№ 82
гр. С., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500074 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 88/02.12.2023г. по гр.д. №
173/23 г. на КРС, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно пътно управление гр. С., ЕИК *********, с адрес гр. С., бул.
„Хаджи Димитър“ № 41 да заплати на А. П. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С.З. ул. „Поручик Кисьов“ 5 сумата от 82,83 лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени вреди -
увреждане на предна лява гума на лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Суперб“ с рег. № СТ4627РТ, настъпили на 10.01.2023г. в резултат на
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка при движение по
републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от село Пъдарево,
община Котел, ведно със законната лихва от датата на деликта -
10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 вр.
чл.45 ЗЗД и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 559 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува изцяло решението, като твърди, че то е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Установено е безспорно, че
1
към момента на настъпване на ПТП не е имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „КАСКО“ между пострадалия и
застрахователя за автомобил „Шкода Суперб“ № СТ 4627 РТ и не е налице
заплащане на застрахователно обезщетение. АПИ е изпратила с имейл
отговор на пострадалия, в който го уведомява, че ПТП не е посетено на
място от служителите на пътна полиция и не е съставен протокол за ПТП,
с който, като официален документ, да се удостовери наличие на дупки на
пътното платно в участъка, както и попадането на автомобила в дупка, от
което да са причинени повредите. Липсват доказателства за механизма на
ПТП и причинно-следствената връзка между конкретна неравност на пътя
и настъпилите щети по автомобила, поради което въззивникът счита, че не
може да му се вмени противоправност на поведението и той не следва да
носи деликтна отговорност. Твърди, че е необходимо да се установи
осъществяването в обективната действителност на всички елементи от
фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, респективно – на чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът следва да осъществи пълно главно доказванеотносно релевантните
факти, което не е сторено. Липсва посещение на органите на Пътна
полиция, а съдът неправилно е приел като доказателство фактура №
********** от 11.11.22г. за закупуване на 4 броя гуми, както и че тя е за
закупени гуми именно за лек автомобил марка Шкода, модел Суперб,
собственост на ищеца, още повече, че гумите са закупени преди
закупуването на автомобила. По-нататък въззивникът заявява, че
изготвената автотехническа експертиза е непълна и неточна, вещото лице
не е посетило мястото на настъпване на ПТП, ако такова е имало там. Не
е ясно откъде експертът е установил, че мястото на платното в този
участък е било несигнализирано и препятствието не е било обезопасено с
необходимата маркировка. Въззивникът не приема заключението на вещото
лице, че от техническа гледна точка е налице причинно следствена връзка
между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на
произшествието. Според него не е вярно посоченото, че видимостта към
наличната неравност не платното е била по-малка от опасната зона за
спиране при 90 км/ч., счита, че не е ясно защо водачът не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП и намира, че не може единствената
причина за това да е неравност на пътя, а има движение с несъобразена
скорост. Въззивникът зявява, че в тази част заключението представлява
2
предположения на вещото лице, които са технически необосновани. Също
така твърди, че посоченият в с.з. от експерта механизъм на увреждането –
че най-правилната маневра би била спиране, но то било технически
невъзможно в конкретния случай - не е основно доказателствено средство и
не е достатъчно за провеждането на пълното доказване на факта. Счита,
че ищецът е единственият участник в ПТП и само той е описал начина на
реализиране на произшествието, но той е заинтересувана от изхода на
спора страна. Ответникът правилно се е ограничил до оспорване на
твърденията на ищеца без да посочи конкретен механизъм на ПТП, тъй
като не е бил на посоченото място, но тежестта на доказването лежи
върху ищеца. Следвало е вещото лице като се запознае с твърденията и
описанията на последния и оспорването на ответника, да направи пълен
анализ и да се произнесе по конкретната ситуация, а не да го стори
едностранчиво, както е в изготвеното от него заключение. Съдът
неправилно е базирал решението си изцяло на заключението на
автотехническата експертиза, без да вземе предвид направените
оспорвания от ответника.
С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и моли въззивния съд да го отмени и да
постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция като неоснователна. Няма заявена претенция за
разноски.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания –
да се извърши следствен експеримент и да се установи точно как е
настъпило ПТП и при какви обстоятелства е настъпила щетата на
автомобила и за това има ли вина АПИ и да се назначи тройна авто-
техническа експертиза, за да се установи механизмът на ПТП. Исканията
са отхвърлени с мотивирано определение, държано в з.с.з. на 21.02.2024г.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подала
писмен отговор. С него заявява, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без
уважение. Въззиваемият счита, че доводите на въззивника са
несъстоятелни. На първо място възраженията срещу заключенията на
експертизата е следвало да се направят пред първоинстанционния съд и да
се задават уточняващи въпроси. Вещото лице е заявило, че
несигнализираното препятствие на платното за движение е създало
3
опасност и това е установило от данните по делото. Заключило е и че от
техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между щетите по
автомобила и механизма за възникване на произшествието, което не е могло
да бъде предотвратено посредством спиране, тъй като видимостта към
наличната неравност е била по-малка от опасната зона за спиране при
движение с 90 км/ч. Ответната страна е задала допълнителни въпроси в
о.с.з., на които експертът е отговорил и е дал категорично становище че е
било технически невъзможно ищецът да спре, както и такова относно
размера на вредата. Правилно съдът си е послужил с това заключение за да
си изясни спора. По отношение на оплакването, че мястото не е посетено
от пътна полиция и няма протокол за ПТП, въззиваемият заявява, че
правилно съдът е посочил в мотивите си, че задължение за уведомяване на
органите на МВР при произшествия с един участник, не е предвидено в
приложимите правила по чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП. Така това
неуведомяване не е основание за неплащане. По направените
доказателствени искания въззиваемата страна възразява те да бъдат
уважени, тъй като не касаят събиране на нововъзникнали или новооткрити
доказателства.
С оглед изложеното въззиваемият иска да се отхвърли като
неоснователна въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да бъде
потвърдено като правилно. Няма заявено искане за разноски.
С отговора не са направени нови доказателствени искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален
представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи като отмениизцяло атакуваното
решение и постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен.
Развива подробни съображения, аналогични с релевираните във въззивната
жалба. Претендира разноски за двете инстанции за юрисконултско
възнаграждение и платена държавна такас.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, подадено то процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и моли
4
въззивния съд да не я уважава и потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази
инстанция, представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Също
така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд.
По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност
за непозволено увреждане на ответника, като юридическо лице, следва да се
установи едновременното наличие на всички, само обективни елементи на
сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от
ЗЗД, а именно – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка
между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е
възложена определена работа, като вината на последното се презумира.
Отговорността на ответника като юридическо лице, е с идентичен
фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само
относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез
пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било
възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа,
при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на
обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря
5
за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в
юридическия смисъл.
Исковете са предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ
гр. С., тъй като мястото на твърдяния деликт е част от републиканската
пътна мрежа, която съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗП се управлява от АПИ.
Съгласно чл. 30 ал. 2 от ПСДОРАПИ /във връзка с определението по пар. 1
т.. 14 от ДР на ЗП/ съответното ОПУ е длъжно да: организира дейността
по текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в
съответната област; да набира, поддържа и актуализира информация и
подробна пътна база с данни за текущото технико-експлоатационно
състояние на републиканските пътища на територията на областта,
малките пътни съоръжения, пътните принадлежности, крайпътните
обслужващи обекти, рекламните съоръжения и пътните имот; да изготвя
програми за ремонт на републиканските пътища на територията на
областта и ги представя на централната администрация на агенцията; да
осъществява надзор на дейността на лицата, на които е възложено да
поддържат пътищата. Аналогични задължения са вменени на лицата,
стопанисващи пътя и с чл. 167 ал. 1 от ЗДвП.
Претенцията е срещу прекия причинител на вредата, тъй като за
увреденото МПС ищецът не е сключил застраховка „каско“.
Въззивникът се домогва да докаже липсата на деликт, като стоящ в
основата на правото на иска юридически факт, оспорвайки механизма на
ПТП и причинната връзка с вредата, както и размера на последната.
Въззивният съд намира тези оплаквания за неоснователни. Причината
за настъпването на уврежданията по автомобила е идентифицирана като
попадане в необозначено и необезопасено препятствие /дупка/ в пътното
платно въз основа на съдебна автотехническа експертиза. Действително
местопроизшествието не е посетено от органи на КАТ и няма изготвен
протокол за ПТП /не поради бездействие на ищеца/, но в случаи на
произшествие с един участник само с повреди на МПС уведомяването на
КАТ и посещението на служителите не е задължително /арг. чл. 123 ал. 1 т.
3 от ЗДвП и чл. 6 т. 4 Наредба 1з-41/2009г./ и доказването на релевантните
факти може да стане в съдебния процес с всички годни и допустими
доказателствени средства. Вещото лице е дало заключенията си по данни
от делото, като е категорично, че от техническа гледна точка е налице
причинноследствена връзка между нанесените щети по автомобила и
описания механизъм на възникване на произшествието. Посочило е, че
6
видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача
е била по-малка от опасната зона за спиране при 90 км/ч, както и че така
описаното увреждане е възможно да настъпи при скорост до максимално
разрешената и водачът на автомобила не е имал техническа възможност
да предотврати ПТП чрез спиране преди своевременно възприемане на
опасността.
Въззивният съд счита, че може да възприеме изцяло и безкритично
тези изводи независимо, че изходните данни относно условията на
възникване на произшествието са дадени от единствения участник – ищеца.
Обективният факт – конкретното увреждане на автомобилната гума,
може да послужи за отправна точка и по обратен път да се установи
механизмът на причиняването му. От аналитична гледна точка, експерт,
разполагащ със съответните специални знания и опит, може при обективни
данни за едно събитие, да заключи какви увреждания могат да настъпят от
него, или обратното - може, при налични данни за резултата, да посочи
начина/обстоятелствата, при които той е причинен. Така в случая, след
като съдът няма основания да се съмнява в компетентността,
безпристрастието или експертизата, притежавана от вещото лице, счита,
че даденото от него заключение относно механизма на ПТП и причинната
връзка с конкретната вреда, се основава на физични знания и опит,
изготвено е при спазване на техническите правила и е обективно и
достоверно. В изводите му липсват колебания и противоречия, не се
конфронтират с никое друго доказателство, въззивникът не
противопоставя някакви доводи, произтичащи от невзети предвид
конкретни факти или неверни такива, а само неговото несъгласие с
изводите на вещото лице не е достатъчно да дискредитира експертизата,
поради което съдът я поставя в основата на фактическите си
констатации.
Така единствено противоправното бездействие на ответника, чрез
натоварени от него лица, неизпълнили гореописаните законови задължения,
/като презумпцията за вина не е оборена/, е станало причина за настъпване
на вредата, чието обезщетяване се търси. Не се установява и ищецът да е
имал принос за настъпване на произшествието, включително да се е движел
с несъобразена скорост.
Размерът на претърпяната вреда въззивният съд също намира за
безспорно доказан. От една страна фактът, че представената фактура от
7
ищеца за закупени 4 броя гуми преди датата на закупуване на автомобила,
не означава нито, че вредата по предната му лява гума не е настъпила,
нито, че стойността й не е доказана. От значение е обективното
съответствие между увредената и възстановената част, независимо кога е
закупена последната или дали възстановяването й предстои – това няма
отношение към задължението за възмездяване на вредата. Дори във
фактурата да не са посочени марката, моделът и всички параметри и
специфики на гумите или автомобила, то в заключението си вещото лице е
посочило, че стойността на нанесената щета на лек автомобил Шкода
Супърб е в общ размер на 82, 83 лв., като то е използвало съвременни
изчислителни методи и актуални пазарни цени и е описало подробно в
табличен вид повредената гума, стойността на новата за конкретния вид и
марка автомобил, коригираната стойност и стойността на труда за
смяната й.
При това положение може да се приеме за непререкаемо доказано
наличието на деликта, като стоящ в основата на правото на иск
юридически факт. Установено е извън съмнение наличието на всички
съществени елементи на сложния фактически състав на нормата на чл. 49
от ЗЗД, поради което следва да се ангажира гражданската недоговорна
отговорност на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди.
Предвид горното главният иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да се уважи в пълния размер след направения частичен отказ.
Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законовата лихва върху главницата от датата на увреждането
до окончателното изплащане на главницата, също следва да бъде уважен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната,
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 88/02.12.2023г. по гр.д.
№ 173/23 г. на КРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ гр. С. да заплати на
А. П. И. направените разноски по делото за въззивното производство в
размер на 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9