№ 5143
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110167636 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. И. Т. срещу „фирма“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени конститутивни искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „Управител“ в ответното
дружество.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор от 01.08.2018
г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността „Управител“ в ответното
дружество. На 30.08.2018 г. управителят на ответното дружество връчил на ищцата Заповед
№ 4/30.08.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване на
обема на работа, в която се сочело, че на служителя не се дължат никакви обезщетения.
Ищцата твърди, че ответника се е задължил да заплаща възнаграждение в размер на 3000
лева, срещу което тя да престира труд на горепосочената длъжност. Твърди, че е
изпълнявала съвестно трудовите си задължения, а ответника не е заплатил полагащото се
трудово възнаграждение. Счита, че уволнението е незаконно, тъй като не е било налице
намаляване обема на работа, а ответника фиктивно е записал в заповедта за уволнение това
основание. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на ответника.
Извън срока по чл. 131 ГПК, на 22.03.2022 г. ответникът е подал чрез пощата писмен
1
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и
неоснователни и моли за отхвърляне на същите. Не сочи доказателства.
Доколкото въведените с просрочения отговор отричания касаят обстоятелства, които се
намират в доказателствена тежест на ищеца, и твърдения за обстоятелства в доказателствена
тежест на ответника, антиципирано оспорени от ищцата, като част от основанието на иска,
същите могат да бъдат съобразени. Ето защо съдът счита, че не са преклудирани
съдържащото се в отговора на исковата молба признание на трудовото правоотношение и
неговото прекратяване, както и общото отричане на изложените в исковата молба
обстоятелства. Твърденията за финансови загуби, недобор при ревизия, начислени от НАП
задължения, могат да бъдат обсъждани само доколкото сочат на намаляване обема на
работата. Останалите твърдения - за неизпълнение на задълженията на ищцата и нейна вина
за загубите са недопустими като просрочени, които така или иначе не са относими,
доколкото не са посочени в уволнителната заповед.
В съдебните заседания страните, редовно уведомени, не са се явили лично и не са били
представлявани. Депозирани са молби от ищцата с допълнителни доводи и съображения в
подкрепа на направените оспорвания. Допуснатите в хода на съдебните заседания свидетели
и експертиза са заличени поради невнасяне на депозит.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори между страните, а и видно от представения и приет от съда трудов договор от
01.08.2018 г., че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищцата приела да изпълнява длъжността „Управител“ в ответното дружество, при
пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева.
Видно от отбелязване в трудовия договор, ищцата е постъпила на работа на 01.08.2018 г.
От представената и приета по делото Заповед № 4/30.08.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение при посочено основание намаляване на обема на работа се
установява, че процесното трудово правоотношение е било едностранно прекратено с
ищцата, считано от 01.09.2018 г.
С оглед нереализиране на доказателствената тежест на ответника, въпреки дадените
указания, съдът е длъжен да приеме, че не е налице намаляване на обема на работа в
ответното предприятие. По делото липсват каквито и да било доказателства, които да
установяват реалното намаление на обема на работата, нито за какъв период е установено
такова намаление, дали периодът да е достатъчно продължителен, за да може да се установи
трайна тенденция за намаляване обема на работата, който пък да е в пряка причинна връзка
с трудовата функция на ищцата.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен:
Законосъобразността на уволнението, извършено на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ предполага наличието на следните предпоставки: 1/ да е налице обективно и реално
намаляване на обема на работата, която е част от изпълняваната от ищеца трудова функция;
2
2/ извършеното уволнение да е обусловено от настъпилото намаление на обема на работата и
3/ работодателят да е извършил подбор или подборът да не е бил задължителен тъй като се
съкращава единствената длъжност.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се установи по
безспорен и категоричен начин, че към момента на уволнението на ищцата е съществувало
като обективно фактическо състояние намаляване обема на работа в предприятието на
работодателя, респ. в неговото конкретно производствено звено. Ето защо, съдът приема, че
ответникът не успя да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради
намаляване обема на работа.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен :
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на
уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен
и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. От трудовия договор,
сключен между страните, се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение,
поради което ищцата следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Управител“.
С оглед изхода на спора, разноски се полагат само на ищцата, която обаче не е сторила
такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд
държавна такса върху уважените искове
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, уволнението на С. И. Т., ЕГН **********, извършено със Заповед № 4 от
30.08.2018 г. на управителя на „фирма“ ЕООД, ЕИК ****************, и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ я ВЪЗСТАНОВЯВА на заеманата преди
уволнението длъжност „Управител“ в „фирма“ ЕООД, ЕИК
****************.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ****************, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 100 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
подписано с КЕП
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4