Решение по дело №805/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 318
Дата: 24 юли 2024 г.
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20245220200805
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пазарджик, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20245220200805 по описа за 2024 година
взе предвид следното:

С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №5007229 на ОДМВР
Пловдив,жалбоподателят П. И. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив , ***
твърди, че електронният фиш, с който му е наложена глоба в размер на
400лв., е издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон, като са изложени конкретни правни съображения. Моли
да бъде отменен Електронен фиш серия К №5007229 на ОДМВР Пловдив. Не
сочи доказателства и не претендира разноски.
За наказващия орган ОДМВР Пловдив не се явява процесуален
представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не сочи нови доказателства и претендира разноски за
юрисконсулстко възнажграждение.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Електронен фиш серия К №5007229 на ОДМВР Пловдив, на
23.06.2021 г., в 12.04 часа, с АТСС тип TFR1-M 546, в гр.Пловдив, бул.
1
“България“ до номер 232, посока ул.“Дилянка“ е заснето МПС „Ауди А 7
Спортбек“, с рег.№****, което е управлявано със скорост от 83км.ч., при
ограничение за скорост от 50 км.ч., като е отчетен толеранс от минус 3км./ч.
Посочено е, че собственик/ ползвател на процесното МПС е П. И. М., ЕГН
********** от гр.Пловдив ,****. Наложена е на жалбоподателя П. М. глоба в
размер на 400лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4
във вр. с чл.182 ал.1т.4 ЗДвП.
Към процесния електронен фиш е приложена извадка от клип №32919 с
четири броя снимки и отделно една на АТСС , данните от които съответстват
на релевантните във фиша обстоятелства.На три от снимките се вижда лек
автомобил с рег.№ на МПС – ****. Отбелязана и регистрираната скорост от
86км.ч., с посочена наказуема скорост – 83км.ч., при превишение от 33 км.ч.

Прие се по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
„TFR1-M“, със срок на валидност до 24.02.2020г.
По делото е приет и Протокол №6-33-10/18.09.2020г за последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ ,идент.№ 546/10 на
ГД „ Национална полиция“ , Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед №2050-
4/11.02.2019г. от ДАМТ, валидна до 11.02.2024г. При проверката е установено
съответствие с одобрения тип.
В тази връзка е приложено и писмо на БИМ до ОДМВР Пловдив, в което е
отбелязано,че съгласно чл.30ал.5 от Закона за измерванията мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията „TFR1-M“ е със срок на валидност до
24.02.2020г., след която дата намиращите се в употреба средства за измерване
се считат одобрен тип, а последващата проверка е форма на контрол на
средствата за измерване, която удостоверява това съответствие.
Периодичността на проверката на видео радарната система е една година.
Прие се по делото Протокол №1030р-18255/24.06.2021г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система - Протокол по образец по
чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165ал.3
ЗДвП , за дата на използване – 23.06.2021г. от 11.00ч. до 18.00ч. В същия
протокол е посочено и мястото на контрол - гр.Пловдив, ****,“ с посока на
2
движение на контролираните МПС от изток на запад, при общо ограничение
на скоростта от 50км.ч., наличие на дигитална снимка на АТСС, режим на
измерване – стационарен, регистрационния номер на служебния патрулен
автомобил, имената и подпис на съответното длъжностно лице при ОДМВР
Пловдив, приело протокола, имена и подпис на длъжностното лице,
извършило проверка на разположението и изискванията за обслужване на
АТСС, както и останалите реквизити по образец.
В настоящият случай нарушението е установено от мобилна /преносима/
система за контрол, предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от
Наредбата 8121 з-532/2015 г., касаещ използване на мобилно АТСС.
Приложена е и снимка на АТСС, съобразно изискването на чл. 10ал.3 от
Наредбата за снимка за разположението на уреда, макар че при наличие на
официалния документ по чл. 10 ал.1 от Наредбата, липсата на съпровождаща
протокола снимка не води до липса на достоверни данни за спазване на
цитираното изискване.
От приложените веществени доказателствени средства - клип №32919 е
видно, че на три от снимките фигурира процесния автомобил – МПС „Ауди
А 7 Спортбек“, с рег.№****.
Няма спор по делото и се установява от справка за регистрация на
процесното МПС и за неговите собственици, че собственик на МПС „Ауди А
7 Спортбек“, с рег.№**** е жалбоподателят П. И. М..

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира, че подадената жалба е процесуално допустима – депозирана от
легитимирано лице на 10.11.2023г., в преклузивния 14 дневен срок от
връчването на ЕФ на 01.11.2023г., но по същество е неоснователна.
Съдът на първо място намира за неоснователен доводът на жалбоподателя
за изтекъл срок по чл.82 ал.1, б.“а“ ЗАНН за погасяване възможността за
изпълнение на наложеното наказание „глоба“.Такъв въпрос не следва да бъде
поставян, тъй като липсва „наложено наказание“ – електронният фиш не е
влязъл в сила.В тази връзка следва да се обсъди дали не е изтекъл давностния
срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съответно дали е изтекла давност за
наказателно преследване.
Налице са специфични особености в производството по издаване на
3
електронен фиш, включително относно субекта на нарушение – когато
собственик е физическо или юридическо лице или МПС е предоставено за
ползване от друго лице – несобственик , или различно от законния
представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент от
деня на нарушението да се установи действителният извършител на
нарушението. От тази гледна точка, датата на издаване на електронния фиш
не може да бъде начален момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН. Още
повече , че в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като
изричен реквизит дата на издаване на електронен фиш.
Ето защо следва да се приложат относимите разсъждения в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС.
В него се посочва, че " понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 ЗАНН/.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Т.е налага се извода, че относно давността за
погасяване на наказателно преследване в случая се прилагат сроковете,
свързани с абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 т. 5 от
НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.Тази давност в конкретния случай не е
настъпила,тъй като считано от датата на процесното нарушение – 23.06.2021г.
не са изтекли 4г. и половина.
На второ място Съдът не споделя аргумента на жалбоподателя, че в ЕФ не
е посочено в коя от хипотезите на чл.21ал.1 ЗДвП е превишена максимално
разрешената скорост.Изложени са в този аспект достатъчно обстоятелства,
позволявани на нарушителя да разбере за какво е санкциониран - МПС „Ауди
А 7 Спортбек“, с рег.№**** е управлявано със скорост от 83км.ч., при
ограничение за скорост от 50 км.ч.,очевидно в населено място – бул.
4
„България“ , гр.Пловдив.
Съдът не споделя и аргумента за наличието на съществено процесуално
нарушение – не е посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на
обжалване електронния фиш.Последният е издаден по образец , съобразно
чл.189ал.4 изр. последно ЗДвП .Не е предвиден от законодателя такъв
задължителен реквизит по чл.189ал.4 ЗДвП.В същото време е спазен от
жалбоподателя срокът по чл.189ал.8 ЗДвП , като в крайна сметка е реализирал
правото си на защита пред Съда.
Не може да се сподели и доводът на жалбоподателя за това, че не е ясно
каква е била действителната скорост на движение – 83км.ч. или е била по-
висока.В обжалвания Електронен фиш много ясно е изложено, че МПС е
управлявано със скорост от 83км.ч., при ограничение за скорост от 50 км.ч.,
след като е отчетен толеранс от минус 3км./ч. Т.е. засечената с АТСС скорост
е по-голяма, но е приспаднат толеранс в полза на водача.Това обстоятелство
кореспондира и с цитирания клип,в който, както вече беше посочено, е
отбелязана регистрираната скорост от 86км.ч., с посочена наказуема скорост –
83км.ч., при превишение от 33 км.ч.
Неоснователен е според Съда и последният изложен в жалбата довод -
оспорва се авторството на деянието, доколкото е наложена санкция на
жалбоподателя единствено въз основа на информацията, че е собственик на
процесното МПС.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. М. е
ангажирана на основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на
управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното
нарушение. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана и дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл. 189, ал. 5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Няма данни
жалбоподателят П. М. да е посочил друго лице , извършител на нарушението,
поради което правилно е бил санкциониран.
При служебна проверка Съдът не констатира наличието на други
съществени процесуални нарушения, неизложени от жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая при използването на заснемащото техническо
5
средство АТСС тип TFR1-M 546 са спазени нормативно определените и
техническите изисквания , като същото е одобрен тип ,вписано в съответния
регистър и е било годно за употреба ,с премината последваща проверка към
момента на отчитане на скоростта,предвид цитираните по -горе относими
документи .
Също така, относно приложената снимка на АТСС Съдът прие, че спазено
е изискването на чл. 10ал.3 от Наредба № 8121 з-532/2015 г за наличие на
снимка за разположението на уреда.
Факт е, че снимката е сравнително неясна и не може да се установи съ
сигурност , дали това е процесното АТСС тип TFR1-M 546. От друга страна ,
съдебната практика преимуществено приема ,че дори липсата на
съпровождаща протокола снимка не е съществено процесуално нарушение –
така например Решение №509/09.04.2024г. на АдмС Кърджали, кнахд
№58/2024г.; Решение№132/06.02.2024г. на АдмС Силистра, кнахд
№77/2023г.;Решение №94/02.02.2024г. на АдмС Разград, кнахд № 92/ 2023г.
При издаването на обжалвания електронен фиш е приложен правилно
материалният закон.Законосъобразно е наложена на жалбоподателя глоба в
размер на 400лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4
във вр. с чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП, при установено превишение на скоростта в
границата между 31-40 км.ч. в населено място,при регламентирано
ограничение от 50км.ч.
Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото , основателна е претенцията на наказващия орган
за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и
с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е
основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д
ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС
по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
6
едно съдебно заседание, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и
фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т.5 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Електронен фиш серия К №5007229 на ОД МВР Пловдив,с
който на П. И. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив , *** е наложена глоба в
размер на 400лв.
Осъжда П. И. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив , *** да заплати на ОД
МВР Пловдив сумата от 80лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7