Определение по дело №457/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1899 от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 869/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д. е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Н. Б. Т., ЕГН * от с.Б., обл.Б. , Ч. пълномощник и процесуален представител А.П. Ю. от АК П., с адрес : гр.П., ул.”М. К.” №, ., като жалбоподателят моли съда, да отмени като неправилно обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за предаване на владението на 18.38 кв.м от имот пл. № 149, намиращи се на север от регулационната линия на УПИ VI , и произнасяйки се по съществото на спора - да уважи предявения иск в тази му част, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

С атакуваното Решение, РС е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска предявен от Н. Б. Т., ЕГН * против Б. С. Т. и Г. С. С., тримата от с.Б., област Б., за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението на 34.14кв.м. от дворно място, представляващо УПИ VІ, пл.№ 149, от кв.25 по плана на с.Б., област Б., намиращи се в северната част от имота, която площ ответниците владеели без правно основание. Съдът ОСЪДИЛ Н. Б. Т. да заплати на Б. С. Т. и Г. С. С.,тримата от с.Б., област Б. сумата от 525 лв. – направени от ответниците разноски по делото.

Наведени са оплаквания в жалбата, че атакуваното решение на Районен съд - Г. Д. е неправилно. Въззивникът, Ч. своя процесуален представител, сочи с жалбата си, че първостепенният съд не е съобразил и обсъдил установените по делото факти, които са от значение за правилното решаване на спора.

Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна е постъпил отговор по подадената въззивна жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. С отговора не са направени доказателствени искания от въззиваемата страна. Желае въззивният съд да потвърди атакуваното решение в обжалваната му част и да присъди сторените разноски във въззивната инстанция.

Страните, Ч. процесуалните си представители, представят писмени бележки по въззивното дело.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. Внесена е и следващата се д.т.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение от РС Г. Д., в атакуваната му част, е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на същото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Б. Т., с ЕГН * от с.Б., община Г. Д., област Б., действащ Ч. своя процесуален представител адвокат П. Ю. от АК П., с адрес : гр.П., ул.”М. К.” № против Б. С. Т. и Г. С. С., двамата от с.Б., област Б., уточнен с молба от 16.09.2011 г., за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението на 34.14 кв. метра /след допуснато изменение на иска с протоколно определение на РС от проведено на 25.04.2012 г. открито съдебно заседание досежно размера на заявената за ревандикиране площ/, съставляващи част от собственото му дворно място, образуващо УПИ VІ, пл.№ 149, от кв.25 по плана на с.Б., област Б., попадащи в северната част на имот пл. № 149, при граници: от север-имотната граница на имот пл. № 149, от юг-имот пл. № 149, от запад - УПИ V-148 и от изток- УПИ VII-150, която площ ответниците владеят без правно основание. Претендирани са от ищците и сторените в производството разноски.

Ищецът се активно легитимира като собственик на парцел VI, имот пл. № 149 от кв. 25 по действащия план на село Б., община Г., област с административен център Б., с площ за парцела от 295 кв. метра, при граници за парцела: улица, наследници на И.Г., С. Т. Т. и И. Т.. Същият е признат за такъв по наследство, делба и давностно владение с нотариален акт № 145, том I, дело № 285/1980 година на Районен съд -Г. Д..

Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен и се легитимират като собственици на УПИ IV, имот пл. № 76 от кв. 25 по действуващия план на с.Б., с площ за парцела от 310кв. метра. Същите са собственици на имота по наследство, останало от баща им С. С. Т., който го е закупил от неговия баща през 1967 година – нотариален акт №23,дело 76/1967г. на Народен съд гр.Г. Д..

Имотите са съседни.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза от заключенията на която е видно, че от одобряването на улично-регулационния и дворищно-регулационния план на с.Б. през 1933 г. със заповед № 690 / което е отбелязано и на представената от ищеца скица изх.№ 622 от 07.08.2009 г. на л. 12 от приложеното първоинстанционно дело/ до настоящия момент, в ОбА Г. няма данни да са извършвани промени на кадастралния и регулационния план досежно парцели VI - 149 и IV – 76. Площта на УПИ VI - 149 от кв. 25 е 300 кв. метра, а площта на УПИ IV - 76 от кв. 25 е 301 кв. метра. Части от имоти пл. №№ 149 и 150 (съседен на имота на ответниците и този на ищеца) попадат в урегулирания поземлен имот на ответниците. Частта от имот пл.№149, попадаща в УПИ на ответниците е с площ от 18,38кв.м. Съществуващите на място огради между двата парцела не следват нито регулационната линия, нито имотната граница. Парцелът на ищеца продължава на север от съществуващия каменен зид до регулационната линия и площта на тази част от същия е 15,76кв.м. – оцветена в жълто на скицата, приложена към основното заключение на вещото лице. Имот пл.№149 продължава на север от регулационната граница между двата парцела и частта от него, попадаща в парцела на ответниците е с площ от 18,38 кв.м. – оцветена в жълто на скицата приложена към допълнителното заключение на вещото лице. За площите, оцветени в жълто на двете скици е възникнал и спорът между страните.

Извършен е оглед на място, при което са разпитани свидетели относно стопанисването и обработването на спорната площ.

Във въззивната инстанция се претендира единствено площта от 18.38 кв.м., част от имот № 149, оцветена в жълто, от скицата на вещото лице, приложена към допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена пред районния съд и попадаща в урегулирания имот на ответниците.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно и пълно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд относно неоснователността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

С обжалваното решение РС – Г. Д. е отхвърлил изцяло предявения ревандикационен иск и е осъдил ищеца да заплати сторените от ответниците разноски.

За да отхвърли иска в тази му част, районният съд е приел, че : Спорният имот, с площ от 18,38 кв.м., находяща се на север от регулационната линия на парцела на ищеца, не е част от УПИ VІ. Нотариалният акт , представен от ищеца го легитимирал като собственик на имот с площ от 295 кв.м.(в момента според в.л.– 300кв.м.). С оглед на това следвало да се приеме за недоказано обстоятелството, че ищецът е собственик на оспорваната от него част от имот пл.№149. Т.е. не било налице първата предпоставка за уважаването на предявения ревандикационен иск. Фактът на владението върху тази част от страна на ответниците не се оспорва, но се твърдяло, че това владение е осъществявано по силата на влезлия в сила регулационен план на селото от 1933 г.. За прилагането му не било необходимо извършването на други действия и владението на ответниците можело да бъде основано на същия. Първостепенният съд приел, че същите владеят тази част от спорния имот, но това владение се осъществява на правно основание. Т.е. не била налице и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от първостепенния съд за правилни и обосновани. Същите следва да бъдат допълнени със следното изложение на въззивния съд:

Установено е по делото, че улично-регулационният и дворищно-регулационният план за с.Б. са утвърдени още през 1933 г., когато е действал Закона за благоустройството на населените места в Княжество България / обн., Държавен вестник, бр. 67 от 1905 г., отм., Държавен вестник, бр. 117 от 31.05.1941 г./. С ТР № 3/ 1993 г. на ОСГК на ВС, имащо характер на задължителна съдебна практика е посочено, че дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези –заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред Ч. доброволно отстъпване или Ч. въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност/ чл. 134, ал.3 ЗТСУ/ , или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ/ отм./ в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни.

В случая според експерта няма съхранена информация за отчуждаеми и придаваеми места, касаещи процесните съседни парцели.

От така формулирана претенцията, че се спори за площ от 18.38 кв.м., става ясно след изготвената допълнителна експертиза, че тя е част от УПИ ІV-76, собственост на общия наследодател на ответниците в процеса, каквото искане обаче не е отправяно. Обстоятелствата в исковата молба са изцяло свързани с твърдение, че ответниците са завладели площ, част от УПИ VІ, пл.№ 149 от кв.25 по плана на с. Б.. Макар и донякъде от уточнителната молба на ищеца, да става ясно Ч. описанието на границите на спорната площ, че част от същата попада в УПИ ІV-76, такова искане не е отправяно към съда.

Настоящата въззивна инстанция приема, че след като имот пл. № 76 и пл. № 149 са били заети и владяни в границите, определени от регулационния план, повече от 10 години, каквито данни съдът извлича от събраните доказателства в първоинстанционното производство, то отчуждителното действие на дворищнорегулационният план е настъпило.

Макар ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС да е прието при действието на ЗТСУ (отм.), то не е изгубило значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР . Това следва от разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищнорегулационните планове, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв заварен дворищнорегулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ (отм.), той не би могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ. Това Тълкувателно решение има отношение не само към дворищно-регулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ (отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България /.

Дворищната регулация е имала непосредствено отчуждително действие, поради което с влизането и в сила правото на собственост за имота, за който е отреден парцел се е трансформирало в право на собственост върху парцела, вкл. и придаваеми части от други имоти. Няма данни по делото за друг последващ план на населеното място, освен този от 1933 г.

Ищецът не е навеждал доводи за погрешно нанесена в кадастралната основа имотна граница между неговия имот и този на ответниците, за да може да се извлече извод за предявен иск за установяване на такава грешка по съдебен ред, като в случая пак би се стигнало до направа на краен извод от решаващия съд – приложена ли е или не дворищната регулация досежно тези имоти. Изцяло твърденията на ищеца в ревандикационния иск са свързани с обстоятелството, че е собстевник на УПИ VІ-149, кв.25 по плана на с. Б., с площ от 295 кв.м. и че част от този именно имот, неправомерно е завладяна от ответниците. С оглед представените и събрани доказателства, въззивният съд приема, че не е проведено доказване на иска за собственост и правилно и законосъобразно е бил отхвърлен от първостепенният съд като неоснователен и недоказан, като в тежест на ищеца обосновано са били възложени и сторените от ответниците разноски.

Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение, в атакуваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 400 лв. сторени за адвокат, представляващ ги във въззивната инстанция и съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, Окръжен съд Б., на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 1899 от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 869/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д., в частта, с която е отхвърлил като неоснователен предявеният от Н. Б. Т., с ЕГН * от с.Б., община Г. Д., област Б., действащ Ч. своя процесуален представител адвокат П. Ю. от АК П., с адрес : гр.П., ул.”М. К.” № против Б. С. Т. и Г. С. С., двамата от с.Б., област Б., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението на 18.38 кв. метра, съставляващи част от собственото му дворно място, образуващо УПИ VІ, пл.№ 149, кв.25 по плана на с.Б., област Б., попадащи в северната част на имот пл. № 149, която площ ответниците владеят без правно основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Б. Т., с ЕГН * от с.Б., община Г. Д., област Б., да заплати на Б. С. Т. и Г. С. С., двамата от с.Б., област Б., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи направените от тях разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решение № 1899 от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 869/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Б. Т., с ЕГН * от с.Б., община Г. Д., област Б., действащ Ч. своя процесуален представител адвокат П. Ю. от АК П., с адрес : гр.П., ул.”М. К.” № против Б. С. Т. и Г. С. С., двамата от с.Б., област Б., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението на 15.76 кв. метра, съставляващи част от собственото му дворно място, образуващо УПИ VІ, пл.№ 149, кв.25 по плана на с.Б., област Б., попадащи в северната част на имот пл. № 149, която площ ответниците владеят без правно основание – като необжалвано, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: