, той вече не е бил в състояние да предоставя такава, тъй като е пропилял всичко, което е имал, и е разпродал бизнеса си, заради пристрастеност към комар и жени.
В обобщение, съдът намери, че исковете и на двамата ищци следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не установиха два от трите изискуеми се за основателността им релевантни факти, а именно- да са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която не могат да задоволят по друг начин, освен като върнат в патримониума си дареното на ответника имущество, тъй че да го използват за задоволяването на нуждата си; отказът на ответника да им дава издръжка, въпреки че има възможност да им предоставя такава, без сам да се постави в положение, по-неблагоприятно от това, в което са те самите.
В частта за
разноските.
Само ищците претендират присъждане на разноски, но при отхвърляне на исковете им, такива не им се следват, тъй че не следва да им се присъждат.
Воден от тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля исковете на М.М.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.И.Н., срещу К.К.М., ЕГН **********,***, за отмяна на дарението, направено от тях на ответника с н.а. №1, том 39, дв.вх.№12820/28.10.1999г. по описа на СВ- гр.**, тъй като ответникът отказал да им дава издръжката, от която имат нужда, след поискването и.
Отхвърля иска на М.М.М., ЕГН **********,***, адв.И.Н., срещу К.К.М., ЕГН **********,***, за отмяна на дарението, направено от нея с н.а. №165, том 42, дв.вх.рег.№15472/27.06.2016г. на СВ-**, тъй като ответникът отказал да и дава издръжката, от която има нужда, след поискването и.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: