Решение по дело №76/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                        № 141

 

гр. Русе, 23.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГАЛЕНА ДЯКОВА
	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИЛЯН М. като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА кан дело № 76 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Регионална здравна инспекция /РЗИ/-гр.Русе, представлявано от директора, против  Решение №260097/05.02.2021 г. по АНД № 2233/2020 г. по описа на РС - Русе, с което e отменено НП №58/28.10.2020 г. на Директора на РЗИ – Русе. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество от настоящата инстанция, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник – Н. Д. М., чрез процесуален представител – адв. Св.И.,  счита, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение, в което изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че решението на РРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а НП - потвърдено.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното в касационното производство решение РС - Русе е отменил оспореното пред него НП, като е приел, че същото е незаконосъобразно.  На първо място въззивният съд е посочил, че е налице непълно и неясно посочване на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, описано като „без поставена защитна маска, покриваща устата и носа“, с което е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Отделно от това съдът е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението на РС - Русе е неправилно.

С оспореното пред РРС НП на ответника по касацията е наложено наказание за нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. т.3 от Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Според обстоятелствената част на АУАН и НП Н.М. /наказаното лице/ работи като касиер в обект супермаркет в гр.Русе, стопанисван от „ФМ“ООД, без поставена защитна маска, покриваща устата и носа. АНО, на основание  чл. 209а, ал. 1  ЗЗ, е наложил на Михаилова глоба в размер на 300 лв.

Касационният състав не констатира порок при описани на нарушението в АУАН и НП, противно на приетото от РРС.

Не е спорно, че към 07.10.2020 г., на която дата е осъществено нарушението, в Република България е било обявено извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19). Именно в тази връзка на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която е действала към момента на установяване на нарушението, в нейната т.3 е разписано, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра, е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем.  Начинът, по който следва да стане използването, е ясно описан в приложение № 3 към горецитирана заповед на Министъра на здравеопазването, а именно - защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата от основата на носа до брадичката.  Въведените с тази заповед противоепидемични мерки на територията на Република България са били в сила считано от 1.10.2020 г. до 30.11.2020 г., което означава, че към момента на констатиране на нарушението – 07.10.2020 г., тя е била задължителна.

От събраните писмени и гласни доказателства в хода на производството пред РРС безспорно е установено, че наказаното лице, работещо на касата в търговския обект, в момента на проверката е било с маска, която не е покривала устата и носа. Констатираното деяние в АУАН е описано подробно и ясно и категорично сочи на нарушение на задълженията за носене на защитна маска, вкл. и  по указания в заповедта начин. Деянието изпълнява състава на нарушението по чл. 209а от Закона за здравето, за което е предвидена санкция в размер от 300 до 1000 лв., като наказанието с процесното НП е наложено на законовия минимум.

Касационната инстанция не споделя и направените от РРС изводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

   Деянието е извършено по време на пандемия от COVID - 19 и извънредно положение върху цялата територия на Република България, свързано със смъртни случаи. С действията си, нарушителят е застрашил здравето на клиентите в обекта и е създал предпоставка за разпространението на COVID - 19. Противоепидемичните мерки се налагат, заради опасността за здравето на хората. В случая, поведението на Н.М. засяга жизненоважни интереси на гражданите, предвид работното й място - на каса в супермаркет, което неизбежно налага пряка контактност с поток от клиенти на търговския обект.  Отделно от това, от данните по делото се установява упорство в противоправното поведение на лицето – всички останали служители в обекта са били с поставени маски по начина, описан в горецитираната заповед; още при проверката по повод на забележка от страна на проверяващите лицето е поставило правилно маската, но след това отново я е свалило /вж. свидетелски показания на актосъставителя В.Георгиева в открито съдебно заседание на 12.01.2021 г./ Настоящият съдебен състав счита, че за конкретния случай хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност е неприложима.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение №260097/05.02.2021 г. по АНД № 2233/2020 г. по описа на РС - Русе, с което e отменено НП №58/28.10.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/-гр.Русе, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №58/28.10.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - гр.Русе, с което на Н.Д.М., с адрес: ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. т.3 от Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

         Решението е окончателно.

 

                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                   

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                             

 

                                                                              2.