ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№668
15.07.2020 г., град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На петнадесети юли 2020
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1387 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на ,,Ай тръст“ ЕООД със седалище в гр.София против
Разпореждане № 3671 от 14.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1232/2020 г. по
описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател против А.Д.В. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
в частта, с която се претендира сумата 55.15 лева – административни разноски и
сумата 116.37 лева – наказателна лихва.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми. Претендира
разноски.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,Ай Тръст“ ЕООД,
гр. София, срещу А.Д.В. *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 806.55
лева – главница; 55.15 лева – административни разноски; 155.40 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 160.15 лева –
договорна лихва за периода от 11.01.2019 г. до 10.11.2019 г.; 116.37 лева -
наказателна лихва за периода от 11.03.2019 г. до 04.03.2020 г.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит от 12.10.2018
г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и А.Д.В. за сума в размер на 1 000 лева,
обезпечен чрез сключен на 12.10.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство
между заявителя и длъжника. Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да
върне заемната сума, заедно с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение
на поръчителя по договора за поръчителство. Задължението станало изискуемо, тъй
като на 10.11.2019 г. падежирала последната вноска съгласно погасителния план.
На 04.03.2020 г. заемодателят изпратил до поръчителя искане за плащане.
Поръчителят изпратил уведомление на длъжника и на 09.03.2020 г. изпълнил
задължението на длъжника. Искал е съдът да издаде заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника за посочените по-горе суми.
С
обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,Ай тръст“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 55.15 лева – административни разноски и сумата 116.37 лева – наказателна
лихва, като е приел, че искането противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви противни
уговорки, като начисляване на наказателна лихва при забава и допълнителни
разноски за извънсъдебно събиране на вземането са нищожни.
Съгласно
чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да
не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на
договора за потребителски кредит относно начисляване на наказателна лихва при
забава и допълнителни административни разноски противоречат на закона. Според
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието
на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен – и на добрите нрави. Ограничението се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо. Предвид противоречието ѝ с императивни правни
норми, клаузата в договора за административни разноски, на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК е нищожна.
Клаузата
в договора за дължима от потребителя наказателна лихва за забава, също
противоречи на императивна законова разпоредба. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на законна лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви различни уговорки за
начисляването на лихва за забава по друг начин и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, са нищожни. Още повече, че тези такси за извънсъдебно събиране на
вземането не са такси за реални разходи, а на практика представляват неустойки,
чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника.
Твърдението
в частната жалба, че наказателната лихва е в размер на законната лихва,
съгласно Постановление №426 от 18.12.2014 г. на МС, съдът намира, че е
неоснователно. Такова уточнение за начина на начисляване на наказателна лихва е
следвало да бъде направено още в заявлението от заявителя. Индивидуализация е
следвало да бъде направена и на претенцията за административни разноски, за да
може заповедният съд да прецени дали процесните клаузи в договора за
поръчителство не са неравноправни. Тъй като заявителят не е индивидуализирал
претенцията си по тези две пера, съдът намира, че районният съд правилно е
отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните
суми.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №3671 от 14.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1232/2020 г. по
описа на РС Стара Загора.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: