Р Е Ш Е Н И Е
29.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
VІІІ
Районен съд – Дупница състав
11 февруари 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1763 2018
дело № по описа за година.
Този сайт използва
В.Г.А.,
с ЕГН **********, с адрес за получаване
на съдебните книжа: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 е
обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13, издадено от Началника Група
на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, Груп КПДГПА на 03.10.2018 г., с
което са му наложени административни наказания, както следва: за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -“глоба” в
размер на 30 (тридесет) лв; за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер на 10.00
(десет) лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП –„глоба“ в размер на 20.00
(двадесет) лв. Прави оплакване за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление,
като моли да бъде отменено НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.09.2018 г. актосъставителят мл. инсп. Г.С. на длъжност- мл. автоконтрольор, при КПД- ГПА гр. Кюстендил и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение- А.Г., са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: на 26.09.2018 г., около 00:50 ч. на АМ „Струма“, км 56+500, посока гр. София, управлява товарен автомобил, като предприема маневра изпреварване и я завършва при наличието на пътен знак В- 24. не представя к.т. към СУ на МПС. Водачът има неплатени глоби. Същият е сам в МПС - нарушение на чл. 6, т.1; чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя срещу подпис, положен на 26.09.2018 г. Към момента на съставянето на акта жалбоподателят не е отразил в графата обяснения и възражения, че има такива. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което отразява същата фактическа и правна обстановка.
Приложена е и Заповед рег. № 8121з-515 от 14.15.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РУП са оправомощени да издават НП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. От същата заповед е видно, че актосъставителят също има правомощие да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП.
В хода на съдебно следствие не са събирани гласни доказателства. Приложена е справка за нарушител/водач.
Горната
фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства:
С
оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество същата се
явява частично основателна, поради което следва да се отмени наказателното
постановление в една част, а в друга да
бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
При издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
По първото деяние, че нарушен чл. 6, т. 1 от ЗДвП7В.Г.А.,
с ЕГН **********, с адрес за получаване
на съдебните книжа: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 е
обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13, издадено от Началника
Група на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, Груп КПДГПА на 03.10.2018
г., с което са му наложени административни наказания, както следва: за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП
-“глоба” в размер на 30 (тридесет) лв; за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер
на 10.00 (десет) лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.
185 от ЗДвП –„глоба“ в размер на 20.00
(двадесет) лв
В АУАН и НП и описано,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.6,
т.1 от ЗДвП – да съобразява своето поведение с пътните знаци, в случая с пътен
знак В-24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“ и което нарушение е било
установено от полицейските служители, осъществяващи контрол в посочения в НП
пътен участък.
Настоящата инстанция прие, че следва
ангажираната административна отговорност на А. да отпадне на следните основания:
Деянието е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбите на
чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, АУАН и НП следва
да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени. Разпоредбата на чл.
6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Значението на пътен знак В-24 и въведеното чрез него правило за поведение на водачите, не се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗДвП. При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно
по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на
съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени
законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочените от страна на
наказващия орган норми са бланкетни и препращат за част от своето съдържание
към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този
начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл
цитираните норми на чл. 183, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП са
бланкетни и препращат към други правни норми, тъй като в първата от посочените
разпоредби се говори само за неправилно изпреварване без пояснения на правилата
за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези. Предложение
3 от чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило, че водачите на МПС следва да съобразяват
своето поведение с пътните знаци, което обаче освен че е общо, не е изобщо
посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е
цитирана нормата, която предвижда правило за поведение. Като не е посочил
конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да спазват
забранителния знак, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна
норма, която е била нарушена. Така е било допуснато съществено процесуално
нарушение, защото се засяга правото на защита на санкционираното
лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от
закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения,
които той не е изпълнил. Подобно е и становището застъпено в задължителното за
съда Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС, относно нарушаването на
процесуалните правила, съгласно което в мотивите и в т.4.1. на диспозитива му е
отразено, че когато приложимата наказателна норма е бланкетна или препращаща,
допълнително трябва да се посочат и нарушените други правни разпоредби.
Освен това при
описанието на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, в конкретния
случай, следва да бъде отбелязано, че същото е неясно и непълно, доколкото не
се установява актосъставителят да е посочил дали с предприетата маневра
(изпреварване на забранено място) водачът е създал или не е създал
непосредствена опасност за движението. Това обстоятелство е особено съществено,
тъй като в двете различни хипотези предвиденото в ЗДвП наказание е различно –
при създадена опасност за движението санкцията е глоба в размер на 150 лева (на
основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП), а в другия случай наказанието е глоба в
размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, каквото наказание е и
наложено в конкретния случай. Доколкото обаче нито в АУАН, нито в НП се сочи
дали е налице непосредствена опасност за движението, то за съдът, както и за
наказаното лице, не става ясно как е определена санкционната норма. Не става
ясно и през цялото време, когато е извършена маневрата «изпреварване» е нарушен пътния знак В-24, или този знак е
нарушен при вече завършена маневра
изпреварване. Соченото се явява съществено процесуално нарушение и е основание
за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
По отношение на второто деяние, че е нарушен чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Относно
деянието на жалбоподателя посочено като първо и нарушаващо разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП досежно материалноправната законосъобразност в
обжалваното НП съдебният състав прецени за правилно издадено, в съответствие с
приложимия материален закон. Съдът намира, че в настоящия случай безспорно е
установено извършеното административно нарушение и неговия субект. По силата на
закона жалбоподателят В.А. се явява субект на отговорността, защото е бил
водач на МПС. Нормата на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП въвеждат задължение за водача на моторно превозно средство да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Изпълнителното деяние на нарушението по
посочената разпоредба от ЗДвП се състои в неносене на определените от
законодателя документи, което е посочено, както в АУАН, така и в
обжалваното НП. При така констатираното
административно нарушение правилно наказващият орган е пристъпил към определяне
на административното наказание. В случая законосъобразно е определено
административно наказание в константно предвидения в закона размер от 10 лева
съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1, т. 1, предл. II-ро от ЗДвП. Няма събрани доказателства, че
случая е маловажен и че следва да се приложи разпоредбата на чл.28,
б."а" от ЗАНН. Поради това, така определения размер на
административното наказание глоба от 10 лева е напълно достатъчно за
реализиране целите на превантивната функция и за изпълнение на целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Затова в случая обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено
в тази част.
По
отношение на третото деяние, че е нарушен чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП "При
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му." Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване." Следователно, в обжалваното НП е абсолютно
задължително съответния акт от посочените в чл.190, ал.3 от ЗДвП да бъде
прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в
сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали законовия едномесечен срок е
спазен. Противното представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е
основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В случая липсва такова
описание, че жалбоподателят е управлявал МПС след като му е било съставено НП,
същото да е влязло в сила и от датата на
влизане в сила да е изтекъл едномесечен срок, в който да не е изпълнил
задължението си да заплати дължимата глоба.
В този смисъл не се доказа жалбоподателят да е нарушил изискванията на чл. 190, ал.3 от ЗДвП за заплащане на глобата по влязло в сила наказателно постановление, поради което и нарушението в т. 3 от НП не е доказано, че е извършено и в тази част същото следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во и ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13,
издадено от Началника Група на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил,
Груп КПДГПА на 03.10.2018 г., с което на В.Г.А., с ЕГН **********, с адрес за получаване на съдебните книжа: гр.
София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 му е наложено административно
наказание за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го
ОТМЕНЯ, в частта, в която са му
наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -“глоба” в размер на 30
(тридесет) лв; и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП –„глоба“ в размер на 20.00
(двадесет) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: