РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3294903 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М.
Н. П., ЕГН ********** от гр. **** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят М. Н. П. не се явява в съдебно заседание. По
съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, моли съда да отмени електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Прави искане за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата. Претендира и разноски по делото.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
1
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 27.08.2019 г. в
00:09 часа по републикански път II-86, на км 19+240 в посока от гр. Пловдив
към гр. Асеновград мотоциклет „Кавазаки 3 800“ с рег.№ ****** се движил
със скорост от 103 км/ч при максимално разрешена скорост от 80 км/ч.
Движението на това МПС и с посочената скорост било заснето и установено с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип
„Multa Radar“ SD 580. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 106 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от "минус" 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 103
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 23 км/ч. Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е
регистрирано МПС е М. Н. П. и че с това е извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
на посочените в ЕФ време и място – на 27.08.2019 г. в 00:09 часа на път II-86,
км 19+240 в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград е извършено
нарушение за скорост, тъй като моторно превозно средство се е движило със
скорост от 103 км/ч при максимално разрешена скорост от 80 км/ч, при което
е превишена разрешената скорост извън населено място с 23 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че по делото не е
доказано по категоричен и несъмнен начин, че установената превишена
скорост от 103 км/ч е била именно на мотоциклет „Кавазаки 3 800“ с рег.№
****, тъй като регистрационният номер на това МПС е напълно нечетлив. По
делото няма никакви други доказателства потвърждаващи, че процесното
МПС е било именно с рег.№ ****, като не е наличен и протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., тъй като нарушението е било заснето
със стационарна камера, за която такъв не се изисква.
Следващ порок на процедурата по установяване на нарушението е
използването на средство за измерване, за което не се доказа, че е от одобрен
тип и е преминало последваща периодична метрологична проверка. От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се
установява, че срокът на одобряването на типа на процесната видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar“
SD 580 е изтекъл на 08.12.2020 г. За да намери приложение разпоредбата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, трябва да са налице две кумулативни
предпоставки – средството за измерване да се намира в употреба и то да
отговаря на одобрения тип. При наличието на тези предпоставки средството
за измерване се счита от одобрен тип. По делото не се доказа да са изпълнени
тези изисквания, тъй като данни за извършена метрологична проверка не са
2
представени от въззиваемата страна, а доказателствената тежест в процеса се
носи именно от нея, поради което тя следва да понесе и неблагоприятните
последици от недоказването на своето твърдение. В случая съдът приема, че
по делото не се доказа използваното за установяване на нарушението
техническо средство тип Multa Radar SD580 да е отговаряло на одобрения тип
към датата на деянието 27.08.2019 г., нито да е успешно преминало
метрологична проверка. Тези обстоятелства в съвкупност с изтичането на
срока на валидност на одобряването на типа налагат извод, че използваното
АТСС не е от одобрен тип.
Предвид изложеното и доколкото съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство, както и че така
визираното нарушение се явява недоказано, то следва НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта
и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване
на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в
минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3294903 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М.
Н. П., ЕГН ********** от гр. **** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да ЗАПЛАТИ на С.Ж. П., вписан в АК-
3
Пловдив, със служебен адрес гр. ***** сумата от 300 лева /триста/ лева
представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4