ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Сандански, 05.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100857 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК и е образувано по
иск, предявен от С. Г. Т. с настоящ адрес в Република Чехия против В.С. С. от
гр.Сандански.
Ищцата сочи, че ответникът е баща на малолетните й деца К.В. С.а,
родена на ХХХХХХХХХ год. и Г. В. С., роден на ХХХХХХХХХ год. Сочи,
че децата са родени в Р. Ч. и че към момента живеят с нея в Чехия. Твърди, че
обичайното местопребиваване на децата е в Чехия. Посочва, че след
раздялата с бащата през 2018 година, съдът в Чехия по нейно искане със
съдебно решение й е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на двете деца, осъдил е ответника да им заплаща издръжка и е
постановил правото на децата да напускат заедно с нея територията на
Република България. Ищцата твърди, че между нея и ответника е налице спор
относно издаването на паспорти на децата за пътуване в чужбина след като
срокът за валидност на същите изтече. Твърди, че той й е поставил условие да
се откаже от присъдената издръжка в замяна на което щял да й даде
необходимото съгласие, поради което ищцата твърди, че за нея е налице
интерес от предявяване на настоящия иск.
1
Иска от съда, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да даде съгласие,
заместващо съгласието на бащата да се снабдява с необходимите документи
за пътуване на децата в чужбина.
Съдът, след като се запозна с приложените към исковата молба
документи намира за установени следните факти по делото:
Малолетната К.С.а е родена на ХХХХХХХ год., а малолетния Г. В. С. е
роден на ХХХХХХХХХ год. От удостоверенията за раждане на децата е
видно, че те са родени в Чешката република. Родители на децата са страните
по делото С. С. Т. и В.С. С..
С решение на Районен съд на Прага, постановено по дело 50 № 6014/
2019- 67, влязло в сила на 07.01.2020 год., упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца К. и Г. е било предоставено на
майката С.Т., бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на децата в
размер на по 1 800 чешки крони, на майката С.Т. е предоставено правото
заедно с малолетната К. и малолетния Г. да пътува и напуска територията на
Република България.
От удостоверение, издадено от Българско неделно училище
„ХХХХХХХХХ“ гр. ХХХХХХХ, Чешка република се установява, че детето
К. С.а е завършила първи клас в същото училище през изминалата учебна
2020/ 2021 год.
От служебно изискана от ОДМВР- Благоевград справка се установява,
че на К. В. С.а на ХХХХХХХП год. е издаден паспорт със срок на валидност
до ХХХХХХХП година, а на малолетния Г. С. на ХХХХХХХХгод. е издаден
паспорт, който е със срок на валидност до ХХХХХХХХХ година.
При така установеното съдът намира предявения иск за недопустим,
поради следното:
Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба факти за
местоживеенето на ищцата и на децата намира, че е налице процесуално
отношение с международен елемент, поради което е длъжен служебно да
провери международната компетентност на българския съд по повдигнатия
спор.
2
Повдигнатият спор попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г. на
Съвета от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/ 2000
год. Съгласно чл. 8, т. 1 от Регламента, съдилищата на държава - членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето,
ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран.
Разногласието между родители за пътуване на детето - български
гражданин зад граница и за издаването на документ за самоличност на това
дете, което по силата на чл. 127а, ал. 2 СК е предоставено за разрешаване на
гражданския съд, попада в материалното приложно поле на цитирания
Регламент. Без значение е обстоятелството, че позитивното съдебно решение
по това искане ще се вземе предвид от органите на Министерството на
вътрешните работи, за да се разреши на детето да пътува в чужбина и за да е
възможно издаването на необходимия документ за самоличност (чл. 76,
ал.1,т. 9 и чл. 45 от ЗБЛД). По този повод, дали споровете по чл. 127а, ал. 2
СК попадат в приложното поле на Регламент № 2201/2003, Съда на
Европейските общности (СЕО) е постановил решение от 21.10.2015 год. по
преюдициално запитване на ВКС по ч.гр.д. № 1988/2015г. на Първо отд. на
ВКС, с което решение СЕО е приел, че искът на единия родител съдът да
замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им
извън държавата – член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт
на дете попада в материалното приложно поле на Регламента, въпреки, че
съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от
органите на държавата член, на която въпросното дете е гражданин в рамките
на административното производство за издаване на такъв паспорт.
Цитираното решение на СЕО съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички
съдилища и учреждения в България, следователно българският съд не е
компетентен да разгледа и реши на настоящия спор, тъй като малолетните
деца на страните нямат обичайно местопребиваване в България. Понятието за
“обичайно местопребиваване” не е легално определено в Регламента, но СЕО
вече е имал повод да се произнесе по този въпрос. По делото “С-523/07” СЕО
е постановил, че “обичайното местопребиваване” на детето е това място, в
3
което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда.
Релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за
престоя и преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при
които е организирано образованието му, семейните и социални връзки на
детето с тази държава. По друго дело – С-497 /10, по повод преюдициално
запитване по тълкуване на чл. 8 и чл. 10 от Регламента, Съда на ЕС се е
произнесъл, че понятието “обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува
в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето
в социална и семейна среда.
В конкретния случай, видно е от твърденията в исковата молба и от
представените към нея доказателства, че децата не пребивават в България.
Следователно и съгласно цитираната разпоредба на чл. 8, т. 1 от Регламент
2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 година, българският съд не е компетентен
да разгледа и реши спора, а е компетентен съда в Чешката република - така
Определение № 496/10.11.2015г. по ч.гр.д. № 1988/2015г. на първо отделение
на ВКС. В случая не е налице и пророгация на компетентност на българския
съд по реда на чл. 12, т. 1 от Регламент № 2201/ 2003 .
За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че компетентен да
разгледа и реши спора е българския съд, предявеният иск се явява
недопустим.
Налице е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска,
тъй като спорът вече е решен с влязло в сила решение на районния съд в гр.
Прага, **********а именно компетентния съд по обичайното
местопребиваване на децата, който е заместил съгласието на бащата и е дал
разрешение децата да напускат територията на България само с майка си
неограничено във времето. Съгласно чл. 21, т.1 от Регламента, решение
постановено в една държава - членка, се признава в друга държава - членка
без изискване за специални процесуални действия. От друга страна, към
момента не съществува и спор с бащата относно пътуванията на децата в
чужбина и издаването на необходимите документи за това, тъй като децата
имат валидни документи за задгранично пътуване.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да прекрати производството
по делото поради липса на международна компетентност.
4
Водим от горното и на осн. чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 127а, ал. 2
от СК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на
международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Благоевград с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5