№ 416
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500531 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК. Образувано е по жалби
на АН. П. ИЛЧ. и Р. М. ИЛЧ. - н., действащ със съгласието на своята м. АН. П. ИЛЧ. -
длъжници в изпълнителното производство, против действията на Частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Ивелина Божилова, извършени по изп.д.№20198000400317 (317/18г.),
съставляващи определяне на разноските, дължими от жалбоподателите по изпълнителното
дело, чрез съобщения съотв. изх.№01673/25.01.22г. и изх.№01674/25.01.22г., в които е
посочено, че се дължат: 217.60 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ; такса по т.26 от
Тарифатта, в размер на 184.83 лева.
В жалбите се иска отмяна действията на ЧСИ, изразяващи се във начисляване в
ПДИ на горепосочените разноски по изп. д. и на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по
съображения, че са незаконосъобразни, постановени при допускане на съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на чл. 79, ал. 1
и ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител не е изготвил сметка за събиране на начислените в
ПДИ такси по изпълнението, нито е връчил такава на всеки от длъжниците заедно с ПДИ.
По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се излагат възражения, че липсва основание
за начисляването й в ПДИ, тъй като същата се дължи само при събиране на вземането или
част от него, което е бъдещо несигурно събитие. Молят за отмяна на атакуваните действия
на ЧСИ относно вписаните като дължими в двете ПДИ разноски и такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Направено е и искане за присъждане в полза на адвокатския представител на
всеки от жалбоподателите на минимално адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2
1
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на по 200 лв.
Взискателят Община Созопол не представя писмени възражения по реда на
чл.436, ал.3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова излага мотиви във връзка с
обжалваните действия, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд Ивелина
Божилова, е образувано изп.д. №317/18г., по възлагане на осн. чл.2, ал.2 и 3 ЗЧСИ, вр.
чл.163, ал.1 ДОПК от Община Созопол, против длъжника М. Р. И.. Представени са: Актове
за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №РА000096/06.06.2018г.,
№РА000097/06.06.2018г., №РА000058/26.05.2014г. №РА000412/06.06.2018г.,
№РА000059/26.05.2014г.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 26.07.2019г. В нея са
посочени дължимите по горепосочените актове задължения и лихви върху тях, както и
дължимите такси и разноски в изпълнителното производство. На длъжника е съобщено и, че
са наложени запори върху банкови сметки, лек автомобил „Форд Ескорт“ рег.№А6019 ВН и
възбрана върху 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 81178.501.369.1
Към делото с Разпореждане от 13.05.2021г. са присъединени и задължения по
АУЗ №5280-1/28.02.2020г.; №5281-1/28.02.2020г.; №5282-1/28.02.2020г.
ЧСИ е издал следните сметки: №39170/21.05.21г. за такси по т.1, т.3, т.4, т.9, т.10,
т.11 и т.31к, в общ размер 307.60 лева с ДДС; №39171/21.05.21г. за такса по т.31а, в размер
на 23.50 лева;
С Разпореждане от 25.01.22г., след извършена служебна справка, ЧСИ е
установил, че длъжникът М. И. е починал на 25.08.2021г. и е конституирал като длъжници
по делото неговите наследници - жалбоподателите АН. П. ИЛЧ. – с. и Р. М. ИЛЧ. – н.с.. На
всеки от тях на 15.02.2022г. с обратна разписка е връчено съобщение, с което са уведомени
за конституирането им и относно дължимите от тях суми: главници от 948.70 лева и 474.77
лева; неолихвяеми суми от 155.56 лева; 217.60 лева такси и разноски по изпълнителното
дело; 184.83 лева – такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ; дължими общо 1981.46 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни.
Според нормата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато са налице предвидените в същата законова норма
изключения. Такива обаче в случая не са налице, което означава, че остава приложимо
общото правило, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЧСИ предвижда задължение за ЧСИ да изготви сметка за тях в два или повече
еднообразни екземпляра, подписана от него, единият от които се връчва на задълженото
2
лице. Според нормата на ал.2, в сметката следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и
последиците от неплащането. Въпреки, че тази сметка не представлява самото реално
събиране на посочените в нея суми, неспазване на изискването за изготвянето й и
връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ,
води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка. Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, длъжникът има право да обжалва разноските в изпълнителното производство.
В настоящия случай, след конституиране на настоящите жалбоподатели, ведно с
поканата за доброволно изпълнение не е била изготвена и не им е била връчена сметка за
дължимите в изпълнителното производство такси и разноски. Липсата на издадена нарочна
сметка от ЧСИ препятства защитата на длъжника, тъй като не става ясно какви точно
посочените разходи, описани в ПДИ и за кои плащания извършени от ЧСИ се отнасят (в
т.см. решение № 89 от 06.06.2019г. по гр.д. № 893/2019г. на ВКС и решение 366 от
12.001.2015г. по гр.д. 4597/2014г. на ВКС).
Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се каже: тази такса, за разлика от
останалите, които се начисляват в изпълнителното производство, не се дължи авансово от
взискателя, а се начислява директно на длъжника. Съгласно съдебната практика, нито
юридически, нито практически е допустимо и възможно тази такса да се впише и начисли
преди да са събрани чрез използвания в конкретното изпълнително дело изпълнителен
способ парични суми, защото тя се определя като процент от събраната сума, а кога ще
настъпи този момент към момента на връчване на ПДИ не е ясно (Определение № 612 от
25.07.2016г. по гр.д. № 1394/2016г. на ВКС; Решение № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 893/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 336 от 28.09.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1488/2021 г.). Според Решение №366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г.
о., ГК, императивността на правните норми чл. 79 ЗЧСИ и т. 5 от ТТРЗЧСИ задължава ЧСИ
за спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както
законодателно е предвидено. Всякакви други форми на отразяване, извършени от ЧСИ, не
го освобождават от спазване на предвиденото в закона изискване на отразяване на
извършените от него процесуални действия в изпълнителното производство.
В настоящия случай в поканата за доброволно изпълнение, връчена на
новоконституираните длъжници, ЧСИ ги е уведомил за дължимите обикновени и
пропорционални такси, които следва да заплатят, като предварително е определил и таксата,
дължима по т.26 от Тарифата. Като го е сторил и не е приложил към призовката сметка по
чл.79, ал.1 ЗЧСИ, ЧСИ е нарушил законовото изискване.
Поради това жалбата е основателна и следва да се уважи. Ето защо действието на
ЧСИ Николова, представляващо определяне на дължимите по делото такси и разноски в
поканите за доброволно изпълнение, връчени на новоконституираните длъжници, без
прилагане на сметка по чл.79 ЗЧСИ и при първоначално определяне размера на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
3
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на по 250 лева за всеки жалбоподател,
от които по 25.00 лева – внесена от всеки от тях държавна такса и 200.00 лева – адвокатско
възнаграждение, дължимо на осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Станимира Николова, извършени по изп.д.
№20198000400317 (317/18г.), съставляващи определяне на разноските, дължими от
жалбоподателите АН. П. ИЛЧ. и Р. М. ИЛЧ. - н., действащ със съгласието на своята м. АН.
П. ИЛЧ. - длъжници в изпълнителното производство, в съобщения съотв. изх.
№01673/25.01.22г. и изх.№01674/25.01.22г., в които е посочено, че се дължат: 217.60 лева –
такси по Тарифата към ЗЧСИ; такса по т.26 от Тарифата, в размер на 184.83 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Любен Донев от БАК,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на АН. П. ИЛЧ. и Р. М. ИЛЧ.
- н., действащ със съгласието на своята м. АН. П. ИЛЧ., по 200.00 лева на всеки, дължимо на
осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ, ДА ЗАПЛАТИ на АН. П. ИЛЧ. и Р. М. ИЛЧ. -
н., действащ със съгласието на своята м. АН. П. ИЛЧ., съдебно – деловодни разноски, в
размер на по 25 лева за всеки – държавна такса.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437,
ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4