Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 90

 

   гр.Белоградчик, 20.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 21 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на П.А.Б. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 1049/11.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 150,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.272 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус, м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 62 27 ВК и на същото основание - чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на  предмета на нарушението – 1,50 пр. куб.м. дърва за огрев /дъб и цер/.

           В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с доводи за които, което жалбоподателят щял да развие в с.з. Твърдят се допуснати нарушения, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП и се иска допускането до разпит на двама свидетели при довеждане от Б.. В с.з. жалбоподателят обаче, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

          Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител, но по делото е депозирано то нейно име писмено становище по същество на казуса, като се иска потвърждаване на НП, предвид доказаност на деянията, авторството им и вината на този автор - жалбоподателят.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

           На 09.11.2018 г., ок.16.30 ч., в ДГС-Белоградчик постъпила информация по повод сигнал на тел.112, че от посока с.Д. към гр.Б. се придвижва МПС, натоварено с дърва. По този повод – с цел проверка, било поискано и съдействие от РУ-Белоградчик , и били изпратени и  служители на ДГС към мястото по пътя. Когато свид. Е.Е. – горски надзирател при ДГС-Белоградчик и колегите му Г.Г. и Ал.А. пристигнали на място – на път до бивше сметище за гр.Б., в землището на града, заварили полицейски служители, които вече били спрели за проверка МПС с водач П.Б.. Автомобилът бил бял микробус, “Форд Транзит” с рег. № ВН 62 27 ВК. На място бил и водачът  - жалбопод. П.Б.. В МПС били натоварени 1,50 пр.куб.м. дърва за огрев , от вида  дъб и цер, на които нямало поставена КГМ , и които били измерени от служителите на Горското стопанство. Те поискали на Б. и надлежен документ – превозен билет, какъвто Б. не представил, и се оказало, че въобще няма издаван. При това св.Е. съставил констативен протокол за случая. Автомобилът и дървата били задържани, и предадени за отговорно пазене на домакина при ТП-ДГС-Белоградчик. А Е. съставил на място и АУАН № 1049 от 09.11.2018 г., на Б. за нарушения по “по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ”, като вписал в него , като свидетели на установяване на нарушението – колегите си Г.Г. и Ал.А.. Нарушителят П.Б. не отрекъл въобще провиненията си, подписал акта и приел копие от него.

         На 11.12.2018 г. въз основа на АУАН № 1049/09.11.2018 г. е издадено и обжалваното НП № 1049/2018 г. на РДГ-Берковица, но на осн. чл.266 ал.1 ЗГ и чл.272 от ЗГ, като АНО е приел, че провиненията на П.Б. са “повторни” – спрямо този нарушител имало наложени, влезли в законна сила санкции по идентични нарушения на ЗГ, с НП № 1346/2018г. / постановлението било потвърдено в санкционната си част с решение на съд, в сила от 29.05.2018г./.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление – частично само.

По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и авторство на П.Б. за деянията, приписвани му с акта и НП. Жалбоподателят е бил спрян и му е извършена проверка и от служители на полицията, а пристигналите след това служители на ДГС-Белоградчик, вкл. и актосъставителят, са констатирали безспорно приетите от съда за истинни факти – с посоченото МПС в АУАН и НП, жалбоподателят П.А.Б. да е превозвал / “транспортирал” / 1,5 пр.куб. м. дърва – дъб и цер. Тази дейност Б. извършвал без дървата да са маркирани, и без да притежава надлежен документ за техния транспорт -  превозен билет, което и не отрекъл тогава. Същевременно, с НП № 1346 от 05.01.2018 г. на РДГ-Берковица, обжалвано и след решение № 87/30.04.2018 г. на РС-Белоградчик по негово н.а.х.д. № 20/2018 г., влязло в законна сила на 29.05.2018 г. / известно на съда и след направена служебна справка в деловодната система на БРС/, Б. е наказван за провинения по чл.231 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. Или към момента на деянията по сегашното дело – 09.11.2018 г.,  не е била изминала и една година от предходното наказване – считано от 29.05.18 г. за същите нарушения.

         Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил съставите на административни нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.

         В основната санкционна норма на чл.266 ал.1 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. за редица нарушения по закона, включващи и тези по чл.213 ЗГ, а в чл.272 от ЗГ, при допълнителна квалификация – “повторност” - след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила – се указва, че «глоба»-та следва да е в троен размер.

         АНО в случая, очевидно е преценил, че на нарушителя се следва наказание “глоба” в размер на по 50 лв. за всяка една от проявите му на 09.11.2018 г., респ. след утрояване на това наказание, размерът му става – по 150 лв. – за всяко. Действително са  налице данни по делото – справка от информационна система “Елица” на ИАГ, за предходни прояви на нарушителя – нарушаване нормите на ЗГ /извън тази, обуславяща “повторност”-та сега/. Липсват обаче, всякакви доказателства за финансовото положение на Б. -  АНО не е и изследвал за такива, нито събрал подобни, отчитайки съвкупно и останалите обстоятелства известни по делото, съдът намира наистина за  правилно определен размера на санкциите “глоба”. От една страна, съдът не намира за установено, дали жалбоподателят работи и има редовни трудови доходи, дали притежава недвижимо или движимо имущество. На следващо място, количеството дърва, които са транспортирани от Б. е минимално.

         При цялостна преценка на така изложените факти – сред които и смекчаващи отговорността на дееца, и отегчаващи същата, съдът намирайки превес на първите, намира, че следващите се наказания на нарушителя за двете отделни прояви, предмет на делото, е законосъобразно и целесъобразно да бъдат определени в размер на минималния по чл.266 ал.1 от ЗГ, прилагайки след това и чл.272 от ЗГ. Съдът, съобразявайки се с това и с чл.27 от ЗАНН , счита, че “глобите”, които следва да понесе като наказание П.Б. за настоящите му прояви, е справедливо да са в размери на по 50,00 лв., за всяко нарушение, като съобразно изискването на чл.272 от ЗГ, те бъдат утроени, или да останат в размер на по 150,00 лв. за всяко деяние.

         В чл.273 ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 1,50 пр.куб.м. дърва – дъб и цер, е законосъобразно  /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано извършването на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, авторството им и вината на извършителя/.

Относно обаче разпореденото отнемане на средството на извършване на админ.нарушение – МПС, съдът намира, че същото е неправилно и  незаконосъобразно. Съгласно чл.273 ал.1 от ЗГ "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". Безспорно / от изисканата и представена справка от сектор “ПП” при ОД-МВР-Видин/ е че, МПС – микробус, “Форд Транзит” с рег. № ВН 62 27 ВК е собственост на ФЛ, различно от жалбоподателя. Съдът обаче намира, че е налице хипотезата, установена в чл.273 ал.1 от ЗГ, недопускаща отнемането на вещта, с която е извършено нарушението, ако се установи, че е използвана независимо от волята на собственика или против нея. Съдът приема, че е налице такъв именно случай, или поне не е доказано обратното. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано, в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушението е станало със знанието или съгласието на собственика или напротив. Санкциониращият орган не е събирал въобще доказателства дали формалният собственик на вещта е знаел за ползването му и дали не е давал съгласие за това. Ето защо съдът не може да приеме, че формалният собственик на ползваното МПС е знаел въобще, за да се съгласи или не се противопостави, за извършване на нерегламентирано транспортиране на дървесина, и въобще не е знаел кога и с каква цел е ползвано това превозно средство. Предвид изложеното съдът намира, че АНО незаконосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – МПС, м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 62 27 ВК.

Съдът отбелязва само, че общият нормативен акт, регламентиращ провеждането на админ.нак.производства – ЗАНН, в чл.20 ал.4, не позволява отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на админ.нарушение, когато тяхната стойност не съответства на характера и тежестта на админ.нарушение, в която насока за прецизност съдът е провел изследване. Съдът не е назначавал провеждането на оценителна експертиза, тъй като в случая това се явява и не необходимо – МПС, предмет на АУАН и НП се оказа не собственост на нарушителя, в който единствено случай ЗАНН – чл.20 ал.1 и ал.3, позволява да се прави преценка по чл.20 ал.4 от ЗАНН. Т.е.  когато средството, чрез което е осъществено админ.нарушение, не е собственост на самия нарушител, не е и приложим чл.20 ал.4 вр. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. А в конкретният случай – по настоящето дело, в специалният закон – ЗГ, законодателят е предвидил специален ред, по който се извършва разпореждане с вещите, послужили за извършване на нарушения.

По сочените до тук, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, средство за извършване на вмененото админ. нарушение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, докато в останалата му част - потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1049/11.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която  на П.А.Б. ***, с ЕГН **********, са наложени две отделни наказания „глоба” в размер на по 150,00 лв. на едно и също основание - чл.266 ал.1 от ЗГ и чл.272 от ЗГ, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, както и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението - 1,50 пр.куб.м. дърва за горене – дъб и цер, на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ.

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1049/11.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо П.А.Б. ***, с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършването на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ -  микробус, м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 62 27 ВК.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: