РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100501621 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпилата жалба от Е. Н.
А.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., ул.“Х. А.“ №* чрез
адв.Марияна Пушева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“№18, ет.3, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Г.К. и
Н.К. против решение № 732/20.07.2021г по гр.д.№2670/2021г на районен съд
–Бургас, с което е отхвърлена молбата й за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, осъществено спрямо децата в периода от 05.04.2021г до
09.04.2021г от ответника по молбата и техен баща Д. Г. К. и е осъдена
молителката да заплати на ответника разноски в размер на 500лв. Жалбата е
подадена в законния 7-дневен срок по чл.17,ал.1 ЗЗДН от датата на
връчването на решението и е допустима.В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени процесуални нарушения и необосновано.Счита, че по делото са
установени актове на домашно насилие против двете малолетни деца,
осъществени от бащата в периодите: 26.03.2021 -02.04.2021г и 05.04.2021 -
09.04.2021г, изразяващи се в удари по дупето, зад врата, постоянни
навиквания и обиди, заплахи и обиди срещу майката в тяхно
присъствие.Това, според жалбоподателката, е установено с разпита на
свид.П., която е разговаряла с децата непосредствено след посочените
периоди и те са й споделили за физическия и психически тормоз на
1
бащата.Тези нейни показания не са кредитирани от съда абсолютно
неоснователно.От друга страна счита,че показанията на другия свидетел И. са
повърхностни и необективни,тъй като същият рядко посещава дома на
ответника и има откъслечни впечатления за отношенията му с децата. Съдът в
мотивите си не е обсъдил осъщественото насилие над децата през периода
26.03.2021г-02.04.2021г, за което свидетелства свид.П..Необосновано е
отхвърлено искането за разпит на втори свидетел, за установяване на
обстоятелствата, изложени в молбата за този първи период.Решението на
първоинстанционния съд е постановено най-вече на база на изготвеното
заключение на вещото лице – клиничен психолог,въпреки че голяма част от
изводите му се базират на предположения.Самото вещо лице не отрича, че
при изследването е установило отправени обиди от ответника –„лоши деца“
и, че спрямо децата е имало удари по дупето и по ухото от страна на техния
баща.
Сочи се, че във връзка с конфликта между родителите и делата
относно родителските права, децата са включени в дългосрочна шестмесечна
програма към ЦОП –А. към ДСП –А.. Пред психолога и социалния работник
децата са разказали за преживяното насилие и специалистите работят по
програма за преодоляване на преживяното. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови ново, с което молбата за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, упражнено по отношение на двете малолетни
деца да бъде уважена.Прави искания по доказателствата.
По делото е постъпил отговор от Д. Г. К., чрез адв.Коцева и
адв.Николова, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Решението на
районния съд е базирано на събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице, което е категорично, че върху децата не е
упражнявано домашно насилие.Счита, че заключението е компетентно и
професионално изготвено, вещото лице има съответната квалификация и то
не е оспорено в съдебно заседание от молителката. Поддържа изложеното в
отговора на молбата за закрила, подаден пред първата инстанция. Счита
решението за правилно и като такова моли да бъде потвърдено.
Производството е по чл.17 и сл ЗЗДН.Образувано е по молба на Е.А.,в
качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца Г. и Н. с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие ,осъществено от
ответника Д.К. против децата в периодите 26.03.2021г-02.04.2021г и
05.04.2021г-09.04.2021г и за налагане на следните мерки: да се задължи
ответникът да се въздържа за в бъдеще от извършване на домашно насилие
спрямо децата, да се определи временно местоживеене на децата при
молителката, родител, който не осъществявал домашно насилие на
постоянния адрес : гр.К.,ул.“х. А.“ № *, забрана за извършителя да
приближава децата Г. и Н., жилището, където живеят, детската градина на
Н.,училището на Г. ,както и местата за социални контакти и отдих за срок
,определен от съда; задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми в Центъра по превенция на престъпността и
2
насилието в гр.Бургас.Към исковата молба е приложена декларация по
чл.9,ал.3 ЗЗДН.В производството пред първата инстанция са разпитани двама
свидетели и е назначена съдебно-психологична експертиза.В отговора на
ответника на молбата за защита са оспорени всички твърдения в нея като
неверни,като се твърди,че бащата не е упражнявал домашно насилие по
отношение на децата.
В атакуваното решение съдът е приел, че не са установени наведените
фактически твърдения в молбата за защита- не се установява от събраните
доказателства за извършено в посочените периоди физическо и психическо
насилие спрямо децата.Свидетелката П. не е очевидец на насилието,а
разказва за споделеното й от майката и децата, че бащата ги е удрял, че ги е
заплашвал ,че се страхуват от него.Анализирал е заключението на вещото
лице ,че децата са склонни да преувеличават истината, тъй като чувстват
тревожност от разногласията на родителите си, несигурност от това при кого
ще живеят,нуждата да бъдат с и двамата си родители ,стремеж да прекарват
повече време с майката, която основен източник на любов и обгрижване
,както и задоволяване на всички желания.Необходимостта и двамата родители
да присъстват в живота на децата, нуждата да прекарват време и с майката, и
с бащата ,създава у децата чувство на лоялност.Те са склонни да си измислят,
да изопачават истината, за да бъдат харесани от родителя ,който им липсва и
с който прекарват по-малко време.Съдът е приел,че дори и бащата да е строг
родител ,да си е позволил еднократно пошляпване по дупето или подръпване
на ухото на едно от децата ,това не води до извод за упражнено физическо и
психическо насилие- вещото лице е категорично,че поведението на децата не
демонстрира по никакъв начин такова.
В молбата за издаване на заповед за защита се твърди, че от
26.03.2021г, след постановяване на определение за привременни мерки по
гр.д.№806/2020г на АРС, родителските права върху двете деца са
предоставени за упражняване на бащата, а на майката е определен режим на
лични отношения с тях.От тази дата децата живеят при бащата , като
майката по общо съгласие е отишла на 03.04.2021г да ги вземе при себе си за
почивните дни.Тогава малкото дете Н. й споделил ,че баща му го биел по
дупето и един път силно зад врата.Повод за това е ,че Н. се лигавил и искал
при майка си.Следващият уикенд – на 10.04.2021г , когато е взела децата, Н.
отново й се оплакал , че бил бит от баща си, защото не искал да ходи на
детска градина в А. ,а на тази в К., при майка си. Г., от своя страна, е
споделила на молителката ,че баща й я обиждал и й се карал и започнал да
бие брат й. Баща им също така ги навиквал, обиждал ги ,че са лоши деца и
ще ги остави сами в къщи и ще отиде при баба им.Към молбата за защита е
приложена и декларация по чл.9 ,ал.3 ЗЗЗДН ,в която са описани проявите на
домашно насилие спрямо децата. По делото е разпитана свидетелката П..В
показанията си тя заявява, че при първото посещение в А., за да вземе
децата, е придружила майката, която й се обадила на другия ден и й казала
,че Н. е споделил, че баща му го ударил няколко пъти.Тогава свидетелката
отишла в дома на майката и Г. й казала,че баща й удрял и нея.На следващата
3
седмица свидетелката отново е придружила молителката и в колата Н.
разказал , че баща му го ударил, защото се лигавил и не искал да ходи на
детска градина в А..Пред въззивната инстанция е разпитана същата
свидетелка,като тя заявява,че първият път не е придружила молителката,но е
разбрала от нея, че Н. се е оплакал, че баща му го удря ,а Г. споделила ,че ги
обижда и ги нарича „лоши,мръсни и гадни деца“.На следващата седмица
свидетелката е отишла с молителката да вземе децата и Н., след като влязъл в
колата, се оплакал,че баща му отново го е ударил.Макар в показанията на
свидетелката да има разминаване относно обстоятелството дали е придружила
майката и първия път, когато е взела децата, показанията й и пред двете
инстанции са в смисъл,че децата са споделили и лично пред нея,че бащата им
удря шамари и ги обижда. Вещото лице в заключението си е посочило ,че
бащата признава за шляпане по дупето и дърпане на ухо на децата,но
счита,че е извадено от контекста. Не става ясно обаче за какъв контекст става
дума.Бащата също така признава пред вещото лице ,че при разходка навън
децата минавали през локвите и той им казал, че само лошите деца правят
така.
На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно
насилие – домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Следва да се отбележи, че законът приема, че всеки акт на физическо
насилие, дори и опитът за такова насилие следва да се третира като домашно
насилие и при наличие на установен физически акт не се държи сметка за
вътрешната мотивация при извършването му, начинът, по който този акт е
извършен и какво е било поведението на лицето, което се нуждае от
защита.При произнасянето по молбата съдът взема предвид и разпоредбите
на чл. 19 от Конвенцията за правата на детето, както и чл. 11 от Общ
коментар № 8/2006 относно правото на детето на закрила от телесно
наказание и други жестоки или унизителни форми на наказание, както и Общ
коментар № 13/2011 относно правото на детето на свобода от всички форми
на насилие, р-л ІV–чл. 22 и чл. 24, препращащ към чл. 11 от Общ коментар №
8/2006. Нормите на Конвенцията имат пряко приложение във вътрешното
законодателство на държавите, подписали Конвенцията, а даденото с Общите
коментари тълкувание на понятието насилие имат задължителен характер.В
последните е посочено, че Комитетът по правата на детето неотклонно
поддържа становището, че всички форми на насилие над деца, било то леко,
4
са неприемливи. Признакът „всички форми на физическо или психическо
насилие” не допуска никакъв диапазон за каквато и да е степен на
легализиране на насилието над деца. Честотата, тежестта на посегателството
и умисълът за него не са предпоставки, включени в определенията за насилие.
В Общ коментар № 8 (чл. 11) Комитетът по правата на детето определя
„телесното“ или „физическото“ наказание всяко наказание, при което се
използва физическа сила и което е предназначено да причини някаква степен
на болка или дискомфорт, независимо колко лека е тя . В повечето случаи
това включва удряне на децата („шамаросване“, зашлевяване“,
„напляскване“) с ръка или друг предмет. Телесното наказание обаче може да
се изразява в ритане, разтърсване или поваляне на децата, драскане, щипане,
хапане, скубане на коса или дърпане на уши и др. Според Комитета телесното
наказание неизменно е унизително. В конкретния случай дърпането на ухо и
напляскването по дупето попадат в определението за физическо наказание,
което, независимо от съвсем леката степен, е неприемливо и се категоризира
като физическо насилие.От заключението на вещото лице се установява, че
децата не показват признаци на преживели насилие, но това не води до извод
,че такова не е осъществено.Съдът взе предвид и изводът на вещото лице, че
децата са склонни да подменят реалната ситуация с измислена, особено, ако
изопачаването води до получаване на внимание и усещане, че са харесвани. В
стремежа си да постигнат внимание, любов и грижи от страна на майката, те
са склонни да изопачат истината, като средство за постигане на крайната
цел.Факт е ,че децата не са споделили на вещото лице за други ситуации на
насилие, но е факт и признанието на бащата за физическа намеса –
издърпване на ухо ,удар по дупето и обиди ,че са лоши деца. За съда ясно
прозира желанието на молителката да използва производството по ЗЗДН и
резултата от него в своя полза, в производството за разрешаване на спора за
упражняване на родителските права.Независимо от това обаче, не могат по
никакъв начин да се толерират прояви на физическо наказание, било то и
най-леко, по отношение на децата.Поради това съдът счита,че по отношение
на двете деца в посочения в молбата период от време е осъществено
домашно насилие, изразяващо се удари и дърпане на уши,като и обиди към
тях ,че са лоши деца.
По отношение на мерките по ЗЗДН ,които следва да се наложат съдът
5
счита,че следва да бъде наложена мярката по чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН- задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.При
преценката каква мярка да се наложи съдът взема предвид леката степен на
упражнено физическо и психическо насилие,което не налага извеждане на
децата от дома на ответника и определяне на временно местоживеене при
майката,още повече,че е висящо производство по определяне на мерки за
упражняване на родителски права. Безспорно се установява,че бащата полага
грижи за децата от м.март 2021г, а и преди това, когато майката е била в
чужбина. От събраните доказателства/свид.И./ се установява, че той полага
адекватни грижи за тях и те се чувстват добре при него, независимо, че
тъгуват за своята майка, което е обяснимо с оглед ниската им възраст.Освен
това съдът взе предвид и изложеното от вещото лице в неговото
заключение,че освен момент,в който те са били обидени от баща им като
„лоши деца“,удари по дупето ,удари по ухото, децата нямат спомен за други
ситуации на вербално или невербално насилие по отношение на тях.Следва
отново да се подчертае, че независимо от съвсем леката степен на физическо
наказание, то не може да бъде отминато и ответникът следва да понесе
отговорност за това.
На основание чл.5,ал.4 ЗЗДН на ответникът следва да се наложи
глоба в минимален размер от 200лв.
На осн.чл.11,ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв за настоящото производство, както и сумата
25лв, държавна такса за водене на производството пред РС –
Бургас.Ответникът следва да заплати и разноски за възнаграждение за вещо
лице по назначената експертиза пред районен съд в размер на 273лв. На
осн.чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде уважено искането на молителката за
присъждане на разноски в размер на 950лв за двете инстанции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 732/20.07.2021г по гр.д.№2670/2021г на
Бургаския районен съд и вместо него постановява:
6
НАЛАГА мярка за защита на малолетните деца Г. Д. К. , ЕГН
********** и Н. Д. К. , ЕГН **********, представлявани от тяхната майка и
законна представителка Е. Н. А.. , ЕГН ********** срещу домашно насилие,
осъществено през периода 26.03.2021 -02.04.2021г и 05.04.2021 -09.04.2021г,
като
ЗАДЪЛЖАВА Д. Г. К. , ЕГН **********,с адрес: гр.А., ул.А. С. №*
да се въздържа от домашно насилие спрямо малолетните деца Г. Д. К., ЕГН
********** и Н. Д. К. , ЕГН **********.
НАЛАГА на Д. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.А., ул.А. С. №*
глоба в размер на 200лв, която следва да заплати в полза на държавата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. К. , ЕГН **********, с адрес :гр.А., ул.А.
С. №*, че при неизпълнение на заповедта на съда,полицейският
орган,констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита в полза на малолетните
деца Г. Д. К. , ЕГН ********** и Н. Д. К. , ЕГН **********,представлявани
от тяхната майка и законна представителка Е. Н. А.. , ЕГН **********.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и за нейното изпълнение
следят полицейските органи.
Препис от заповедта да се изпрати на районното управление на МВР
по настоящия адрес на Д. Г. К. , ЕГН ********** по реда на чл.16,ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Г. К. , ЕГН **********,с адрес: гр.А., ул.А. С. №* да
заплати сума в размер на 50лв ,представляваща държавни такси за водене на
производството пред двете инстанции, в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд –Бургас, както и сумата 273лв–разноски пред
първата инстанция за възнаграждение на вещото лице С.П. по сметка на
Окръжен съд -Бургас.
ОСЪЖДА Д. Г. К. , ЕГН **********,с адрес: гр.А., ул.А. С. №* да
заплати на Е. Н. А.., ЕГН **********,с адрес:гр.К.,област Б.,ул.“Х. А.“№*
сумата 950лв, представляваща съдебно –деловодни разноски пред двете
7
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8