Решение по дело №1763/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	VІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	11 февруари		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1763		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 Този сайт използва

В.Г.А., с ЕГН **********, с  адрес за получаване на съдебните книжа: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 е обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13, издадено от Началника Група на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, Груп КПДГПА на 03.10.2018 г., с което са му наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -“глоба” в размер на 30 (тридесет) лв; за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП –„глоба“  в размер на 20.00 (двадесет) лв.  Прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено НП.

 Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.09.2018 г. актосъставителят мл. инсп. Г.С. на длъжност- мл. автоконтрольор, при КПД- ГПА гр. Кюстендил и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение- А.Г., са констатирали, че  жалбоподателят извършил следното нарушение: на 26.09.2018 г., около 00:50 ч. на АМ „Струма“, км 56+500, посока гр. София, управлява товарен автомобил, като  предприема маневра изпреварване и я завършва при наличието на пътен знак В- 24. не представя к.т. към СУ на МПС. Водачът има неплатени глоби. Същият  е сам в МПС - нарушение на чл. 6, т.1; чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя срещу подпис, положен на 26.09.2018 г. Към момента на съставянето на акта жалбоподателят не е отразил в графата обяснения и възражения, че има такива. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което отразява същата фактическа и правна обстановка.

Приложена е и Заповед рег. № 8121з-515 от 14.15.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РУП са оправомощени да издават НП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. От същата заповед е видно, че актосъставителят също има правомощие да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП.

В хода на съдебно следствие не са събирани гласни доказателства. Приложена е справка за нарушител/водач.

   Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени  доказателства:

   С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради което следва да се отмени наказателното постановление  в една част, а в друга да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

При издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

По първото деяние, че нарушен чл. 6, т. 1 от ЗДвП7В.Г.А., с ЕГН **********, с  адрес за получаване на съдебните книжа: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 е обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13, издадено от Началника Група на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, Груп КПДГПА на 03.10.2018 г., с което са му наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -“глоба” в размер на 30 (тридесет) лв; за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП –„глоба“  в размер на 20.00 (двадесет) лв

В АУАН и НП и описано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си  по  чл.6, т.1 от ЗДвП – да съобразява своето поведение с пътните знаци, в случая с пътен знак В-24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“ и което нарушение е било установено от полицейските служители, осъществяващи контрол в посочения в НП пътен участък.

Настоящата инстанция прие, че следва ангажираната административна отговорност на  А. да отпадне на следните основания:

Деянието е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Значението на пътен знак В-24 и въведеното чрез него правило за поведение на водачите, не се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗДвП. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочените от страна на наказващия орган норми са бланкетни и препращат за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл цитираните норми на чл. 183, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП са бланкетни и препращат към други правни норми, тъй като в първата от посочените разпоредби се говори само за неправилно изпреварване без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези.  Предложение 3 от чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило, че водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци, което обаче освен че е общо, не е изобщо посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение. Като не е посочил конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да спазват забранителния знак, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Така е било допуснато съществено процесуално нарушение, защото се засяга правото на  защита на санкционираното лице да  узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Подобно е и становището застъпено в задължителното за съда Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС, относно нарушаването на процесуалните правила, съгласно което в мотивите и в т.4.1. на диспозитива му е отразено, че когато приложимата наказателна норма е бланкетна или препращаща, допълнително трябва да се посочат и нарушените други правни разпоредби.

Освен това при описанието на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, в конкретния случай, следва да бъде отбелязано, че същото е неясно и непълно, доколкото не се установява актосъставителят да е посочил дали с предприетата маневра (изпреварване на забранено място) водачът е създал или не е създал непосредствена опасност за движението. Това обстоятелство е особено съществено, тъй като в двете различни хипотези предвиденото в ЗДвП наказание е различно – при създадена опасност за движението санкцията е глоба в размер на 150 лева (на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП), а в другия случай наказанието е глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, каквото наказание е и наложено в конкретния случай. Доколкото обаче нито в АУАН, нито в НП се сочи дали е налице непосредствена опасност за движението, то за съдът, както и за наказаното лице, не става ясно как е определена санкционната норма. Не става ясно и през цялото време, когато е извършена маневрата «изпреварване»  е нарушен пътния знак В-24, или този знак е нарушен при  вече завършена маневра изпреварване. Соченото се явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

По отношение на второто деяние, че е нарушен чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

            Относно деянието на жалбоподателя посочено като първо и нарушаващо разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП досежно материалноправната законосъобразност в обжалваното НП съдебният състав прецени за правилно издадено, в съответствие с приложимия материален закон. Съдът намира, че в настоящия случай безспорно е установено извършеното административно нарушение и неговия субект. По силата на закона жалбоподателят В.А. се явява субект на отговорността, защото е бил водач на МПС. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвеждат задължение за водача на моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Изпълнителното деяние на нарушението по посочената разпоредба от ЗДвП се състои в неносене на определените от законодателя документи, което  е посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП. При така констатираното административно нарушение правилно наказващият орган е пристъпил към определяне на административното наказание. В случая законосъобразно е определено административно наказание в константно предвидения в закона размер от 10 лева съобразно разпоредбата на  чл.183, ал.1, т. 1, предл. II-ро  от ЗДвП. Няма събрани доказателства, че случая е маловажен и че следва да се приложи разпоредбата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Поради това, така определения размер на административното наказание глоба от 10  лева е напълно достатъчно за реализиране целите на превантивната функция и за изпълнение на целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Затова в случая обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част.

По отношение на третото деяние, че е нарушен чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:

Съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП "При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му." Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл.190, ал.3 от ЗДвП да бъде прецизно  индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали законовия едномесечен срок е спазен. Противното представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В случая липсва такова описание, че жалбоподателят е управлявал МПС след като му е било съставено НП, същото да е влязло в  сила и от датата на влизане в сила да е изтекъл едномесечен срок, в който да не е изпълнил задължението си да заплати дължимата глоба.

 В този смисъл не се доказа жалбоподателят да е нарушил изискванията на чл. 190, ал.3 от ЗДвП за заплащане на глобата по влязло в сила наказателно постановление, поради което и нарушението в т. 3 от НП не е доказано, че е извършено и в тази част същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во и ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

Р      Е     Ш     И  :

        

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-5310-001442 /13, издадено от Началника Група на РУП гр. Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, Груп КПДГПА на 03.10.2018 г., с което на В.Г.А., с ЕГН **********, с  адрес за получаване на съдебните книжа: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, ет. 8, офис 806 му е наложено административно наказание за нарушение на чл.100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП –„глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го

ОТМЕНЯ, в частта, в която са му наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -“глоба” в размер на 30 (тридесет) лв; и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП –„глоба“  в размер на 20.00 (двадесет) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: