№ 5240
гр. София, 24.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110171712 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„..................... АД срещу Столична община за признаване за установена
дължимостта на следните суми: сумата в размер на 355,80 лева – главница,
представляваща сбор от ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева и
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 345,80 лева по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-18-251106, във връзка с
реализирано на 23.03.2018 г. в гр. София, на ул. „Могилата“ № 10 с посока на
движение от ул. „Сребърна“ към бул. „...............“ ПТП, вследствие на което на
застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“, с рег. № СВ9851ВВ, били нанесени имуществени вреди - увредени
предна дясна гума и предна дясна джанта, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.09.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 104,87 лева – лихва за забава за периода от
29.10.2018 г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55098 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24
състав.
Ищецът твърди, че на 23.03.2018 г. в гр. София, на ул. „Могилата“ № 10
е настъпил инцидент при движение на застрахования при него лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № СВ9851ВВ, пътуващ с посока
1
на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „...............“, изразил се в попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вследствие на
произшествието на автомобила били нанесени имуществени вреди - увредени
предна дясна гума и предна дясна джанта. За процесното ПТП бил съставен
протокол за ПТП № 1699989 от 23.03.2018 г. За причинените от ПТП-то
вреди при ищеца била образувана щета № 0000-1261-18-251106, като след
оглед на автомобила и във връзка с констатираните повреди било определено
и заплатено на 31.08.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 345,80
лева, а ликвидационните разноски били в размер на 10,00 лева. Сочи се, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие
или бездействие и има право на регресен иск. Поддържа, че Столична община
има задължението да стопанисва пътния участък, поради което тя носи
отговорността за наличието на препятствия на него. Във връзка с горното на
ответника била изпратена покана с писмо от 27.09.2018 г. за заплащане на
посочената сума, но сумата не била заплатена. Направено е искане за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че подписите,
поставени върху полицата, протокола за ПТП и подаденото уведомление, не
съвпадат. Сочи, че застрахованият не е приел Общите условия на
застрахователя писмено. Изразява се и становище, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя
с конкретната пътна обстановка, във връзка с което въвежда възражение за
съпричиняване. Вследствие предходното се твърди, че претендираното в
настоящото производство обезщетение е платено от застрахователя без
основание и в разрез със собствените му Общи условия. Оспорва
констатациите в приложения към исковата молба протокол за ПТП и размера
на обезщетението. Твърди се недоказаност на наличието на препятствие на
пътя и се възразява срещу липсата на индивидуализация на мястото на
настъпване на ПТП-то. По изложените съображения се иска отхвърляне на
исковите претенции, а в условията на евентуалност - намаляване размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на
водача на процесното МПС. Направено е искане за присъждане на разноски.
2
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания,
страните, редовно призовани, са били представлявани. На етап ход по
същество процесуалните им представители накратко са преповторили
исканията си, направени до момента както по същество на спора, така и във
връзка с присъждането на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 58558/24.09.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми. Съдът е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за исковите суми. В срок е постъпило възражение от
длъжника. На 29.11.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на
искова молба и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
По делото е представена застрахователна полица „Каско” на МПС №
93001710025014, подписана от ищеца – застраховател и представител на
застрахования. Предвид това съдът счита, че е доказано наличието на валидна
облигационна връзка във връзка със застрахователното покритие на
автомобила към процесния инцидент, доколкото в полицата е вписано, че
същата касае автомобила с процесния регистрационен номер и е с период на
покритие от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г. Несъстоятелни са доводите за
писмено неприемане на Общите условия на застрахователя, доколкото не е
поставено такова условие и по делото не са налице данни за такива
възражения от страна на застрахования. Що се отнася до възраженията за
различни положени подписи от застрахования върху представени от ищеца
документи, следва да се посочи, че ответникът не е направил изрично
оспорване на подписите, със съответните доказателствени искания, а
оспорването му е било бланкетно, още повече че застрахованият е
юридическо лице и е налице възможност през различен период от време да е
имал различни упълномощени лица, представляващи го.
От представените към исковата молба писмени доказателства –
протокол за ПТП № 1699989 от 23.03.2018 г., уведомление за настъпило
застрахователно събитие по 93001710025014, и събраните гласни
3
доказателства чрез разпит на водача, управлявал процесния автомобил в
момента на ПТП – свидетелят И. В. Т., се установява, че на 23.03.2018 г.
около 00.30 часа в автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с рег. №
СВ9851ВВ, се е движил в гр. София, по ул. „Могила” с посока на движение от
ул. „Сребърна” към бул. „...............”. В района на ул. „Могила” № 10, при
липса на обозначение за забрана движението по пътя, автомобилът попада в
дупка на пътното платно.
Съдът се довери на разказа на свидетеля предвид последователността,
логичността и подробността в изложението. Обстоятелството, че свидетелят
не си спомня всички детайли около инцидента следва да се обясни с
изминалия период от време и естествената загуба на ясен спомен. Свидетелят
непротиворечиво посочва, че инцидентът е бил причинен посредством
попадане в дупка на пътното платно. Свидетелят уточнява, че видимостта е
била трудна предвид настъпването на инцидента в тъмната част от
денонощието. Съдът не констатира основания за съмнение в достоверността
на разказаното от свидетеля, предвид кореспондирането на разказа му с
останалата част от събрания доказателствен материал.
От приложените към исковата молба писмени доказателства – опис-
заключение от 23.03.2018 г.,експертиза по щета № 0000-1261-18-251106,
сравнителна експертиза по щета № 0000-1261-18-251106, доклад по щета №
0000-1261-18-251106/1, след попадане на автомобила в неравността на пътя са
настъпили увреждания по него – по предни дясни гума и джанта, за което е
била заведена щета при ищцовото дружество.
От посочените по-горе писмени доказателства и платежно нареждане от
31.08.2018 г. се установява, че е било определено обезщетение в размер на
345,80 лева, което е било изплатено на застрахованото дружество.
Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно
автотехническа експертиза, като изготвено от вещо лице – експерт в
съответната област със специални знания и след запознаване с данните по
делото. Вещото лице е посочило, че видно от материалите по делото щетите
по моторното превозно средство се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е посочило, че сумата за
възстановяване на щетите по увредената гума и джанта възлиза на 447,46
лева.
4
По делото е представена регресна покана от ищеца до ответника с изх.
№ 1-2397/27.09.2018 г., както и известие изпращане на пратка. Следва да се
отбележи, че поради липсата на изписване документи, които се изпращат с
известието за пратката, не може да се приеме, че с нея е била изпратена
именно регресната покана, която се твърди. Отделно от това от бележката не
става ясно и кога е получена пратката. Предвид това не може да се приеме, че
регресната покана е била изпратена от ищеца до ответника, а оттам – и
получена от последния.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за
основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно:
1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3.
предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД; 4. плащане от страна на ищеца.
Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
По делото успешно се доказа, че пътнотранспортното произшествие е
реализирано на улица „Могилата” в гр. София, което е общински път, за
чиято поддръжката отговорни са служители при ответника. Несъстоятелни са
доводите са липсата на индивидуалнизация или доказателства в насока за
точното място на инцидента. Бланкетно се явява и възражението касателно
протокола за ПТП, доколкото всички писмени, вкл. и протокола, и гласни
доказателства еднозначно посочват локацията на ПТП-то.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
5
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място.
Предвид посоченото, наличието на дупка, явяваща се причината за
реализираното ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностните
лица, на които Столична община е възложила изпълнението на вменените
задължения по поддръжка изправността на пътя.
Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. По
делото не са били ангажирани доказателства, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. По делото не се установява
субективната или обективната възможност на водача да възприеме дупката
преди попадането в нея. Напротив, в показанията на свидетеля Т. дори се
посочва,че инцидентът е настъпил в тъмната част от денонощието, което
предполага намалена видимост.
От представените по делото писмени доказателства касателно описа на
уврежданията, калкулацията на щетата и експертните изводи на вещото лице
успешно се установява, че претенцията по чл. 410, ал. 1 от КЗ е основателна
както по основание, така и по размер. Вещото лице подробно и обосновано е
посочило, че уврежданията по автомобила са в причинно-следствена връзка с
ПТП-то. По делото успешно се доказва заплащането на обезщетението на
застрахования от застрахователя-ищец. Доколкото законодателят в
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е предвидил, че се дължат и обичайните
разноски, следва да се присъдят и претендираните ликвидационни разноски в
размер на 10,00 лева.
Основателна се явява и претенцията за законна лихва, доколкото
същата се явява последица от предявения и уважен иск.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
6
главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като втората предпоставка не е
установена по делото. По делото не се доказа успешно изпадането на
ответника в забава, доколкото не се доказа, че преди образуване на делото
същият е бил поканен да заплати претендирата сума. Предвид това
претенцията за лихва за забава следва да се отхвърли.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на
ищцовата страна и ответната страна се дължат разноски съобразно уважената,
респ. отхвърлената част от исковите претенции. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, еднотипността на делата от този вид, положените
процесуални усилия от страните чрез пълномощниците им, съдът счита,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на всяка от страните в
минимален размер от 100,00 лева. С оглед на уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
494,31 лева – за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедното производство, депозит за вещо лице и разпит на
свидетел. С оглед отхвърлената част от исковите претенции на ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,76 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „..................... АД,
ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...............”
№ 67А, срещу Столична община, с Код по Булстат ..............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „.............” № 33, иск с правно основание
по чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, че
Столична община, с Код по Булстат ..............., дължи на „..................... АД,
ЕИК ........... сумата в размер на 355,80 лева – главница, представляваща сбор
от ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева и заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 345,80 лева по застраховка „Каско
на МПС“ по щета № 0000-1261-18-251106, във връзка с реализирано на
23.03.2018 г. в гр. София, на ул. „Могилата“ № 10 по посока на движение от
ул. „Сребърна“ към бул. „...............“ ПТП, вследствие на което на
застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“, с рег. № СВ9851ВВ, били нанесени имуществени вреди - увредени
7
предна дясна гума и предна дясна джанта, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.09.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 55098 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..................... АД, ЕИК ........... със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „...............” № 67А, срещу Столична
община, с Код по Булстат ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.............” № 33, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на сумата в
размер на 104,87 лева – лихва за забава за периода от 29.10.2018 г. до
23.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 55098 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат ..............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „.............” № 33, да заплати на
„..................... АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „...............” № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
494,31 лева, представляваща сторени разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство,
депозити за вещо лице и разпит на свидетел.
ОСЪЖДА „..................... АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „...............” № 67А, да заплати на Столична
община, с Код по Булстат ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.............” № 33, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер
на 22,76 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8